О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………….
гр. Варна, 03.02.2015г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII - ми
състав в закрито заседание, проведено на трети
февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2565/2014г. по описа на ВОС,
съобрази следното:
Съдът, като взе предвид, че установения срок за отговор
на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК е изтекъл и такъв не е постъпил,
намира, че са отпаднали пречките по хода на делото.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.03.2015г. от 09:30 часа, за която
дата и час да се уведомят страните по делото.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл. чл. 140, ал. 3 от ГПК, както следва:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
О.П.Б., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в гр. Москва, Русия, с
паспорт № RUS 72 3377705, изд. на 04.03.2013г. от ФМС 77610 и със съдебен адрес:
гр. Варна, бул. „Сливница” № 1, хотел „Одесос”, ет. 1, ст. 107, чрез
пълномощниците й адв. М.Б. и адв. Владимир Георгиев срещу К.А.П. с ЕГН ********** *** и „Артхоум България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Ф. Успенски” № 18, представлявано от Управителя К.А.П.
съединени в условията на първоначално пасивно субективно съединяване на осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. III от ЗЗД за солидарно осъждане
на ответниците да заплатят сумата от 55 451.69
лева, представляваща платено възнаграждение по договор за разработка и
реализация на интериор от 19.11.2013г., съответстваща на стойността на
незавършените работи и обзавеждане, дължима на отпаднало основание –
прекратяване на договора в тази част, на основание сключено споразумение от 26.08.2014г.,
считано от 30.09.2014г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.10.2014г. до окончателното
плащане на задължението.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 19.11.2013г. между
ищцата, като възложител от една страна и „АРТ ХОУМ България” ЕООД, като изпълнител,
от друга е сключен договор за разработка и реализация на интериор, по силата на
който изпълнителят поел задължение да разработи интериорен проект за собствения
на възложителя апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов” № 21,
ап. 9, с площ от 127 кв.м. за обзавеждане с довършителни материали, мебели,
техника и интериорни аксесоари, както и да предложи оферта за реализация на
разработения интериорен проект, а след одобрението му от възложителя – да
осигури артикулите и извърши СМР съгласно одобрената оферта, срещу задължението
на първия да заплати уговореното възнаграждение в размер и начин на плащане
съгласно раздел II от договора. За финансиране изпълнението на уговорените
работи ищцата е дала пълномощно на К. Антонова П., представляваща дружеството –
изпълнител за опериране със средства по личната й банкова сметка, ***8.82 евро.
Към 26.08.2014г. част от уговорените работи по обзавеждане са били изпълнени, а
друга част – неизпълнени. На същата дата между ищцата, К. Антонова П. и „АРТ
ХОУМ България” ЕООД е сключено споразумение, с което страните приели
съществуващата между тях договореност по смисъла на договора за разработка и
реализация на интериор от 19.11.2013г., определили са общата сума за изпълнение
на довършителните работи и краен срок за всички видове работи и обзавеждане –
30.09.2014г. При неизпълнение на неизпълнената част от работите съгласно
Приложение № 1 в уговорения срок, страните са уговорили, че договорът по
отношение на същите се прекратява и изпълнителят се задължава да върне на
възложителя платените суми, съставляващи тяхната стойност. Независимо от
настъпване на уговорения прекратителен срок по отношение действието на
договора, изпълнителят не е изпълнил задължението си да изпълни останалата част
от неизпълнените работи. Договорът между страните е бил прекратен на
30.09.2014г., поради което основанието за плащане на възнаграждението за
неизпълнените работи е отпаднало с обратна сила. Ето защо, ответниците дължат
връщане на получената на отпаднало основание сума. Моли за постановяване на
положително решение по делото.
В срока
и по реда на чл. 131 от ГПК ответниците по делото не са депозирали отговор на
исковата молба.
Доказателствената
тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и
на които основава исканията и възраженията си.
В
разглеждания случай, в тежест на ищеца
е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва:
- факта на възникналото между страните договорно правоотношение, по
силата на което е предал на ответниците исковата сума под формата на
възнаграждение за реализиране на интериорен проект;
- изправността си по правоотношението – че е изпълнил
поетите задължения за плащане на уговореното възнаграждение по уговорените
начини и срокове, в т.ч. момент и начин на плащане;
- че договорът е прекратен с изтичане на уговорения срок
за цялостно изпълнение и че част от уговорените СМР и обзавеждане са останали
неизпълнени към момента на прекратяването му;
- че исковата сума съставлява стойността на неизпълнената
част от уговорените СМР и обзавеждане по договора;
- че за ответниците е възникнало солидарно задължение за
връщане на исковата сума по силата на постигната между страните уговорка в този
смисъл.
Съответно
в тежест на ответника по делото е да
установи евентуално наведени положителни правоизключващи или правопогасяващи възражения
срещу иска.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че
същият не сочи доказателства относно твърдяните факти, че е предал на
ответниците исковата сума под формата на възнаграждение по договора, момент и
начин на предаване; за изправността си по правоотношението, както и за основанието, от което произтича солидарната отговорност
между ответниците за връщане на исковата сума /в договора или в друго
съглашение/.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на
страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от
тях становище, на основание чл. 146,
ал. 3 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка
от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните
и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения
по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като
писмени доказателства по делото, представените с исковата молба надлежно
заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на писмени документи.
ПРЕПИС от настоящето определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 от ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба и
приложенията към него – на ищеца по делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от
Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с
връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: