Решение по дело №778/2020 на Административен съд - Плевен

                                                           Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 605

                                                 гр.Плевен, 26.11.2021 г.

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 778 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от „ИЛМАР“ ЕООД с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен 5800
ул „Ресен“ №4, представлявано от управителя Т.И., със съдебен адрес ***, чрез адв.М.Ч., против Ревизионен акт №Р-04001519006542-091-001/19.05.2020 год. на ТД на НАП-В.Търново в частта, потвърдена с Решение  №136/5.08.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП. РА се обжалва в частите за корпоративен данък за 2016, 2017 и 2018 год. общо в размер на 16975,45 лева (616,27 лева за 2016 год., 7404,55 лева за 2017 год. и 8954,63 лева за 2018 год.) и лихви в размер на 2832,82 лева (196,02 лева за 2016 год., 1604,45 лева за 2017 год. и 1032,35 лева за 2018 год), както  и за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2016 год. и 2017 год. общо в размер на 24447,88 лева (9462,70 лева за 2016 год. и 14985,18 лева за 2017 год.) и лихви в размер на 7288,41 лева (31,65 лева за 2016 год. и 4123,41 лева за 2017 год.)

             В жалбата се сочи следното: Относно определения корпоративен  данък жалбоподателят твърди, че  не е налице спор относно фактите по предаване на парични средства от дружеството на физически лица по Договор за съхранение на парични средства на управителя и неговата съпруга, както и за размера и датите на частичното им връщане на дружеството. Спорът се свежда до това дали е налице отклонение от данъчно облагане при хипотезата на чл. 16, ал.2. т.2 от ЗКПО. Жалбоподателят счита за неправилен  изводът и в РА, и в Решението на Директора на Д"ОДОП" - В. Търново, че в случая се касае за договори за заеми, по които дружеството е следвало да включи във финансовите си резултати за ревизирания период пазарна лихва, предвид обстоятелството, че лицата са свързани такива помежду си. Твърди, че липсват каквито и да е мотиви и анализ на характера на договора за съхранение на парични средства, неговите специфики и най-вече - разликата в страната, която дължи насрещната престация - възнаграждение/лихва. Позовава се на  легалните определения  в §1, т.7 от ДР на ЗКПО и §1, т.7 от ДР на ЗДДФЛ за  "лихва" , а именно- доход от всякакъв вид вземания за дълг. Сочи, че  предметът на договора за съхранение на парични средства е свързан с факта, че дружеството предава на друго лице /в случая - физически лица/ собствени парични средства, като задължение на тези физически лица е да съхраняват паричните средства, без да се разпореждат с тях - срещу възнаграждение. В този смисъл не лицата дължат заплащане на лихва на дружеството, а обратно - дружеството дължи възнаграждение за услугата. Нещо повече - лицата гарантират връщането на сумите, получени на отговорно пазене чрез други свои лични средства в същия размер по други 8 броя депозити на физическите лица, открити в по-ранен период, с произход на сумите - СИО. Счита, че след като по банковите извлечения всички дати и суми по депозитите са точни и ясни, органите на НАП не е следвало да  отказват да ги кредитират, още повече че те не са съставени от жалбоподателя, а са предоставени от съответните банки. Сочи, че още в същия ден, в който на лицата са предадени сумите от касата на дружеството, те са предоставили на управителя договорите за създадените депозити с тези суми: 3 броя с титуляр „Илмар“ ЕООД и 12 броя с титуляри физическите лица. От представените банкови извлечения от всички депозити, до обратното им поискване по сметките  сочи, че няма никакво движение - така, както е уговорено. Според жалбоподателя липсва каквато и да е икономическа логика с РА да не се приеме, че 7-те броя депозити, създадени в деня на предаване на парите от дружеството с РКО, са създадени с парични средства на дружеството. Счита, че незаконосъобразно е начислена лихва и за три броя от депозитите, които са с титуляр „Илмар“ ЕООД - сумите са взети от касата на дружеството и в същия ден са открити депозити в „Юробанк България“АД, „Първа инвестиционна банка“АД и „Обединена българска банка“АД на името на дружеството. По никакъв начин тези суми не могат да се приравнят на "скрит заем" на физическите лица, след като не физическите лица са титуляр на депозитите. Не може да съществува договор за заем, по който и заемодателят и заемополучателят е едно и също лице - дружеството.

Счита, че в случая размерът на дължимата лихва по периодите до връщане на сумите обратно на дружеството, с РА са определени по експертното заключение на Д. В., която е дала стойности на пазарен лихвен процент като е използвало обобщена статистическа информация, публикувана в официалния сайт на БНБ и информация от търговски банки. Жалбоподателят оспорва  това заключение, т.к. счита, че с него не е приложен някой от методите за определяне на пазарните цени и самата експертиза не е съобразена с нормативните изисквания на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Счита, че определянето на лихвата не е обосновано и с критериите, дадени в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО - според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

Сочи, че в решението на  Директора на Дирекция „ОДОП“ - В.Търново, на стр. 12, трети абзац, се сочи :"Очевидно предоставените от .... на              суми са насочени към постигането на икономически резултат за дружеството, който в обичайните търговски отношения би бил постигнат посредством договор за депозит на въпросните суми“. Сочи, че по договора за съхранение на суми физическите лица имат задължение да предадат на дружеството лихвите, които банките са начислили и ако такива са били начислени. В някои от случаите, поради връщане на сумите преди срока на депозита, банката не е начислявала лихви. Прави извод, че като доходи от лихви в случая следва да се вземат единствено като размер начислените от търговските банки лихви по депозитите, а не да се определя пазарна лихва.

Относно определения данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. сочи, че е изведен  извод, че сумите по откритите депозити, които не са върнати на дружеството и за които е представен договор за заем от 3.02.2020 г., представляват „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла в §1, т. 5, б. „а“' във връзка с т. 4 от ДР на ЗКПО - приравнени са на доход от дивидент. Единственият аргумент в тази посока е, че договорът за паричен заем от 3.02.2020 г. е съставен и представен едва в хода на ревизията. Поради това се приема, че същият е новосъздаден за целите на ревизионното производство и като частен диспозитивен документ, без достоверна дата, който удостоверява благоприятни за дружеството обстоятелства, не притежава материална доказателствена сила. Счита тези изводи за некореспондиращи нито със съдържанието на чл. 180 от ГПК, нито с доказателствената тежест на документите. Съгласно тази разпоредба, „частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица“. В този смисъл счита, че представеният документ  се ползва с материална доказателствена сила. Твърди, че всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл. 301 от ТЗ при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение. Счита, че настоящата хипотеза не е такава. Сочи, че не съществува процесуално, логическо или опитно правило за ограничаване на доказателствената стойност на представени от жалбоподателя доказателства в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Съдържанието на състезателното начало в процеса включва правото на страните да въведат твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици и да сочат доказателства за тях /чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството. Най-рано администрацията обективира изводите си за фактите и правото в ревизионния доклад /чл. 117, ал. 2, т. 6 от ДОПК/. В отговор на твърденията за фактите в РД лицето следва да направи своите твърдения, отричания или признания. Процесуалната форма за обясненията на лицето по твърденията в РД е възражението по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Затова и за първи път в подкрепа на твърдения или отричания във възражението е допустимо представянето на доказателства. Тяхното депозиране в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не ги определя като новосъздадени и според жалбоподателя органите по приходите са длъжни да анализират тяхното съдържание. Позовава се на разпоредбата на  чл. 36, ал. 3 от АПК, приложим субсидиарно на основание § 2 от ДР на ДОПК, според която административният орган е длъжен да провери и прецени всички събрани доказателства в производството, като индивидуалният административен акт се издава, едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Счита, че затова законодателят изрично  е дал правната възможност на проверяваните лица да представят допълнително доказателства и то на всяка една фаза от производството, включително и в съдебната. Счита, че следва да се съобрази и разпоредбата на чл.193, ал.1 от ГПК, чието тълкуване дава основание да се приеме, че оспорване на документ, налагащо откриване на производство по реда на чл.193 - 194 от ГПК, може да бъде направено единствено в хода на съдебното, но не и на административното производство по издаване на индивидуален административен акт. Единствено съдът е компетентен да открие производство по чл.193 - 194 от ГПК при приемане на представените писмени доказателства и направено оспорване в зависимост от доказателствената им сила. В хода на административното производство органът събира всички относими и допустими по ДОПК и АПК доказателства, които преценява съвкупно съобразно доказателствената им тежест, но не е компетентен да открива производство по чл.193 от ГПК, а още повече - да се произнася по достоверността на  съдържанието на един документ.

Твърди, че изобщо не е обсъдено и осчетоводяването на договора за заем - счетоводна статия № 25 по Дебита на с/ка 265 „Предоставени дългосрочни заеми“ и по Кредита на с/ка 507 „Предоставени депозити“ с основание предоставен заем на Т.И., като е намерила отражение в оборотната ведомост и хронологичните регистри на посочените счетоводни сметки /отразени в представената Оборотна ведомост и хронологичните регистри на с/ка 265 „Предоставени дългосрочни заеми" и с/ка 507 „Предоставени депозити“ за периода 01.01.2020 Г.-29.02.2020 г./. Счита, че съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. Липсва правна възможност да се обсъждат само избирателно някои от документите.Според жалбоподателя липсва анализ на съдържанието на обсъждания договор за заем, а в него изрично е записано, че със сключването на договора се променя правното основание на съществуващото правоотношение относно съхраняваните суми като възниква ново правоотношение между страните, изразяващо се в договор за заем. Налице е новация по чл. 107, ал. 1 от ЗЗД - на мястото на старото задължение възниква ново, различно задължение, като е новирано основанието на това задължение. Прекратява се задължението на Т.И. да съхранява предадените му с РКО № 2/03.01.2017 г„ № 5/01.02.2017 г„ № 18/05.05.2017 г. и № 36/17.07.2017 г. за съхранение чрез депозити парични средства, като се приема, че дружеството е предоставило същата сума като заем на Т.И.. Счита, че е налице вътрешно противоречие в мотивите в РА, тъй като е недопустимо за целите на облагане с корпоративен данък да се приеме, че средствата са предоставени като такива по договори за заем, но за целите на облагане по ЗДДФЛ за същите тези средства и то при нарочен договор за заем да се приема, че такъв не съществува. Прави извод, че е недопустимо в различни негови части да се достига до различни и то взаимоизключващи се изводи. Това по своя характер представлява съществено процесуално нарушение. Сочи, че е представено Решение от 2.11.2016 г. на едноличния собственик на капитала, че дружеството няма да разпределя дивиденти. Доводите, че т. к. към 31.12.2016 г. дружеството е имало неразпределена печалба от минали години (кредитно салдо по счетоводна сметка 122), както и такава към 31.12.2017 г.. както и големи касови наличности към 31.12.2016 г. (дебитно салдо по счетоводни сметки 501 и 502), било индиция, че е налице скрито разпределение на печалба, счита за неоснователни. При извършените проверки /приключили с протоколи №      П-04001517129657-073-001/27.10.2017 г., № П-04001518137151-073-001/14.11.2018 г. и протокол № П- 04001519022110-073-001/05.09.2019 г./ относно отразяванията в ГФО за 2016 г. и 2017 г. /обявени в ТР на АВ/, а и приобщени в ревизионното производство, не са отразени липси на тези наличности. Счита фактът, че производството е протекло по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, не е основание органите по приходите да извършват облагането по предположения, а единствено въз основа на точно установените факти и обстоятелства.

Твърди, че в производството по реда на чл. 122 от ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя - да установи при условията на пълно доказване твърдяните факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в издадения акт. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.Счита, че органите по приходите не са доказали наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК. Твърди, че не са налице използвани в счетоводството на дружеството неистински или с невярно съдържание документи. Не е провеждана процедура/процес по НК за документна измама. Сочи, че твърденията за антидатиране на документи не водят автоматично до наличие на „документ с невярно съдържание. Липсата на аналитично водене на персонални партиди като подсметки на сметки 507, 501 и 502, след като липсва законово изискване за това, не може според жалбоподателя да се квалифицира като някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - „не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане“. Счита за недоказано и твърдението, че счетоводната отчетност на дружеството не отразява вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, каквото е изискването на чл. 24 от Закона за счетоводството. Сочи, че именно в чл. 24 от ЗСч се говори за верен финансов резултат и парични потоци и в тази връзка твърди, че каквито и нарушения да са допускани през 2014 г. и 2015 г. в счетоводните отразявания, те не са довели до промяна на декларираните финансови резултати. Но дори и да се приеме, че са допускани счетоводни грешки, то ЗКПО изрично предвижда и отстраняването на такива, когато те бъдат установени.

В заключение моли съда да отмени РА №Р-04001519006542-091- 001/19.05.2020 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново - в частта, която е потвърдена с Решение №136/05.08.2020 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. Велико Търново. Претендира разноски. В случай на отхвърляне на жалбата, претендира на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя си Т.И. и се представлява от адв.Ч. с пълномощно на л.1521 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения по съществото на спора, моли за отмяна на РА. Представя и подробни съображения в писмен вид. Претендира разноски.

Ответникът-Директора на Дирекция „ОДОП“  в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. с пълномощно на л.1566 от делото, която оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Излага подробни съображения в писмен вид.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

На жалбоподателя е възложена ревизия  със Заповед за възлагане на ревизия №Р-04001519006542-020-001/10.10.2019 год., връчена по електронен път на 10.10.2019 год., изменена със ЗИЗВР №Р-04001519006542-020-002/14.11.2019 год., №Р-04001519006542-020-003/10.01.2020 год., №Р-04001519006542-020-004/13.02.2020 год. и №Р-04001519006542-020-005/31.03.2020 год. Ревизията е възложена за определяне задълженията на ревизираното дружество за корпоративен данък за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2018 г. и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 1.10.2014 г. до 31.12.2018 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04001519006542-092- 001/24.03.2020 г. Срещу РД е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, заведено с вх. № 5662/5.05.2020 г, по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, което е обсъдено в РА, но не е прието за основателно по същество. Коригирана е допусната грешка в таблица 1 към РД, като в колона 8 на таблица 1 към РА след корекцията е отразен декларираният от ревизираното дружество корпоративен данък за 2017 г. в размер на 25989,27 лв. Издаден е и  РА № Р-04001519006542-091-001/19.05.2020 г., с който на „ИЛМАР” ЕООД са определени следните допълнителни задължения: корпоративен данък за 2016 г, 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 17890,56 лв. и лихви в размер на 2938,32 лв., както и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 24447,88 лв. и лихви в размер на 7288,41 лв., или общо допълнителни задължения в размер на 52565,17 лв. РА № Р-04001519006542-091-001/19.05.2020 г. в частта за корпоративен данък за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2015 г. и за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периодите от 1.10.2014 г. до 31.12.2015 г. и от 1.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в която не са установени допълнителни задължения, не е обжалван и е влязъл в сила. PA № Р-04001519006542-091 -001 /19.05.2020 г. е връчен на жалбоподателя по електронен път на 20.05.2020 г. Срещу РА е подадена жалба по пощата на 1.06.2020 г., в срока за обжалване по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, заведена  с вх. № 984/8.06.2020 г. Жалбоподателят е оспорил PA № Р-04001519006542-091-001/19.05.2020 г. с молба за отмяна. Изложил е възражения относно определените му по реда на чл. 122 от ДОПК допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО и за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ. По жалбата е постановено Решение  №136/5.08.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП, с което е отменен РA № Р-04001519006542-091-001/19.05.2020 г., издаден от Н.С. И. на длъжност началник сектор „Ревизии”, възложила ревизията и Р.В.Н. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново - ръководител на ревизията, в обжалваната част, в която на „ИЛМАР“ ЕООД за 2018 г. са установени допълнително задължения за корпоративен данък в размер на 915,11 лв. и съответна лихва 105,50 лв.и е потвърден  PA № Р-04001519006542-091-001/19.05.2020 г. в останалата обжалвана част, в която на жалбоподателя са определени следните допълнителни задължения: корпоративен данък за 2016 г, 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 16975,45 лв. (616,27 лв. за 2016 г., 7404,55 лв. за 2017 г. и 8954,63 лв. за 2018 г.) и лихви в размер на 2832,82 лв. (196,02 лв. за 2016 г., 1604,45 лв. за 2017 г. и 1032,35 лв. за 2018 г.), както и за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 24447,88 лв. (9462,70 лв. за 2016 г. и 14985,18 лв. за 2017 г.) и лихви в размер на 7288,41 лв. (3165,00 лв. за 2016 г. и 4123,41 лв. за 2017 г). Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 13.08.2020 год., видно от удостоверението на л.31 от делото. Срещу РА, потвърден в частите  за корпоративен данък за 2016, 2017 и 2018 год. общо в размер на 16975,45 лева (616,27 лева за 2016 год., 7404,55 лева за 2017 год. и 8954,63 лева за 2018 год.) и лихви в размер на 2832,82 лева (196,02 лева за 2016 год., 1604,45 лева за 2017 год. и 1032,35 лева за 2018 год), както  и за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2016 год. и 2017 год. общо в размер на 24447,88 лева (9462,70 лева за 2016 год. и 14985,18 лева за 2017 год.) и лихви в размер на 7288,41 лева (31,65 лева за 2016 год. и 4123,41 лева за 2017 год.), е подадена жалба до съда, където е образувано настоящото дело №778/2020 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Актът е издаден в преписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл. 120 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен документ с валидни квалифицирани електронни подписи. Ревизионният доклад, въз основа на който е издаден РА, е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Не се констатираха нарушения на процесуалните правила по провеждане на ревизията, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Всички актове по възлагането и провеждането на ревизионното производство са надлежно връчени. Същите са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи, което се установява от приложените по преписката документи на хартиен и електронен носител. В хода на ревизията са установени всички релевантни за спора факти. Не се констатираха процесуални нарушения при издаване на РА. Органите по приходите са положи дължимите усилия, да установят релевантните за спора факти.

Между страните не са спорни фактите за размера на дадените парични средства на физическите лица Т.И. и С. И. от страна на жалбоподателя, както и размера на върнатите парични средства. Спорът е правен и се свежда до преценка относно характера на сключения договор от 2.11.2016 год.  и Анекс към него от 1.08.2018 год. за съхранение на парични средства  на дружеството  в депозити на физически лица и какви последици произтичат от тази преценка.

Договорът е сключен в изпълнение на Решение от 2.11.2016 г. на едноличния собственик на капитала на „ИЛМАР” ЕООД, съгласно което дружеството няма да разпределя дивиденти, а свободните парични средства на същото следва да бъдат управлявани по следния начин: да бъде извършено депозиране на парични суми на дружеството временно с цел съхранение, на името на физическите лица Т.И. и С. И. с цел защита по Закона за гарантиране на влоговете в банките, като отношенията да се уредят с договор. От съдържанието на решението се установява, че паричните средства за всеки един депозит следва да се предават срещу касов ордер, с цел избягване на високите такси за валутен превод. Депозитите за съхранение на паричните средства на дружеството приоритетно да се откриват на името на физическото лице Т.И..

Договорът от 2.11.2016 год.  е приложен на л.1160-1161 от делото и видно от същия, „ИЛМАР” ЕООД предоставя на физическите лица С. И. и Т.И. парични средства в евро, в размер, определян от страните към конкретния момент на откриване на всеки един депозит, които собствени на дружеството парични средства и налични в касата на дружеството, ще бъдат съхранявани в депозити, открити на физическите лица. Жалбоподателят предоставя още парични средства в лева на физическите лица С. И. и Т.И. с права, освен депозити, да съхраняват средствата под формата на акции, фондове и други разрешени от БНБ финансови инструменти при същите условия като за депозитите, като е поставено изискване в т.2 от договора да не се сключват договори с рискови фондове. В т.3 от договора е уговорено, че С. И. и Т.И. се съгласяват, че нямат никакви права върху сумите по депозитите, открити с паричните средства на „ИЛМАР” ЕООД, както и че имат безусловното задължение при поискване от страна на дружеството да върнат всички получени суми, в същия размер и вид валута, в какъвто са постъпили по депозитите. „ИЛМАР” ЕООД има право на падежа или преди падежа при поискване да получи касово или безкасово всички суми от депозитите, открити на името на физическите лица. Посочено е още в т.4 от договора, че при падежиране на депозитите, след служебно удържане от страна на съответната банка на дължимия данък върху лихвите, сумата по депозита, заедно с начислената върху нея лихва, съгласно условията на сключения с банката договор, се предава на „ИЛМАР“ЕООД „ИЛМАР” ЕООД се задължава да издаде фактура за начислените по депозитите лихви, да декларира дохода от лихвите по предвидения в закона ред, както и да заплати дължимия данък.       

В съответствие с т.3, втори абзац от договора, на физическите лица С. И. и Т.И. са предоставени парични средства в евро от дружеството, както следва:

На 2.11.2016 год. С. И. е получила от касата на дружеството чрез управителя Т.И. 97260,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на С. И., като банка, в която е следвало да се депозират е „Търговска банка Д“, срока за съхранение -12 месеца, като сумата е подлежала на връщане в касата на дружеството на 2.11.2017 год.. Получената на 2.11.2016 год.сума е била отразена в счетоводството на дружеството през 2017 год. с РКО №1/3.01.2017 год. В хода на ревизионното производство е установено, че С. И. е имала открит депозит в „Търговска банка Д“ преди 1.01.2014 год. От банковите извлечения  на С. И. е установено, че тя има открит депозит със средства на СИО, а получената сума с РКО е останала на разположение на ФЛ. Нито в договора от 2.11.2016 год., нито в РКО е посочено, че получената сума на 2.11.2016 год. от С. И. ще се гарантира с неин депозит в същата банка. Сумата по РКО №1/3.01.2017 год., получена на 2.11.2016 год. е възстановена, както следва: На 4.12.2018 год. С. И. е извършила вътрешнобанков превод от лична своя сметка по сметка на дружеството, като е превела сума от 93567 с основание: по договор. Остатъкът  в размер на 3694, 25 евро  е върнат през 2019 год. От входирани с писмо с вх.№1500-2/10.02.2020 год. документи се установява- оборотна ведомост за периода 1.01.2019-30.11.2019, в която е отразено крайно дебитно салдо в размер на 493566, 68 лв. и писмени обяснения по кои РКО са възстановени сумите и в какъв размер,  РКО №1/3.01.2017 год. не е посочен. Видно от приложени  банкови извлечения  от ОББ АД на  сметка на дружеството за периода 1.02.2019 -30.09.2019 и хронологичен регистър на кредита на сч.с/ка 507 „Предоставени депозити“ за периода 1.01.2019-31.12.2019 год., че в регистъра са отразени счетоводни операции до 30.11.2019 год.. Кредитните обороти по сметката са в размер на 929965,45 лева. Сметката няма аналитични партиди и не може да се установи по кой РКО  са възстановени парични средства.

На 2.11.2016 год. Т.И. е получил от касата на дружеството чрез управителя Т.И. 96764,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата на името на Т.И., банка, в която следва да се депозират е „Търговска банка Д“, срок за съхранение -12 месеца, като сумата е подлежала на връщане  в касата на дружеството  на 2.11.2017 год.. Получената на 2.11.2017 год. сума е отразена в счетоводството на дружеството с РКО №2/3.01.2017 год.. В хода на ревизионното производство е установено, че Т.И. е имал открит депозит в „Търговска банка Д“ преди 1.01.2014 год., поради което с предоставената сума Т.И. не е открил депозит на свое име и не е спазил параметрите, при които са предоставени паричните средства. Установено е от банковите извлечения, че  Т.И. има открит депозит на 2.11.2016 год. в размер на 96764,05 евро, но същият не е открит с получените средства от касата. В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 2/03.01.2017 г. и на основание анекс от 2 11 2016 г. „ИЛМАР" ЕООД е предало на Т.И. сумата 96764,00 евро за съхранение, а съхранението е гарантирано с депозит на същото лице в „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД. Депозитът е открит със средства на СИО Получената сума с РКО е останала на разположение на ФЛ. Нито в договора от 2.11.2016 г., нито в РКО е посочено, че получената сума на 2.11.2016 г. от Т.И. ще се гарантира с негов депозит в същата банка. Сумата по РКО № 2/03.01.2017 г., получена на 2.11.2016 г,  не е била възстановена. За нея е сключен Договор за паричен заем от 3.02.2020 г. между „ИЛМАР" ЕООД-заемодател и Т.И.-заемател.

На 11.11.2016 г. Т.И.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 99838,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И., като  банката, в която следва  да се депозират, е „ПИБ", срок на съхранение - 12 месеца, сумата, подлежи на връщане в касата на дружеството на 11.11.2017 г. в същите параметри. Получената на 11.11.2016 г. сума е отразена в счетоводството на дружеството през 2017 г. с РКО № 3/01.02.2017 г. В хода на ревизионното производство е установено, че Т.И. е имал открит депозит в „ПИБ" АД преди 1.01.2014 г. Т.е. с предоставената сума Т.И. не е открил депозит на свое име и не е спазил параметрите, при които са предоставени паричните средства. Установено е  от банковите извлечения, че Т.И. има открит депозит на 11.11.2016 г. в размер на 99838,57 евро, но същият не е открит с получените средства от касата. В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 3/01.02.2017 г. и на основание анекс от 11.11.2016 г. „ИЛМАР" ЕООД е предало на Т.И. сумата 99838,00 евро за съхранение, а съхранението е гарантирано с депозит на същото лице в „ПИБ" АД. Депозитът е открит със средства на СИО. Получената сума с РКО е останала на разположение на ФЛ. Нито в договора от 2.11.2016 г., нито в РКО е посочено, че получената сума на 11.11.2016 г. от Т.И. ще се гарантира с негов депозит в същата банка. Сумата по РКО № 3/01.02.2017 г., получена на 11.11.2016 г., е възстановена, както следва: На 20.05.2019 г. е извършен вътрешнобанков превод от сметка с титуляр Т.И. по сметка с титуляр „ИЛМАР" ЕООД в размер на 101031,72 евро.

Предоставените на ФЛ суми по горните цитирани РКО, са върнати, както следва:

Предоставената сума на С. И. в размер на 97260,00 евро е върната на дружеството, както следва: 93565,75 евро са върнати на 04. 12. 2018 г по сметка на „ИЛМАР" ЕООД с банков превод от сметка на С. И. в същата банка; 3694,25 евро  са върнати през 2019 г.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 99838,00 евро е върната на дружеството, както следва: На 20.05.2019 г е извършен вътрешнобанков превод от сметка с титуляр Т.И. по сметка с титуляр „ИЛМАР" ЕООД в размер на 101031,72 евро .

 За предоставената сума на Т.И. в размер на 96764,00 евро на 11.11.2016 г е съставен Договор за паричен заем от 3.02 2020 г., сключен между „ИЛМАР" ЕООД - заемодател и Т.И.И. - заемател, като за дата на предаване на сумата е посочен РКО № 2/03 01 2017 г. В самия РКО е посочено, че сумата е получена от Т.И. на 11.11.2016 г

В хода на ревизионното производство с писмо вх. № 3048/04.03.2020 г от „ИЛМАР" ЕООД е представен Договор за паричен заем от 3.02 2020 г, от който е установено, че предоставената на Т.И. сума в размер на 96764,00 евро не е възстановена на дружеството

С  РКО № 5/1. 02. 2017 г., на 1.02.2017 г. Т.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 99827,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И. , със срок на съхранение - 12 месеца, сумата е подлежала на  връщане в касата на дружеството на 1.02.2018 г. в същите параметри В хода на ревизионното производство е установено, че Т.И. е имал открит депозит в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД от 1.02.2016 г. Т.е. с предоставената сума Т.И. не е открил депозит на свое име и не е спазил параметрите, при които са предоставени паричните средства. От банковите извлечения се установява, че Т.И. има открит депозит на 1.02.2017 г. в размер на 99827,20 евро, но същият не е открит с получените средства от касата. В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 5/01.02.2017 г. и на основание анекс от същата дата „ИЛМАР" ЕООД е предало на Т.И. сумата 99827,00 евро за съхранение, а съхранението е гарантирано с депозит на същото лице в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. Депозитът е открит със средства на СИО. Получената сума с РКО е останала на разположение на ФЛ. Нито в договора от 2.11 2016 г., нито в РКО е посочено, че с получената сума на 1.02.2017 г. от Т.И. ще се гарантира с неин депозит в същата банка. В счетоводството на „ИЛМАР" ЕООД през 2017 г. е отразена следната счетоводна операция: Д-т сч с/ка 507 „Предоставени депозити" - 195244,64 лв., К-т сч. с/ка 502 „Каса във валута" - 195244,64 лв. Видно от представените с писмо  вх. № 1500-2/10.02.2020 г. оборотна ведомост на „ИЛМАР" ЕООД, за периода 01.01 2019 г.- 30 11.2019 г., в нея е отразено крайно дебитно салдо на сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" в размер на 493566,68 лв. Представени са и писмени  обяснения, по кои РКО не са възстановени сумите и в какъв размер и РКО № 5/01.02.2017 г не е посочен. Приложени са банкови извлечения от ОББ АД на сметка на „ИЛМАР" ЕООД за периода 01.02 2019 г. - 30 09.2019 г. и хронологичен регистър на кредита на сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" за периода 1.01.2019 г. - 31.12.2019 г., като в регистъра са отразени счетоводни операции до 30.11.2019 г. Кредитните обороти по сметката са в размер на 929965,45 лв. Сметката няма аналитични партиди и не може да се установи по кой РКО, с който е предоставена сума на С. И. и Т.И. са възстановени парични средства.

С  РКО № 6/01.02.2017 г. ,  на 1.02.2017 г. Т.И.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 49500,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И. със срок на съхранение - 12 месеца, сумата е подлежала на връщане в касата на дружеството на 1.02.2018 г. в същите параметри В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 6/01.02 2017 г. и на основание анекс от същата дата „ИЛМАР" ЕООД е предала на Т.И. 49500 евро в брой за съхранение, а съхранението е гарантирано с негов депозит в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД Депозитът е открит със средства на дружеството и представлява комбиниран депозит /депозит - 34650 евро и акционерен - 14850 евро/ . Към момента проверката от приходните органи е установено, че депозитът  е наличен, но не служи за гарантиране на получената сума, тъй като същата е възстановена с ПКО № 8/02 10 2017 г в касата на дружеството. Със същата сума са извършени вноски по сметка на дружеството в ОББ АД, както и е заплатена цена на идеални части от недвижим имот, видно от РКО от 14.12.2017 г. Депозитът е наличен на ФЛ, но със същия не се гарантират суми на дружеството, тъй като са възстановени, чрез друг способ. В счетоводството на „ИЛМАР" ЕООД през 2017 г. е отразена следната счетоводна операция: Д-т сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" - 96813,59 лв., К-т сч с/ка 502 „Каса във валута" - 96813,59 лв. В хода на ревизията е установено, че Т.И. е внесъл в брой по лична банкова сметка на 1.02 2017 г, 49500,00 евро и на същата дата е учреден депозит в размер на 34650,00 евро и закупени дялове - 14850,00 евро. В ПКО № 8/02 10.2017 г е отразено захранване на каса с 96813,59 лв. /49500,00 евро/ с депозит Райфайзенбанк на Т. И.. В счетоводството на „ИЛМАР" ЕООД ПКО от 02.10.2017 г. е отразен на 27.12 2017 г. със следната счетоводна операция с основание захранване банка: Д-т сч. с/ка 501 „Каса в лева" - 96813,59 лв. /49500,00 евро/, К-т сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" - 96813,59 лв. /49500,00 евро/.

С РКО № 15/01.04.2017 г. , на 1.04.2017 г. С. И. И. е получила от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 82768,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на С. И. И.  със срок на съхранение - 12 месеца. Сумата е подлежала  на връщане в касата на дружеството на 1.04.2018 г. в същите параметри В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 15/01.04.2017 г. и на основание анекс от същата дата „ИЛМАР" ЕООД е предало на С. И. сумата 82768,00 евро за съхранение, а съхранението е гарантирано с депозит на същото лице в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. Депозитът е открит със средства на СИО. Получената сума с РКО е останала на разположение на ФЛ. Нито в договора от 02.11.2016 г., нито в РКО е посочено, че получената сума на 1.04.2017 г. от С. И. ще се гарантира с неин депозит в същата банка. Дружеството е поискало връщане на сумата, поради което сумата е възстановена, чрез вноски по сметка на дружеството в ОББ АД през 2019 г., на основание сключен анекс от 1.08.2018 г. В счетоводството на „ИЛМАР" ЕООД през 2017 г. е отразена следната счетоводна операция: Д-т сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" - 161880,14 лв., К-т сч. с/ка 502 „Каса във валута" - 161880,14 лв. В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че съгласно договора за съхранение на парични средства от управителя на ИЛМАР" ЕООД е поискано възстановяване от С. И. И. на дадени за съхранение 82768,00 евро с левова равностойност 161881,14 лв. Сумата е възстановена по каса и чрез банков превод в банковата сметка на дружеството, и посредством ATM, както следва: ПКО № 1/01.02 2019 г. - 10000,00 лв., ПКО № 2/09.09.2019 г. - 230,14 лв., Банков превод на 09.04.2019 г. в размер на 37000,00 лв. Остатъкът от сумата е внесена посредством АТМ в банковата сметка на дружеството в ОББ АД. Приложени са банкови извлечения от ОББ АД на сметка на „ИЛМАР" за периода 01.02.2019 г. - 30.09.2019 г. и хронологичен регистър на кредита на сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" за периода 1.01.2019 г. - 31 12.2019 г., като в регистъра са отразени  счетоводни операции до 30.11.2019 г. Кредитните обороти по сметката са в размер на 929965,45 лв. Сметката няма аналитични партиди и не може да се установи по кой РКО, с който е предоставена сума на С. И. и Т.И. са възстановени парични средства. В хода на ревизионното производство е установено, че С. И. е имала открит депозит в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД от 1.04.2016 г. T.e. c предоставената сума С. И. не е открила депозит на свое име и не е спазила параметрите, при които са предоставени паричните средства. От банковите извлечения е установено, че С. И. има открит депозит на 3.04.2017 г. в размер на 82768,61 евро, но същият не е открит с получените средства от касата

С  РКО № 18/5.05.2017 г. , на 5.05.2017 г. Т.И.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 99135,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И. . Размерът на сумата, дадена за съхранение от  99135,00 евро, банка, в която да се депозират – Банка „ДСК“, срок на съхранение - 6 месеца. Сумата е  подлежала на връщане в касата на дружеството на 5.11.2017 г. в същите параметри. В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 18/05.05 2017 г. и на основание анекс от същата дата „ИЛМАР" ЕООД е предало на Т.И. 99135 евро в брой за съхранение, а съхранението е гарантирано с негов депозит в Банка ДСК ЕАД. Депозитът е открит със средства на дружеството. Получената сума с РКО е останала на разположение на ФЛ. Нито в договора от 2.11.2016 г., нито в РКО е посочено, че получената сума на 5.05.2017 г. от Т.И. ще се гарантира с негов депозит в същата банка. В счетоводството на „ИЛМАР" ЕООД през 2017 г. е отразена следната счетоводна операция: Д-тсч. с/ка 507 „Предоставени депозити" - 193891,21 лв., К-т сч. с/ка 502 „Каса във валута" - 193891,21 лв. С писмо вх № 1500-2/10.02 2020 г са представени следните документи: Оборотна ведомост на „ИЛМАР" ЕООД, подписана от главен счетоводител за периода 1.01.2019 г.- 30.11 2019 г., в която е отразено крайно дебитно салдо на сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" в размер на 493566,68 лв.; Писмени обяснения, че в Банка ДСК по депозитна сметка на Т.И. в размер на 99135,00 евро /193891,21 лв./, дадени за съхранение съгласно Договор за съхранение на парични средства  и последващи анекси, сумата е налична и към 30.11.2019 год. и не е поискана от „ИЛМАР“ ЕООД за въззстановяване. Сумата по РКО № 18/5.05.2017 г. не е възстановена. За нея е сключен Договор за паричен заем от 3.02.2020 г. с „ИЛМАР" ЕООД.

С  РКО № 19/5.05.2017 г., на 5.05.2017 г. С. И. И. е получила от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 99135,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И., при следните параметри: банка, в която да се депозират – Банка ДСК, срок на съхранение - 6 месеца. Сумата е  подлежала на връщане в касата на дружеството на 5.11.2017 г. в същите параметри. В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 19/5.05.2017 г. и на основание анекс от същата дата „ИЛМАР" ЕООД е предало на С. И. 99135 евро в брой за съхранение, а съхранението е гарантирано с неин депозит в Банка ДСК ЕАД. Депозитът е открит със средства на дружеството. Към момента на проверката  депозитът е бил наличен, но не служи за гарантиране на получената сума, тъй като същата е възстановена с ПКО № 4/03.10.2018 г. в касата на дружеството. От приложените банкови извлечения се установява, че сумата е внесена в банковите сметки на дружеството в ОББ АД и с РКО от 19.11.2018 г. е довнесена сума в депозита на дружеството в ПИБ АД. Нито в договора от  2.11.2016 г., нито в РКО е посочено, че получената сума на 5 05.2017 г от С. И. ще се гарантира с неин депозит в същата банка. В счетоводството на „ИЛМАР" ЕООД през 2017 г. е отразена следната счетоводна операция: Д-т сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" - 193891,21 лв,  К-т сч. с/ка 502 „Каса във валута" - 193891,21 лв.  С ПКО № 4/03 10.2018 г. С. И. е възстановила в касата на „ИЛМАР" ЕООД 193891,20 лв. /99135,00 евро/ с основание по договор. В хронологичния регистър за периода 1.01.2018 г. - 31.12.2018 г. ПКО е отразен със следната счетоводна операция с основание захранване на каса с депозит в Банка ДСК: Д-т сч. с/ка 501 „Каса в лева" - 193891,20 лв. /99135,00 евро/, К-т сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" - 193891,20 лв. /99135,00 евро/.

С  РКО № 31/17.07.2017 г., на 17.07.2017 г. Т.И.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 97955,00 евро Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И., като е посочена банка, в която да се депозират - СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАП ЕКСПРЕСБАНК; срок на съхранение - 12 месеца; сумата е подлежала на връщане в касата на дружеството на 17.07.2018 г. в същите параметри В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 31/17.07.2017 г. и на основание анекс от същата дата „ИЛМАР" ЕООД е предало на Т.И. 97955 евро в брой за съхранение, а съхранението е гарантирано с негов депозит в „Експресбанк“ АД. Депозитът е открит със средства на дружеството. Дружеството е поискало връщане на  сума съгласно  т. 4 от договора и сумата е възстановена с банкови преводи по сметка на дружеството в същата банка на 30.07.2018 г. и на 8.08.2018 г. Нито в договора от 2.11.2016 г., нито в РКО е посочено, че получената сума на 17.07.2017 г от Т.И. ще се гарантира с негов депозит в същата банка. В счетоводството на „ИЛМАР" ЕООД през 2017 г. е отразена следната счетоводна операция: Д-т сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" - 191583,33 лв., К-т сч. с/ка 502 „Каса във валута" - 191583,33 лв. С писмо вх. № 1500-2/10 02.2020 г. са приложени следните документи: Оборотна ведомост на „ИЛМАР" ЕООД за периода 1.01.2019 г.- 30.11 2019 г, в която е отразено крайно дебитно салдо на сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" в размер на 493566,68 лв.; Писмени обяснения, по кои РКО не са възстановени сумите и в какъв размер и РКО № 5/01 02.2017 г. не е посочен. Приложени са банкови извлечения от ОББ АД на сметка на „ИЛМАР" ЕООД за периода 1.02.2019 г. - 30.09.2019 г и хронологичен регистър на кредита на сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" за периода 1. 01.2019 г – 31.12.2019 г., като в регистъра са отразени счетоводни операции до 30.11.2019 г. Кредитните обороти по сметката са в размер на 929965,45 лв. Сметката няма аналитични партиди и не може да се установи по кой РКО, с който е предоставена сума на С. И. и Т.И. са възстановени парични средства.

 С РКО № 32/17.07.2017 г , на 17.07.2017 г. С. И. И. е получила от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 97957,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И. , като е следвало да се  депозират в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ, срок на съхранение - 12 месеца. Сумата е подлежала на връщане в касата на дружеството на 17.07.2018 год. в същите параметри. В  писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 32/17.07.2017 г. и на основание анекс от същата дата „ИЛМАР" ЕООД е предало на С. И. сумата 97957,00 евро за съхранение, а съхранението е гарантирано с депозит на същото лице в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. Депозитът е открит със средства на СИО. Получената сума с РКО е останала на разположение на ФЛ. Нито в договора от 2.11.2016 г., нито в РКО е посочено, че получената сума на 17.07.2017 г. от С. И. ще се гарантира с неин депозит в същата банка. Дружеството е поискало връщане на сумата, поради което сумата в размер на 98169,70 евро е възстановена, чрез превод от сметка на С. И. по сметка на дружеството в същата банка на 8.08.2018 год.,  като възстановената сума е с 212,76 евро повече от предадената за съхранение. В счетоводството на „ИЛМАР" ЕООД през 2017 г. е отразена следната счетоводна операция: Д-т сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" - 191587,24 лв., К-т сч. с/ка 502 „Каса във валута" - 191587,24 лв.  На 8.08.2018 г. е извършен вътрешнобанков превод в размер на 98169,70 евро от сметка на С. И. И. по сметка на „ИЛМАР" ЕООД с основание по договор. В хода на ревизионното производство е установено, че С. И. е имала открит депозит в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ от 16.07 2014 г. Т.е с предоставената сума С. И. не е открила депозит на свое име и не е спазила параметрите, при които са предоставени паричните средства. От банковите извлечения се установява, че  С. И. има открит депозит на 17.07.2017 г. в размер на 97957,27 евро, но същият не е открит с получените средства от касата.

С РКО № 33/17.07 2017 г., на 17.07.2017 г. Т.И.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 97957,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И., като е следвало да се депозират в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ със срок на съхранение-12 месеца. Сумата е подлежала на връщане в касата на дружеството на 17.07.2018 г. в същите параметри. В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 33/17.07.2017 г. и на основание анекс от същата дата „ИЛМАР" ЕООД е предало на Т.И. сумата 97957,00 евро за съхранение, а съхранението е гарантирано с депозит на дружеството в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. Депозитът е открит на дружеството с банков превод от лична сметка на Т.И. с цел спестяване на банкови такси. Нито в договора от 2.11.2016 г., нито в РКО е посочено, че получената сума на 17.07.2017 г. от Т.И. ще се гарантира с негов депозит в същата банка. Дружеството се е разпоредило със сумата и сметката е закрита, чрез превод на 8.08.2018 г. В счетоводството на „ИЛМАР" ЕООД през 2017 г. е отразена следната счетоводна операция: Д-т сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" - 191587,00 лв., К-т сч. с/ка 502 „Каса във валута" - 191587,00 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Т.И. е имал открит депозит в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ от 16.07.2014 г. Т.е. с предоставената сума Т.И. не е открил депозит на свое име и не е спазил параметрите, при които са предоставени паричните средства. От банковите извлечения се установява, че Т.И. има открит депозит на 17.07.2017 г. в размер на 97957,64 евро, но същият не е открит с получените средства от касата. На 8 08.2018 г. е извършен вътрешнобанков превод в размер на 100368,33 евро от сметка на Т.И. по сметка на „ИЛМАР" ЕООД с основание по договор.

 С РКО № 34/17. 07.2017 г. , на 17.07.2017 г. Т.И.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 97957,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И. , които е следвало  да се депозират в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ със срок на съхранение - 12 месеца. Сумата е подлежала на връщане в касата на дружеството на 17.07.2018 г. в същите параметри. В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 34/17.07.2017 г. и на основание анекс от същата дата „ИЛМАР" ЕООД е предало на Т.И. сумата 97957,00 евро за съхранение, а съхранението е гарантирано с депозит на същото лице в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. Депозитът е открит със средства на СИО. Получената сума с РКО е останала на разположение на ФЛ. Нито в договора от  2.11.2016 г., нито в РКО е посочено, че получената сума на 17.07.2017 г. от Т.И. ще се гарантира с негов депозит в същата банка. С писмо вх. № 1500-2/10.02.2020 г. са представени  следните документи: Писмени обяснения, че с РКО № 34/17.07.2017 г. от валутната каса на „ИЛМАР" ЕООД е дадена на управителя Т.И. сума в размер на 97957,27 евро /191587,76 лв./ за откриване на депозит на „ИЛМАР" ЕООД в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, съгласно Договор за съхранение на парични средства. Депозитът е създаден на името на дружеството, чрез превод от сметка с титуляр М.И., със същата равностойност и вид валута, съгласно сумата по РКО. Сумата, получена от касата с РКО е останала в Т.И.. Дружеството в по-късен етап се е разпоредило с този депозит, видно от представените документи. Депозитът на ФЛ М. И. е създаден на по-ранен етап със средства на нейните родители, които средства са СИО. Банковата операция по създаването на фирмения депозит и получаването на средства с РКО е извършено в един и същ ден и е направено с цел избягване на по-големите банкови такси. При поискването от „ИЛМАР" ЕООД и възстановяването на сумите по Договор за съхранение на парични средства на част от депозитите, са нарушени клаузите за теглене на суми на конкретни дати, заложени в договорите за съответните депозити и съгласно тях не се начисляват лихви от търговските банки- приложение 6. На 8.08.2018 г. е извършен вътрешнобанков превод в размер на 98005,26 евро от сметка на „ИЛМАР" ЕООД по сметка на „ИЛМАР" ЕООД с основание средства от закриване на сделка. С писмо вх. № 1500-2/10.02.2020 г. са представени още: Оборотна ведомост на „ИЛМАР" ЕООД за периода 1.01.2019 г.- 30.11.2019 г., в която е отразено крайно дебитно салдо на сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" в размер на 493566,68 лв; Писмени обяснения  по кои РКО не са възстановени сумите и в какъв размер и РКО № 34/17.07.2017 г. не е посочен. Приложени са банкови извлечения  от ОББ АД на сметка на „ИЛМАР" ЕООД за периода 1.02.2019 г. - 30.09.2019 г. и хронологичен регистър на кредита на сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" за периода 1.01.2019 г. - 31.12.2019 г., като в регистъра са отразени счетоводни операции до 30.11.2019 г. Кредитните обороти по сметката са в размер на 929965,45 лв. Сметката няма аналитични партиди и не може да се установи по кой РКО, с който е предоставена сума на С. И. и Т.И. са възстановени парични средства.

С  РКО № 36/09.08.2017 г.,  на 9.08.2017 г. Т.И.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 76860,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И. , като е следвало да се депозират в  „ТОКУДА БАНК" със срок на съхранение - 12 месеца. Сумата е подлежала на връщане в касата на дружеството на 9.08.2018 г. в същите параметри. В писмено обяснение управителят на „ИЛМАР" ЕООД е посочил, че с РКО № 36/09 08.2017 г. и на основание анекс от същата дата „ИЛМАР" ЕООД е предало на Т.И. сумата 76860,00 евро за съхранение, а съхранението е гарантирано с депозит на същото лице в „ТОКУДА БАНК" АД. Получената сума с РКО е останала на разположение на ФЛ. Според обясненията на Т.И. безсрочният депозит, открит на от 9.08.2018 г. в размер на 97479 евро гарантира предоставената му сума с РКО № 36/09 08 2017 г. в размер на 76860,00 евро. Нито в договора от 2.11.2016 г., нито в РКО е посочено, че получената сума на 9.08.2017 г. от Т.И. ще се гарантира с негов депозит в същата банка. В счетоводството на „ИЛМАР" ЕООД през 2017 г. е отразена следната счетоводна операция: Д-т сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" - 150325,10 лв., К-т сч. с/ка 502 „Каса във валута" - 150325,10 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Т.И. е имал открит депозит в ТОКУДА БАНК АД от  1. 08.2014 г. Т.е. с предоставената сума Т.И. не е открил депозит на свое име и не е спазил параметрите, при които са предоставени паричните средства. С писмо вх. № 1500-2/10.02.2020 г. са представени следните документи: Оборотна ведомост на „ИЛМАР" ЕООД за периода 1.01.2019 г.- 30.11.2019 г., в която е отразено крайно дебитно салдо на сч. с/ка 507 „Предоставени депозити" в размер на 493566,68 лв.; Писмени обяснения, че в Токуда Банк по депозитна сметка на Т.И.  в размер на 76860,00 евро /150325,10 лв./, дадени за съхранение съгласно Договор за съхранение на парични средства и последващи анекси, остатъкът за възстановяване към 30.11.2019 г. е 56457,64 евро /110421,54 лв./ Сумата е налична и към 30.11.2019 г. и не е поискана от „ИЛМАР" ЕООД за възстановяване. Представени са и писмени обяснения, че  управителят е имал информация от счетоводителя за салдото по сметка 507 „Предоставени депозити" към 30 11 2019 г. Направени са две вноски на АТМ през декември 2019 г. и през януари 2020 г. от управителя по сметка на дружеството на стойност по 1000,00 лв., а с ПКО № 1/24.01.2020 г. на стойност 2609,18 лв., сумата е възстановена в касата на дружеството. Сумата по РКО № 36/09.08.2017 г. в размер на 52101,00 евро е възстановена. За нея е сключен Договор за паричен заем от 03.02.2020 г. с „ИЛМАР" ЕООД.

С  РКО № 38/16.08.2017 г., на 16 08.2017 г. Т.И.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 61360,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на "ИЛМАР" ЕООД , КОИТО Е СЛЕДВАЛО  да се депозират в „ПИБ" АД със срок на съхранение - 12 месеца. Следвало е да се сключи договор за едномесечен срочен депозит на „ИЛМАР“ ЕООД в размер на 61360,00 евро. Установено е, че депозитът на „ИЛМАР" ЕООД към 31.12.2017 г. е 64690,22 евро, а не както е посочено в инвентаризационния опис - 61360 евро.

С РКО № 37/15.08 2017 г., на 15 08.2017 г. Т.И.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 86180,00 евро. Паричните средства са предадени с цел съхранение на сумата в депозит на името на "ИЛМАР" ЕООД , като е следвало  да се депозират  в „ОББ" АД  със срок на съхранение - 12 месеца. Наличен е Договор за срочен депозит от 15.08.2017 г. за открит депозит в размер на 100000,00 евро на "ИЛМАР". Установено е, че депозитът на „ИЛМАР" ЕООД към 31.12.2017 г. е 100024,66 евро, а не както е посочено в инвентаризационния опис - 100000,00 евро.

На 1.08.2018 год. е сключен приложеният на л.283 от делото-гръб, Анекс към сключения на 2.11.2016 год. договор, с който на основание т.7 от договора, страните са се споразумели за следното: допуска се замяна между депозитите на физически лица, при връщане на сумата, дадена за съхранение; допуска се физическите лица да връщат сумите с постъпление в касата на жалбоподателя, вноски по сметките на дружеството или чрез банков превод в сметки на дружеството; при взаимно съгласие, при случай, че съответното лице има личен депозит в идентични параметри, но в друга банка и  други дати на падеж, следва да се извърши замяна на личния депозит на физическото лице с депозита му, създаден със средства на дружеството , дадени му за съхранение съгласно договора за съхранение на парични средства. При извършване на замяна, финансовите резултати и за двете страни не следва да променя общия паричен и счетоводен баланс и за двете страни и с него да не се нарушава финансовата отговорност за двата субекта.

Всичко открити депозити на името на Т.И. и С. И. на датата на предоставяне на сумите с РКО са в размер на  296225,00 евро, в т.ч. в Банка ДСК-99135,00 евро,  Банка ДСК-99135,00 евро,  ЕКСПРЕСБАНК - 97955,00 евро.

Всичко получени суми с РКО, с които няма открити депозити на името на С. И. и Т.И., тъй като те вече са имали открити депозити, са в размер на  553 326,00 евро, в т.ч. в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД - 99827,00 евро, в  „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД - 82768,00 евро, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ - 97957,00 евро, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ - 97957,00 евро, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ - 97957,00 евро, ТОКУДА БАНК - 76860,00 евро. В

Всичко получени суми през 2016 г., отразени с РКО от 2017 г., с които няма открити депозити на името на С. И. и Т.И., тъй като те вече са имали открити депозити -293 862,00 евро, в т.ч. в ТЪРГОВСКА БАНКА Д - 97260,00 евро,  ТЪРГОВСКА БАНКА Д - 96764,00 евро,  ПИБ АД - 99838,00 евро.

Предоставените от дружеството на ФЛ суми, са върнати, както следва:

Предоставената на С. И.  сума в размер на 3694,25 евро е върната на дружеството през 2018 год. и 2019 год.

Предоставената сума на Т.И. сума в размер на 99838,00 евро е върната на дружеството през 2019 год.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 99827,00 евро е върната на дружеството през 2019 г.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 49500,00 евро е върната на дружеството на 2.10.2017 год. с ПКО №8/2.10.2017 год.

Предоставената сума на С. И. в размер на 82768,00 евро е върната на дружеството през 2019 г.

Предоставената сума на С. И. в размер на 99135,00 евро е върната през 2018 г.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 97955,00 евро е върната на дружеството през 2019 г.

Предоставената сума на С. И. в размер на 97957,00 евро е върната на дружеството през 2018 г.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 97957,00 евро е върната на дружеството през 2019 г.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 97957,00 евро е върната на дружеството през 2019 г.

За предоставената сума на Т.И. в размер на 96764,00 евро на 11. 11. 2016 г е съставен Договор за паричен заем от 3.02.2020 г., сключен между „ИЛМАР" ЕООД - заемодател и Т.И.И. - заемател, като за дата на предаване на сумата е посочен РКО № 2/03 01.2017 г. В самия РКО е посочено, че сумата е получена от Т.И. на 11.11.2016 г.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 76860,00 евро не е върната изцяло на дружеството. През 2019 г са върнати 20402,36 евро, а през 2020 г. - 2356,64 евро. Остатък за връщане - 54101,00 евро.

За предоставената сума на Т.И. в размер на 99135,00 евро на 5.05 2017 г е съставен Договор за паричен заем от 3.02.2020 г, сключен между „ИЛМАР” ЕООД - заемодател и Т.И.И. - заемател, като за дата на предаване на сумата е посочен РКО № 18/5. 05. 2017 г.

За част от предоставената сума на Т.И. в размер на 54101,00 евро на 9.08 2017 г е съставен Договор за паричен заем от 3.02 2020 г, сключен между „ИЛМАР" ЕООД - заемодател и Т.И.И. - заемател, като за дата на предаване на сумата е посочен РКО № 36/09 08,2017 г.

По отношение на процесната 2018 год. се установява следното:

На 01.08.2018 г., на основание т. 7 от Договор за съхранение на парични средства на „ИЛМАР" ЕООД в депозити на ФЛ от 02.11.2016 г. е сключен анекс между страните по договора за следното: Допуска се замяна между депозитите на ФЛ, при връщане на сумата, дадена за съхранение. Допуска се ФЛ да връщат сумите с постъпление в касата на „ИЛМАР" ЕООД, вноски по сметките на дружеството или чрез банков превод по сметки на „ИЛМАР" ЕООД. При взаимно съгласие, при случай че съответното лице има личен депозит в идентични параметри, но в друга банка и други дати на падеж, следва да се извърши замяна на личния депозит на ФЛ с депозита му, създаден със средства на „ИЛМАР" ЕООД, дадени му за съхранение, съгласно договора за съхранение на парични средства. При извършване на замяна, финансовите резултати и за двете страни, не следва да променят общия паричен и счетоводен баланс и за двете страни и с него да не се нарушава финансовата отговорност за двата субекта.

Предоставените суми в брой от „ИЛМАР" ЕООД на ФЛ Т.И. и С. И. общо в размер на 849551,00 евро /1661577,33 лв /, са върнати на дружеството, както следва:

Предоставената сума на С. И. в размер на 3694,25 евро е върната на дружеството :  2706,03 евро на 8.08 2018 г. и 988,22 евро през 2019 г.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 99827,00 евро е върната на дружеството през 2019 г.

Предоставената сума на С. И. в размер на 82768,00 евро е върната на дружеството през 2019 г.

Предоставената сума на С. И. в размер на 99135,00 евро е върната на 03.10 2018 г.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 97955,00 евро е върната на дружеството през 2019 г.

Предоставената сума на С. И. в размер на 97957,00 евро е върната на дружеството на 8.08.2018 год.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 97957,00 евро е върната на дружеството през 2019 г.

Предоставената сума на Т.И. в размер на 97957,00 евро е върната на дружеството през 2019 г.

За предоставената сума на Т.И. в размер на 96764,00 евро на 11.11 2016 г, е съставен Договор за паричен заем от 3.02.2020 г., сключен между „ИЛМАР" ЕООД - заемодател и Т.И.И. - заемател, като за дата на предаване на сумата е посочен РКО № 2/03 01.2017 г.  В самия РКО е посочено, че сумата е получена от Т.И. на 11. 11. 2016 г .

Предоставената сума на Т.И. в размер на 76860,00 евро не е върната изцяло на дружеството. През 2019 г са върнати 20402,36 евро, а през 2020 г - 2356,64 евро. Остатък за връщане - 54101,00 евро.

За предоставената сума на Т.И. в размер на 99135,00 евро на 5.05.2017 г, е съставен Договор за паричен заем от 3.02 2020 г., сключен между „ИЛМАР" ЕООД - заемодател и Т.И.И. - заемател, като за дата на предаване на сумата е посочен РКО № 18/05.05 2017 г.

За част от предоставената сума на Т.И. в размер на 54101,00 евро на 9. 08. 2017 г. е съставен Договор за паричен заем от 3.02.2020 г., сключен между „ИЛМАР" ЕООД - заемодател и Т.И.И. - заемател, като за дата на предаване на сумата е посочен РКО № 36/09 08.2017 г.

Горните изложени факти и обстоятелства са станали основание за изводите на ревизиращите органи, че е налице отклонение от данъчно облагане.

Настоящият състав на съда споделя тези изводи поради следните съображения:

Съдът намира, че по своята същност приложеният по делото договор за съхранение на парични средства  от 2.11.2016 год. съставлява договор за предоставяне на паричен заем от дружеството –жалбоподател на контрагентите по този договор-физическите лица Т.И.И. и С. И. И.. Съдът прави този извод, като взе предвид на първо място описаният в договора резултат, който се цели със същия, а именно-притежаваните от дружеството  парични средства, които надвишават гарантирания от закона размер, да могат да бъдат гарантирани и изплатени при настъпване на определен риск. Съгласно чл.9 от Закона за гарантиране на влоговете в банките,  Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв. ФГВБ гарантира  обаче влоговете на едно лице, независимо дали то е физическо или юридическо, във всички банки, лицензирани от БНБ, включително в клоновете им в други държави – членки на Европейския съюз. Гарантирани от ФГВБ са и влоговете в клоновете в България на банка със седалище извън Европейския съюз, получила лиценз от БНБ за банкова дейност в страната, ако в държавата по седалището на банката не се предоставя гаранция на влоговете или ако се предоставя – гаранцията не обхваща клоновете на банката в чужбина или осигурява по-ниско покритие или по-ограничен обхват от този на ФГВБ. Влоговете в клонове на банки от държави – членки на Европейския съюз, са защитени от схемата за гарантиране на влоговете по седалището на банката майка. Видно от Регистъра на лицензираните банки и клоновете на чуждестранни банки в република България, банките, лицензирани в Република България, са 18/осемнадесет/, а клонове на чуждестранни банки в Република България, са 7/седем/, или общо 25 /двадесет и пет/. Т.е. общият гарантиран размер на парични средства на дружеството, ако същите биха били депозирани във всички лицензирани от БНБ банки и клонове, по сметки на самото дружество, би бил 4 900 000 лева. Видно е от заключението на ВЛ в ревизионното производство по възложената от НАП експертиза, че  размерът на предоставените парични средства от дружеството на ФЛ , е 1 225 672 евро, т.е два пъти по-нисък от общият гарантиран размер на парични средства на дружеството, ако същите биха били депозирани във всички лицензирани от БНБ банки и клонове, по сметки на самото дружество.

От друга страна развилите се между страните правоотношения във връзка с изпълнение на сключения договор за съхранение на парични средства  от 2.11.2016 год., не сочи на осъществяване, на изпълнение на неговите клаузи по начина, по който са разписани  и за целите, за които е постигнато съглашението между страните.

В договора е посочено, че една от причините паричните средства да се предоставят на трети физически лица, свързани с дружеството е, че от една страна депозитите в банки на името на тези лица ще бъдат до гарантирания от БНБ размер, и от друга-поради съществуващите опасности при съхранение на паричните средства в каса. Т.е. по силата на тази  разписана причина, целта е притежавани от дружеството налични парични средства да не се съхраняват в каса, да не са във фактическа , физическа власт на дружеството. Вероятно тъй като при фактическо съхранение в каса има опасност от кражби или други злоумишлени  посегателства върху тях. Фактическите констатации на данъчните органи  обаче по отношение на дадените на физическите  лица суми в изпълнение на договора по цитираните горе РКО, са следните:

Получени са  2.11.2016 год. от С. И. от касата на дружеството чрез управителя Т.И. 97260,00 евро  с цел съхранение на сумата в депозит на името на С. И., като е уговорено същите да се депозират в „Търговска банка Д“. Дадената на С. И. сума е била отразена в счетоводството на дружеството през 2017 год. с РКО №1/3.01.2017 год. Но в хода на ревизионното производство е установено, че С. И. е имала открит депозит в „Търговска банка Д“ преди 1.01.2014 год.  и именно от  банковите извлечения  на С. И. е установено, че тя има открит депозит със средства на СИО, а получената сума с РКО№1/3.01.2017 год. е останала на разположение на ФЛ. По същия начин депозитите, открити в конкретно посочени банки и предоставени от ревизираното дружество на  ФЛ Т.И. и С. И. с РКО №№  2/3.01.2017 год., 3/01.02.2017 г., 5/1. 02. 2017 г., 15/01.04.2017 г., 32/17.07.2017 г., 34/17. 07.2017 г. , 36/09.08.2017 г , са били съществуващи, не са били открити с предоставените с РКО  суми на ФЛ С. и Т. И., поради което са останали в тяхно физическо разположение. Тези факти сочат, че паричните средства, описани в горните РКО, са останали физически, във фактическата власт та ФЛ и не са били използвани за откриване на депозити в посочените банки. Така от една страна е препятствано изпълнението на целите, заложени в договора от 2.11.2016 год. да се гарантират по ЗГВБ създадените с тези средства влогове в банките на лица, различни от титуляра „ИЛМАР“ ЕООД и не е преодоляна съществуващата според договора „опасност“ при съхранение на паричните средства в каса. Изобщо не е изпълнена целта на договора – да се съхраняват дадените от дружеството на ФЛ парични средства в брой, чрез влагането им в депозити на името на тези ФЛ в конкретни банки, за да се гарантира и обезпечи тяхната възвръщаемост. От друга страна тези парични средства по РКО са останали във фактическата власт на техните държатели-физическите лица Т.И. и С. И., и те са могли да бъдат използвани за всякакви цели- те са могли свободно, по своя преценка да ги управляват, да оперират с тях по начин, който да им донесе съответна доходност от това управление. Защото иначе същият размер суми  са били налични по техните вече открити банкови сметки в съответните банки и те при поискване от страна на дружеството са могли да му бъдат предоставени в изпълнение клаузите на договора за връщане, заедно със съответната доходност – лихвата, която би се начислила от банката като граждански плод от откритите депозити в банката.

Вярно е, че дружеството и ФЛ са подписали впоследствие Анекс към договора от 1.08.2018 год., по силата на който страните са се споразумели, че е допустима замяна между депозити на физически лица при връщане на сумата, дадена за съхранение, както и замяна на лични депозити на физическото лице с депозит, създаден със средства на дружеството. Този договор „валидира“ своего рода извършените и описани горе действия по неоткриване на банкови депозити от ФЛ с предоставените им с РКО суми, тъй като те са имали вече открити такива. Но съдът преценява, че този договор няма материална доказателствена сила. Той е съставен повече от година и половина след сключване на договора от 2.11.2016 год. и почти толкова време след предаване на сумите от дружеството на ФЛ по РКО, с които е следвало да се открият депозити. Според съда на база опитните и логическите правила следва да се приеме, че извършването на определени действия първо следва да бъдат договорени между страните, след които да бъдат извършени, а не както се е случило по силата на този договор. И тъй като договорът е частен диспозитивен документ, без достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК,  и няма материална доказателствена сила, единствено доказва, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от договарящите страни - арг.чл.180 от ГПК, съдът приема, че той не съставлява годно доказателство да установи, че действията , извършени от договарящите страни по силата на този договор, са се случили по описания в него начин.

С друга „част пък от РКО –например   РКО № 6/01.02.2017 г. ,  с който на 1.02.2017 г. Т.И.И. е получил от касата на „ИЛМАР" ЕООД, чрез управителя Т.И.И. 49500,00 евро  с цел съхранение на сумата в депозит на името на Т.И.И. , депозитите в банките са открити със средства на дружеството „Илмар“ ЕООД., като самото съхранение е гарантирано с депозит на ФЛ в „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД Депозитът е открит със средства на дружеството и представлява комбиниран депозит /депозит - 34650 евро и акционерен - 14850 евро/ . Към момента проверката от приходните органи обаче е установено, че депозитът  е наличен, но не служи за гарантиране на получената сума, тъй като същата е възстановена с ПКО № 8/02 10 2017 г в касата на дружеството. Със същата сума са извършени вноски по сметка на дружеството в ОББ АД, както и е заплатена цена на идеални части от недвижим имот, видно от РКО от 14.12.2017 г. Депозитът е наличен на ФЛ, но със същия не се гарантират суми на дружеството, тъй като са възстановени, чрез друг способ. По същия начин е процедирано със сумите, предадени на ФЛ с РКО № 19/5.05.2017 г, РКО № 31/17.07.2017 г.

Аргумент в посока на извода на съда, че се касае за заемни правоотношения между договарящите страни, е и разпоредбата на т.2 от договора от 2.11.2016 год. , според която предоставените на ФЛ от дружеството суми с РКО са могли да се съхраняват под формата на акции, фондове и други разрешени от БНБ финансови инструменти при същите условия като за депозитите по т.1 от договора. Т.е. , това е още една възможност по договора, наред с влагане на предадените за съхранение парични суми да бъдат вложени в депозити в банки, да се съхраняват под  друга форма-на акции, фондове, финансови инструменти.  Разликата обаче, която настоящият състав на съда открива  в сравнение с договореностите относно депозитите е , че според т.4 от договора дружеството има право на падежа или при поискване да получи сумите по депозитите заедно с начислените по тях от банката лихви. Докато - липсват разписани правила в договора, ако ФЛ  съхраняват сумите по РКО под формата на акции, фондове и други разрешени от БНБ финансови инструменти, връщане на какво дължат ФЛ на дружеството на падежа или при поискване  -дали само сумата, предоставена като главница, или и доходите от управлението на тези пари, ако чрез тях бъдат закупени акции, бъдат вложени в съответни фондове или послужат по друг начин като финансови инструменти. Вярно е, че страните по един договор могат да договорят свободно неговите клаузи, стига те да не противоречат на закона , в т.ч. имат право да договорят за извършването на определена дейност да не се дължи възнаграждение , т.е. сделката да е безвъзмездна. Но по този начин, с включването на т.2 в договора , се предоставя възможност /защото обратното не е забранено / на ФЛ да  управляват дадените им за съхранение парични средства и да станат собственици на гражданските плодове от управлението на последните. В т.2 са посочени възможни начини за съхранение на паричните средства- акции, фондове, финансови инструменти. Акциите са ценни книжа, емитирани от акционерни дружества, с които се удостоверява, че техния притежател участва в капитала на дружеството и те например  дават на притежателя освен право на глас в общото събрание на акционерите, още  право на дивидент; право на ликвидационен дял,  право да запише и закупи нови акции от акционерното дружество. Т.е. обикновено имат определена доходност. Финансовите инструменти, съгласно определението, дадено им в Закона за пазарите на финансови инструменти, представляват ценни книжа-акции и облигации, и инструменти, различни от ценни книжа, като: инструменти на паричния пазар, дялове на предприятия за колективно инвестиране, опции, фючърси, суапове, форуърдни договори и други деривативни инструменти. Така например облигацииите са вид дългови ценни книжа, които също  носят на своите притежатели паричен доход под формата на фиксирана или плаваща лихва (купон), съобразно проспекта на емитента.
Като цяло вложението на съхраняваните парични средства в някоя от формите, посочени в т.2 от договора, дава право на  ФЛ активно да участват в търговския оборот и да реализират доходност от това свое участие. И то, тъй като обратното не е уговорено в договора от 2.11.2016 год., могат да правят това при пазарните условия към момента на получаване на паричните средства.

Ето защо според съда ревизиращите органи правилно са преценили, че дадените пари от касата на дружеството на физическите лица за съхранение в открити банкови депозити според условията на Договора за съхранение на парични средства на „Илмар „ЕООД в депозити на физически лица от 2.11.2016 год. и Анекса от 1.08.2018 год. към него, по своята същност съставляват действия по финансиране на физическите лица под формата на парични заеми.

На това основание ревизиращите органи правилно са преценили, че по отношение на предоставените суми в брой с описаните в РД  РКО от ревизираното дружество на ФЛ С. И. и Т.И., е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО- съгласно този текст за отклонение от данъчно облагане се смята договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. Т.е. дружеството е предоставило за ползване на ФЛ материални блага /парични средства/, които съставляват активи на дружеството. В съответствие с това дружеството е било длъжно, след като е договорило в договора от 2.11.2016 год., да отчете приходи от лихви по предоставените от него на ФЛ парични средства, което не е сторило. Защото очевидно предоставените от дружеството на ФЛ Т.И. и С. И. суми са насочени към постигането на икономически резултат за дружеството, който в обичайните търговски отношения би бил постигнат посредством например договор за депозит на процесните суми. Предвид това следва да се приеме, че , че във връзка с извършените действия по съхранение на паричните средства от ФЛ съгласно договора от 2.11.2016 год., представляващи действия по ползване активи на дружеството, дружеството е следвало да начисли приходи от лихви. След като  е уговорил, но не е начислил приходи от лихви по предоставените парични средства, ревизираният данъчен субект е отчел по-малък размер на печалба, което означава, че данъчната му основа за съответните данъчни периоди е намалена с прихода от лихви, които би получил, ако такива бяха договорени по пазарни условия. Счетоводен стандарт 18 „Приходи“ регламентира реда, по който следва да се признава приходът, създаден от ползването на активи на дружеството (в случая парични средства) от други лица (в случая от физическите лица, за съхранение) във вид на лихви. На основание т.8.2., б. „а“ от СС 18 „Приходи“, приходите от лихви се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива. Това означава, че приходът от лихви се начислява текущо, пропорционално на съответния срок, независимо от начина на договаряне. От представените оборотни ведомости и главни книги на „ИЛМАР“ ЕООД за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. се установява, че от дружеството не са отчитани приходи от лихви чрез сметка 721 „Приходи от лихви“ за посочените периоди, с изключение на 2018 г., за който отчетен период са отчетени приходи от лихви в размер на 216,15 лв. Това означава, че относно предоставените парични средства на физическите лица, от „ИЛМАР“ ЕООД не са уговаряни и начислявани лихви, съответно не са отчетени приходи от лихви. Тези констатации дават право на съда да направи обоснован извод за правилност на констатациите на приходните органи, че е налице хипотезата на  чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК-наличие на данни за укрити приходи или доходи. Като следва да се има предвид, че обстоятелствата (включително датите) по предоставяне на паричните средства и съответно датите на връщане на същите не се оспорват от жалбоподателя, както и не се оспорва фактът, че не са отчетени приходи от лихви по същите. Следва да се посочи, че наличието дори на само една от предпоставките, посочени в ал.1 на чл. 122, ал.1 от ДОПК е достатъчно основание за прилагането й, при спазването на особените правила за ревизия на чл. 124 от ДОПК. В случая от събраните доказателства обаче се установява наличието и на други  приети за налични хипотези на чл.122, ал.1.

Например, по отношение наличие на основанието за облагане по специалния ред на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, се установява следното: Съгласно представените от дружеството счетоводни документи - хронологични регистри за 2017 г., РКО № 1/03.01.2017 г. е отчетен при „ИЛМАР” ЕООД, като е дебитирана сметка 507 „Предоставени депозити“, срещу кредитиране на сметка 501 „Каса в левове“ (въпреки че съгласно РКО са предоставени 97260,00 евро, а не лева), а всички останали РКО са отчетени по дебита на сметка 507 „Предоставени депозити“, срещу кредитиране на сметка 502 „Каса във валута“. Установено е от ревизиращите органи, че сметка 507 „Предоставени депозити“ няма аналитични партиди, което не дава възможност за проследяване и контрол на движението и произхода на въпросните средства. В същия смисъл е и отговора на ВЛ В. на зададен от съда въпрос в с.з. на 4.11.2021 год., която е отговорила, че сметка 507 няма аналитични счетоводни регистри, т.к. тя няма партида, по която да се следи движението на всеки един от депозитите.  Съгласно представените РКО и счетоводните записвания, на представляващия дружеството Т.И. и неговата съпруга С. И. са дадени суми в евро в брой за откриване на депозити по техни лични сметки, но органите по приходите са установили, че част от сумите не са използвани за откриване на депозити, тъй като Т.И. и С. И., вече са имали открити депозити в конкретно посочени банки. Органите по приходите са установили също, че счетоводни сметки 501 „Каса в левове“ и 502 „Каса във валута“, чрез които се отчитат постъпилите и изплатените чрез касата на дружеството парични средства, са използвани от дружеството за отчитане на извършени преводи от лични сметки на представляващия дружеството и неговата съпруга, а не за отчитане на внесени/изтеглени суми чрез касата на „ИЛМАР” ЕООД. Всички тези факти обосновават направеният от ревизиращите органи извод, че счетоводната отчетност на „ИЛМАР” ЕООД не отразява вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, каквото е изискването на чл. 24 от Закона за счетоводството.

С оглед наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2  и т.4 от ДОПК, правилно и законосъобразно данъчните органи са определили основата за облагане за ревизираните периоди, след извършен  анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

В случаите като настоящия, при извод за наличие на отклонение от данъчно облагане по чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО, и на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО, данъчният финансов резултат се определя ,  без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В конкретния случай данъчната основа правилно е определена, като е взета предвид данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид, при която е била уговорена лихва в обичайните размери при пазарни условия. В хода на ревизията  е възложена експертиза , която да определи пазарната лихва чрез методите на Наредба №Н-9/14.08.2006 год. на Министъра на финансите от датата на предоставяне на паричните средства с РКО от касата на дружеството на физическите лица-представляващия дружеството Т.И. и неговата съпруга С. И., до датата на връщането им. Това е и другият спорен въпрос в производството въпрос-относно начина на изчисляване на лихвата. ВЛ по назначената в ревизионното производство експертиза, с оглед определяне на пазарната лихва върху дадените пари в брой от дружеството на ФЛ, е използвало  метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №Н-9/2006 год. за реда и начините за прилагане методите за определяне на пазарните цени. Този метод се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка. Оценката на обектите определя справедливата пазарна стойност, която е най-вероятна цена за даден актив, при спазване на всички условия на коректна продажба, т.е. продавачът и купувачът действат съзнателно, при добра осведоменост, водени от собствени интереси, при отсъствие на каквато и да е принуда.  Този метод съпоставя цената за обекти по контролирана сделка с цената за обекти по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия.. За целите на този метод неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана сделка, ако се установи, че различията между сравняваните сделки не влияят съществено върху цената при пазарни условия. Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, като са налице съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществени между свързаното лице и независими лица или съпоставими сделки с обекти, осъществявани между независими лица. А че дружеството-жалбоподател и физическите лица, на които са предоставени паричните средства по договора от 2.11.2016 год., са свързани по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК, не е спорно между страните-ФЛ Т.И. е управител на жалбоподателя, а ФЛ С. И. е съпруга на управителя. Предвид извода на съда, че се касае за заеми /по ЗЗД, а не за кредити, тъй като „ИЛМАР“ ЕООД няма лиценз за извършване на банкова дейност, а кредитиране могат да извършват само лицензирани от БНБ банки или финансови институции/, се налага извод, че правилно е определена от ВЛ в ревизионното производство пазарната стойност на лихвата по смисъла на §1, т.32 от ДР на ЗКПО. В случая само кредитите, отпускани от банки и от небанкови финансови институции формират пазар. Несвързани лица, от които физическите лица могат да получат заеми по най-благоприятни условия, са търговските банки, които предоставят кредити с най-ниски лихви от всички финансови институции., тъй като при небанковите финансови институции годишната лихва понякога надхвърля 100 % на годишна база. Практика при банките е да се отпускат кредити в по-големи размери, когато е налице обезпечение или гаранция. Липсата на такива оскъпява кредита. Размерът на лихвата зависи от срока , за който се отпуска заема, от валутата, в която се отпуска, от неговия размер и от кредитния рейтинг на кредитополучателя. Кредитите, които се отпускат за срок, по-кратък или равен на една година, са краткосрочни. Практиката е, че лихвата  се определя към датата на договора . При съобразяване на всички тези условия и вземайки предвид лихвените бюлетини на действащи в този период търговски банки - Експресбанк АД, Райфайзенбанк България АД, банка ДСК, ВЛ в ревизионното производство е определило размера на пазарната лихва, определена към 2.11.2016 год.-датата на сключване на договора за съхранение на парични средства, като при разлики в лихвените проценти на цитираните банки, е взело предвид най-ниския размер лихва, тъй като това е по-изгодно за кредитополучателя. По този начин ВЛ в ревизионното производство е определило размера на пазарната лихва по предоставените парични средства. Именно тази лихва следва да се отрази счетоводно  като приход за дружеството, като това даде отражение на финансовия му резултат за периода. Противоречи на опитните и логическите правила  сключването на договора между дружеството и ФЛ за съхранение на парични средства в банки под формата на банкови депозити с уговорка, че при поискване или на падежа, сумите по депозитите заедно с лихвата за периода, следва да бъдат върнати на дружеството. Защото икономическият резултат, който би бил постигнат по този начин, може да се постигне и чрез влагане на паричните средства от самото дружество в банкови депозити чрез откриване на нови или влагане в съществуващи сметки в съответните банки. Още повече, при установеност по делото, че общият размер на предоставените парични средства от дружеството на ФЛ  е 1 225 672 евро, а  общият гарантиран размер на парични средства на дружеството, ако същите биха били депозирани във всички лицензирани от БНБ банки и клонове, по сметки на самото дружество, би бил 4 900 000 лева, т.е. два пъти по-голям размер от предоставените на ФЛ парични средства. Значение за този извод има и факта/за което по-горе вече бяха изложени мотиви/, че голяма част от предоставените на ФЛ с РКО парични средства, не са били реално внесени в съответните търговски банки, а съхранението е било гарантирано с вече открити на името на ФЛ депозити в тези банки. При извод на съда, че икономическият резултат , който е целяло дружеството, не е този, който би следвало да се постигне със сключването на договора за съхранение на парични средства от 2.11.2016 год., както и причините, поради които е сключен договорът така, както са отразени  в него, са обективно неосъществени, ненастъпили поради факта, че голяма част от предоставените парични средства реално не са внесени в банки, вместо което предадените суми са гарантирани с открити вече депозити на ФЛ, то и приетата в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, макар като чисто математически изчисления да отразява вярно и обективно  въпросите, на които е отговорила, и макар също да е използвала метода на сравнимите неконтролирани цени, не би могла да обори изводите на приетата в хода на ревизионното производство експертиза, изготвена от ВЛ В., която е определила именно пазарната лихва  за предоставените на физическите лица парични средства. В този смисъл изводите на ВЛ В., изготвило счетоводната експертиза в хода на съдебното производство, са неотносими към спора, именно защото е направен извод от съда, че договорът за съхранение на парични средства от 2.11.2016 год. по своята същност съставлява договор за предоставяне за ползване на материални блага /паричен заем/ от дружеството на физическите лица, а съдебно-счетоводната експертиза  е дала отговор на поставените въпроси  именно , вземайки  предвид същността , характера на договора от 2.11.2016 год. като такъв за съхранение на парични средства, а не го разглежда през призмата на заемни правоотношения между страните. Затова и съдът цени и кредитира с доверие именно изготвената в хода на ревизионното производство експертиза от ВЛ В. като обективна и съответна на действителната икономическа логика на развилите се между страните правоотношения по предоставянето на парични средства и счита, че ревизиращите органи правилно са изградили своите решаващи изводи въз основа на тази изготвена в хода на ревизионното производство експертиза. Затова в тази част жалбата срещу РА в потвърдената с решението на Директора на ДОДОП част следва да бъде отхвърлена.

Относно задълженията за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2016 год. и 2017 год.:

С обжалвания ревизионен акт на дружеството е определен данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, а именно данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица съответно за 2016 г. в размер на 9462,70 лв. и за 2017 г. в размер на 14985,18 лв, или общо в размер на 24447,88 лв. и общо лихви в размер на 7288,41 лв. (3165,00 лв. за 2016 г. и 4123,41 лв. за 2017 г). Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДЦФЛ, в сила за процесиите периоди, окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата се определя върху брутния размер на начислените суми. Настоящият състав на съда намира изводите на ревизиращите органи за правилни и по отношение на обстоятелството, че е  налице скрито разпределение на печалба, поради следните съображения:

При ревизията е установено, че съгласно РКО № 2/03.01.2017 г., РКО № 18/05.05.2017 г. и РКО № 36/09.08.2017 г. на Т.И. са предоставени парични средства, съответно 96764,00 евро, 99135,00 евро и 76860,00 евро, като първите две суми не са били върнати до постановяване на решението на горестоящия орган, а от предоставената сума в размер на 76860,00 евро е върната част в размер на 22759,00 евро през 2019 г. и 2020 г. За доказване на обстоятелството защо тези суми по цитираните РКО не са били върнати от ФЛ, на което са били предоставени, на дружеството, в хода на ревизията, във връзка с ИПДПОЗЛ № Р-04001519006542-040- 006/14.02.2020 г.,  „ИЛМАР” ЕООД, с писмо вх. № 3048/04.03.2020 г. е представило копие на Договор за паричен заем от 3.02.2020 г., сключен между „ИЛМАР“ ЕООД - заемодател и управителя Т.И.И. - заемател. Договорът за паричен заем от 3.02.2020 г. е сключен между „ИЛМАР” ЕООД - заемодател и управителя на дружеството Т.И. - заемател, за сумата в размер на 250 000,00 евро и срок за връщане до 6.02.2030 г., при годишна лихва 3 %, като задължението за връщане на сумата от заемателя на заемодателя възниква, считано от 6.02.2021 г. Страните по договора са се съгласили, че сумата, предмет на договора за заем е предадена на заемателя от заемодателя с РКО № 2/03.01.2017 г„ № 5/01.02.2017 г., № 18/05.05.2017 г. и № 36/17.07.2017 г. , на основание сключен договор за съхранение на парични средства от  2.11.2016 год.  „ИЛМАР” ЕООД, по силата на който дружеството е предало на физическото лице Т.И. суми за съхранение в размер, посочени в РКО, като съхранението на сумите е гарантирано с депозити на физическото лице в банки, посочени в цитираните РКО. В текста на договора е посочено още, че към датата на договора физическото лице Т.И. гарантира със същите депозити съхранението на суми, на основание сключен договор. Със сключването на договора от 2020 г. страните променят правното основание на съществуващото правоотношение между тях, както следва: прекратява се задължението на Т.И. да гарантира с цитираните по-горе депозити съхранение на паричните средства на „ИЛМАР” ЕООД в размер на 250 000,00 евро, а „ИЛМАР” ЕООД предоставя в заем на Т.И. сумата в размер на 250 000,00 евро. Представени са копия на ПКО от 2014 г., 2015 г., 2016 и 2017 г., издадени от „ИЛМАР” ЕООД за внесени суми в касата на дружеството от Т.И. с основание захранване на каса в евро. Видно е също от хронологичните  регистри на сметка 507 „Предоставени депозити“ (също без аналитични партиди) за периода от 1.01.2020 г. до 29.02.2020 г., че на 1.01.2020 г. е налице дебитно салдо по сметката в размер на 250 000,00 евро (492566,68 лв). На 3.02.2020 г. сметка 507 е кредитирана срещу дебитиране на счетоводна сметка 265 „Предоставени дългосрочни заеми“, като към 29.02.2020 г. счетоводна сметка 265 е с дебитно салдо в посочения размер.

Правилно е прието от ревизиращите органи, че представеният договор за паричен заем от 3.02.2020 г., сключен между „ИЛМАР“ ЕООД и управителя Т.И., не удостоверява действителните правоотношения между страните. Защото предоставените с РКО № 2/03.01.2017 г., РКО № 18/05.05.2017 г. и РКО № 36/09.08.2017 г. на Т.И. парични средства, съответно 96764,00 евро, 99135,00 евро и 76860,00 евро, по силата на самите РКО е следвало да бъдат върнати на дружеството от ФЛ, съответно : по РКО № 2/03.01.2017 г- в 12 месечен срок или до 2.11.2017 год.., по РКО № 18/5.05.2017 г.-за шест месеца или до 5.11.2017 год.  и по РКО № 36/09.08.2017 г.- за 12 месеца или до 9.08.2018. Договорът за паричен заем е сключен повече от две годи след изтичане срока на връщане на парите по първите два РКО и около година и половина след изтичане срока на връщане на парите по третия посочен РКО. Поради което той урежда постфактум  новите, или по-точно казано променилите се, трансформирали се между страните взаимоотношения. Затова и правилно е приет за новосъздаден, за целите на ревизията. Още повече, като се има предвид, че договорът е частен диспозитивен документ, без достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК, който удостоверява благоприятни за проверяваното дружество и неговия едноличен собственик и управител обстоятелства и като такъв не притежава материална доказателствена сила.  Материалната доказателствена сила е свързана със съдържанието на документа. Законът в чл. 179 ГПК предоставя такава сила единствено за официалните свидетелстващи документи – тези, които удостоверяват определени правнорелевантни факти, какъвто официален документ не е коментираният договор. Според разпоредбата съдът е длъжен да приеме за доказани тези изявления или действия, които са направени от или пред длъжностно лице и са удостоверени в официален документ. Следователно разликата между формална и материална доказателствена сила е че първата обвързва съда относно авторството на документа, а втората го обвързва относно съдържанието му. Частните документи нямат материална доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им  се преценява от съда по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК. Следователно, договорът за паричен заем от 3.02.2020 год. единствено доказва, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от договарящите страни - арг.чл.180 от ГПК, поради което не съставлява годно доказателство да установи, че действията , извършени от договарящите страни по силата на този договор, са се случили по описания в него начин. Диспозитивните документи в повече от случаите представляват различни видове граждански и държавноправни волеизявления – т.е. правни актове, съответно различни видове договори. Последните могат да бъдат валидни или невалидни, но не и верни или неверни. Затова и не е необходимо верността на съдържанието на този договор да бъде оспорвано по реда на чл.193 от ГПК. А доказателствената му стойност се преценява с оглед на всички останали събрани по делото доказателства и на база на обстоятелствата по делото.

Аргумент в посока на горните изводи е и факта, че въпросните парични средства не са били налични при ревизираното лице, като собственикът на данъчно задълженото лице се е разпоредил със сумите в своя полза, като въпросните суми не са изразходвани за дейността на дружеството.

Друг аргумент в подкрепа на извода, че невърнатите парични средства от ФЛ по РКО № 2/03.01.2017 г., РКО № 18/5.05.2017 г. и РКО № 36/09.08.2017 г. съставляват скрито разпределение на печалба, е фактът, удостоверен посредством оборотните  ведомости на „ИЛМАР“ ЕООД, според които към 31.12.2016 г. дружеството е имало неразпределена печалба от минали години (кредитно салдо по счетоводна сметка 122) в размер на 2900081,67 лв., а към 31.12.2017 г. неразпределена печалба от минали години в размер на 3142409,84 лв. Установено е, че не е извършвано разпределение на дивиденти, въпреки че съгласно същите счетоводни регистри, към 31.12.2016 г. дружеството е имало големи касови наличности в лева 277834,11 лв. и във валута - евро равностойността на 2239037,78 лв. (дебитно салдо по счетоводни сметки 501 и 502). Тези обстоятелства дават допълнителни основания да се направи извода, до който са достигнали ревизиращите органи, че действително е налице именно скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент, който е получен от Т.И., като се дължи данък съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ в размер на 5% за липсващите парични средства в касата на дружеството.

Ето защо и на всички тези основания жалбата против РА в  потвърдената с решението на Директора на ОДОП  част следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди такива по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно размера на определените с РА задължения. Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2076.34  лв., като за разликата над тази сума до пълния претендеран от ответника размер от 2107 лева, искането за разноски следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, пети състав

Р Е Ш И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „ИЛМАР“ ЕООД с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен 5800
ул „Ресен“ №4, представлявано от управителя Т.И., със съдебен адрес ***, подадена чрез адв.М.Ч., против Ревизионен акт №Р-04001519006542-091-001/19.05.2020 год. на ТД на НАП-В.Търново в частта, потвърдена с Решение  №136/5.08.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП, с който е определен  корпоративен данък за 2016, 2017 и 2018 год. общо в размер на 16975,45 лева (616,27 лева за 2016 год., 7404,55 лева за 2017 год. и 8954,63 лева за 2018 год.) и лихви в размер на 2832,82 лева (196,02 лева за 2016 год., 1604,45 лева за 2017 год. и 1032,35 лева за 2018 год), както  и за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2016 год. и 2017 год. общо в размер на 24447,88 лева (9462,70 лева за 2016 год. и 14985,18 лева за 2017 год.) и лихви в размер на 7288,41 лева (31,65 лева за 2016 год. и 4123,41 лева за 2017 год.)

ОСЪЖДА „ИЛМАР“ ЕООД с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен 5800, ул „Ресен“№4, представлявано от управителя Т.И. да заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП  в размер на 2076,34 лв.(две хиляди и седемдесет и шест лева и тридесет и четири  стотинки), като за разликата над тази сума до пълния претендиран от ответника размер от 2107 /две хиляди сто и седем/ лева, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на  разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

           СЪДИЯ  :  /п/