Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 27.02.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 28.01. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СИМОНА КАЙКИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1435 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 1330/16.10.2019 г., постановено по гр. д.
№ 3256/2019 г. по описа на Районен съд –
С.З., с което е осъден ”е.б.ес.” ЕАД П.,
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.***, представлявано от М.М.М.Д., Ж.П.С. и Р.Д.,
ЕИК ***, да заплати на “В.К.” ЕООД, гр.С.З., ул.”***, представлявано от Р.Т.Р.,
ЕИК ***, сумата от 1226,05 лева, представляваща недължимо платена сума за такса
пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена
станция „О. ", ИТ №***, за периода 01.06.2014г. до 30.06.2014г., която
недължимо платена сума представлява разликата между стойността на енергията за
пренос на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, сумата от 280 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
26.06.2014г. до 03.05.2019г., както и сумата в размер на 265 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 12.07.2014г.
до 03.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 1226,05 лева,
считано от завеждане на иска – 03.05.2019г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски общо в размер на 1320,00 лева.
Въззивникът “е.б.ес.”
ЕАД - П. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като
излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението в обжалваната му
част и да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски. Направено
е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.К.” ЕООД, с
който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено
решението в обжалваната му част. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Окръжен съд
– гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
По делото не
е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН *** - ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „О." с.О., Община Т., присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „В." 20 kV,
както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016г., когато е променено
меренето на ниво средно напрежение /констативен протокол за техническа проверка
и подмяна на средства за търговски измерване №249661 от 14.01.2016г./
Към
настоящия момент не е спорно между страните и се установява от представените
писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на
Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства,
инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „О.", акт обр.16 за електропровод „В." 20 kV,
помпена станция „О." с. О., на помпена станция „К.П.В.", разрешение
за ползване, че ищецът е собственик на електропровода, помпените станции и
намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на
процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която
„ЕЕ.Б.ЕР." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З.,
че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по
идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията
и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не
начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението
на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕЕ.Б.ЕР. АД“ все още не е получило
от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е
изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите за собственост,
обсъдени по-горе. С писмо до „ЕЕ.Б.ЕР.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът
заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите
обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т.
на ИТ №*** ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К.П.В., като е посочено, че
обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо
изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за
собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква документи за
собственост на ел.провод 20 kV
извод „В.” и сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на
мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.Следва писмо от
24.11.2014г. на „В.“ ЕООД С.З. отново с искане за отпадане на такса пренос за
процесния обект, на което ЕВН на 08.12.2014г. отговаря, че помпени станции с.О.
и с.К.П.В. се захранват от собствена въздушна линия извод В., като средствата
за търговско измерване са разположени в двете помпени станции и меренето на
ел.енергията се извършва от страна на ниско напрежение и за да отпадне такса
пренос следва меренето на ел.енергия да бъде променено на страна средно
напрежение, затова „В.“ ЕООД С.З. следва да подаде заявление в офис на
ответника, придружено от документи за собственост. Ищецът на 13.12.2014г.
подава такова заявление и след още неколкократна
размяна на писма, разяснения във връзка със собствеността и изискване от страна
на ЕВН на допълнителни документи за собственост, на 19.11.2015г. е променено меренето от страна на ниско напрежение на
средно напрежение, за което е съставен констативен протокол от същата дата.
По делото са
представени за периода 01.06.2014г. до 30.06.2014г. фактура №**********/15.06.2014г.
с платежно нареждане от 26.06.2014г. и фактура №**********/30.06.2014г. с
платежно нареждане от 16.07.2014г. за заплатени задължения на ищеца към
ответника за м.06.2014г., в т.ч. и такса пренос, което не се оспорва от
ответника.
За изясняване
на обстоятелствата по делото е назначени и изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН ***
количества енергия при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво средно
напрежение за процесния период е 1226,05лв.Размерът на мораторната
лихва върху претендираните суми от датата на
плащането до подаване на исковата молба в съда е 601,42 лева.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че през периода 01.06.2014г. до 30.06.2014г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект ПС „О.”, ИТ № *** се е
извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/
20kV/400V в ПС „О.”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „В."
20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост
на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на
електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно
напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV
на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно
поле „мерене" или в съществуваща килия. В останалата част заключението
съдържа правни изводи относно дължимостта на такса
пренос от ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Отношенията
между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, НАРЕДБА № 6 от
9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
(отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи,Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно
нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане.Начална липса на основание е налице, когато е получено нещо в следствие
на нищожен акт. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
установи, че е заплатил процесната сума,
представляваща разлика между платена от него такса ниско напрежение и такса
средно напрежение, каквото според него е дължима при положение, че собствения
му трафопост извършва преобразуването от СрН в НН.
Съгласно
решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС, също
постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил
свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия.
Впоследствие
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция
„Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща
килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта
ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно
установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това
положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване
е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г., и поради това и ищецът
не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за
пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско
напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените
фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за
сметка обедняването на дружеството. „е.б.ес.” ЕАД е формирал дължимата от „В.К.”
ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на
напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това и с оглед
неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
разликата между заплатената цена за пренос на ниско напрежение и действително
дължимата цена за пренос на средно напрежение за процесния период, се явява
платена без основание.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1330/16.10.2019 г.,
постановено по гр. д.
№ 3256/2019 г. по описа на Районен съд –
С.З..
ОСЪЖДА ”е.б.ес.” ЕАД П., със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.***, представлявано от
М.М.М.Д., Ж.П.С. и Р.Д., ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „В.К.”ЕООД – гр.С.З., бул.”***, ЕИК *** сумата от 360
лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция, платими по банкова сметка *** – ***.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.