№ 336
гр. Пазарджик , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря И. Ч.
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200531 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „ О.Д.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.В., обл.Пазарджик, представлявано от собственика О. Т. Д., ЕГН
********** против НП № 551299-F569700 от 14.12.2020 година на директор
Офис за обслужване-Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на основание
чл.179 ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. По
същество не се оспорва фактът на извършеното нарушение, но се навеждат
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото
на защита и опорочаващи производството.
В съдебно заседание за жалбоподателят не се явява законов или
процесуален представител и не се изразява становище по съществото на спора.
Въззиваемата страна - ТД на НАП-Пловдив, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на постановлението.
1
Претендира и присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Към 2020 година ЕТ - жалбоподател бил регистриран по ЗДДС търговец. В
качеството си на данъчнозадължено лице той следвало в съответствие с чл.125
ал.1 и ал.5 от ЗДДС за всеки данъчен период да подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. Информацията
следвало да се подава до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася. Установено било, че в законоустановения 14-дневен
срок от изтичането на данъчния период: 01.05.2020 г. – 31.05.2020 година, т.е. до
15.06.2020 година включително, данъчно задълженото лице не било подало
процесната справка-декларация за ДДС. Такава не била подадена и до започване
на настоящото АНП със съставянето на АУАН.
По този повод против дружеството бил съставен АУАН № F569700 от
11.09.2020 година. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, а в
последствие на 25.11.2020г. бил предявен и подписан от собественика на ЕТ.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било връчено на
нарушителя на 23.03.2021 година, а жалбата против него била подадена чрез
АНО на 29.03.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е
процесуално допустима, като подадена в срок от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства приети по делото и показанията на актосъставителя – св. Д.Б..
Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намери, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Не е спорно по делото, че ЕТ към горепосочения период е бил регистриран
по ЗДДС, с оглед на което е имал статут на данъчно задължено лице по този
закон. Не се отрича изрично в жалбата и това, че действително е било извършено
2
нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, т.к. за процесния данъчен период,
подробно посочен по-горе, не е била подадена справка-декларация.
С оглед на всичко това следва да се приеме от правна страна, че
установеното запълва признаците на нарушението по чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС,
при което правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, които да са основание за отмяна на атакуваното НП.
Това е така, защото в АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Нарушението е довършено на 15.06.2020г., т.к. законоустановения срок
по чл.125 ал.5 от ЗДДС е изтекъл предишния ден. АУАН е съставен на
11.09.2020г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и
нарушителя. Актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие на
нарушителя, т.е. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Съставянето му в тази
хипотеза е законосъобразно по мнение на този съдебен състав. Видно е, че до
ЕТ са били изготвени и изпратени множество покани, приети като писмени
доказателства по делото, за явяване в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел
съставяне и връчване на актове за съответните данъчни периоди. Изпращането
е ставало с препоръчана пощенска пратка, но всички покани са се връщали на
подателя с отбелязване в пощенските разписки, че не са били потърсени от
техния адресат. От това може да се заключи, че самият ЕТ е станал причина да
не узнае за съдържанието на тези покани, респ. да прецени дали да се яви или
не за извършване на действията по съставяне и връчване на АУАН.
Действително в преписката няма данни дали въобще ЕТ е узнал за отправените
му покани, но това не опорочава образуваното АНП, защото в крайна сметка
процесният АУАН, съставен в отсъствие, е бил предявен и връчен лично на
нарушителя на 25.11.2020г. Нещо повече, дори нарушителя въобще да не беше
канен за съставянето на АУАН, то това пак не би съставлявало съществено
нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП, щом крайна
сметка съставеният в отсъствие акт е бил връчен на нарушителя и му е
осигурена възможността да организира защитата си в производството по-
нататък. В този смисъл има константна съдебна практика, като само за пример
3
биха могли да се цитират Решение № 592/2016 по канд № 700/16г. на
АдС-Пазарджик, както и решения на същия съд по канд № 743/20г. и канд №
742/20г.
С оглед на казаното до тук съдът намира, че правилно е била ангажирана
обективната административнонаказателна отговорност на ЕТ, при което
обжалваното НП ще следва да се потвърди.
Не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба и за това,
че нарушението съставлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че с неподаването на
справка-декларация за ДДС, съставена въз основа на отчетните регистри –
дневниците за покупки и продажби за процесния данъчен период, данъчно
задълженото лице практически лишава приходната администрация от
възможността да установи дали то наистина развива или не дейност, както дали
коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Всичко това е основание да се
заключи, че нарушението, макар и на формално извършване, е със завишена
степен на обществена опасност, още повече, че процесната декларация не е била
подадена и до настоящия момент.
При определяне размера на имуществената санкция по чл.179 ал.1 от
ЗДДС наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания. Правилно е отчетена
обществената опасност на нарушението, фактът, че е извършено за пръви път и
обстоятелството, че от него няма вреди за фиска. При това положение правилно
АНО е наложил имуществената санкция в минимален размер. С така
определеното наказание ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП и фактът,
че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
Националната агенция за приходите, доколкото тя има статут на юридическо
лице по смисъла на чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на
4
НАП-Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с
настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата
агенция. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препиращата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП.
В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и
не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено
и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 551299-F569700 от 14.12.2020 година на
директор Офис за обслужване-Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с
което на ЕТ „ О.Д.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.В.,
обл.Пазарджик, представлявано от собственика О. Т. Д., ЕГН **********, на
основание чл.179 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ЕТ „ О.Д.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.В., обл.Пазарджик, представлявано от собственика О. Т. Д., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски
в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6