Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.С.,
….….. 2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на двадесети юни две
хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Таня Георгиева като разгледа гр.д. № 532 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „К.” АД твърди, че по договор №
РД-56- 3928/03.11.2008 г. с ответника С.О.поел да изпълнява обществен превоз на
пътници по основни градски автобусни линии с №
1,2,3,4,5,6,7,8,10,14,69,70,114,123,204 и 306 от транспортната схема на С.О.. Договорът бил подписан след
проведен конкурс по реда на Наредба № 2/15.03.2002 г. на Министъра на
транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки
автомобили /с ново наименование Наредба за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси/. По силата на чл. 5, ал.1 от договор № РД-56-3928/03.11.2008 г.,
ответникът – възложител следвало да заплаща на ищеца - изпълнител сумата от
3,56 лв. без ДДС, за всеки изминат
километър пробег по маршрута на автобусни линии №
1,2,3,4,5,6,7,8,10,14,69,70,114,123,204 и 306. На основание чл. 5, ал.2 от
договора, разплащанията се извършвали на две части : 30 % се заплащали авансово
през месеца, през който е осъществен определения пробег, а остатъка от
дължимата сума следвало да се заплати до 20-то число на месеца, следващ
отчетния - месеца, следващ месеца, за който са издадени фактурите за плащане за
изминатия пробег. Дори и да не бъдело прието това вземането на ищеца за
извършената транспортна услуга за даден месец станало изискеумо от датата на
осчетоводяването на съответната фактура при ответника.
За изпълнената транспортна услуга за
м. 05.2012 г. „К.” АД издало фактура № **********/04.06.2012 г. на обща
стойност от 2 072 174.42 лв. Посочената сума, обаче, не била изплатена до
20-то число на следващия месец, а едва на 29.05.2015 г. Налице била забава в
изплащането на сумата за транспортната дейност за м. 05/2012 г. за периода от
21.06.2012 г. - до 29.05.2015 г. Като платец по посочената фактура било
посочено „Ц.ЗА Г.М.” ЕООД, тъй като ответника С.О.възлагал на „Ц.ЗА Г.М.” ЕООД
да извършва от нейно име отчитане и разплащания с транспортните оператори,
съгласно договор между СО и „СКГТ-С.” ЕООД /с правоприемник „Ц.ЗА Г.М.” ЕООД ,
променена правна форма в „Ц.ЗА Г.М.” ЕАД/е peг. индекс на СО РД-56-
373/11.04.2003 г.
Ищецът моли съда на основание чл.86 от ЗЗД да осъди С.О.да заплати на „К.” АД сумата от 270 760.03 лв.,
представляваща законната лихва за забава за плащане на сумата 2 072 174, 42
лв., съгласно фактура № **********/04.06.2012г. за периода от 25.01.2014г. до
29.05.2015 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът С.О.оспорва предявения иск.
Твърди, че не е получавал покана за плащане, а в договора не бил уговорен падеж
за задължението. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите настраните, риема за установено от фактическа
страна следното:
Представен е Договор №
РД-56-3928/03.11.2008 г., сключен между С.О.в качеството на възложител и „К.”
АД в качеството на изпълнител, по силата на който ищецът е поел задължението да
изпълнява обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии с №
1,2,3,4,5,6,7,8,10,14,69,70,114,123,204 и 306 от транспортната схема на С.О.за
срок от 8 години срещу договорена в чл.5, ал.1 от договора цена от 3,56 лв. без ДДС, за всеки изминат
километър пробег по маршрута на автобусни линии №
1,2,3,4,5,6,7,8,10,14,69,70,114,123,204 и 306. В чл. 5, ал.2 от договора
страните са постигнали съгласие възложителят да заплаща на изпълнителя за
текущия месец авансово суми в размер 30
%, а остатъка от дължимата сума - до 20-то число на месеца, следващ отчетния -
месеца, следващ месеца, за който са издадени фактурите за плащане за изминатия
пробег.
Представена е Фактура
**********/04.06.2012 г., издадена от „К.” АД към Ц.ЗА Г.М. ЕАД за сумата
2 072 174.42 лв., представляващи изравнителен приход за м.05/2012 г.
Видно от извлечения от Сметка 411 на „К.”
АД сумата по фактурата е заплатена на части като към 29.05.2015 г. е изплатена
изцяло.
Представен е Договор № 119/11.04.2003
г., per. индекс на СО РД-56- 373/11.04.2003 г., по силата
на който С.О.като възложител е възложила на „Столична компания за градски транспорт
– С.“ ЕАД да осъществява реализация на приходите, организация, управление,
контрол, отчитане и окачествяване на пътническите превози по масов градски
транспорт, възложени от С.О.на транспортните оператори и да се разплаща с тях в
границите на утвърдена, за съответния период икономическа рамка.
Видно от представените Решение №
580/9.10.2008 г. на Столичен общински съвет и извлечения от ТР „Ц.ЗА Г.М.” ЕООД
е правоприемник на „СКГТ-С.” ЕООД с променена правна форма в ЕАД .
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно
извършена, съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице Фактура
**********/04.06.2012 г. е била осчетоводена при „К.” АД и при Ц.ЗА Г.М. ЕАД по
сметка 404/1 „Доставчици“, аналитичната партида на „К.” АД като задължение за
плащане. Общият размер на извършените плащания е 2 072 174.42 лв., а
общият размер на лихвата за забава за периода от 25.01.2014 г. до 29.05.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху незаплатена на падежа главница.
По делото е установено, че падежът на
задължението на ответника да заплати уговореното в договор № РД-56-
3928/03.11.2008 г. възнаграждение за м.май 2012 г. е настъпил на 20.06.2012 г.
Установено е, че задължението не е заплатено на падежа, поради което и на
основание чл.84, ал.1 ответникът е изпаднал в забава и на основание чл.85 дължи
обезщетение. Тъй като задължението е парично обезщетението следва да се изчисли
съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД - в размер
на законната лихва от деня на забавата или от 21.06.2012 г.
Ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност на правото на ищеца да получи обезщетение.
Съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД
вземанията за обезщетение се погасяват с изтичането на 3-годишна давност,
поради което непогасено по давност в случая е вземането за лихва за период три
години преди предявяване на исковата молба или до 24.01.2014 г. Следователно за
исковия период от 24.01.2014 г. до датата на плащането на задължението по
главницата задължението за обезщетение не е погасено по давност и е дължимо.
Искът е основателен в изчисления от
експертизата размер от 270 760.03 лв.
При този изход на делото ответникът
носи отговорност и за разноските по делото, направени от ищеца съобразно
представен списък – 20 678.28 лв.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., гр.С., ул.*******да
заплати на „К.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 270 760.03 лв., представляваща
лихва за забава върху сумата 2 072 174.42
лв., представляваща възнаграждение за м.май 2012 г. по договор № РД-56-
3928/03.11.2008 г. за периода от 24.01.2014 г. до 29.05.2015 г.
ОСЪЖДА С.О., гр.С., ул.*******да
заплати на „К.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 20 678.28 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен сок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: