Номер 12820.11.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РусеТрети състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
Секретар:Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20204501000363 по описа за 2020 година
Производство по въззивно обжалване – глава ХХ от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „А.Т.Е.Г.“ АД ЕИК *** гр. С.,
представлявано от изпълнителните директори Ф.Д. и С.А. чрез адвокат С.У.
срещу решение № 439 от 12.03.2020г. по гр. д. № 2304/2019г. на Русенски
районен съд. Искането към въззивната инстанция е да отмени изцяло
първоинстанционното решение (въпреки, че решението съдържа осъдителен
диспозитив в полза на жалбоподателя) и да постанови ново решение, с което
да отхвърли изцяло исковите претенции на ищеца Г. В. Т. като
незаконосъобразни и необосновани, както и да осъди Г. В. Т. да заплати на
„А.Т.Е.Г.“ АД следните суми по договор за потребителски кредит №
261005/3.10.2018г.: 1. Главница по кредита в размер на 731,54 лв. ведно със
законната лихва за периода от подаване на отговора на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите по кредита; 2. Възнаградителна лихва по
кредита в размер на 130,57 лв. за периода 2.01.2019г. до 29.09.2019г.; 3.
Неустойка за непредставено обезпечение по кредита по т. 6.6. от договора в
размер на 797,31 лв. за периода от 3.01.2019г. до 29.09.2019г. Жалбоподателят
посочва, че договорът за потребителски кредит и неговите приложения
съдържат точна и правилна информация за годишния процент на разходите
49,66% и общата дължима сума съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК в размер на
1
957,90 лв., поради което претенцията на ищеца за нищожност на договора за
кредит заради липсата на този реквизит се явява изцяло неоснователна и
необоснована. След като договорът за кредит се явява изцяло действителен,
кредитополучателят следва да погаси всички дължими суми.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по
делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите,
посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени
в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна Г. В. Т. чрез адвокат
Д.Л.Ф.. Постъпил е писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Русенския районен съд трябва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Окръжният съд прецени доказателствата по делото и доводите на
страните и прие следното:
На 3.12.2018г. бил сключен договор за потребителски кредит „Гет кеш“
№ 261005 между „А.Т.Е.Г.“ АД ЕИК *** кредитодател и Г. В. Т. ЕГН
********** кредитополучател, по силата на който се предоставя
потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално
разрешен лимит съгласно спецификацията на кредитните продукти на
„А.Т.Е.Г.“ АД. Срокът на договора е 1 година с възможност за автоматично
подновяване за 5 години. В рамките на срока на договора кредитополучателят
може многократно да усвоява суми по кредита (траншове по кредита) до
максимално разрешения лимит. Необходимо условие за усвояване на следващ
транш е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по
усвоен предходен транш.
На същата дата 3.12.2018г. е сключен анекс, уреждащ първия транш: 800
лв. със срок за погасяване 10 месеца до 29.09.2019г. – 10 погасителни вноски
по 95,79 лв. с включена разсрочена лихва за ползване на транша 157,90 лв.
Годишният процент на разходите е обявен на 49,66%. Неустойката за
непредставяне на обезпечение е определена в размер 885,90 лв. за целия срок
на погасяване на транша. Изготвен е погасителен план за 10 вноски в размер
2
на всяка 95,79 лв., която включва част от главница и лихва в различно
съотношение. Допълнително е начислено оскъпяване 88,59 лв. на месец,
което съответства на неустойката за непредставяне на обезпечение в размер
885,90 лв. за десетте месеца. В погасителния план е отбелязано плащане само
на една сума 185 лв. на 3.01.2019г.
Според приетото пред районния съд заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, единственият разход, който кредиторът е включил в договорения
ГПР в размер на 46,99% е договорената годишна лихва в размер 41%. Ако към
лихвата се прибави и размера на неустойката, годишният процент става
228,01%. При същото условие годишният процент на разходите би нараснал
от 49,66% на 706,46%.
По главния иск се оспорва действителността на раздел VІ, т. 6 от
договора, съгласно която клауза в срок до края на следващия ден, считано от
предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди
обезпечение: поръчителство на две физически лица, които отговарят на
определени условия или банкова гаранция 957,90 лв. В случай, че
кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по
кредита, дължи неустойка за всеки период, за който не е предоставил
обезпечение. Размерът на неустойката е посочен в погасителния план към
съответния транш и се заплаща на части заедно със съответната погасителна
вноска. Общите условия предвиждат обезпеченията в т. 10, а неустойката за
непредставянето им – в т.13.4.
Оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на
кредитора, което той трябва да изпълни преди сключване на договора. Чл. 16,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит ясно разпорежда: „Преди сключване
на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация,
получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.“ В
случая кредиторът не е изпълнил това свое задължение по закон. Сключил е
договор за потребителски кредит и е изплатил кредитната сума без оценка на
кредитоспособността на потребителя. Компенсирал е поетия риск с
3
начисляване на неустойка в размер по-голям от главницата по кредита,
разсрочил е тази неустойка на 10 вноски като част от погасителния план. Това
означава, че кредиторът изначално е смятал да наложи по-висока цена на
кредита (по-висока от уговорения годишен лихвен процент) като
допълнително възнаграждение за ползване на паричната сума или като
предварително обезщетение за риска да не бъде върната в срок. Правилно
районният съд е тълкувал клаузата за неустойка като прикрито
възнаграждение - част от годишния процент на разходите, което в такъв
случай скача много над допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Новата ал.
7 на чл. 19 от ЗПК (двукратния размер на главницата като нов предел) все
още не е обнародвана в Държавен вестник, предвидено е да действа от
1.01.2021г., и ще бъде атакувана от Омбудсмана пред Конституционния съд.
По тази причина окръжният съд се придържа към утвърдената съдебна
практика и посочва, че районният съд се е съобразил с нея.
Правилен е извода на районния съд, че договорът за потребителски
кредит не изпълнява условието на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК- да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не
е посочено допускането, че кредитополучателят няма да представи
обезпечение и кредиторът ще увеличи цената на кредита като за кредитна
сума 800 лв. ще иска връщане на 1843,80 лв., което представлява 230 %
оскъпяване. Неспазването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК се отнася до съществен
елемент на договора за потребителски кредит, което води до неговата
нищожност на основание чл. 22 ЗПК. Получилият кредитната сума остава
задължен да върне чистата стойност на кредита, която в случая е 615,62 лв.,
но не дължи не дължи лихва или други разходи по кредита. Правилно е
уважен насрещният осъдителен иск за тази сума и отхвърлен над нея за
главница и изцяло за лихва.
Районният съд е достигнал до същите обосновани и законосъобразни
изводи, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
4
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 439 от 12.03.2020г. по гражданско дело №
2304 по описа за 2019г. на Русенски районен съд, V граждански състав.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С. ***, представлявано от изпълнителните директори Ф.Д. и С.А., да
ЗАПЛАТИ на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адвокат
Д.Л.Ф. от САК, гр. С., ***, възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 359 лв. (триста петдесет и девет лева).
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5