№ 1581
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет
и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Радост Бошнакова
Даниела Св. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на С. СТ. П. срещу отказа да се прекрати изпълнителното
производство обективиран в Разпореждане от 22,12,2021г. извършен по изп.д. №
20188410400460 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, район на действие – СГС.
Въззивникът инвокира доводи за незаконосъобразност на отказа, както следва: за
наличие на предпоставки за прекратяване на производството поради перемпция, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; за липса на надлежно връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника; погасяване по давност на вземането на взискателя; липса на
приложен документ, от който произтича вземането към искането за издаване на заповед за
изпълнение; липса на надлежно уведомяване на длъжника чрез връчване на покана за
доброволно изпълнение; нищожност на цесията, а в евентуалност липса на правно действие
за длъжника, т.к. не е осъществено уведомяването му за същата; липса на плащане на
стойността на вземането; липса на подпис на взискателя на молбата за образуване.
Претендира негова отмяна..
Въззиваемият „Ф.И.“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ е депозирал обяснения относно обжалваното изпълнително действие, в които
излага становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Изпълнително дело е образувано от „Ф.И.“ ЕАД, в качеството на цесионер придобил
вземане в хода на изпълнителното производство от цедента „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, срещу солидарни длъжници, включително С. СТ. П., въз основа изпълнителен
1
лист от 18,09,2017г. издаден въз основа Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за събиране
на парични суми представляващи главница, лихви и разноски дължими по договор за банков
кредит.
Пред ЧСИ е постъпила Частна жалба вх. № 085952/20,12,2021г. от С. СТ. П., в която
е обективирано искане за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В същата са изложени и твърдения за
незаконосъобразно издаване на заповедта за изпълнение, при липса на предпоставките за
това, възражение срещу разпореждането за незабавно изпълнение и твърдение за наличие на
неравноправни клаузи в кредитния договор сочещи на неговата нищожност, както и
незаконосъобразно насочване на изпълнение по изпълнителният лист срещу молителя.
С обжалваното Разпореждане от 22,12,2021г. ЧСИ е отказал да прекрати делото
поради перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Със съобщение от 22,12,2021г. са дадени указания на С. СТ. П. във връзка с
възраженията по Частна жалба вх. № 085952/20,12,2021г. срещу заповедта за изпълнение,
като и е дадена възможност да заяви дали ги поддържа. Видно от преписката по делото на
ЧСИ и по настоящото пред СГС възраженията изложени и във въззивната жалба срещу
отказа са отделени за самостоятелно разглеждане в нарочно производство. Затова в
настоящото съдът не ги обсъжда.
Като прегледа изпълнителното дело съдът установи, че по отношение длъжника С.
СТ. П. не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за прекратяване на
изпълнителното производство.
Видно от преписката по делото с разпореждане от 07,06,2018г. е насрочен опис на
движими вещи на длъжника и изпратена покана за доброволно изпълнение с уведомление за
насрочен опис. Последната не е връчена. С разпореждане от 23,10,2018г. е насрочен опис на
движимите вещи и отново изпратена но невръчена покана за доброволно изпълнение. С
разпореждане от 27,07,2020г. е наложен запор върху вземания по врички банкови сметки на
длъжника в „ПИБ“ АД и изпратена но невръчена показа за доброволно изпълнение. С
разпореждане от 10,03,2021г. е наложен запор върху вземането на длъжника за трудово
вазнаграждение заедно с покана за доброволно изпълнение. Същият, както и поканата за
доброволно изпълнение е невръчен, т.к. не е намерена при работодателя УМБАЛ
„Софиямед“ ООД. Покана за доброволно изпълнение заедно със запор върху трудовото
възнаграждение е връчена съгласно разпореждане от 05,10,2021г., на 19,11,2021г.
Взискателя е поискал извършването на горните изпълнителни действия с молби от
31,07,2019, 10,02,21г., както и с молбата за образуване на изпълнителното дело. С
разпореждане от 28,07,2021г. е извършено конституиране като взискател по извършената
цесия на „Ф.И.“ ЕАД.
Видно от преписката по делото след дадени указания от страна на ЧСИ с нарочна
молба от взискателя от 24,02,2022г. е постъпило потвърждение на всички извършени до
момента процесуални действия, включителни тези по образуване на изпълнителното
2
производство, заедно с представен подписан екземпляр от молбата за образуване. При това
положение следва да се приеме, че макар започнати с нередовна, като неподписана от
взискателя молба за образуване, всички извършени действия по събиране на вземането са
редовни. Затова неоснователно е възражението на жалбоподателя, че извършените
изпълнителни действия не следва да бъде възприемани като валидно извършени и не е
налице доказателство за активно поведение на взискателя, т. е. не е налице годно
процесуално действие, което може да прекъсне давностния срок по на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Налице е потвърждаване. Последното е основание да се приеме, че извършените
процесуални действия са редовни.
При това положение съдът приема, че по изпълнителонто дело са валидно извършени
действия от кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи
законовият двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно постановена
тълкувателна практика с Тълкувателно решение (ТР) № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от последното е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ) и това са: насочването на изпълнението чрез запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочените правила, приведени към разглеждания
случай, мотивират съда да приеме, че предпоставките за прекратяване не са налице.
Поради изложеното и т.к. не се твърди и не се установява нито една от останалите
предпоставки по чл. 433, ал. 1 ГПК, при наличието на каквито може да се приеме, че
изпълнителното производство следва да се прекрати, обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа да се прекрати изпълнителното производство обективиран
в Разпореждане от 22,12,2021г. извършен по изп.д. № 20188410400460 по описа на ЧСИ
Н.М., рег. № 841, район на действие – СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от настоящото решение за сведение и изпълнение по изп.д.
№ 20188410400460 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, район на действие – СГС.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4