Решение по дело №46/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260027
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Ради Иванов Йорданов
Дело: 20201800900046
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260027

 

гр.София, 17.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 05.февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№46 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            И.С.В., с ЕГН **********, с адрес *** e предявил срещу Ц.М.М. с ЕГН********** *** осъдителен иск за заплащане на сумата 75 000 лева по запис на заповед, издаден на 16.04.2010г. с падеж 16.04.2015г. ведно с лихва за забава към главницата в размер на 37 346,50 лева, за периода от 17.04.2015г. до 12.03.2020г , както и законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане на сумата.

            Ищецът И.С.В. твърди, че на 16.04.2010г. в град П. предал сумата от 75 000лева на Ц.М.М. срещу подписана от него запис на заповед, с която се задължава неотменимо и безусловно да му възстанови същата сума на 16.04.2015г., платима в град П., ул. „Георги Бенковски“ №13. На датата на падежа не било изпълнено поетото задължение от страна на ответника. Правил многократни опити да се свърже с ответника Ц.М.М., но поради различни причини това не се осъществило. След толкова дълго време бездействие от страна на длъжника, ищецът И.С.В. решил да потърси правата си по законов ред. Чрез Нотариус Е.Д.П., била връчена покана за доброволно изпълнение с peг. №450, том:1 акт: 23 на ответника на 05.02.2020г, но видно от разписката на нотариуса, Ц.М.М. отказал да получи поканата.

            Поради неизпълнение на задължението на падежа, което задължение и до момента е изискуемо, ищецът И.С.В. счита, че е налице неоснователно обогатяване от страна на Ц.М. в размер на 75 000 лева. С оглед на поетото задължение по записа на заповед, а именно сумата да бъде заплатена на 16.04.2015г. и поради неговото неизпълнение, следва да се направи извод, че Ц.М. изпада в забава след тази дата и дължи съответната законна лихва до момента. Исковете по записа на заповед като едностранна абстрактна сделка се погасяват с 3-годишна давност на основание чл.537 връзка чл.531 ал.1 ТЗ и предвид обстоятелството, че този срок е пропуснат, може се приложат правилата на чл.534 ал.1 ТЗ, които гласят, че когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете по тях, поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда. След като правата на И.С.В. по предявяване на искове по чл.531 ал.1 ТЗ са погасени на 16.04.2018г., по силата на чл.534 ал.1 връзка ал.2 ТЗ има законовото основание да предяви иск за неоснователно обогатяване, който иск е с нова 3-годишна давност, считано от 16.04.2018г до 16.04.2021 г.

            В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът Ц.М.М. е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като недоказан, неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.

            Ответникът Ц.М.М. оспорва автентичността на приложения от ищеца запис на заповед. Този ,,документ" не е съставен и не е подписван от ответника Ц.М.М., посочен като издател.

Нормата на чл.535 ТЗ, определяща задължителното съдържание на записа на заповед, е от императивен характер, поради което отсъствието на който и да било от задължителните реквизити, установени от нея, има за своя пряка правна последица недействителност на менителничния ефект, което обуславя и липсата на валидно възникнало задължение за неговия издател (в този смисъл и решение №276 от 18.07.2006г. на ВКС по т. д. № 562/2005 г., ТК, II о.). Законът допуска изключение от формалните изискванията досежно реквизитите на ценната книга в конкретно и изчерпателно изброени случаи - чл.536 ТЗ. Императивният характер на правните норми, регламентиращи реквизитите на записа на заповед изключват всяко разширително тълкуване. В конкретния случай представения по делото запис на заповед не съдържа задължителния реквизит по чл.535,т.7 от ТЗ - подпис на издателя му. Поставеният подпис в долната част на документа, не принадлежи на ответника Ц.М.М.. Подписът на издател следва да е положен от лицето, вписано за издател, за да породи действие спрямо лицето. Наличието на подпис върху ценната книга, положен от друго лице не вписаното като издател не поражда никакви правни и фактически последици, тъй като не е налице волеизявление за приемане на задължението за плащане на сума на поемателя.

С оглед на гореизложеното, записът на заповед е недействителен, поради липса на подпис от лицето, посочено за негов издател. Поради липса на задължителния реквизит по чл. 535, т. 7 ТЗ, този „документ" не представлява запис на заповед по арг. от чл.536, ал. 1 от ТЗ и същия не е породил действие за ответника. Това води до неоснователност и недоказаност на предявените искове.

В случай, че ищеца представи оригинала на записа на заповед и той не бъде изключен от доказателствата, оспорва истинността на същия, като твърдим, че подписа, положен за издателя Ц.М.М. не принадлежи на него и не е полаган от него.

На следващо място в исковата молба на ищеца, се твърди, че записа на заповед е издаден по повод каузално правоотношение между страните, а именно налице са твърдения за договор за заем. Неоснователно и невярно е твърдението на ищеца И.С.В., ЕГН **********, че е предал на ответника Ц.М.М. парична сума в размер на 75 000 лв., нито, че процесният запис на заповед бил издаден като обезпечение на задължението за връщане на заетата сума.

Ц.М.М. никога не е получавал от ищеца сума от 75 000лв. Нито в брой, нито по банков път, нито по какъвто и да било друг начин. Между страните не е налице облигационно отношение или каквото и да било друго отношение, което да обоснова предаването на процесиите средствата, нито такова предаване се е осъществило. Предвид твърденията на ищеца за наличие на договор за заем, и предвид реалния характер на договора, то такъв договор не е налице без реалното предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. Няма нито едно доказателство, приложено от ищеца, което да удостоверява предаването на подобна сума, а искането му за доказване на предаването на сумата от 75 000 лева чрез свидетелски показания, е недопустимо, предвид размера на сумата и забраната на чл.164, ал.1, т.З от ГПК. Липсата и недоказаността на твърдяното каузално отношение, което се обезпечава с процесния запис на заповед, води и до липса на задължение за плащане по записа на заповед. Б този смисъл исковете са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.

На следващо място, записа на заповед не носи подпис на издателя си, което го прави недействителен и нередовен.

От друга страна записа на заповед няма характер на разписка съгласно трайно установената съдебна практика.

Разписката по смисъла на чл.77 от ЗЗД се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението. Предвид реалния характер на договора за заем по чл.240, ал.1 от ЗЗД разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предаде на заемателя определена парична сума.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й, като напротив - ако поетото задължение за плащане е обвързано в документа със съществуването на кауза, то менителничния ефект е недействителен, съгласно чл.535, т.2 от ТЗ.

Съществува практика на  ВКС придаваща характер на разписка на нередовен запис на заповед, но тази практика е формирана при произнасянето по спорове за несъществуването на вземания, възникнали от каузална сделка и издаден във връзка с нея запис на заповед, който не съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ. Изводите на ВКС в този смисъл са направени при обсъждане на фактите по конкретното дело, а не единствено на основание на записа на заповед. Тази практика НЕ може да се разбира в смисъл, че нередовният запис на заповед при всички случаи, независимо от пороците си, представлява разписка по чл.77 от ЗЗД за изпълнение на определено задължение или като разписка, удостоверяваща сключване и изпълнение на договор за заем.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС в хипотезата на нередовен запис на заповед, в който не е посочено основанието и е поето безусловно задължение за плащане на определена сума, установяването на каузалното правоотношение следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който няма характер на разписка по чл.77, ад.1 от ЗЗД. Ако се твърди, че сумата по нередовния запис на заповед е получена по договор за заем, както е в настоящия случай, то на доказване подлежат както основанието, така и факта на предаване на сумата. Поради реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240, ал.1 от ЗЗД предоставената сума е съществен елемент на договора, поради което установяването на реалното предаване на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване на договора, а не само на изпълнение на задължението на заемодателя по чл.240 от ЗЗД. Записът на заповед не представлява доказателство за предадената сума, тъй като е абстрактна сделка и от съдържанието му не може да се направи извод за наличието на заемно правоотношение между страните. Основанието на вземането не може да се изведе от записа на заповед, като при нередовност на последния той не се конвертира автоматично в разписка за изпълнение.

В този смисъл е формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС в Решение № 78/17.07.2009г., по т.д. № 29/2009г., по описа на Първо отделение на ВКС; Решение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на I т. о., и Решение №88/27.05.2013г., по т. д. № 374/2012г., по описа на ТК, второ отделение на ВКС, с която е даден отрицателен отговор на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос - дали при липса на други доказателства за сключен договор за заем, обезпечен със запис на заповед, записът на заповед може да послужи като доказателство за сключването на договора и за предаване в заем на отразената в текста му парична сума от поемателя /заемодател/ на издателя /заемател/. В цитираните решения е изразено категорично становище, че записа на заповед не изпълнява функциите на доказателство за сключен заем, нито на разписка за предаване на парични средства по договор за заем; При доказана в процеса връзка между записа на заповед и договор за заем сключването на договора, в т. ч. и предаването на заема като елемент от неговия фактически състав, следва да се извърши с други доказателства, извън самия запис на заповед. В настоящия случай не е налице нито основанието /заем/, нито реалното предаване на сумата.

По отношение на иска за неоснователно обогатяване, който е предявен, следва да се има предвид, че искът за неоснователно обогатяване е специфичен менителничен иск, произтичащ от валидна менителница, възникващ след изгубване на всички останали искове, и има за предмет претенцията за плащане на сумата, дадена от приносителя за придобиване на ефекта, но не повече от сумата на ефекта. Искът има компенсационен характер и отчита обстоятелството, че поради небрежност или друга причина приносителят не е бил достатъчно старателен, за да опази правата си по ефекта, като е допуснал неговото прескрибиране или преюдициране. В производство основен момент заема изследването дали записът на заповед е редовен от външна страна и е действителен според изискванията на ТЗ, а с оглед абстрактния характер на тази сделка и при възражение да бъдат установени и каузалните правоотношения между страните. Недействителността на процесния Запис на заповед, води до неоснователност на предявеният иск, а недоказването на каузалното отношение на което почива записа на заповед води за последица и на липсата на задължение по последната.

По отношение на иск за лихва за забава в размер на 37 346,50лв, за периода от 17.04.2015г., до 12.03.2020г., то същият е необоснован и недоказан. Ответникът оспорва този иск, както по основание, така и по размер. Въпросния иск за лихви не е мотивиран, като не е установено основанието му. Защо ищецът смята, че ответника му дължи лихви, на какво основание и защо за този период не става ясно. С оглед на това, че този иск се явява акцесорен, спрямо предявения главен иск, уважаването му зависи от основателността на главния иск. Както е посочено по-горе, главният иск с основание чл.534, ал.1 ТЗ е напълно неоснователен и недоказан. Следователно неоснователен е и акцесорният иск, с който се претендира лихви за забава. След като ответникът не дължи изплащане на претендираните по главния иск суми, то той не дължи плащане и на лихви за забава по акцесорния иск.

От друга страна изобщо не е ясно как е изчислен размерът на тези лихви. Както основанието, така и размерът на иска подлежи на доказване от ищеца, който в случая не е доказал нито едното, нито другото.

На последно, но не и по важност място с настоящия отговор прави възражение за изтекла погасителна давност, както на вземането по записа на заповед, така и на претендираните лихви за забава. И двете вземания се погасяват с кратката тригодишна давност, с оглед на което към датата на подаване на исковата молба и двете вземания са погасени по давност.

            В срока по чл.372 ал.1 от ГПК ищецът И.С.В. е подал допълнителна искова молба.

            Ищецът И.С.В. уточнява основанието иска, а именно чл.534 ал.1 ТЗ като наведените в исковата молба сведения за предадената на ответника сума в заем не следва да се счита за релевантно обстоятелство. Съгласно разпоредбата на посочения член от закона- „ Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда“. Относно възраженията на ответника, че издадената запис на заповед е издадена по повод каузално правоотношение, а именно договор за заем, както било твърдяно в исковата молба И.С.В. счита, че същите са неоснователни и не са релевантни по отношение на настоящото производство. Съгласно трайно установената практика на съдилищата, която е и задължителна за всички съдилища - „В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ТОЗИ ИСК, ЗА РАЗЛИКА ОТ ИСКОВЕТЕ ЗА НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ ПО ЧЛ.55-59 ЗЗД, НЕ ПОДЛЕЖИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ СТЕПЕНТА НА ОБЕДНЯВАНЕ И ОБОГАТЯВАНЕ И СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ТЯХ; ИМАЛО ЛИ Е РАЗМЯНА НА ИМУЩЕСТВЕНИ БЛАГА ОТ ЕДИНИЯ ПАТРИМОНИУМ В ДРУГИЯ, КАТО ВРЕДАТА СЕ ИЗРАЗЯВА ТОВА, ЧЕ ИМУЩЕСТВОТО НА ПРИНОСИТЕЛЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ УВЕЛИЧИ С ПАРИЧНАТА СУМА ПО ЕФЕКТА, А ОБОГАТЯВАНЕТО НА ИЗДАТЕЛЯ, ЧЕ НЕ Е ИЗПЛАТИЛ СУМАТА ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, ПОРАДИ ПРОПУСК ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ

Видно от отговора на исковата молба, ответникът се позовава на така нареченото общо възражение, а именно БЕЗПАРИЧНОСТ на така издадения запис на заповед - т.е. несъществуване на каузално правоотношение. В тази връзка РЕШЕНИЕ №45 ОТ 31.03.2016Г. ПО Т. Д. №1029/2015Г., Т. К., II Т. О. НА ВКС-„ В ХИПОТЕЗАТА НА ИСК ПО ЧЛ. 534, АЛ. 1 ТЗ ПРИ ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА ЗА „БEЗПAPИЧHOCT,, НА ЗАПИСА НА ЗАПОВЕД. СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА КАУЗАЛНО ПРАВООТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ИЗДАТЕЛ И ПОЕМАТЕЛ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, ТЪЙ КАТО ИЗДАДЕНИЯ РЕДОВЕН ЗАПИС НА ЗАПОВЕД Е ОСНОВАНИЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО“. „Твърдението на ответника, че не е получавал сумата, изключва възражението за наличие на валидно каузално правоотношение между страните по договор за заем. При това положение следва да се приеме, че представеният по делото редовен запис на заповед като абстрактна сделка, представлява годно основание за присъждане в полза на поемателя на сумата, с която издателят се е обогатил за сметка на поемателя, без да е необходимо да бъдат изследвани евентуалните каузални правоотношения между страните.

Чрез изискването от страна на ответника доказването да стане от страна на ишеца, предвид наличието на редовен запис на заповед, ответната страна е в противоречие с трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение №143/1.02.2013 г. по т.д. №870/2011 г. на ВКС, 1-во т.о., решение № 110/8.11.2010 г. по т.д. № 949/2009 г. на ВКС, 1-во т.о. и решение № 90/10.09.2012 г. по т.д. № 431/2011 г., ВКС II-ро т.о.

Във връзка с така цитираното в отговора на исковата молба, а именно - Решение № 78/17.07.2009г. по т.д. № 29/2009г. по описа на Първо отделение на ВКС - следва да отбележи, че същото ще бъде релевантно, но само в хипотезата на нередовен запис на заповед, какъвто в настоящия случай не е налице. Така представеният запис на заповед съдържа всички необходими в закона реквизити и не следва да бъде отчетен като нередовен. Съгласно същото решение - „В случай че записът на заповед е редовен съгласно чл.535 ТЗ кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ЦЕННАТА КНИГА. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника - издател, ако последният възразява, че е поел задължение без основание“.

Второто цитирано решение на ответника - №21/15.03.2012г. по т.д. №1144/2010г. на ВКС отново е относимо към хипотеза на нередовен запис на заповед, с оглед на което не следва да бъде коментирано.

С оглед на така цитираното трето подред решение - № 88/27.05.2013г. по т.д. № 374/2012г ВКС - същото следва да бъде взето под внимание при положение, че основанието на исковата претенция е договор за ЗАЕМ. Още веднъж следва да отбележи, че правното основание на исковата молба е разпоредбата на чл.534 ал.1 ТЗ.

            По отношение на така направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на вземането по записа на заповед, с довода, че същото се погасява с кратката тригодишна давност, ищецът счита същото за неоснователно и ирелевантно. Основанието на исковата претенция е чл.534 ал.1 ТЗ, а по силата на ал.2 от същата разпоредба - Искът по ал.1 се погасява с тригодишна давност като същата започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, ЗАПИСА НА ЗАПОВЕД или чека. В настоящия случай исковете по записа на заповед са изгубени на 17.04.2018г., именно от която дата започва да тече тригодишна давност за предявяване на специфичния менителничен иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1 ТЗ.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът Ц.М.М. е подал отговор на допълнителната искова молба.

             В първоначалната искова молба ищецът И.С.В. навежда подробни твърдения за наличие на каузална сделка, като заявява конкретно, че на 16.04.2010г., бил предал на ответника сума от 75 000 лева в заем, за обезпечаването на което бил издаден процесния запис на заповед. Във връзка с тези си твърдения относно реалното предаване на сумата в заем ищецът е поискал да му бъдат допуснати и гласни доказателствени средства - двама свидетели при режим на довеждане. В допълнителната искова молба ищецът изрично заявява, че твърденията му за наличие на каузалното правоотношение /договор за заем/, не следвало да се разглеждат като релевантни и не следвало да подлежат на изследване.

Съгласно Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г„ постановено по тълк. д. № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и самото каузално правоотношение, като съгласно правилото на чл.154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест „всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед."

Това означава, че след като ищецът е навел твърдения за наличието на договор за заем, по повод на който е издаден записът на заповед, негова е доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване на установи твърдяното от него каузално правоотношение.

Обстоятелството, че ответникът реализира правото си на защита като оспорва твърденията на ищеца относно каузалното правоотношение, не може да доведе автоматично до извод, че такова изобщо няма и ищецът да се освободи от доказателствената тежест да докаже твърденията си. Подобни тълкувания са абсолютно неправилни и превратни, тъй като ако се възприеме „логиката" на ищеца в допълнителната ИМ, то би се стигнало до следната ситуация: ако ищецът успее да докаже твърдяното от него каузално правоотношение, то исковете му ще бъдат уважени. Ако ищецът не докаже твърдяното от него каузално правоотношение, тъй като ответникът го оспорва, исковете отново ще бъдат уважени. В подобна ситуация ответникът няма никакъв полезен ход и каквото и процесуално поведение да предприеме, не би могъл да се защити, а всяко негово действие ще се тълкува в негова вреда. Подобни разсъждения, каквито са развити в допълнителната ИМ, са неоснователни, заобикалящи закона и в противоречие със закона и с основните принципи на гражданския процес, като цитираните с главни букви извадки от съдебни решения са извадени от контекста им и в никакъв случай не са верни, нито потвърждават правилността на тезата му.

След като ищецът твърди наличие на каузално правоотношение - паричен заем, по повод който е издаден записа на заповед, то ищецът следва да докаже наличието на паричния заем. При положение, че ответната страна оспорва да е получавала такъв заем, с още по-голяма сила важи разпоредбата за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, доколкото тези обстоятелства се явяват спорни.

Абсолютно безпочвени са твърденията на ищеца за т.нар. възражение за безпаричност на записа на заповед. Съгласно трайната съдебна практика общото възражение на ответника за безпаричност на записа на заповед, с оглед указанията в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, но само ако самият ищец не е навел твърдения за наличие на каузално правоотношение. В настоящия случай самият ищец още в първоначалната си искова молба е твърдял наличието на каузално правоотношение, т.е. исковата молба съдържа твърдения за обвързаност на записа на заповед с договор за паричен заем между ищеца и ответника. Поради това за ищеца възниква тежестта да го докаже. Възражението за безпаричност е форма на защита на ответната страна и не може да води до негативни за него последици като ищецът се освободи от доказателствената тежест. Оспорването от страна на ответника представлява навеждане на отрицателни факти, които не подлежат на доказване. На доказване подлежат положителните факти за наличие на заем, обезпечен със запис на заповед, които ищецът твърди в исковата си молба.

В допълнителната искова молба ищецът е цитирал като практика Решение № 45/31,03.2016г., по т.д. 1029/2015г., II ТО на ВКС, имащо за предмет иск по чл. 534, ал.1 от ТЗ като е цитирал само извадка от контекста на това решение на ВКС, която е в подкрепа на тезата, че при възражение за безпаричност на записа на заповед, не е необходимо да се изследва въпроса дали е имало размяна на имуществени блага, нито е било необходимо да се изследва въпросът за наличието на каузално правоотношение. Видно от съдържанието на това решение обаче ищецът в този казус никога нито е твърдял, нито е признавал наличието на каузално правоотношение, като твърденията за наличието на заем, който не бил получил, са на ответника, а не на ищеца. В случая по цитираното решение единствено ответникът твърди наличие на паричен заем, като едновременно с това твърди и че не е получил заемната сума. Следователно, с оглед реалния характер на договора на заем, при такива взаимноизключващи се твърдения единствено на ответната страна, е логично съдът да приеме, че не е налице каузална сделка, при положение, че ищецът не е твърдял и признавал такава. В този смисъл цитираното решение е неотносимо към случая, доколкото поведението на ищеца там е коренно противоположно на поведението на ищеца по настоящото дело, тъй като в тук ищецът в ИМ твърди наличието на каузално правоотношение / договор за заем/ във връзка, с което бил издаден процесния запис на заповед.

Цитирани са още няколко съдебни решения на ВКС, в които отново ищците никога не са твърдели наличие на каузални правоотношения, а са претендирали вземанията си единствено въз основа на абстрактната сделка по записа на заповед, поради което не са имали задължения да доказват каузално правоотношение и поради тази причина същите на неотносими към нашия казус. В настоящия случай обаче ищецът И.С.В. е този, който навежда твърдения за наличието на заемно правоотношение, което било обезпечено с процесния запис на заповед.

Следователно ищецът е този, който следва да докаже твърдяното от него каузално правоотношение.

В допълнителната искова молба ищецът навежда оплакване, че ответникът бил изисквал в противоречие със съдебната практика ищецът да доказва каузалното правоотношение.

Изискването доказването на каузалното правоотношение да стане от страна на ищеца, не е изискване на ответника, а е изискване, което произтича от закона - чл.154 от ГПК, доколкото това правоотношение се твърди именно от самия ищец!

Поддържа и оспорването на автентичността на приложения от ищеца запис на заповед. Този „документ" не е съставен и не е подписван от ответника Ц.М.М. ЕГН ********** посочен като издател. Поставеният подпис в долната част на документа, не принадлежи на ответника Ц.М.М.. Подписът на издател следва да е положен от лицето, вписано за издател, за да породи действие спрямо лицето. Наличието на подпис върху ценната книга, положен от друго лице не вписаното като издател не поражда никакви правни и фактически последици, тъй като не е налице волеизявление за приемане на задължението за плащане на сума на поемателя.

С оглед на гореизложеното, записът на заповед е недействителен, поради липса на подпис от лицето, посочено за негов издател. Поради липса на задължителния реквизит по чл.535, т. 7 ТЗ, този „документ" не представлява запис на заповед по арг. от чл.536, ал.1 от ТЗ и същия не е породил действие за ответника. Това води до неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Искът за менителнично неоснователно обогатяване може да се упражни само при наличието на валиден менителничен ефект, какъвто в настоящият случай не е налице, доколкото основателността на възражения на задълженото лице (издател или платец) относно липсата на формални изисквания, които да определят сделката като менителничен ефект, биха имали за последица отхвърляне на иска по чл.534 ТЗ. По тази причина, в производство по предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл.534, ал. 1 ТЗ решаващият съд дължи проверка за редовността на менителничния ефект от формална страна (така и Решение №133 от 05.07.2013г. по т. д. №104/2011г. на Върховен касационен съд).

Ответникът Ц.М.М. подържа направеното с отговора на първоначалната искова молба възражение за изтекла три годишна погасителна давност по отношение на вземането по записа на заповед, както и на претендираните лихви за забава. И двете вземания се погасяват с кратката тригодишна давност, с оглед на което към датата на подаване на исковата молба и двете вземания са погасени по давност, поради което исковете за неоснователни.

Поддържа и всички останали съображения и възражения, направени с отговора на първоначалната искова молба, както и поддържа всички направени доказателствени искания, които молим да бъдат допуснати.

            Моли да се отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, като претендира направените в производството съдебни разноски и адвокатски хонорар.

            Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Исковете са по чл.534 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД и са допустими.

            Възраженията на ответника са по чл.26 ЗЗД, чл.536 ТЗ.

            Ищецът е представил запис на заповед от 16.04.2010г., с която Ц.М.М. се е задължил неотменимо и безусловно да заплати срещу представянето на този запис на заповед на И.С.В. или на негова заповед сумата 75000лв. Сумата е платима на 16.04.2015г.

            С нотариална покана И.С.В. кани Ц.М.М. да му заплати сумата по записа на заповед от 16.04.2010г. ведно с лихва в размер на 36513,-лв. Нотариалната покана е връчена на Ц.М.М. на 06.02.2020г. при отказ.

            По делото се назначи съдебно-почеркова експертиза, видно от заключението на която в запис на заповед от 16.04.2010г. за сумата 75000,-лв. подписът за издател на Ц.М.М. не е положен от Ц.М.М.. В съдебно заседание вещото лице е отговорило, че сравнителният материал е достатъчен за изготвянето на заключението, че е използван всичкия сравнителен материал. Разликите в начина на подписване е в рамките на допустимата вариантност. В сравнителните образци са налице буквени елементи, които липсват в подписа обект. Съдът приема заключението за научно обосновано,  изчерпателно и компетентно.

            Съдът намира иска за неоснователен, предвид да доказването на оспорването, че запис на заповед от 16.04.2010г. не е подписана от ответника Ц.М.М., поради което последният не дължи исковата претенция  за главница в размер на 75000,-лв.

            Предвид, обстоятелството, че не се дължи главницата, то не се и дължи аксесорната искова претенция за лихва в размер на 37346,50лв. за посочения исков период.

            Ищeцът И.С.В. на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да понесе и разноските на ответника Ц.М.М., в общ размер на 4361,-лв. (4211лв. адвокатско възнаграждение, 150,-лв. за почеркова експертиза), съобразно отхвърлената част от исковете.

            Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

           

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете по чл.534 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД на И.С.В., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Ц.М.М. с ЕГН********** *** за заплащане на следните суми: 75 000 лева (седемдесет и пет хиляди лева) по запис на заповед, издаден на 16.04.2010г. с падеж 16.04.2015г. ведно с лихва за забава към главницата в размер на 37 346,50 лева (тридесет и седем хиляди триста четиридесет и шест лева и петдесет стотинки), за периода от 17.04.2015г. до 12.03.2020г., както и законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК И.С.В., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Ц.М.М. с ЕГН********** *** в размер на 4361,-лв. (четири хиляди триста шестдесет и един лева), представляващи разноски по делото пред настоящата инстанция.

            Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

Председател: