№ 180 от 25.03.2021 г., гр. Кюстендил
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Стоименова частно касационно административно дело № 65 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 13, ал. 6, изр. 4 от Закона за възстановяване
на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ).
Делото е образувано по частна жалба от И.В.Н., с
ЕГН **********, чрез пълномощника му В.Н., срещу Определение №260048/14.01.2021
г., постановено по административно дело № 1270/2020 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил, в частта, с която е оставено без уважение искането на И.Н. за
възстановяване на срока за обжалване на Решение № 7-903/05.12.2019 г. на Общинска
служба по земеделие (ОСЗ) – Кюстендил с офис
Трекляно, жалбата му срещу решението в частта ѝ относно
искането за отмяната му като незаконосъобразно е оставена без
разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. По изложените
в жалбата доводи за неправилност на определението в обжалваната му част се иска
неговата отмяна.
Общинска служба по земеделие – Кюстендил с офис
Трекляно
не изразява становище по жалбата.
Частната жалба е
процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
С жалбата срещу
Решение № 7-903/05.12.2019 г. на ОСЗ – Кюстендил с офис Трекляно И.Н. е поискал
на основание чл. 161 от АПК възстановяване на срока за обжалването му,
твърдейки, че пропускането на срока се дължи на заблуждението му, че
обжалваното решение е благоприятно за него.
За да постанови
процесното определение в обжалваната му част, районният съд е приел, че Решение № 7-903/05.12.2019 г. на ОСЗ – Кюстендил с
офис Трекляно е връчено на И.Н. на 24.01.2020 г., а жалбата срещу същото е подадена
на 28.07.2020 г., т.е. в
частта ѝ
относно искането за неговата отмяна е подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за това,
предвиден в чл. 13, ал. 6, изр. 1 от ЗВСГЗГФ, и не е налице обстоятелство, настъпило в срока за обжалване,
което жалбоподателят не е бил в състояние да преодолее и в резултат на което
срокът да е пропуснат.
Правната възможност за възстановяване на пропуснатия срок за съдебно обжалване на административен акт е уредена в чл. 161 от АПК. В неговата алинея първа са посочени срокът за предявяване на искането, основанията, на които жалбоподателят може да се позовава и възможността то да бъде направено едновременно с подаването на жалбата (както е в случая). В алинея втора на чл. 161 от АПК е регламентирано задължението на жалбоподателя в искането да посочи всички доказателства, установяващи едно от двете или и двете основания за пропускането на срока, а в алинея трета е уреден редът за обжалване на определението на съда по искането за възстановяване на срока. Разпоредбата на чл. 161 от АПК не урежда процедурата за разглеждане на искането, поради което и на основание чл. 144 от АПК е приложим редът по чл. 66, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ГПК молбата се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок (изр. 1), и се разглежда в открито заседание (изр. 2).
Районният съд в нарушение на разпоредбата чл. 66,
ал. 1, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е разгледал искането за възстановяване
на срока за обжалване на горепосоченото решение в закрито заседание. Така
допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила обаче не е съществено,
доколкото не е довело до лишаване на страните от възможност да изложат доводите
си във връзка с направеното искане и да посочат доказателства (вж. в т. см.
Определение № 85/17.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2663/2019 г., II т. о.,
ТК). Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 161, ал. 2 от АПК в искането за
възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи
основанията по ал. 1. В случая И.Н. не е посочил такива доказателства. Жалбата
му е връчена на ОСЗ – Кюстендил с офис Трекляно и в срока по чл. 66, ал. 1,
изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК същата не е подала отговор.
Заблуждението
на И.Н., че обжалваното решение на ОСЗ – Кюстендил с офис Трекляно е
благоприятно за него, не е обстоятелство по смисъла на чл. 161, ал. 1, изр. 1
от АПК и правилно районният съд е приел, че не може да послужи като основание
за уважаване на искането за възстановяване на срока за обжалване решението.
Изложеното в искането обстоятелство не представлява особено непредвидено обстоятелство
по смисъла посочената разпоредба, т.е. обстоятелство, което има изключителен и
изненадващ характер и след като е настъпило в течение на срока за обжалване,
обективно е попречило на Н. да обжалва административния акт. В случая не може
да се приеме и че пропускането на срока се дължи на поведение на
администрацията, което е въвело в заблуждение жалбоподателя. Такова заблуждение
би било налице, когато поведението на администрацията създава у оспорващия
невярна представа за срока на обжалване.
При
липса на основания за възстановяване на срока за обжалване на Решение
№7-903/05.12.2019 г. на ОСЗ – Кюстендил с офис Трекляно, правилен е и изводът
на районния съд за недопустимост на жалбата в частта ѝ относно искането за отмяна
на решението, доколкото е подадена след
изтичане на преклузивния 14-дневен срок за това. По делото е безспорно установено,
че решението е връчено на И.Н. на 24.01.2020 г., а жалбата срещу същото е
подадена на 28.07.2020 г.
По изложените
съображения процесното определение в обжалваната му част е правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Воден от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, предл. 1
във
вр. с чл. 236 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 260048/14.01.2021
г., постановено по административно дело № 1270/2020 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил, в частта, с която е оставено без уважение искането на И.В.Н. за
възстановяване на срока за обжалване на Решение № 7-903/05.12.2019 г. на ОСЗ –
Кюстендил с офис Трекляно, жалбата му срещу решението в частта ѝ
относно искането за отмяната му като незаконосъобразно е оставена без
разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.