РЕШЕНИЕ
№641/29.11.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор ……………………….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1084 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.76б ал.1 т.2 от Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от А.К. -
гражданин на П., с посочен по делото адрес: СДВНЧ ***, срещу Решение № П-3/21.10.2021г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение e незаконосъобразно. Цитира се нормата на чл.76б ал.1 от ЗУБ като се сочи, е писмените доказателства, представени от чужденеца, следва да се отнасят до нови обстоятелства, касаещи личното му положение или ситуацията в страната му на произход – съобразно предвиденото в чл.13 ал.2 т.4 от ЗУБ. Последиците от такова неизпълнение били качествено различни и изрично предвидени в чл.76в ал.3 от ЗУБ – директно загубване на правата по чл.29 ал.1 т.3-7 на ЗУБ. Заявените от чужденеца твърдения пред ДАБ представлявали реална заплаха за живота му и описаните мотиви в административния акт, че не заявявал заплаха за живота си не отговаряли на истината. Ако не съществувала заплаха за живота и личността на чужденеца, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си. Като не съобразил всички изложени от чужденеца факти и обстоятелства, административният орган постановил незаконосъобразен акт, който следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, ТЦ – Пъстрогор, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ с вх. №105400-16/06.01.2020г. и подадена чрез РПЦ – гр. София, Военна рампа към ДАБ под вх. №РД09ВР-32/10.01.2020г., заведени в ДАБ под рег. №УП-6181/10.01.2020г., А.К. от П. е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-6181/10.01.2020г. като А.К., гражданство П., етническа принадлежност - ***, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, без професия, със средно образование, религия – ***, неженен, без документи за самоличност.
На 10.01.2020г. с А.К. е проведено интервю относно причините да напусне държавата си по произход, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-6181/10.01.2020г.
С Решение № УВР-4/22.01.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на А.К. е била отхвърлена като явно неоснователна, на основание чл.70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Направено е отбелязване, че решението се счита за връчено на 29.01.2020г. Няма данни и не се твърди същото да е обжалвано.
От А.К. от П. е подадена последваща молба за международна закрила с вх. №105450-5644/12.10.2021г., чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, заведена в ДАБ при МС под рег. №УП-6181/15.10.2021г. В обяснението до Директор на ТЦ – с. Пъстрогор, заведено с рег. №УП-6181/18.10.2021г. в ДАБ при МС, А.К. посочил, че през декември 2019 година пристигнал тук, в Република България и веднага подал молба за закрила. След подадената от него молба за закрила бил регистриран в град София в бежанския център Военна рампа и живял доста време там, в бежанския център. Там имало интервю, в което разказал за своите причини и други проблеми. В обяснението подробно изложил причините и опасното положение, което го накарало да напусне П.. Разказал за проблеми с талибаните, поради което се принудили цялото семейство да напуснат селото, в което живеели и се преместили в провинция Мардан. Заявил, че в град Мардан живял със семейството си около две години. Наложило се и бил принуден да напусне и този град, да остави семейството си и П. и тръгнал в посока България. После отишъл във Франция и там бил известно време, но за съжаление от Франция го депортирали обратно в П.. Когато го депортирали в П. разбрал, че майка му, брат му, снаха му били тежко ранени и били в болница. Когато разбрал за ситуацията около семейството си, разбрал, че и неговият живот там в П. е в опасност и пак избягал от П..
С
Решение №П-3/21.10.2021г., издадено от Интервюиращ орган на ДАБ при МС, на
основание чл.76б ал.1 т.2 от ЗУБ не е допусната последваща
молба с рег. №УП-6181 от 15.10.2021г. на А.К. до производство за предоставяне на международна закрила. В
решението е посочено, че в случая, кандидатът е подал последваща
молба за предоставяне на международна закрила, като към нея не е предоставил
нови доказателства, а е изложил единствено проблеми, свързани с талибаните. Не е посочил и никакви нови обстоятелства от
съществено значение за личното му положение или относно държавата му по
произход или пребиваване. Липсата на нови обстоятелства за личното положение на
А.К. в подадената последваща молба за международна
закрила сочело, че няма правни основания за разглеждане на подадената молба от
кандидата, предвид неспазването на изискванията за нейната допустимост.
Събраните в предишното и настоящото производство доказателства не водели до
извод за наличието на настъпили нови обстоятелства от значение за
индивидуалното положение на кандидата и обстановката в П.. В тази връзка следвало
да се има предвид, че като нови обстоятелства относно личното положение на
искащия международна закрила трябвало да бъдат в обхвата на приложното поле на
ЗУБ – чл.8 и чл.9, а не такива, които са от личен характер.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е връчено на чужденеца на 25.10.2021г., като същият е запознат със съдържанието му на езика, който разбира. Връчването е удостоверено с подписи на чужденеца и на преводача, и на длъжностното лице. Жалбата е подадена на 26.10.2021г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо, следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното решение е издадено в производство по реда на Глава VI, Раздел III – „Процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила“. В чл.76а от ЗУБ е предвидено, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ, подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.
Съгласно чл.76б ал.1 от ЗУБ, в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което: 1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила; 2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., старши експерт в Транзитен център – с. Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-271/08.06.2021г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Предвид липсата на нови обстоятелства по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗУБ, правилно е приложена процедурата по Глава VI, Раздел III от ЗУБ.
Решението е издадено в срока по чл.76б, ал.1, вр. ал.2 от ЗУБ при спазване на визирания 14-дневен срок , считано от подаване на последващата молба за международна закрила.
Оспореното решение е съответно и на материалния закон.
В настоящия случай оспорващият не се е позовал на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Изложените в последващата молба такива датират доста назад във времето като кандидатът е имал възможност да се позове на тях при подаване на първоначалната молба за закрила. Събраните в предишното и настоящото производство доказателства не сочат наличие на нови обстоятелства, които да рефлектират съществено върху индивидуалното положение на кандидата, нито обосновават съществена промяна в обстановката в П.. В тази връзка правилно е прието, че не са спазени изискванията за допустимост на последващата молба за закрила, респ. правилно същата не е допусната за разглеждане по същество.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност , поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К. - гражданин на П., против Решение № П-3/21.10.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: