№ 3816
гр. Варна, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502405 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК вр.чл.15 ГПК, образувано по частна жалба
вх.№294481/19.07.2021г. на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ КФТ, гр.Будапеща, Унгария, чрез
адв.Кр.И. от САК, срещу определение №264699/08.06.2021г., постановено по
в.ч.т.дело №13756/2020г. на ВРС, с което съдът е оставил без уважение искане на
ответното дружество – жалбоподател за прекратяване на производството по делото
поради липса на компетентност на български съд да разгледа предявените искове.
Частния въззивник счита атакувания съдебен акт за незаконосъобразен, постановен в
противоречие със задължителната съдебна практика на съда на ЕС. Моли за отмяна на акта и
прекратяване на производството по делото. Поддържат се възраженията за неподсъдност на
делото на български съд – както пред РС-Варна, така и пред който и да е друг съд в РБ.
Твърди се, че да определяне на компетентния съд приложение следва да намери Регламент
ЕС №1215/2012г. на ЕП и Съвета от 12.12.2012г. /Регламента/ Позовават се на чл.4 от същия
като твърдят, че седалището на ответното дружество е в Унгария, гр.Будапеща. Твърди се,
че ВРС неправилно е възприел, че УИЗ ЕЪР Унгария Црт. , срещу което дружество са
подадени исковете, има седалище и адрес на управление в България, гр.София – Летище
София. Прави се довод, че клонът на ЮЛ не е страна в правоотношението, предмет на
спора. Позавават се на ТР Т.42 на Съда на ЕС от 11.04.2019г. по дело №С-464/2018г., в
което е дадено задължително съгласно чл.633 ГПК и спрямо българските съдилища, на
разпоредбата на чл.7, т.5 от Регламента, респ. компетентността на съда на държава-членка
да разгледа иск за обезщетение срещу авиокомпания, установена в друга държава –членка,
поради ситуиране на клон на авиокомпанията в първата държава. Акцентира се на извод, че
1
този съд не е компетентен да разгледа иска за обезщетение, предявен на основание чл.7 от
Регламента /Регл.261/2004г. на ЕП и Съвета/, вкл. и с мотив, че компанията има клон,
регистриран в РБ. Набляга се на факта, че клонът на Уиз Еър не е участвал в процесното
правоотношение. Прави се довод, че в случая не е налице договор за застраховка, трудов
договор, а също така не е налице и потребителски договор. За последния довод се сочи, че е
налице задължителна практика на съда на ЕС – С-585/2008 и С-144/09 дава тълкуване на
понятието за потребителски спор както и чл.17, ал.3 от Регламента. Твърди се, че
настоящият спор няма такъв характер, тъй като не е налице закупен „туристически пакет“,
предвиден в чл.2,т.1 от Директива 90/314 на ЕИО. Договорът за въздушен превоз на
пътници не може да се разглежда като потребителски договор по смисъла на Регламент
1215/2012г. Прави се довод, че компетентността на български съд не произтича и от чл.7,
т.1, гл.II, раздел 2 за специална компетентност по Регл.1215/2012г., тъй като не е съд по
мястото на изпълнение на задължението, което в случая на предоставяне на услуги е
дефинирано като място в Държава –членка, където съгласно договора услугите са били
предоставени или е следвало да бъдат предоставени. Съгласно цит.решение С-204/2008г.,
компетентен да разгледа спора за обезщетение на основание Регл.261/2004 се определя
съгласно чл.5, пар.1, б.б от Регл.44/2001, аналогична на нормата на чл.7, пар.1, б.б,
предложение второ от чл.7 от Регл.1215/2012, т.е. съдът по избор на ищеца – в мястото на
излитане или мястото на кацане на самолета, така както са договорени в договора за превоз
на пътници. В случая мястото на излитане е гр.Тенерифе, а мястото на кацане в гр.Букурещ.
Въз основа на изложеното, жалбоподателят претендира отмяна на определението поради
липса на компетентност на ВРС, а и на български съд по спора, както и прекратяване на
производството. Претендират се сторените в производството разноски.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна С.Д., М.Д., М.Д. и
К.Д., последните двама действащи чрез своите родители /първите двама/, чрез
пълномощника им адв.М.Г. от ВАК, за неоснователност на жалбата. В отговора се
поддържа, че съдът е постановил правилно и законосъобразно определение като е зачел
собствената си компетентност съгласно чл.2, пар.1 вр.чл.60, пар.1 от Регламент 44/2001
относно признаването, компетентността и изпълнението на съдебни решения по гр. и
търговски дела. Поддържат, че компетентния съд е този по седалището на ответника,
съответно по регистрирания клон на търговеца. Сочи се, че в цитираното в жалбата решение
на ЕС с-204/08 е налице както уредба на компетентността съобразно излитане и кацане на
самолета, така и в т.45 се приема и друга, освен цитираната международна компетентност -
спрямо съда, в чийто район се намира седалището по устав, централно управление или
основно място на стопанска дейност на авиокомпанията. Поради това се поддържа, че искът
е предявен пред родово компетентния съд в РБ.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна
по следните съображения:
Видно от материалите по приложеното гр.д. №13756/2020 г., на ВРС, XI състав,
производството е образувано по депозирана искова молба на С.Д., М.Д., М.Д. и К.Д.,
последните двама действащи чрез своите родители /първите двама/, чрез пълномощника им
адв.М.Г. от ВАКу срещу УИЗ ЕЙР УНГАРИЯ, Црт., със седалище в Унгария, гр.Будапеща,
действащо на територията на РБ чрез регистриран клон на търговеца в гр.София, ЕИК
*********, София, Летище София, сграда ИВТ, за осъждане на ответника да заплати на
ищците по 600 евро, представляващи обезщетение за закъснял полет съгласно чл.7, т.1, б.б
вр.чл.6 от Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г. ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението. Въведени са
твърдения за осъществен фактически състав на цитираната разпоредба при полет от
гр.Тенерифе до гр.Будапеща, на 03.11.2017г., с повече от 4 часа закъснение без обяснима
причина по чл.5, апр.3 от регламента.
В срока за размяна на книжа е постъпил отговор от ответното дружество, в което
освен становище по същество на спора е направено и възражение за липса на компетентност
на българския съд да разгледа спора съгласно чл.119, ал.3 ГПК. Ищецът е имал възможност
и изразил становище за неоснователност на възражението относно компетентността.
За да постанови атакувания съдебен акт, ВРС е съобразил разпоредбата на чл. 411,
ал.1 ГПК, според която заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по
седалището на длъжника. Съобразил е приложението на Регламент 1215/2012 на ЕП и
Съвета, който отменя Регламент 44/2001г. Съдът е възприел, че основната компетентност се
определя по местоживеенето на лицата, спрямо които се предявява иска, в случая по
седалището на ответното дружество, чийто клон е с регистрация в гр.София. Поради това,
ВРС формирал извод за собствената си компетентност на разгледа спора – чл.4 от цитирания
приложим Регламент относно компетентността /1215/2012/. Дори при изключване на тази
компетентност и прилагане на предвидените в чл.5 от същия регламент специална
компетентност, съдът заключил, че може да разгледа спора – чл.5, вр.чл.7, пар.1, б.б, второ
тире. Според съда в отговора липсва същинско оспорване на местната подсъдност на РС-
Варна. С обжалваното определение отводът за неподсъдност е оставен без уважение.
Така постановеното от ВРС определение е неправилно.
Съобразно разрешението дадено в Решение на СЕС по дело С -204/08/09.07.2009 г.,
член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) №44/2001 на Съвета от 22 декември
2000г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при превоз по въздух на лица
от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен
3
само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да
разгледа искане за обезщетение на основание на този договор за превоз и на Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91
е съдът, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на
самолета, така както тези места са договорени в посочения договор, по избор на ищеца. В
случая полетът е от летище Тенерифе до летище Букурещ, поради което пътникът има право
да предяви иска си пред компетентния съд в накой от тези два града/държави/.
Длъжникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт. е дружество регистрирано в Унгария, не е
със седалище в гр.София, поради което изпращането на делото по подсъдност на Софийски
районен съд, на основание чл. 411, ал. 1 ГПК, би било незаконосъобразно. Липсват и
въведени твърдения от страна на ищеца да са налице преки отношения с клон на
дружеството в гр.София, поради което тази специална подсъдност е неприложима.
Неприложими се явяват специалните разпоредби относно компетентност по
потребителски спорове, предвидена в раздел 2 - 7 от Регламент №1215, тъй като в
настоящия случай, въпреки някои общи белези, спорът не се характеризира като
потребителски. Доколкото искът се отнася до обезщетение за закъснял полет в
предварително определен размер, то следва да бъде квалифициран съгласно чл.5, 7 и чл.9 от
Регламент №261/2004, в който случаи съдът, който е сезиран трябва да провери собствената
си компетентност в съответствие с Регламент №1215/2012г. В това отношение, с цел
засилване правната защита на лицата, които са установени в Съюза, е създадена възможност
за ищеца да определи лесно съд, който може да сезира, а на ответника — разумно да
предвиди пред кой съд може да бъде призован, а правилата за компетентността се съдържат
в цит. Регламент №1215/2012.
Основната компетентност се придържа към принципа за компетентност на съда по
местоживеене на ответника, посочен в чл.4 от Регламента и допълнен с правилата за
специалната компетентност (вж. решение C-386/05, EU:C:2007:262, т.20 и т.21). Правилото
за компетентност на съда по местоживеенето на ответника се допълва, в чл.7, т.1 от
Регламента, от специална компетентност по дела, свързани с договор, което е мотивирано от
съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по него
съд (вж. решение C-386/05, EU:C:2007:262, т.22). В приложение на споменатото правило,
ответникът може да бъде призован пред съда по мястото, където задължението, предмет на
иска, е изпълнено или трябва да бъде изпълнено, тъй като се предполага, че между този съд
и договора съществува тясна връзка (вж. решение C-386/05, EU:C:2007:262, т.23).
Същевременно, разпоредбите на гл.II, раздел 4 от Регламента, относно „Компетентността
при потребителски договори" установяват правила на специална компетентност в полза на
потребители, но съдът отчита, че съгласно чл.17, пар.3, този раздел „не се прилага по
отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва
4
предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване" (решение Ryanair, C-464/18,
EU:C:2019:311, т.28). В областта на въздушните превози, съгласно практиката на Съда,
специалното правило относно компетентността в материята на предоставяне на услуги,
предвидено в чл.7, т.1, б.б, второ тире от Регламента, определя като компетентен да разгледа
иск за обезщетение, основан на договор за въздушен превоз на лица, съда по избор на ищеца
— в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета,
така както тези места са упоменати в посочения договор (вж. решения C-204/08,
EU:C:2009:439, C-88/17, EU:C:2018:558, т. 18). В случая, въззивният състав констатира, че не
е налице нито една от посочените привръзки на спора с български съд, което изключва и
компетентност на последния да разгледа спора. Поради това достига до извод за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Доколкото не е налице изобщо
компетентност на съд в РБ, определението следва да бъде отменено и производството пред
съда прекратено.
Наред с това, възражението предприето от ответника с отговора на исковата молба,
представлява явяване пред съд за оспорване на компетентността му по смисъла на чл.26 от
Регламента, поради което в случая не е налице и мълчаливо съгласие за разглеждане на
делото от български съд.
По изложените мотиви, постановеното от първостепенния съд определение следва да
бъде отменено и производството по делото прекратено поради липса на международна
компетентност на съда в РБ, в частност на РС-Варна.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение 264699/08.06.2021г., постановено по ГД №13756/2020г. по
описа на ВРС, XI състав, с което е оставено без уважение възражение на ответното
дружество за липса на компетентност на български съд да разгледа делото.
ПРОГЛАСЯВА, че българският съд, конкретно РС - Варна, не е международно
компетентен да разгледа исковете на С.Д., М.Д., М.Д. и К.Д., последните двама
действащи чрез своите родители /първите двама/, чрез пълномощника им адв.М.Г. от
ВАК срещу УИЗ ЕЙР УНГАРИЯ, Црт., със седалище в Унгария, гр.Будапеща,
действащо на територията на РБ чрез регистриран клон на търговеца в гр.София, ЕИК
*********, София, Летище София, сграда ИВТ, за осъждане на ответника да заплати
на всеки от ищците по 600 евро, представляващи обезщетение за закъснял полет
съгласно чл.7, т.1, б.б вр.чл.6 от Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г.
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
задължението.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №13756/2020г. по описа на ВРС, на
основание чл.28 от КМЧП и Регламент №1215/2012г.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 седмичен срок от връчване
препис от акта на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6