РЕШЕНИЕ
№ 4191
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330106138 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Б. Я., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап.*, против „Ай
ти еф груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център „Урбан
Модел“, ет. 12, с която са предявени кумулативно съединени искове за
признаване за установено, че клаузата за неустойка в размер на 241,65 лв.,
уредена в т. 6.1 – т.6.6 договор за потребителски кредит с номер на транш №
*** и Анекс към него, сключен между страните, е нищожна на осн. чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, сключена при неспазване
на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както на осн. чл.21 ал.1, вр. с
чл.19 ал.4 от ЗПК, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 241,65 лв. – недължимо платена по недействителна клауза за
неустойка, уговорена по договор за потребителски кредит с номер на транш
№ ***и Анекс към него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит с номер на транш № *** и Анекс към него, с уговорена
главница 400 лева, с лихва от 41,90 %, при ГПР - 49,63 % и обща дължима
сума от 683,55 лв., в която е включена и неустойка от 241,65 лв., дължима по
т.6.1-т.6.6 от договора и чл. 9 от анекса. Посочено е, че ищецът бил заплатил
цялата сума по договора. Ищецът обаче счита, че уговорената в договора
неустойка от 241,65 лв., начислена за непредоставяне на обезпечение по
1
кредита от двама поръчители и банкова гаранция, е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от
ЗЗП, като в тази насока развива съображения. Поддържа, че процесната
клауза за неустойка води до накърняване на принципите на добросъвестност
и справедливост в гражданските и търговските правоотношения и води до
липса на еквивалентност в насрещните престации на страните. Допълнително,
предвид размерът на неустойката, явяващ се близо 70 % от този на главницата
по кредита, се нарушавала разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП поради което
тази клауза била и неравноправна. Аргументира се, че клаузата е
неравноправна и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като размерът на същата
бил необосновано висок. Счита, че процесната неустойка, дължима при
неосигуряване на обезпечение на кредита, нарушавала изискванията на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008 г.
относно договорите за потребителски кредити, като прехвърляла риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. В
този смисъл развива съображения и цитира съдебна практика, че неустойката
излизала и извън присъщите й функции и целяла единствено неоснователно
обогатяване на кредитора. Поддържа се, че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена. Развити са и подробни съображения и също е
цитирана съдебна практика в подкрепа на твърденията в исковата молба, че
процесната неустойка води до заобикаляне на императивните изисквания на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като следвало да бъде включено при изчисляването на
ГПР по кредита, като последното водело до оскъпяване на кредита в повече
от законодопустимия лимит. В този смисъл посочения в договора ГПР не
съответствал и на действително приложимия такъв, което представлявало
заблуждаваща търговска практика. По изложените аргументи се моли за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
Постъпил отговор на исковата молба от „Ай Ти Еф Груп” АД, с който
се взема становище за неоснователност на иска. Ответникът не оспорва, че
между страните е сключен Анекс от *** г. към Договор за потребителски
кредит № **с номер на транш № ***, за сумата от 400 лв. главница,
предоставена в брой на ищеца, като в тази насока развива фактически
твърдения. Възразява процесната клауза за неустойка да е нищожна на
сочените от ищеца основания, вкл. и че размерът е и водел до надхвърляне на
ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично
предвиждал, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит, а начисляването на неустойката било
следствие именно от неизпълнение на договорни задължения. Начислената
неустойка представлявала адекватно обезщетение за неизпълнението на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора
си за кредит. Счита, че неустойката и нейният размер е съразмерен на
обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката, като в тази
2
насока развива съображения във връзка с характера на договора като
потребителски кредит и отговорността на длъжника да осигури обезпечение
на кредита. Поддържа, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена и
не е част от Общите условия на дружеството-кредитодател, като размерът на
неустойката се преценявал съобразно конкретния длъжник. Възразява срещу
твърденията на ищцата, че била налице заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, както и че клаузата е нищожна по
силата на чл. 33 ЗПК. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп” АД е предявил и
насрещен иск за осъждане на В. Б. Я. да му заплати сумата от 402,30 лв. –
дължима главница по Анекс № *** от*** г. към Договор за потребителски
кредит № ***, сумата от 25,30 лв. – възнаградителна лихва по същия договор
за периода 20.11.2021 г. – 17.02.2022 г., и обезщетение за забава за периода от
28.10.2019 г. до 28.06.2022 г. в размер на 14,11 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на насрещната искова молба – 29.06.2022 г., до
окончателното плащане на вземането.
Твърди се в насрещната искова молба, че на ***г. бил сключен между
страните Анекс № *** от *** г. към Договор за потребителски кредит № ***,
по инициатива на В. Б. Я., който получил в заем, в брой срещу разписка,
сумата от 800 лв., като била уговорена и възнаградителна лихва за ползването
на кредита. По договора била възстановена сумата от 444 лв., като останали
дължими още 402,30 лв. от главницата, и 25,30 лв. – договорна лихва,
начислена за периода 20.11.2021 г. – 17.02.2022 г. Падежът на последната
погасителна бил на 17.02.2022 г., като поради настъпилата забава е начислена
и законна лихва в размер на 14,11 лв. за периода, считано от 18.02.2022 г., до
подаване на насрещната искова молба. Предвид изложеното се моли за
уважаване на насрещния иск и присъждане на разноски по него.
В указания срок е постъпил отговор на насрещния иск от В. Б. Я. с
възражения за неоснователност на насрещния иск. Сочи, че процесния
договор и анекса към него са такива за потребителски кредит и длъжникът по
тях се ползва със законоустановената потребителска закрила, за което съдът
следи служебно. Поддържа и че договорът за кредит е недействителен на
специалните основания по чл. 22 ЗПК. Нарушен бил чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като не били посочени условията за прилагане на ГЛП и дали същият е
фиксиран или променлив. Налице било и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като не било ясно посочено какви точно разходи са включени при
неговото изчисляване и как е формиран същия, което затруднявало длъжника
да разбере какъв е реалния процент на оскъпяване на кредита. В нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК пък не било посочено ясно в погасителния план какви
компоненти са включени в погасителната вноска и как и на каква база е
изчислен нейния размер. Развити са и съображения, че в договора е
предвидена клауза за неустойка, който реално представлявала допълнителна
печалба за кредитора. Това се извеждало от начина и условията, при които е
начислена, и съобразно реда, по който се заплащала – заедно с погасителните
вноски. Последното имало за последица това, че не били посочени в договора
3
действително приложимите ГПР и ГЛП по кредита, което било самостоятелно
основание за нищожност на договора и представлявало заблуждаваща
търговска практика. В тази насока развива съображения и цитира съдебна
практика. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави, тъй като размерът на лихвата надхвърля трикратния размер на
законната лихва, в който смисъл била налице и съдебна практика. Поради
недействителността на договора, счита и че не се дължи обезщетение за
забава. По изложените съображения се моли за отхвърлян на насрещния иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №
***от *** г., сключен между „Ай Ти Еф Груп” АД, като кредитодател, и В. Я.,
като кредитополучател, по силата на който кредитодателят предоставя на
кредитополучател потребителски кредит под формата на кредитна линия с
максимално разрешен лимит, като в рамките на срока на договора
кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредита –
„траншове по кредита“, до достигане на разрешения кредитен лимит.
Условията и сроковете по транша се определят с Анекс /чл. 3.2/.
В тази връзка по делото са налице данни за два транша по процесния
договор за кредит, а именно с Анекс от *** г. по Договор за потребителски
кредит №*** с номер на транш №*** и с Анекс от *** г. към Договор за
потребителски кредит № *** с номер на транш № ***. С изключение на
параметрите по кредита като отпусната сума, уговорен лихвен процент, ГПР и
размер на други вземания, вкл. и за неустойка, двата анекса са напълно
идентични по съдържание.
Съгласно Анекса от *** г. на ищеца, като кредитополучател, е
отпусната сумата от 400 лв. от ответното дружество, като кредитодател, която
сума е изцяло усвоена от ищцата, видно от представена разписка за
получаване на сумата /л.28 гръб/. Уговорен е годишен лихвен процент от
41,90 % и е посочен годишен процент на разходите – 49,63 %, при срок на
договора от 5 месеца. Крайната сума, която ищецът е следвало да върне е в
размер на 441,90 лв. В договора /т. 6.6/ и анекса – т. 9, е уговорена и клауза за
неустойка, дължима за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, в размер на 1,61 лв. на ден за първия ден от периода и 1,61 лв. за
всеки следващ ден до предоставяне на обезпечението или общо 241,65 лв. за
целия срок на транша. За длъжника е предвидено задължение до края на деня,
следващ този на сключването на договора, да предостави обезпечение на
кредита, под формата на поръчителство, като поръчителите (поне двама) е
следва до отговарят на конкретно посочени в договора условия – да са
физически лица с нетен размер на осигурителния доход от 1500 лв., с над 20
годишна възраст, работещи по безсрочен трудов договор, с трудов стаж
повече от 5 години, както и други изисквания във връзка с кредитната
4
история на поръчителите. При неизпълнението именно на това задължение се
начислявала и дължала посочената неустойка от 1,61 лв. на ден, като
начислената неустойка се заплащала със следващата вноска на погасителния
план.
В същия смисъл е и уговореното с Анекс от *** г. с номер на транш №
***. Със него обаче е отпусната сумата от 800 лв. от ответното дружество,
като кредитодател, която сума е изцяло усвоена от ищеца, съгласно
представена разписка за получаване на сумата /л.53/, подписана от В. Я. и
неоспорена от него. Уговорен е годишен лихвен процент от 43,01 % и е
посочен годишен процент на разходите – 49,66 %, при срок на договора от 7
месеца. Крайната сума, която ищецът е следвало да върне е в размер на 913,01
лв. В договора /т. 6.6/ и анекса – т. 9, също е уговорена и клауза за неустойка,
дължима за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, в
размер на 3,05 лв. на ден за първия ден от периода и 3,05 лв. за всеки следващ
ден до предоставяне на обезпечението или общо 640,57 лв. за целия срок на
транша.
Така регламентирана в договора и двата анекса, съдът намира клаузата
за неустойка за недействителна, като се споделя изложеното от ищцовата в
тази насока.
Уговорената в т. 6.6 от Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“
№*** от *** г. и т. 9 от двата Анекса неустойка действително излиза извън
присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за
предоставяне на обезпечението – само един ден след сключването на
договора, и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага
се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира
предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на
кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в
уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за
кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна
лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на
вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи
договора на следващия ден, когато длъжникът би следвало да осигури
поръчителя, или пък, поради твърдения висок риск от неудовлетворяване на
вземането, изобщо да не сключва договора. Изводът, че така уговорената
неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се
подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно
разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска. С оглед на тези
съображения, съдът приема, че вземането за неустойка е следва да се включи
и отчете при изчислението на ГПР по кредита, доколкото дължимата сума за
неустойка реално представлява разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на
ЗПК. Последното обаче не е сторено. Извод в тази насока се извежда от
уговорените в анексите лихвени проценти, които са над 40 % на годишна
база, и посочения по всеки от тях ГПР, който е почти 50 %. Като се вземе
предвид размера на неустойката за целия срок на договора спрямо главницата
по кредита (съответно 241,65 лв. неустойка към 400 лв. главница по Анекса от
5
***г. , и 640,57 лв. неустойка към 800 лв. главница по Анекс от *** г.), при
които размерът на неустойката е повече от половината от чистата стойност на
кредита, то излиза, че при включването на неустойката към разходите по
кредита, както е следвало да стори и кредиторът, ГПР по процесния договор
неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19,
ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, който е около
50 %. На основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. В тази насока и
при съобразяване с изложеното, клаузата за неустойка, уговорена в т. 6.1-6.6
от процесния договор за кредит и т. 9 анексите към него, действително се
намира да е нищожна. За отбелязване е още, че клаузата е нищожна като
нарушаваща изискванията на чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК, независимо, че не е
във фиксиран размер, а се начислява на ден и крайният й размер зависи от
поведението на длъжника. Това е така, защото кредиторът не е предвидил
най-малкото лимит на сумата за неустойката, който да е съобразен със
законоустановените ограничения досежно общите разходи по кредита, като
вземе предвид и високия размер на възнаградителаната лихва.
С оглед на гореизложеното установителният иск на ищеца В. Я. се
намира за основателен и като такъв ще се уважи, като се прогласи за
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК клаузата за неустойка,
уредена в т. 6.1 – т.6.6 Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № ***от
*** г. и т. 9 от Анекс към него с номер на транш №***.
По отношения на осъдителният иск на ищеца, то същият като недоказан
по основание и размер, ще се отхвърли. По делото не се установи ищецът да е
заплащал суми за погасяване на начислената неустойка в размер на 241,65 лв.
Налице са данни, че той е получил главницата в размер на 400 лв. Налице са и
твърдения от страна „Ай Ти Еф Груп” АД, неоспорени от ищеца Я., че
последният е платил по Анекс към договора за потребителски кредит с номер
на транш № 294711, общо сумата от 420 лв. на три вноски по 140 лв.,
последната от които на*** г. Спорно между страните е какви вземания са
погасени с тези плащания, доколкото ответното дружество твърди това да са
цялата главница от 400 лв. и 20 лв. за възнаградителна лихва. Ищецът
поддържа, че сумата от 145,29 лв. е следвало да бъде отнесена за неустойка, с
оглед на приложимия погасителен план.
Съдът в случая кредитира изложеното от ответното дружество, предвид
следните съображения. Между страните са сключени два анекса за траншове
по процесния Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № ***. Първият
анекс е от дата *** г. с номер на транш № ***, а втория – от дата *** г. с
номер на транш № ***. Постъпилите плащания от общо 420 лв. е следвало да
погасят вземания по първия транш. Съгласно т.5.1 от договора за кредит, за
да се отпусне нов транш, то всички задължения по усвоен вече транш следва
да са погасени. Платената сума от 420 лв. към дата 23.02.2021 г. действително
е достатъчна да покрие целия размер на главницата и дължимата се към този
момент възнаградителна лихва, съгласно приложимия погасителен план /л.27
6
гръб/. Допълнително следва да се отбележи, че след това плащане, при липса
на данни са последващо такова и при действието на т.5.1 от договора за
кредит, на В. Я. е отпуснат нов кредит под формата на транш № ***за сумата
от 800 лв. Нещо, което не би било допустимо, ако кредитополучателят не бе
погасил задълженията си по предишния анекс. В тази насока се споделя
изложеното от ответното дружество, че не са постъпвали суми за погасяване
на начислената неустойка от 241,65 лв. Ищцовата страна не е ангажирала
доказателства за оборване на тези твърдения, респ. за доказване на
осъдителната си претенция по основание и размер.
Досежно насрещната осъдителна искова претенция на „Ай Ти Еф Груп”
АД, съдът намира същата за частично основателна, в частта относно
вземането за главница по кредита, но не и в претендирания размер. Касателно
вземането за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, претенцията се
намира за неоснователна. В тази насока съдът съобрази изложените по-горе
мотиви относно несъответствието на процесния договор за потребителски
кредит с императивните изисквания на ЗПК, в частност относно коректното
изчисляване и посочване на ГПР в договора за кредит. Предвид, че
действително приложимия в отношенията между страните процент на
разходите, изчислен на годишна база, не съответства на посочения в
договора, а е значително по-голям, то освен до заобикаляне на чл. 19, ал. 4
ГПК, води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последното има за
последица нищожност на целия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК.
Поради това и на основание чл. 23 ГПК се дължи единствено чистата
стойност на кредита, т.е. получената главница, но не и лихвите и други
вземания.
В случая В. Я. е получил в заем по Анекс от *** г. с номер на транш №
*** сумата от 800 лв. По твърдения на кредитодателя, явяващи се неизгодни
за него такива, длъжникът е платил по посочения анекс сумата от 444 лв.
Следователно същата сума следва да се приспадне от главницата от 800 лв.,
което води до извода за основателността на претенцията за главница само до
размера от 356 лв., като за разликата до пълния претендиран размера от
402,30 лв. ще се отхвърли. Като законна последица от частичното уважаване
на иска, то ще се присъди и законната лихва върху уважената претенция от
датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане
на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора разноски ще се присъдят за двата осъдителни
иска и за установителния иск. За установителния иск ще се присъди в полза
на В. Я. сумата от 50 лв. за държавна такса, а в полза на адв. М. сумата от 400
лв. за адвокатско възнаграждение. Останалата заплатена от В. Я. сума от 50
лв. за държавна такса за осъдителния иск остава в негова тежест, като
възнаграждение в полза на адв. М. няма на се присъжда, предвид пълното
отхвърляне на този иск. В полза на „Ай Ти Еф Груп” АД ще се присъди
сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение по съединения осъдителен
иск. По отношение на насрещния иск разноски ще се присъдят по
7
съразмерност. В полза на „Ай Ти Еф Груп” АД ще се присъди сумата от
322,58 лв. разноски за един адвокат и 40,32 лв. за платена държавна такса. В
полза на адв. М. ще се присъди сумата от 78,43 лв. за оказана безплатна
правна помощ на ответника по насрещния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. Б.
Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап.* и „Ай
ти еф груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център „Урбан
Модел“, ет. 12, че клаузата за неустойка в размер на 241,65 лв., уредена в т.
6.1 – т.6.6 Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № *** от *** г. и т. 9
от Анекс към него от *** г. с номер на транш № ***, сключени между
страните, е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В. Б. Я., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, срещу „Ай ти еф груп“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12,
за осъждане на „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на В. Б. Я.,
ЕГН **********, сумата от 241,65 лева – недължимо платена по
недействителна клауза за неустойка, уредена в т. 6.1 – т.6.6 Договор за
потребителски кредит „Гет Кеш“ № *** от *** г. и т. 9 от Анекс към него от
***г. с номер на транш № ***, сключени между страните, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Б. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., бул. „***“
№ **, ет. *, ап. *, да заплати на „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“
№ 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, сумата от 356 лева – главница
по Анекс от *** г. към Договор за потребителски кредит № *** с номер на
транш № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
искова молба – 29.06.2022 г., до окончателното плащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни иска за главница за разликата от
присъдените 356 лева до пълния претенидран размер от 402,30 лева,
както и исковите претенции за сумата от 25,30 лева – възнаградителна лихва
по Анекс от *** г. към Договор за потребителски кредит № ***с номер на
транш № ***, начислена за периода 20.11.2021 г. – 17.02.2022 г., и
обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.10.2019 г. до
28.06.2022 г. в размер на 14,11 лева.
ОСЪЖДА „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес
център „Урбан Модел“, ет. 12, да заплати на В. Б. Я., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 50 лева разноски
8
за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес
център „Урбан Модел“, ет. 12, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на
адв. Д. М. от ПАК, с адрес гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, сумата от общо
478,43 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана
правна помощ на ищеца по настоящото дело.
ОСЪЖДА В. Б. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. П., бул. „***“
№ **, ет. *, ап. *, да заплати на „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“
№ 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, сумата от 40,32 лева разноски
за платена държавна такса и сумата от 522,58 лева разноски за един адвокат.
Банкови сметки за извършване на дължимите плащания:
- „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК *********, може да заплати дължимите от
него суми по следната банкова сметка: IBAN: BG ***; BIC: ***, при банка
„***“ АД с титуляр Д. М.;
- В. Б. Я., ЕГН **********, може да заплати дължимите от него суми по
следните банкови сметки:
IBAN: ***– „***“ ЕАД
IBAN: *** – „***“ АД
IBAN: *** – „***“ АД
IBAN: *** – „***“ АД
IBAN: *** – „***“ ЕАД
IBAN: *** – „***“ АД и
IBAN: *** – „***“ АД
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
9