Решение по дело №618/2012 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 56

гр. Велико Търново, 23.02.2015 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА

 

при участието на секретаря Д. С. и прокурора от ВТОП Св. Иванова разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 618/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД, гр. Враца против Ревизионен акт (РА) № *********/27.12.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 285/09.02.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП – гр. Велико Търново (ДОУИ), с който в частта по ЗДДС (отм.) и ЗДДС е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 954 443,20 лв. за данъчни периоди м. 09, 11 и 12.2005 г., м. 01, 03, 05, 07 и 12.2006 г., м. 04, 07, 10 и 12.2007 г., м. 01, 02 и 07.2008 г. и е начислен допълнително ДДС в размер на 237 280,00 лв. за данъчен период м.12.2006 г., в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 1 191 723,23 лв. и лихви в размер на 669 090,87 лв.; в частта по ЗКПО (отм.) и ЗКПО, в която са определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 553 150,18 лв. и лихви в размер на 393 155,80 лв., за 2006 г. в размер на 396 972,37 лв. и лихви в размер на 234 237,98 лв., за 2007 г. в размер на 307 565,47 лв. и лихви в размер на 135 404,18 лв. и са определени за внасяне данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО за 2007 г. в размер на 781,29 лв. и лихви в размер на 490,64 лв., както и лихви за невнесени в срок задължения за данък по чл. 35 и 36 от ЗКПО (отм.), данък по чл. 204, т. 1 от ЗКПО и данък по чл. 36, 38 от ЗОДФЛ (отм.), общо в размер на 447,12 лв.

Жалбоподателят, чрез процесуалните си представители, оспорва РА като процесуално незаконосъобразен – постановен в нарушение принципите на законност, обективност и служебно начало, като счита, че ненамирането на адрес на някои от доставчиците не може да е основание за изводи във вреда на ревизираното лице.

РА се оспорва и като материално незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят счита, че събраните по делото доказателства, и най-вече документите представени от самия него, доказват реалността на доставките, по които му се отказва право на приспадане на данъчен кредит, вкл. получаването на стоките (различни машини и материали), както и авансовите плащания и направените разходи за тях, които неоснователно не се зачитат и за целите на облагането по ЗКПО. В жалбата се изразява и несъгласие с извършеното увеличение на финансовия резултат за 2005 г. с отчетен разход по фактурата, издадена от Beatstream Investment Lls, САЩ, което жалбоподателя намира за неоснователно, тъй като договорът с посоченото дружество бил изпълнен.

По тези мотиви развити подробно в жалбата, съдебно заседание и писмените бележки по делото се претендира отмяната на РА и присъждане на направените разноски.

Ответната страна – директорът на ДОУИ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП (понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика”, арг. от § 44, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, обн. ДВ бр. 94 от 30.11.2012 г.), чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата като неоснователна по мотивите, изложени в потвърдителното решение за липса на реална доставка по фактурите с предмет машини и недоказаност на авансовите плащания (вкл. че същите са последвани то реални доставки), както и за законосъобразно увеличение на финансовия резултат (ФР) на дружеството по ЗКПО. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по списък.

Представителят на ВТОП дава становище за законосъобразност на РА и неоснователност на жалбата.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Административното производство по издаване на процесния РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 800354/20.08.2008 г., връчена на 01.09.2008 г. на ревизираното лице, изменена със ЗВР № 800489/06.10.2008 г. и ЗВР № 800582/01.12.2008 г.

Ревизията е спряна със Заповед № 110/17.12.2008 г. на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради образувано наказателно производство.

Същата е възобновена със Заповед № 1100606-В/09.02.2011 г., във връзка с което е издадена и ЗВР № 1100625/10.02.2011 г. за изменение на ЗВР № 800582/01.12.2008 г.

Със Заповед № ЦУ-84/25.02.2011 г. и Заповед № ЦУ-335/04.08.2011 г. на ИД на НАП, на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК, срокът на ревизията е бил продължаван два пъти, съответно до 09.08.2011 г. и до 10.10.2011 г., за което са издадени ЗВР № 1100798/28.02.2011 г. и ЗВР № 1102374/09.08.2011 г., последната изменена със ЗВР № 1102740/21.09.2011 г.

Ревизията е за определяне на задълженията на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД, гр. Враца за корпоративен данък за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г., данък по чл. 35 и 36 от ЗКПО (отм.) за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., данък по чл. 204 от ЗКПО за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., данък по чл. 36, 38 от ЗОДФЛ (отм.) за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2005 г. до 31.07.2008 г.

За резултатите от нея е съставен е ревизионен доклад (РД) № 1102740/24.10.2011 г., връчен на 27.10.2011 г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА.

В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, продължен по молба на ревизираното дружество с Решение № 1100576/09.11.2011 г., е подадено писмено възражение срещу РД, с което са оспорени предложените допълнителни задължения за корпоративен данък и данък върху добавената стойност, в това число отказаното право на данъчен кредит.

Като е намерила за неоснователно възражението, Г.П.Т., главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново упълномощена със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1102740/26.10.2011 г., е издала процесния РА.

С него на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 954 443,20 лв. за данъчни периоди м. 09, 11 и 12.2005 г., м. 01, 03, 05, 07 и 12.2006 г., м. 04, 07, 10 и 12.2007 г., м. 01, 02 и 07.2008 г. и е начислен допълнително ДДС в размер на 237 280,00 лв. за данъчен период м.12.2006 г.

В частта по ЗКПО (отм.) и ЗКПО с РА са определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 553 150,18 лв. и лихви в размер на 393 155,80 лв., за 2006 г. в размер на 396 972,37 лв. и лихви в размер на 234 237,98 лв., за 2007 г. в размер на 307 565,47 лв. и лихви в размер на 135 404,18 лв. Освен това с РА са определени за внасяне данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО за 2007 г. в размер на 781,29 лв. и лихви в размер на 490,64 лв., както и лихви за невнесени в срок задължения за данък по чл. 35 и 36 от ЗКПО (отм.), данък по чл. 204, т. 1 от ЗКПО и данък по чл. 36, 38 от ЗОДФЛ (отм.), общо в размер на 447,12 лв.

След извършено прихващане на част от установения за внасяне ДДС за данъчен период м.09.2005 г. с установени за възстановяване лихви за ДДС в размер на 18,23 лв., а по РА са останали за внасяне задължения общо в размер на 3 883 477,85 лв.

В тези си части РА е оспорен по административен ред и е бил потвърден с Решение № 258/28.05.2012 г. на директора на дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП – гр. Велико Търново, което е връчено на жалбоподателя на 05.06.2012 г.

Недоволен от горепосочените констатации на РА, потвърдени от решаващия орган, жалбоподателят е оспорил РА пред Административен съд – Велико Търново, като въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.

С определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание настоящата инстанция се е произнесла относно разпределението на доказателствената тежест.

В хода на съдебното дирене са ангажирани нови доказателства, вкл. писмени и гласни, заключения на съдебно техническа и съдебно икономическа експертиза, които ще бъдат обсъдени по съществото на спора.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С Решение № 3684/18.03.2013 г. по адм. д. № 1567/2013 г. на Петчленен състав на ВАС жалбата на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД, гр. Враца против РА № *********/27.12.2011 г. е приета за допустима като подадена в срок. Това решение е задължително за настоящия съд, която налага разглеждане на същата по същество.

Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните мотиви:

След служебно извършена проверка, съдът установи, че РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и РД е съставен в срока, определен от чл. 117, ал. 1 от кодекса. С оглед изложеното, не се установяват пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА.

Възраженията на жалбоподателя, че не са събрани всички релевантни доказателства и няма обективен анализ на представените такива по същество са такива за основателността на облагането, който въпрос касае правилното прилагане на материалния закон. Приходните органи са събрали всички възможни и допустими доказателства, предвидени в ДОПК по надлежен ред, като относимостта и значението им за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора, както вече се посочи.

 

Съдът намира РА и за материално законосъобразен по следните мотиви:

 

1.      Относно приложението на ЗДДС (отм.) и ЗДДС

Отказано право на приспадане на данъчен кредит

С обжалвания РА на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.09.2005 г., м.05.2006 г., м.07.2006 г., м.12.2006 г, м.04.2007 г. и м.02.2008 г. на основание чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4, от ЗДДС (отм.) и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС общо в размер на 407 879,00 лв. по 7 броя фактури, издадени от „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД, с предмет различни родовоопределени машини - „балансираща машина МС902“, „измерител“, „електрожен“, „генератор“, „телеподаващо устройство“, „хоризонтална фреза“ и „вибростенд“.

В хода на ревизията документи за доставките по тези фактури са представени само от жалбоподателя: Същият е представил пет броя договори за продажби от 28.09.2005 г,. 22.05.2006 г., 25.07.2006 г., 24.04.2007 г. и от 22.02.2008 г., с които „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД се задължава да достави на жалбоподателя машините, предмет на фактурите. Представени са и пет броя приемо-предавателни протоколи, като Договор и приемо-предавателен протокол за доставката на генератора, предмет на фактура № 563/20.12.2006 г. не са представени, защото според писмени обяснения от управителката на ревизираното дружество то не разполага с такива документи. Към всички фактури са представени актове за приемане и предаване на ДМА, съгласно които машините, предмет на процесиите фактури са изпитани и приети от комисия от служители на жалбоподателя.

Приходната администрация не е кредитирала тези документи, защото предавателните протоколи не сочат мястото и имената на лицата, между които е извършено предаването, нито сочат местонахождение и фабричен номер на актива, поради което не може да бъде установено къде се твърди извършването на огледа, изпитването и приемането на машините, както и дали актовете касаят именно машините, фактурирани с процесните фактури.

От жалбоподателя за транспортирането на тези машини са представени три броя пътни листи от 04.01.2007 г., от 30.04.2007 г. и от 27.02.2008 г. и три броя товарителници от същите дати, съгласно които е извършен транспорт на три от машините по процесиите фактури, а именно генератор (по фактура № 563/20.12.2006 г.), телеподаващо устройство (по фактура № 111/24.04.2007 г.) и вибростенд (по фактура № 533/27.02.2008 г.). Пътни листи и товарителници за машините по останалите четири фактури не са представени от ревизираното дружество. Тези транспортни документи също не са кредитирани от приходната администрация, тъй като според нея не съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 89, т. 7 и т. 8 от Наредба 33/03.11.1999 г., в приложимата редакция - липсва БУЛСТАТ на фирмата превозвач, смяната на водача, време на излизане и прибиране в гаража, както и населените места, между които е извършен превоза, товарителниците не съдържат име и адрес на превозвача и получателя, адрес на изпращача, дата на натоварване, място и дата на разтоварване, тегло на товара, маркировка/номера, дата и време на товарене и разтоварване, подпис и печат на изпращача, печат на превозвача и получателя. Посочено е, че пътните листи са от една и съща серия и с поредни номера, въпреки че са издадени в период от една година. Освен това, жалбоподателят е представил пътен лист, издаден за автомобила, посочен и в пътните листи цитирани по-горе, но този пътен лист който касае транспорта по друга доставка е от различен кочан, поради което е направен извод, че тези документи са съставени само за целите на ревизионното производство.

Наред с това, по същество е оспорено вярното съдържание на всички тези документи с мотива за съществени противоречия в съдържанието им. Така например, посочено е, че машината измерител е била приета съгласно акт от служители на жалбоподателя на 22.05.2006 г., т.е. преди жалбоподателят да я е получил от доставчика, което съгласно приемо-предавателния протокол е станало на 31.05.2006 г. Същевременно, съгласно данъчно амортизационни план на жалбоподотеля машината телеподаващо устройство е въведена в експлоатация на 24.04.2007 г., преди да е била транспортирана съгласно пътен лист № 103906/30.04.2007 г. и товарителница № 971854/30.04.2007 г. и преди извършването на оглед от комисията и приемането й от материално отговорното лице на 30.04.2007 г., съгласно данните от представения Акт за приемане и предаване на дълготрайни материални активи от 30.04.2007 г. Едновременно с това, товарителницата от 30.04.2007 г., съгласно която на същата дата е транспортирана машината телеподаващо устройство, е в противоречие с приемо-предавателен протокол от 27.04.2007 г., съгласно който посочената машина е предадена от доставчика на жалбоподателя именно на 27.04.2007 г.

По тези мотиви ответникът е приел, че представените от ревизираното дружество документи не отразяват факти от обективната действителност.

Нещо повече, в потвърдителното решение на ответника се сочат и други факти и доказателства за това, че жалбоподателят съставя произволно документи за целите на данъчния контрол. В тази връзка ответникът се е позовал на съществените несъответствия и противоречия в съдържанието на едни и същи документи, които сам жалбоподателят е представил в настоящата ревизия и тези, които са представени при насрещна проверка на едноличния собственик на капитала на жалбоподателя - „ЕМ Корект“ ЕООД относно плащанията по фактурите, в това число е коментирано съставянето на фиктивен договор за цесия на вземането на доставчика към жалбоподателя за целите на данъчния контрол.

Както вече се каза, в хода на ревизията никакви документи не са били представи от страна на доставчика. В хода на ревизията доставчикът не е бил намерен при извършените му насрещни проверки както във връзка с фактурите към жалбоподателя, така и относно фактурите към други дружества – доставчици на жалбоподателя (т.е. и като пряк, и като предходен доставчик). Извършени са по две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, при които не е открит представител или упълномощено лице. Във връзка с това, изготвените до доставчика искания са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания от органите по приходите срок от „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД не са представени изисканите доказателства относно реалността на доставките по процесните фактури.

Предвид множество несъответствия в документите на жалбоподателя и факта на ненамиране на адрес на доставчика, още в хода на ревизията (вж. мотивите за това в последния параграф от стр. 6 на потвърдителното решение на ДОДОП) ответникът е оспорил принадлежността на документите, представени само от жалбоподателя във връзка с тези фактури, към счетоводството и изобщо документацията на дружеството – доставчик с довода, че лицата сочени като представители на доставчика и съставили договора и протоколите не са техни автори. В тази връзка ответникът е посочил своевременно – в хода на ревизията и в потвърдителното си решение, че в процесните фактури, договори и протоколи, като съставител и/или лице отговорно за осъществяване на стопанската операция е посочена Р. А., а според Търговския регистър Р. А. е била едноличен собственик на капитала на „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД до 26.02.2008 г., когато продава дружествените си дялове на Е.Н., която промяна е вписана на 16.04.2008 г., но и двамата, в показанията си по НОХД № 5095/2009 г. по описа на СГС, са заявили, че не са извършвали никаква дейност чрез фирма „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД и не са подписвали документи от името на тази фирма.

След като е така, съдът няма как да кредитира представените документи от жалбоподателя относно процесните фактури като изходящи от доставчика, вкл. от името на А. като управител „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД и счита, че основателно ответникът оспорва и в настоящето производство по реда на чл. 193 от ГПК тези документи преди всичко като неавтентични. След като обаче тези документи не са автентични те нямат никаква доказателствената стойност, защото правят всички книжа едностранно подписани.

Същевременно, съдът не намира същите и за достоверни по мотивите, изложени в решението на ответника относно множеството несъответствия между тези книжа, които съдът споделя и счита за излишно да повтаря.

По същество новите доказателства по настоящето дело за реалността на тези доставки са заключенията на вещото лице – инженер и на вещото лице икономист и събраните гласни такива.

На първо място, съдът не счита, че тези заключения доказват получаването на машините – предмет на процесните фактури, защото те се базират на оспорените и съответно приети от съда за неистински документи. Нещо повече, според СТЕ, машини, които по име и предназначение съответстват на фактурираните с процесните фактури са осчетоводени при жалбоподателя, но само една от машините, които по род съответстват на фактурираните – хоризонтална фреза, е налична и понастоящем. Приетата без оспорване СТЕ не е намерила изобщо останалото оборудване – предмет на останалите фактури. Следователно за тяхното наличие при жалбоподателя няма никакви доказателства, още по-малко за доставката им точно по процесните фактури. Съдът намира, че няма идентичност дори и между намерената на място фреза и тази – предмет на фактура 524, защото самото вещо лице сочи, че във фактурите няма индивидуализиращи данни, с които да се съпостави намерената на място машина. Факта, че през този период лицето няма други машини от същия вид по счетоводни данни не доказва, че то не е получило тази машина по-късно, от нерегистрирани лица или по други фактури.

На второ място, по делото не се събраха и гласни доказателства за получаването на фактурираните машини от „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД. Според фактурите тези машини са „балансираща машина МС902“, „измерител“, „електрожен“, „генератор“, „телеподаващо устройство“, „хоризонтална фреза“ и „вибростенд“. Единственият свидетел, който при това води самият жалбоподателя е негов служител – А.Д., но той дава показания, че машините доставяни от „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД били стругове и за тези машини е съставял приемателни протоколи (б. 409, гръб от том втори на делото). Очевидно е, че липсва дори родова идентичност на фактурираните машини, с тези за които свидетелят дава показания и това за пореден път мотивира съда да приеме, че както фактурите, така и останалите документи, които жалбоподателят представя са неистински. Свидетелят М.М. от своя страна дава показания за получавани машини от вида на фактурираните, но признава, че не може да каже кой е бил доставки на тези машини и изобщо да ги свърже с издателя на фактурите (л. 410 от делото).

На трето място, поначало извод за реалност на доставките по процесните фактури не може да се направи от наличието само на фактури и взетите при получателя по тях счетоводни записвания. Това е така защото при оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Законът, преди всичко, изисква доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване. Нещо повече, вещото лице икономист сочи за този доставчик, че нито има доказателства за това, че е разполагал стоки от вида и обема на фактурираните, нито, че доставчикът изобщо има редовно счетоводство. След като същият няма редовно счетоводство не може да се цени и счетоводството на жалбоподателя защото не може да се съпостави с насрещно счетоводство на доставчик. В тази връзка следва да се отбележи, че част от фактурите са след 01.01.2007 г., което прави възраженията на жалбоподателя базирани на анализ на общностното право и практика на СЕС относими към спора, но неоснователни отново. По смисъла на практиката на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011 получателят на доставките действително няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка – получаването на машините и оборудването, което както вече се каза не беше сторено по делото. В тази връзка съдът счита, че следва да се позове на мотивите в Решение от 31.01.2013 г. на СЕС по дело С-642/11. В т. 42 от цитираната съдебна практика на СЕС се казва, че всъщност, от една страна, в съответствие с чл. 203 от Директива 2006/112 издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с чл. 63 и 167 от същата директива упражняването на правото на приспадане на получателя на фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки, каквито в производството по настоящото дело не се установиха.

На четвърто място, индиция за липсата на реални доставки от „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД са и липсващите плащания по тези фактури. Вещото лице икономист сочи, че общата стойност на задължението по посочените фактури, е в размер на 2 446 974.00 лв. с ДДС, като жалбоподателят не е извършвал плащания към доставчика. Вещото лице сочи, че съгласно уведомления до жалбоподателя, доставчикът е прехвърлил целия размер на вземанията си на трети лица, както следва: 453 298.00 лв. на 01.12.2007 г. по ф. № 279, 393 и 424 - прехвърлено вземане от доставчика на „Ем Корект 2004“ ЕООД и 1 993 676.00 лв. прехвърлени на 31.12.2008 г. по ф. № 111, 424, 524, 533 и 563 на „Старт Универс“ ЕООД по Договор за цесия, но плащаният и към тези трети лица от жалбоподателя няма. Съдът не кредитира документите и счита, че реални цесии няма. Както вече се посочи, приобщените доказателства от насрещната проверка на „Ем Корект 2004“ ЕООД опровергават претенциите за такава цесия, защото в представения при проверката Баланс на „това дружество за 2007 г., дружеството няма никакви вземания към 31.12.2007 г., което води до извод, че представената счетоводна справка за осчетоводяване на вземанията от „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД не отразява реално отчетени счетоводни записвания. Нещо повече, дори счетоводството на жалбоподателя не кореспондира с очевидно новосъздадените договори, защото въпреки че и вещото лице цитира договора за цесия от 01.12.2007 г., признава, че счетоводно вземането е прехвърлено едва през м. 09.2008 г. като в съдебно заседание вещото лице е потвърдило тази разлика и липсата на обяснения и основание за нея (л. 226 от делото). В тази връзка съдът намира за основателно оспорването на ответника на СИЕ в тази й част (на л. 408 от том втори от делото, гръб), тъй като и ГФО на жалбоподателя опровергава подобна операция. Друг е въпросът, че както вече се посочи, по делото е останало недоказана редовността на воденото счетоводство от доставчика, за да се провери какво е развитието на финансовите отношения при него. По аналогични мотиви съдът не кредитира и второто заявено едва в хода на съдебното производство цедиране – към „Старт Универс“ ЕООД. В тази връзка следва да се отчита, че пряко доказателство за фиктивния характер на тези цесии е обстоятелството, че няма никакви последващи счетоводни операции, които да показват развитието на финансовите отношения между страните (така уточненията на вещото лица – икономист на л. 408 долу и гръб горе от делото).

Ето защо съдът намира, че не е доказано нито получаването на машините, нито плащането по процесните фактури на издателя им или на посочено то него трето лице и РА, с който се отказва право на приспадане на данъчен кредит по тези мотиви е правилен.

 

С обжалвания РА на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м.11.2005 г. на основание чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4, от ЗДДС (отм.) общо в размер на 59 288,00 лв. по 3 фактури, издадени от „Камибо“ ООД, с предмет „струг С13“, „струг С10А“ и „хидравлична преса 50 тона“.

Преди всичко следва да се отбележи, че в тази си част РА касае изцяло задължения по ЗДДС (отм.) и за същите е приложим закона, действащ към този момент, както и състоянието на законодателството към същия момент. Ето защо всякакви възражения, черпещи аргументи от Директива 2006/112 на Съвета на ЕС и практиката на СЕС относно приложението на същата са неотносими, доколкото националното законодателство до 01.01.2007 г. не кореспондира с общностното право и няма основание да се изисква подобно съответствие, предвид липсата на задължение за съобразяване с него както от приходната администрация, така и и от съда. Все в тази връзка следва да се отчита и че както действащият преди ЗДДС (отм.), така и практиката на ВАС по приложението на същия, в частност относно чл. 64, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), не са оспорвали изискването на документи за реалността на доставките както от прекия, така и от предходните доставчици, защото такъв е бил смисълът на закона.

Извън тези принципни съображения, съдът намира РА в тази си част за материално законосъобразен, тъй като счита, че събраните по делото и в хода на ревизията доказателства не са достатъчни да установят реалността и на тези доставки.

В хода на ревизията от жалбоподателя е представен Договор № 00105053/22.12.2005 г., съгласно който „Камибо“ ЕООД доставя, а жалбоподателят приема и заплаща машини, описани в Техническа спецификация, като е очевидно, че договорът е с дата след процесиите три фактури, които са издадени съответно на 11.11.2005 г., 14.11.2005 г. и 24.11.2005 г. За това и в т.4.1, 4.2 и 4.3 от договора е посочено, че стоката ще остане на отговорно пазене в склада на продавача, за което се съставя двустранен протокол и ще бъде предавана поетапно, като за предаването също се съставя двустранен протокол. Видно от текста на т.4.4, собствеността и риска от погиване на машините преминава върху купувача от датата на предаване. Предвид т.5.1 от договора, стоката следва да бъде доставена с оригинална данъчна фактура, паспорт и гаранционна карта. Паспорти и гаранционни карти не са били представени от ревизираното лице и такива липсват и понастоящем.

Към договора е представен Протокол от 22.12.2005 г., сключен между „Камибо“ ООД и „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД за отговорно пазене на машините, предмет на Договор № 00105053/22.12.2005 г. в склада на Търговско предприятие „Хименерго" на „Камибо“ ЕООД в гр. Враца.

Представен е и Протокол от 06.01.2006 г., сключен между „Камибо“ ЕООД и „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД за предаване на хидравлична преса 50 тона, струг С 10А и струг С-13.

Ответната администрация не кредитирала и двата протокола, тъй като в тях не е посочено кой на кого предава активите, а в протокола от 06.01.2006 г. не е посочено конкретното място, на което е извършено предаването. Същевременно е прието, че те са противоречиви по съдържание на останалите документи, защото съгласно представените при ревизията данъчни амортизационни планове за 2006 г. и 2007 г. машините по процесните фактури са въведени в експлоатация на 01.01.2006 г., което е в противоречие с протокола от 06.01.2006 г., ако се приеме, че същият е годен да удостовери получаването на активите от „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД.

Същевременно жалбоподателят е представил и три акта да приемане и предаване на материални дълготрайни активи, съгласно които на 01.12.2005 г. И.Р. и комисия от четири лица служители в ревизираното дружество, приемат машините, предмет на процесните фактури.

Тези актове също не са кредитирани, защото е очевидно, че съгласно тях машините са приети от служители на жалбоподателя преди сключването на договора за доставката им, което обстоятелство не е вписано в договора, а и противоречи на всички обсъдени по-горе факти и обстоятелства. Нещо повече, както се каза, в т.4.1, т.4.2 и т.4.3 от договора е посочено, че стоката ще остане на отговорно пазене в склада на продавача и ще бъде предавана поетапно на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД, във връзка с което са представени описаните по-горе протокол за отговорно пазене от 22.12.2005 г. и протокол за предаване от 06.01.2006 г. Наред с това отново е акцентирано върху факта, че в нито един от актовете не е вписан фабричния номер на машината и не е посочено местонахождението й, поради което не може да се приеме, че тези документи са годни доказателства относно извършен оглед и приемане на именно на машините по спорните фактури.

По изложените мотиви ответникът не е кредитирал документите представени от жалбоподателя във връзка с получаването на процесните машини.

Същевременно, в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Камибо“ ЕООД, документирана с ПИНП № 04-24-1100798-3/28.04.2011 г. При проверката от „Камибо“ ЕООД са представени писмени обяснения, копия на процесиите фактури, справка-декларация и дневник продажби за м.11.2005 г., оборотна ведомост и главна книга за м. 11.2005 г., три броя инвентарни книги към 30.11.2005 г., дневник на сметка 411 „Клиенти“, партида 21 „Атоменергостройпрогрес“ за 2005 г., три дневника на сметка 204/4 „Производствени машини и оборудване“, три дневника на сметка 707 „Приходи от продажба на ДА“, две банкови извлечения, протокол за приемане на декларации обр. 1 за м.11.2005 г., представените и от жалбоподателя Протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.12.2009 г., Договор № 00105053/22.12.2005 г., Протокол от 22.12.2005 г. и Протокол от 06.01.2006 г.

Тези документи са анализирани от ответника и същият отново не ги е кредитирал, като е посочил съществени противоречия между тях, както и между тях и документите на жалбоподателя - съгласно дневника на сметка 411, процесните фактури са отчетени в счетоводството на „Камибо“ ЕООД на 30.11.2005 г. чрез операция дебит сметка 411, кредит сметка 706. В същото време в представените оборотна ведомост и главна книга за м. 11.2005 г. липсва сметка 706. Освен това, датата на осчетоводяването и регистрационният номер на всяка от счетоводните операции за отчитане продажбите по спорните фактури в дневника на сметка 411 се различава от датата и номера на същата операция в дневниците на сметка 707, което означава, че данните в двата дневника не са извлечени от едни и същи счетоводни записвания, а са резултат от отделни осчетоводявания на една и съща операция. Всичко това е навело ответника на извод, че представените счетоводни справки са манипулирани за целите на насрещната проверка.

Същевременно е оспорена и реалната стойност на активите – посочено е, че от представената при проверката инвентарна книга е видно, че „Камибо“ ЕООД е завело фактурираните активи с отчетни стойности (цени на придобиване) както следва: струг С13 - 2 380,00 лв., струг С10А - 810,00 лв. и хидравлична преса - 810,00 лв. След приспадане на натрупаните за активите амортизации, към 30.11.2005 г. активите са със следните балансови стойности: струг С13 - 1 428,00 лв., струг С10А - 486,00 лв. и хидравлична преса - 486,00 лв. Като се имат предвид стойностите на процесните фактури се налага извода, че „Камибо“ ЕООД е фактурирало активите при надценка от 8 948 % до 20 153 % спрямо балансовите им стойности и на цени по-високи с до 12 051 % от тези, на които са придобити машините, което не е обичайно в търговската практика, още повече, че липсват доказателства машините да са нови или реновирани.

Съгласно представените при насрещната проверка писмени обяснения, дейностите по транспортирането и предаването на машините са за сметка на купувача, без да се посочва конкретното лице, извършило транспорта. От страна на „Камибо“ ООД не са представени доказателства (товарителници) за натоварване на машините и изпращането им до обект на ревизираното дружество. Доказателства за транспорт не са представени и от страна на жалбоподателя.

На края, установено, че по фактурите е платен само данъка по ДДС сметка на доставчика, като липсва плащане на данъчната основа.

Съдът намира всички тези изводи за правилни и ги споделя изцяло, като счита, че те не се опровергават, а напротив – се подкрепят от събраните по делото допълнителни доказателства. В тази връзка, предвид констатираните в решението на ДОДОП множество същностни противоречия между документите относно процесните машини съдът счита, че същите са неистински – с невярно съдържание и не могат да се кредитира и в рамките на съдебното производство. Особено, след като същите не се подкрепят от събраните допълнително доказателства.

На първо място, съдът намира, че не доказва предаването на машините СИЕ, защото същата анализира оспорените от ответника документи и счетоводно отражение на фактурите при двете страни. Самите придружаващи документи както се каза съдът не кредитира, а извод за реалност на доставките по процесните фактури не може да се направи от наличието само на фактури и взетите при получателя и доставчика по тях счетоводни записвани, след като са спорни операциите отразени в тях. Нещо повече, съдът не кредитира СИЕ в частта й за редовност на проверяването счетоводство на доставчика „Камибо“ ЕООД, защото посоченото дружество представя счетоводни документи с различно съдържание на вещото лице в сравнение с проверката в хода на ревизията. Така например, в представените оборотна ведомост и главна книга за м. 11.2005 г. при насрещната проверка липсва сметка 706 (папка № 8, стр. 56 и сл. от преписката) и това е нарочно отбелязано и в потвърдителното решение на ДОДОП, докато такава е представена на вещото лице е то я анализира (л. 175 от том 1 от делото).

Същевременно, съдът счита, че изводите на СИЕ за уреждане на финансовите отношения на страните ясно доказва фиктивния характер на сделките. Според СИЕ общата стойност на фактурите е в размер на 355 728,00 лв. с ДДС, като жалбоподателят е платил много малко част от сумата, и към към 31.12.2009 г., задължението на жалбоподателя към „Камибо“ ЕООД е общо в размер на 289 431,48 лв. Със счетоводна справка от 04.11.2010 г., е извършено отписване на задължения с изтекъл давностен срок в размер на 289 431,48 лв. Този факт съдът счита, че доказва липсата на реални доставки, след като нито има плащания, нито доставчикът е имал претенции за такива.

Не представлява доказателство за получаване на машините и СТЕ, защото вещото лице сочи, че във фактурите не са посочени индивидуализиращи и характеристични данни за машините, поради което не може да се направи извод за идентичността на заведените като налични машини с доставените по процесните фактури само предвид наименованието и функционалното им предназначение, защото няма никакви други доказателства, които да свързват наличните съоръжения с издателя на фактурите. Нещо повече, вещото лице–инженер не е намерило нито една то тези машини налични при жалбоподателя.

На следващо място, не опровергават тази изводи и гласните доказателства, тъй като по същество само представителят на „Камибо“ ЕООД дава показания за машините, но не и представителя на жалбоподателя, който за този доставчик твърди, че не се сеща нищо. Св. П.Н. като представител на доставчика обаче дава показания не за самия факт на предаването на машините на жалбоподателя, а за качеството и състоянието им, без каквото и да е конкретика относно време, място, на кога и как са предадени машините.

Ето защо съдът счита, че не е доказано получаването на тези машини и плащането за тях, поради което правилно РА отказва да признае право на приспадане на данъчен кредит за тях.

 

С РА на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.12.2005 г., м.01.2006 г., м.03.2006 г., м.07.2007 г., м.10.2007 г. и м.02.2008 г. на основание чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4, от ЗДДС (отм.) и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС общо в размер на 135 851,20 лв. по 7 бр. фактури, издадени от „Ел Ем Импекс“ ЕООД, с предмет „авансово плащане“, „гранулат“ и „бормашина ПК031“.

Във връзка с доставката на бормашина ПК031 - предмет на спорната фактура № 60076/03.01.2006 г., в хода на ревизията жалбоподателят е представил Акт за приемане и предаване на ДМА от 08.02.2006 г., който не е кредитиран от приходната администрация като доказателство за предаването на фактурираната машина, първо, защото в него липсват данни за местонахождението на машината и фабричния й номер и второ – защото актът е едностранен документ на жалбоподателя, съставен от негови служители, поради което същият не може да бъде приет като доказателство за предаване на бормашината от „Ел Ем Импекс“ ЕООД. Доказателства относно транспорт и предаване на машината и плащане по фактурата не са представени от ревизираното дружество.

Относно фактури № 60070/27.12.2005 г., № 43816/06.03.2006 г., № 1414/05.07.2007 г., № 2110/10.10.2007 г., № 2112/19.10.2007 г. и № 2492/28.02.2008 г. жалбоподателят е представил Договор от 11.06.2007 г., съгласно който „Ел Ем Импекс“ ЕООД се задължава да продава по предварителни заявки на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД строителен материал, представляващ гранулат. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, плащането на заявените количества се извършва в рамките на 60 работни дни след извършване на всяка отделна доставка. Мястото на изпълнение на поръчката е площадка „Завод за гуми“ в с. Габер (чл. 3), като купувачът е длъжен да осигури транспортирането на стоката за своя сметка (чл. 11). Този договор не е кредитиран от приходната администрация, тъй като не съдържа клауза за авансовото плащане за което са издадени фактурите, а и е от дата, следваща датите на фактурите за аванс - № 60070/27.12.2005 г., № 43816/06.03.2006 г., поради което не може да бъде обвързан изобщо с тях.

Същевременно, относно плащането на авансите жалбоподателят е представил: по фактура № 60070/27.12.2005 г. - банкови извлечения, от които е видно, че на 27.12.2005 г. от ДДС-сметката на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД е преведен посочения във фактурата данък в размер на 19 600,00 лв., а на 08.09.2006 г. е платена част от данъчната основа по фактурата в размер на 80 000,00 лв.; по фактура № 43816/06.03.2006 г. - банкови извлечения, от които е видно, че на 06.03.2006 г. от ДДС-сметката на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД е преведен посочения във фактурата данък в размер на 14 400,00 лв., а на 08.09.2006 г. е платена част от данъчната основа по фактурата в размер на 8 800,00 лв. Представени са и разходен касов ордер (без номер) от дата 12.10.2006 г. и фискален бон № 1128/12.10.2006 г. за плащане по фактурата в размер на 47 200,00 лв. Анализът но тези документи са мотивирали приходната администрация да приеме, че към датите на издаване на двете фактури не са били налице платени аванси, а до момента на ревизията не са платени дори и целите стойности по фактурите, поради което, а и с оглед липсата на последваща доставка, е прието, че фактурите са издадени без основание.

Доказателства относно плащане по фактури № 1414/05.07.2007 г., № 2110/10.10.2007 г., № 2112/19.10.2007 г. и № 2492/28.02.2008 г. не са представени от жалбоподателя. От представените дневници на сметка 401/1 е видно, че данъчните основи на тези фактури са осчетоводени чрез дебит сметка 498/01 „Други дебитори“ на кредит сметка 401/1 „Доставчици в лева“. Тъй като предмет на посочените фактури са стоки, отчитането им съгласно приложимите счетоводни стандарти е следвало да бъде извършено по дебита на сметка, отчитаща тези материални запаси (304), а не по сметка „Други дебитори“ и посоченото осчетоводяване е мотивирало допълнително изводите на органите по приходите за липса на реално получени стоки.

Във връзка със спорните фактури, издадени от „Ел Ем Импекс“  ЕООД, касаещи доставката на гранулат, от ревизираното дружество са представени Протокол обр. 19 от 19.02.2009 г., Номенклатура на материалите, Искане за отпускане на материални ценности № 1322/18.02.2009 г. и Счетоводна справка № 9/10 за м.02.2009 г. Съгласно посочените документи, във връзка с Договор № *********/15.06.2008 г., с възложител „Топлофикация Плевен“ ЕАД, ревизираното дружество е изпълнило ремонтни дейности на обект „Ремонтни работи в ТЕЦ Плевен“, при които е вложило 2 850,10 тона гранулат, при фактурирани от „Ел Ем Импекс“ ЕООД 2 850,50 тона. Приходната администрация отново не е кредитира този договор по причина, че е сключен след издаването на процесните фактури, т.е. преди за „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД да е възникнала необходимост от доставки на тази стока и преди ревизираното дружество да разполага с информация за видовете и количествата материали, необходими за ремонта на ТЕЦ Плевен. С оглед на това е прието за недостоверно, че „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД е предвидило, че в бъдеще ще сключи договор за извършване на ремонт на обект, за който ще са необходими точно 2 850 тона гранулат и за тази цел е закупило предварително и съхранявало повече от година тази стока.

По изложените мотиви за несъответствия (най-вече във времето) на документите представени от жалбоподателя (а и за липсата на пълни плащания на сумите, посочени като платени авансово), както и между тях и фактурите първите на се кредитирани. Същевременно тези документи са анализирани съвкупно и с представеното от доставчика, като са намерени нови същностни противоречия в документите, представени от двете страни по сделките:

В хода на извършената насрещна проверка на доставчика „Ел Ем Импекс“ ЕООД, е представило копия на процесиите фактури, дневници на синтетични и аналитични сметки, хронологични описи на операции, дневници на сметка 411 „Клиенти“, справки-декларации и дневници за продажби за м.12.2005 г, м.01 и 03.2006 г., м.07.2007 и м.02.2008 г., свидетелство за регистрация и договор за техническо обслужване на ЕКАФП, инвентарен опис, инвентарна книга, приходни касови ордери, банкови извлечения, представения и от жалбоподателя Договор от 11.06.2007 г., Договор за наем от 01.05.2007 г., Договор № 5873/14.02.2007 г. за възлагане на дейности по събиране и оползотворяване на отпадъци, Решение от 29.01.2007 г. на Министъра на околната среда и водите, Приемо-предавателни протоколи за приемане на употребявани автомобилни гуми от м.07.2007 г., м.01 и 02.2008 г.

Тези документи са анализирани, вкл. съвкупно с документите представени от жалбоподателя и не са кредитирани от ответника, поради множество несъответствия между тях и така е направен извода, че те са недостатъчни да докажат реалността на доставките по процесиите фактури, а и са новосъставени. По същите мотиви, част от тези документи са и оспорени по реда на чл. 193 от ГПК в рамките на съдебното производство от ответника. Така например, като доказателства за плащане по фактура № 60070/27.12.2005 г. от „Ел Ем Импекс“ ЕООД са представени банково извлечение за получаване на превода от 19 600,00 лв. на 27.12.2005 г. по ДДС-сметка, банково извлечение от 08.09.2006 г. и приходен касов ордер (без номер) от 30.10.2006 г. за плащане на 4 000,00 лв. в брой, като не са представени доказателства, посочената в ордера сума да е отчетена от регистриран ЕКАФП. Същевременно от жалбоподателя не са представени никакви доказателства (РКО, фискален бон) за извършени плащания в брой по фактура № 60070/27.12.2005 г., в т.ч. в размер на 4 000 лв. на 30.10.2006 г. Според представения от „Ел Ем Импекс“ ЕООД дневник на синтетични и аналитични сметки, на 08.09.2006 г. в счетоводството на дружеството е осчетоводено плащане по банков път по фактура № 60070/27.12.2005 г. в размер на 60 000,00 лв., а според представения от жалбоподателя Дневник на сметка 402/01, в счетоводството на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД е осчетоводено плащане в размер на 80 000 лв., въз основа на банково извлечение от 08.09.2006 г.

Във връзка с получени плащания по фактура № 43816/06.03.2006 г. при насрещната проверка са представени банково извлечение от 08.09.2006 г. и приходен касов ордер (без номер) от 30.10.2006 г. за плащане в брой на сума в размер на 43 200,00 лв., като доказателства за отчитане на тази сума чрез ЕКАФП отново не са представени от „Ел Ем Импекс“ ЕООД. Същевременно, представеният приходен касов ордер не съответства нито по дата, нито по сума на представения от ревизираното дружество разходен касов ордер от 12.10.2006 г. за плащане в брой на сумата от 47 200 лв. Същевременно, според представения от „Ел Ем Импекс“ ЕООД дневник на синтетични и аналитични сметки, дружеството е осчетоводило на 30.10.2006 г. плащане в брой по фактурата № 43816/06.03.2006 г. в размер на 43 200,00 лв., като липсва осчетоводяване на плащане по разходния касов ордер и фискалния бон, представени от жалбоподателя. Освен това „Ел Ем Импекс“  ЕООД е осчетоводило получено плащане по фактурата по банков път в размер на 28 800,00 лв., а съгласно представения от жалбоподателя Дневник на сметка 401/1, „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД е осчетоводило плащане по банкова сметка ***., въз основа на банково извлечение от 08.09.2006 г.

От „Ел Ем Импекс“ ЕООД е представен и приходен касов ордер (без номер) от 15.04.2008 г., за плащане на сумата от 300 605,00 лв. фактури по № 1414/05.07.2007 г., № 2110/10.10.2007 г. и № 2112/19.10.2007 г. (чиято обща стойност е в размер на 326 659,20 лв.). Според представените хронологични описи са осчетоводени плащания в брой, както следва: фактура № 2112/19.10.2007 г. - 96 585,80 лв. на 30.04.2008 г., фактура № 1414/05.07.2007 г. - 84 000,00 лв. на 30.04.2008 г. и фактура № 2110/10.10.2007 г. - 120 019,20 лв. на 30.04.2008 г. Останалата част от стойността по фактура № 2112/19.10.2007 г. в размер на 26 054,20 лв. е осчетоводена на 30.09.2010 г. чрез дебит сметка 411/1 на кредит сметка 411/2 и основание „фактура № 43816/06.03.2006 г.“. Цялата стойност на фактура № 2492/28.02.2008 г. е осчетоводена по същия начин на 30.09.2010 г. Освен, че ревизираното дружество не е представило никакви доказателства за плащане по тези три фактури, е отчетено и обстоятелството, че „Ел Ем Импекс“ ЕООД не е представило доказателства за отчитане на посочената в ордера сума чрез ЕКАФП, поради което не може да се приеме за доказано, че „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД е извършило реално плащане. Приходната администрация е посочила, че липсва правно основание и за отчетените от „Ел Ем Импекс“ ЕООД операции дебит 411 на кредит 411 по фактури № 43816/06.03.2006 г. и № 2492/28.02.2008 г., с което на практика са покрити задълженията по тези фактури, без да е налице реално плащане от страна на жалбоподателя.

Предвид тези противоречия между документите на жалбоподателя и на доставчика относно плащанията приходната администрация е оспорила самите авансови плащания и основанието за тях.

Относно доставката по процесната фактура № 60076/03.01.2006 г. „Ел Ем Импекс“ ЕООД е представило Договор от 28.11.2005 г., съгласно който „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД продава на „Ел Ем Импекс“ ЕООД машини, допълнително уговорени чрез заявки, Заявка от 30.11.2005 г., Предложение от „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД от 02.12.2005 г., с което се уведомява неустановен адресат, че в искания срок има възможност да се доставят три машини, сред които и бормашина, модел ПК031 за сумата от 224 760 лв. с ДДС, Приемо-предавателен протокол от 23.12.2005г., съгласно който на същата дата в с. Габер търговски представител на „Ел Ем Импекс“ ЕООД е предал бормашина ПК031 на началник на ЕМО Завод „Гуми ЕКО“, Приемо-предавателни протокол от 23.12.2005 г., съгласно който „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД предава на „Ел Ем Импекс“ ЕООД бормашина ПК031, фактура № 340/23.12.2005 г., издадена от „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД на „Ел Ем Импекс“ ЕООД с предмет „бормашина ПК031“ на стойност 187 300 лв. без ДДС. При насрещната проверка е представено още банково извлечение, съгласно което на 03.01.2006         г. по ДДС-сметката на „Ел Ем Импекс“ ЕООД е получен превод от ревизираното дружество в размер на 22 000 лв., представляващ част от ДДС по фактура № 60076/03.01.2006 г. (38 000 лв.). Съгласно представените хронологични описи, останалата част от сумата по фактурата в размер на 206 000 лв. е осчетоводена като платена по банков път, но доказателства за такова плащане (банкови извлечения) не са представени нито от „Ел Ем Импекс“ ЕООД, нито от жалбоподателя. По тези причина приходната администрация не е кредитирала и тези документи.

Съдът намира тези изводи за правилни и тъй като ги споделя изцяло не счита за нужно да ги повтаря. В обобщение следва да се посочи, че представените от жалбоподателя и доставчика документи са първо противоречиви на фактурите, с които не кореспондират времево, и второ – съвкупният анализ на същите показва и редица други несъответствия и противоречия – за дати, стойности и прочие. Тези факти, наред с липсата на плащания по сделките, мотивират съда да не кредитира всички представени документи от страните като създадени за целите на оспорването неистински такива.

В хода на съдебното производство не са събрани по същество никакви нови доказателства удостоверяващи плащанията и връзката им с реални последващи доставки, както и предаването на машини и гранулат. Въпреки че жалбоподателят е поскал събирането на гласни доказателства в тази насока не е довел допуснатите от съда свидетели.

СИЕ установява, че жалбоподателят няма счетоводно показани разходи във връзка с доставките по процесните фактури, като такива няма и  доставчика. Този извод и факта, че експертизата не може да направи извод за редовност на воденото счетоводство, а същевременно не са представени данни, за наличие на актив и отписване при неговата продажба, както и наличност на гранулат за извършване на последващата продажба съдът намира, че не е доказана реалността на доставките. В тази връзка следва да се отчита, че конкретно по отношение на бормашината ПК031, като предходен доставчик на същата се сочи „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД с фактура № 340/23.12.2005 г. към прекия доставчик на жалбоподателя - „Ел Ем Импекс“ ЕООД. При извършената насрещна проверка на предходния доставчика не са представени изисканите доказателства, относно реалността на доставката по фактура № 340/23.12.2005 г. Същевременно, следва да се има предвид, че в показанията си по НОХ дело № 5095/2009 г. по описа на Софийски градски съд, управителката на „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД Р. А. е заявила, че никъде в предявените й по делото фактури, издадени от „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД на „Ел Ем Импекс“ няма нейн подпис. Както беше посочено по-горе, същото лице е заявило, че никога не е извършвало дейност чрез „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД. С оглед изложеното до тук, не може да се приеме за доказано, че „Ел Ем Импекс“ ЕООД е притежавало машината по процесната фактура.

Не опровергава извода за нереалност на доставката на машини и СТЕ, доколкото предвид факта, че във фактурите не са посочени индивидуализиращи и характеристични данни за машините, съдът намира, че не може да се направи извод за идентичността на наличните машини с доставените по процесните фактури само предвид наименованието и функционалното им предназначение, защото няма никакви други доказателства, които да свързват наличните съоръжения с издателя на фактурите, вкл. счетоводни данни.

Накрая, съдът не кредитира и допълнителната СИЕ в частта за плащанията, вкл. на т. нар. аванси, поради факта, че тези изводи се базират на документи, които са вътрешно противоречиви, като отделните противоречия бяха подробно изложени по-горе.

Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че РА е законосъобразен и в тази му част.

 

С РА на жалбоподателя за данъчен период м.12.2007 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 51 000 лв. по фактура № 128/14.12.2007 г., издадена от „ТЕЦ Марица 3“ АД, с предмет „вебростенд“.

В хода на ревизията от жалбоподателя е представен Договор за продажба от 12.12.2007 г, съгласно който „ТЕЦ Марица 3“ АД прехвърля на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД правото на собственост върху вебростенд за сумата от 255 000,00 лв. без ДДС. Представен е и Приемо-предавателен протокол от 14.12.2007 г., според който на 14.12.2007 г. е извършено предаване на вибростенда от продавача на купувача. Представен е и Акт за приемане и предаване на материални дълготрайни активи от 12.12.2007 г., с който комисия от служители на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД е приела вебростенда. Тъй като нито протоколът, нито актът сочат местонахождението на актива и фабричният му номер, а и актът е издаден два дни преди приемо-предавателния протокол, с който се твърди, че е извършено предаването на вебростенда от доставчика на жалбоподателя, тези документи не са кредитирани от ответника. С тези мотиви приемо-предавателния протокол е оспорен като неистински от ответника и в хода на съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК.

Доказателства относно транспорта на вебростенда не са представени от жалбоподателя. Относно плащането по процесната фактура е представен Протокол от 31.12.2007 г., с който е извършено прихващане на дължимото плащане по спорната фактура с дължими от „ТЕЦ Марица 3“ АД плащания към ревизираното дружество.

С ПИНП № 800582-801694/09.12.2008 г. е документирана извършената насрещна проверка на „ТЕЦ Марица 3“ АД. При проверката са представени копие на процесната фактура, Договора от 12.12.2007 г., Приемо-предавателния протокол от 14.12.2007 г., Протокола за прихващане от 31.12.2007 г., фактура за предходна доставка № 168/19.06.2007 г., издадена от „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД, Договор за покупко-продажба от 15.02.2007 г., сключен между „ТЕЦ МАРИЦА 3" АД и „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД, Приемо-предавателен протокол от 19.06.2007 г., съгласно който на същата дата в гр. София „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД предава на „ТЕЦ Марица 3“ АД един брой вебростенд, справка-декларация и дневник за продажбите за м.12.2007 г., оборотна ведомост за 2007 г., дневник на сметка 411/6 „Клиенти за продадени материали“ за м.12.2007 г., дневници на сметки 305 „Изпратени стоки и услуги“ и 401/12 „Доставчици СМР“ за 2007 г.

Във връзка с представените от „ТЕЦ Марица 3“ АД документи за предходна доставка са извършени две насрещни проверки на „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД, документирани с ПИНП № 06-800354-5/02.01.2009 г. и ПИНП № 06-800354-5/29.01.2009 г., при които след две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството не е открит представител или представляващ. В резултат на това, изготвените до „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД искания са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, но в определения срок от дружеството не са представени никакви доказателства за реалното извършване на доставка на вебростенд към „ТЕЦ Марица 3“ АД. Предвид това, и като се имат предвид показанията на управителката на „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД Р. А. по НОХ дело № 5095/2009 г. по описа на Софийски градски съд, приходната администрация е приела, че липсват доказателства, че „ТЕЦ Марица 3“ АД е притежавало фактурирания на жалбоподателя вебростенд.

Същевременно ответникът е намерил представените при проверката Договор № 1356/30.09.2005 г. и анекс към него от 03.01.2007 г., Рамково споразумение от 05.04.2005 г., Техническо и Ценово предложение за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка от 11.03.2005 г. за неотносими към спора, тъй като същите касаят договорености между „ТЕЦ Марица 3“ АД и Консорциум „Атоменергоремонт“ относно ремонтни и спомагателни дейности в топлоелектрическа централа. Тя не е приела като доказателство за извършен транспорт по процесната фактура представените четири броя приемо-предавателни протоколи от 12.07.2007 г. и от 14.12.2007 г. и фактури № 37/12.07.2007 г. и № 68/17.12.2007 г., тъй като същите са издадени във връзка с Договор № 1356/30.09.2005 г., а транспорта на вебростенда не е предмет на този договор.

Като неотносими към спора са намерени и два броя пътни листи, които са издадени от „Атоменергоремонт Гълъбово“ ЕООД, различно от Консорциум „Атоменергоремонт“. Отделно от това, тези пътни листи са приети негодни доказателства, тъй като не съдържат всички задължителни реквизити по чл. 89, т. 7 и т. 8 от Наредба 33/03.11.1999 г. (в приложимата редакция), в т.ч. маршрут и изминати километри. Освен това, съдържащите се в тях по три броя подписи са видимо еднакви, въпреки че са поставени от името на различни лица. По тези мотиви и тъй като извършването на товарни превози в страната се документира и с товарителници, каквито не са представени при насрещната проверка, приходната администрация е приела за недоказан и транспорта.

Съдът намира тези изводи за правилни и счита, че те не се опровергават от събраните по делото допълнителни доказателства.

Преди всичко следва да се посочи, че материалната обезпечеността на доставчика не е условие за признаване на правото на данъчен кредит на получателя, ако същият докаже получаването на машината (при действието на ЗДДС след 01.01.2007 г. ) Ето защо съдът намира, че основният предмет на спора и на доказване е този за получаването на машината. Все пак следва да се държи сметка, че в случая соченият като предходен доставчик - „Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт“ ЕООД е същевременно и пряк доставчик на жалбоподателя по една от фактурите – от 27.02.2008 г., която също има за предмет вибростенд, а при жалбоподателя се твърди, че последният е единствения намерен като наличен. Фактът, че една и съща по вид машина се продава от едно и също дружество едновременно като пряк и като предходен доставчик приблизително по едно и също време, като счетоводно се показва последваща реализация само по едната от фактурите налага особено внимателно да се индивидуализират тези вещи, за да може да се съпоставят и проследят всяка една от машините.

Получаването на вибростенда от „ТЕЦ Марица 3“ АД не се доказва от СТЕ, защото същата се базира на оспорени и както вече се каза по мотивите изложени в потвърдителното решение на ответника, които съдът споделя – неистински документи. Посоченият вибростенд не се намира чисто физически при жалбоподателя и същият твърди, че го е продал с фактура № **********/28.03.2008 г. на „Вархим“ ЕООД на същата стойност, на която го е купил. Съдът не намира за доказана дори и тази претендирана последваща реализация, защото според Справка за ДМА от 31.12.2007 г. и извадка от инвентарната книга от дата 31.12.2007 г. Вибростенд с Инв. № 10963, местонахождение Бригада 10, е отписан на дата 31.12.2007 г. Тази дата не кореспондира с дата на продажната фактура, а активът не може да се отпише преди това на друго основание (например брак), след като се претендира, че се продава на цената на която е бил и придобит.

Съдът не кредитира и гласните доказателства чрез разпита на св. М.М. да доставката на вибростенда от „ТЕЦ Марица 3“ АД с товарен камион, защото същият сам признава, че на самото докарване и доставка не е присъствал и следователно не дава показания за пряко и непосредствено наблюдавани или известни факти (л. 410 от том втори от делото).

На края, изводът за липса на реална доставка според съда се подкрепя и от констатацията на вещото лице – икономист, че задължението по фактурата, общо в размер на 306 000.00 лв. е платено от жалбоподателя чрез извършено прихващане, като е съставен Протокол за прихващане на насрещни вземания от 31.12.2007 г., подписан между страните – т.е. липсва реално плащане.

По тези мотиви РА е законосъобразен и в тази му част.

 

С РА за данъчен период м.01.2008 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 280 850,00 лв. по 4 броя фактури, издадени от „Свебо С Трейдинг“ ЕООД, с предмет „банциг“, „фреза“, „шприцавтомат“ и „ерозийна машина“.

Приходната администрация отново е анализирала подробно представените от жалбоподателя и доставчика документи, както и насрещните проверки на сочения от него предходен доставчик, и не е кредитирала същите като новосъздадени и неистински предвид противоречията в тях. Направен е обоснован извод, че „Свебо С Трейдинг“ ЕООД не е притежавало машините по спорните фактури, както и доказателства за наличие на материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките към „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД, а представените при насрещната проверка документи доказват единствено, че в счетоводството на „Свебо С Трейдинг“ ЕООД са отчитани счетоводни операции за придобиване и продажба на машини, без тези операции да дават информация за индивидуални данни на стоките. Индивидуализиращи машините данни не се съдържат и в другите, представени при проверката документи, като липсва и техническа документация, въз основа на която същите да бъдат идентифицирани. При липса на други годни доказателства, счетоводните записвания сами по себе не могат да докажат, че машините по процесиите фактури са били във владение на „Свебо С Трейдинг“ ЕООД, както и че в последствие са били продадени на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД. Установена при насрещната проверка фактическа обстановка е мотивирала извод, че „Свебо С Трейдинг“ ЕООД ЕООД не е извършвало реална търговска дейност, а е съставяло документи, без да са налице обективни предпоставки за това, като по този начин е било част от схема, целяща манипулиране на данъчните резултати по ЗДДС на участниците в нея.

Съдът намира тези изводи за правилни и подробно обосновани от съвкупния анализ на документите представени от страните по доставката. От жалбоподателя при ревизията е представен Договор от 07.01.2008 г., съгласно който „Свебо С Трейдинг“ ЕООД продава на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД машините, предмет на спорните фактури, като дължимата сума по договора ще бъде платена в период две години от датата на подписване на договора. Представени са и четири броя приемо-предавателни протоколи от 15.01.2008 г., 17.01.2008 г. 21.01.2008 г. и 28.01.2008 г., сключени между „Свебо С Трейдинг“ ЕООД и „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД за предаване на машините и четири броя Актове за приемане и предаване на материални дълготрайни активи от 15.02.2008 г., съгласно които И.Р., работник на ревизираното дружество, и комисия от служители на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД е приела машините, предмет на процесиите фактури. Относно транспорта на машините по процесиите фактури, жалбоподателят е представил два пътни листа от 28.01.2008 г. и от 04.03.2008 г. и две товарителници от същите дати.

Тези документи правилно не са кредитирани от ответната администрация и основателно са оспорени вкл. и като неавтентични от ответника по реда на чл. 193 от ГПК в настоящето дело, защото първо, не е доказано автентичността на оспорените подписи, но и верността на съдържанието им – вкл. че отразяват верни факти от обективната действителност. Така например, съгласно приемо-предавателните протоколи, машините банциг и шприцавтомат са предадени от „Свебо С Трейдинг“ ЕООД на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД съответно на 15.01.2008 г. и 21.01.2008 г., а според данните от пътен лист № 103908/28.01.2008 г. и товарителница № 871855/28.01.2008 г., тези активи са транспортирани на 28.01.2008 г. Освен това, съгласно приемо-предавателния протокол, фактурираната фреза е предадена от „Свебо С Трейдинг“ ЕООД на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД на 17.01.2008 г., на 15.02.2008 г., предвид акта за приемане, е извършен оглед от комисия на жалбоподателя и фрезата е приета от И.Р., а съгласно предоставената справка за ДМА на 15.02.2008 г. фрезата е въведена в експлоатация. В същото време, според пътен лист № 104081/04.03.2008 г. и товарителница № 971851/04.03.2008 г., фрезата е превозена от продавача до обект на жалбоподателя едва на 04.03.2008 г., т.е. след приемането й от И.Р. и след въвеждането й в експлоатация. Същевременно в товарителницата от 04.03.2008 г. е посочен товар „два броя фрези“, при положение, че предмет на процесната фактура № 141/17.01.2008 г. е една фреза.

Същевременно такива безспорни документи не са представени и от доставчика, като в тази връзка съдът напълно споделя доводите на ответника в потвърдителното решение да не кредитира същите.

В допълнение и подкрепа на извода за фиктивно документиране, съдът намира и изводите на СИЕ. Същата признава, че от начина по който е водено счетоводството на това дружество не може да се установи какви точно машини е имало то и на каква стойност (л. 226 том първи от делото). Въпреки че принципно, материалната обезпеченост на доставчика не може да е довод за непризнаване на данъчен кредит на получателя, практиката на СЕС подчертава,че това правило важи само ако получателят е добросъвестен. Не може да се приеме, че жалбоподателят е такъв, след като участва в създаването на такава фиктивна система от документи, каквато е анализираната детайлно в потвърдителното решение на ДОПОП относно тези доставки.   

Съдът не намира, че тези изводи се опровергават и от СТЕ, която прави извод за наличие на фрезата и банцига при жалбоподателя, защото както вече се каза многократно в нито една от фактурите, договорите и протоколите тези машини не са индивидуализирани, за да се съпоставят с действително наличните. Ето защо съдът намира, че липсват доказателства, че именно издателят на фактурите е доставил иначе безспорно наличните при жалбоподателя машини и оборудване и в този смисъл липсва реална доставка по процесните фактури от регистрирано по ЗДДС лице.

Особено ярко доказателство за фиктивния характер на доставките и от този доставчик е фактът, че липсва плащане, въпреки че общата стойност на задължението по посочените фактури е 1 685 100.00 лв. с ДДС.

Ето защо РА е законосъобразен в тази му част.

 

По изложените до тук мотиви съдът намира, че липсват доказателства за реалност на доставките по процесните фактури обсъдени до тук. В представените договори, протоколи, фактури, актове и други документи, представени от ревизираното дружество и доставчиците му не е извършено индивидуализиране на стоките - машини, между тях има съществени времеви, стойностни и други противоречия, и по същество липсват реални плащания. Представените от ревизираното дружество фактури за последващи доставки на част от стоките (машини) не представляват самостоятелно основание за признаване на данъчен кредит защото по тези причини няма и доказателства за идентичност на стоките, тъй като въпреки съответствието на наименованието на машините по фактурите, по които ревизираното дружество е получател и по фактурите, по които е доставчик, не може да бъде установено дали се касае за един и същи стоки. По същите мотиви съдът не счита, че е доказателство за реалността на доставките СТЕ в частта, в която анализира налични или продадени/бракувани машини. А както вече се каза, СИЕ не може да установи реалността на доставките анализирайки само счетоводното отражение на оспорени фактури и документи, а констатираната липса на реални плащания потвърждава фиктивния характер на сделките.

В тази връзка следва да се държи сметка за факта, че т. нар. авансови плащания са такива по смисъла на ЗДДС, само ако са последвани от доставка на стоки. След като в указаните от договорите срокове и до сега няма насрещна престация, плащанията не са авансови за доставки и за тях не се следва данъчен кредит.  

На края, съдът счита, че фактическата липса на машини и съоръжения се доказва от съдържанието на особения залог - на търговско предприятие на жалбоподателя от 24.08.2007 г., сключен с „Първа инвестиционна банка" АД, предмет на който е залог върху търговското предприятие на жалбоподателя като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като отделните активи, включени в търговското предприятие са описани в Опис-Приложения № 1 и № 2, неразделна част от договора. Видно от Опис - Приложение № 2 към договора, съдържащ дълготрайните материални активи от предприятието на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД (без недвижимите имоти, посочени в Опис-Приложение № 1), машините, предмет на процесиите фактури, издадени до датата на договора 24.08.2007 г. не са включени в патримониума на жалбоподателя. Това отново потвърждава извода, че „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД не е придобил реално собствеността върху машините по процесните фактури № 279/28.09.2005 г., № 101/11.11.2005 г., № 102/17.11.2005 г., № 104/24.11.2005 г., № 60076/03.01.2006 г., № 393/22.05.2006 г., № 424/25.07.2006 г., № 563/20.12.2006 г. и № 111/24.04.2007 г.

 

С процесния РА, органът по приходите за данъчен период м.07.2008 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказал право на данъчен кредит в размер на 19 575,00 лв. по фактура № 91/27.06.2008 г., издадена от „Ист Уест Капитъл Груп“ООД, с предмет „30 % авансово плащане съгласно договор за покупко-продажба на ръчна система за сняг JCN (York Neige) № 005 от 06.06.2008 г.“

В резултат на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са установили, че по договора не е извършвана доставка, няма продавана машина и няма да има бъдеща доставка и съответно са направили извода, че няма доказателства за извършена реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС.

Фактът, че няма реална доставка не се оспорва от жалбоподателя, но той счита, че процесната фактура е издадена във връзка с извършено авансово плащане и съгласно изискването на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и тъй като фактурата е издадена съгласно изискванията на ЗДДС за него законно е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Фактът, че впоследствие се е оказало, че неговият доставчик не може да изпълни задълженията си по сключения между нас договор не е основание за непризнаване на данъчен кредит по процесната фактура. А доставчикът би следвало да го уведоми за невъзможността да изпълни задължението си по договора, да издаде съответния документ, който жалбоподателят да отразим в счетоводството си и в дневника за покупки и да му върне преведената сума.

Описваните действия от жалбоподателя, които той счита за правомерни, зависят от волята на страните по договора, като по същество представляват разваляне на договора, което е двустранно волеизявление. Той също би могъл да направи такова. След като и понастоящем договорът не е развален и жалбоподателят не потърсил връщане на платеното (според него без основание) той не може да черпи права от своето поведение. Друг е въпросът, че дори и да се издаде съответното известие към фактурата, последиците за него като финансов резултата са същите като отказаното право на приспадане на данъчен кредит.

Ето защо РА е законосъобразен и в тази му част. 

 

Относно начисления ДДС

В хода на ревизията е установено, че през м.12.2006г. „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД е отчело приходи от неустойки общо в размер на 1 186 400,00 лв. за просрочени плащания на задължения по фактури, издадени към „Брикел“ ЕАД. За отчетения приход ревизираното дружество не е издало фактура и не е начислило ДДС, поради което с РА правилно е начислен допълнително ДДС за данъчен период м. 12.2006 г. в размер на 237 280,00 лв.

В жалбата до съда тази констатация е оспорена бланкетно като не са изложени конкретни аргументи за неправилността.

Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.), данъчната основа на доставката на стоки се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки без данък по този закон и увеличена с получените от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставката.

Предвид цитираната правна норма, правилно за данъчен период м. 12.2006 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 237 280,00 лв. на основание чл. 55, във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което РА следва да бъде потвърден и в тази част, като правилен и законосъобразен.

 

Относно приложението на ЗКПО (отм.)

С РА С обжалвания РА е извършено увеличение на финансовия резултат за 2005 г. с отчетен разход в размер на 986 000,00 лв. по фактура, издадена от „Бийстрийм Инвестмънт“ ООД, САЩ с мотива, че чрез същите е реализирано отклонение от данъчно облагане, защото се отчитат счетоводно разходи за услуги, които не са извършени. Правното основание за тази корекция е чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), във връзка с чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от същия закон.  

Във връзка с този разход е представен Договор за посредническа дейност от 28.02.2005 г., съгласно който „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД възлага на „Бийстрийм Инвестмънт“ ООД, САЩ да извърши посредническа дейност по информиране и консултиране, намиране на клиенти, насочване и подпомагане на ревизираното дружество при извършване на основните му дейности с цел изготвяне на обоснована, цялостна инвестиционна стратегия за най-ефективна и печеливша реализация на предприятието. Във връзка с договора е представена издадена на жалбоподателя фактура № 0021/05/28.02.2005 г. на стойност 668 330 щатски долара (равностойност 986 000 лв.) и дневник на синтетични и аналитични сметки, от който е видно, че през 2005 г. „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД е отчело фактурата като текущ разход по дебита на сметка 602. Доказателства относно изпълнението на договора не са били представени в хода на ревизията.

С жалбата по административен ред са представени три доклада на теми „Анализ, планиране и управление на човешките ресурси в „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД, „Планиране на технологична необходимост от изграждане на сероочистващи инсталации и когенериращи мощности в ТЕЦ" и „Анализ и планиране на аспектите на Околната среда и здравословни и безопасни условия на труд в „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД и три приемо-предавателни протокола, съгласно които „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД приема докладите от „Бийстрийм Инвестмънт“ ООД с претенцията, че същите изпълняват цитирания договор за посредничество.

Приходната администрация по същество е оспорила факта, че тези доказателства кореспондират и са относими към предмета на договорите, но също така е посочила, че те са компилация от съдържащи се в интернет мрежата материали, разпечатки от които решаващият орган е приложил като доказателство към преписката, които не могат да формират договорената и платена цена.

Съдът споделя тези съображения и счита, че липсват каквито и да е доказателства, че представените три доклада изпълняват реално договора за посредничество със целения от него резултат.

Жалбоподателят твърди, че въз основа на проучванията и докладите изготвени от „Бийтстрийм инвестмънт" ООД се осъществила създаването на по-добра организационна структура в „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД, но по делото няма доказателства нито за новата, нито за старата „организационна структура“ на дружеството и обективните резултатите или поне измерителите за това коя от двете е по-добра. Твърди се, че една година по-късно дружеството осъществява сертифициране по ЗБУТ и ООС, но доказателства за това, и най-вече за съпричастността в тези процеси на американския посредник, няма. Твърди се, че през 2006 г. „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД участвало в изграждане на когенерация в ТЕЦ Плевен, а през 2011 г. и в ТЕЦ Враца. От 2011 г. „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД участва в изграждане на СОИ в ТЕЦ „Брикел", ТЕЦ „Марица 3" ЕАД, а от 2012 г. и в ТЕЦ„Перник, като напълно неясно е какво е отношение на посредника към тези процеси и най-вече как те осъществяват „печеливша реализация на предприятието“.

Съдът намира, че доказателства за реално изпълнение на този договор липсват и след като е така, разходите за него не могат да се отчитат за данъчни цели. Тази хипотеза изрично е регламентиран от закона като една от проявните форми на отклонение от данъчно облагане по ЗКПО и правилно с РА същото отклонение е коригирано по указания от същия закон ред.  

 

С РА в частта по ЗКПО не са признати и част от декларираното намаление на счетоводния финансов резултат по реда чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) и по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО - в размер на 7 097,89 лв. за 2005 г., в размер на 217 494,98 лв. за 2006 г. и в размер на 453 208,44 лв. за 2007 г., представляващи начислени данъчни амортизации на машините, предмет на процесиите фактури, по които с РА е отказано право на данъчен кредит.

Предвид изложените по-горе мотиви за липсата на реални доставки на машини, правилно органите са преценили, че тези активи не са били част от патримониума на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД, не са били използвани за извършваните от жалбоподателя дейности, поради което липсва законово основание същите да бъдат включени в данъчния амортизационен план и за тях да бъдат начислявани и признати данъчни амортизации. В резултат на това, РА в частта относно непризнатите намаления по реда на чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО 2007 г. с размера на начислените данъчни амортизации за тези машини е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

 

На края, с РА в частта по ЗКПО не са признати част от декларирани намаления на счетоводните финансови резултати по реда чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) и по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, със суми в размер на 2 694 570,00 лв. за 2005 г., в размер на 2 428 987,50 лв. за 2006 г. и в размер на 2 622 446,28 лв. за 2007 г., представляващи начислени данъчни амортизации за машини, предмет на фактури, издадени през 2004 г. от „Асет Мениджмънт Консултинг“ ЕООД, тъй като е било прието за недоказано, че и тези машини са били част от патримониума на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД през ревизираните периоди, както и че същите са използвани за дейността на жалбоподателя.  

Съдът счита, че такива доказателства не са представени и в настоящето производство, а представените пред решаващия орган правилно не са били кредитирани като удостоверяващи експлоатацията на машините.

Във връзка с тези машини жалбоподателят е представил Договор за наем № 00204037-А/01.10.2004 г. с „Комсиг“ ЕАД, което му предоставя за временно и възмездно ползване производствена база с площ 360 км.м, находяща се в гр. София, район Илинден, завод „Комсиг“, корпус 2. Съгласно т. 3.1 от договора наемодателят се задължава да предаде на наемателя площта, предмет на договора. Според правилата на ЗЗД наемателят има право да ползва наетото помещение по предназначение, което означава, че жалбоподателят би имал право само по силата на договора за наем да разположи машините си в производствената база на „Комсиг“ ЕАД. Въпреки това и противно на правната логика на наема, жалбоподателят представя и три приемо-предавателни протокола, според които „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД предава на „Комсиг“ ЕАД машини, предмет на договор за наем от 01.10.2004 г. Както се каза самият договор за наем е за помещение и в него жалбоподателя е наемател, а не наемодател на машини.

От ревизираното дружество са представени и три приемо-предавателни протокола от 20.11.2008 г., 21.11.2008 г. 24.11.2008 г., според които „Комсиг“ ЕАД предава обратно на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД посочените по-горе машини. Към тези приемо-предавателни протоколи са представени два броя пътни листи и два броя товарителници. Съдържащите се в товарителниците данни противоречат на данните от приемо-предавателните протоколи. В Товарителница № 875479/24.11.2008 г. е посочено, че са натоварени шест струга и една специална преса, а съгласно приемо-предавателните протоколи пресата и три от струговете са били предадени на „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД три дни по-рано - на 21.11.2008 г. Същевременно в товарителниците е посочено, че изпращач на машините е „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД, а не „Комсиг“ ЕАД, при когото се твърди, че са се намирали същите.

Съдът намира, че тези документи по никой начин не отразяват реални отношения (като дори не е ясно естеството на тези отношения, и в частност кой какво наема или отдава под наем). От една страна, жалбоподателят твърди, че има право да ползва помещения като наемател, от друга страна представя документи, които по-скоро могат да се свържат с договор по силата на който той отдава под наем като наемодател машини. Същевременно, разпитаната в с. з. св. И.А.. дава същите противоречиви показания – от една страна, твърди, че жалбоподателят е наемател, който държи машини в наетия от него склад, но по неизвестни причини съставял документи с наемодателя и за предаването на тези машини в ползвания то самия него склад. Още по-малко могат да се кредитират показанията на тази свидетелка в частта, че машините работели през цялото време и служители на жалбоподателя работели с тях, защото няма как тя като представител на наемодателя да е имала достъп до наетите от наемателя помещения. Друг е въпросът, че липсват каквито и да е обективни и безспорни доказателства за това – напр. фактури или други документи за разходи за ел. енергия, за да работят машините и прочие.

Но следва да се има предвид, че простият факт, че жалбоподателят ползва под наем едно помещение и дори складира в него машини по никой начин не доказва, че тези машини там са работили, обслужвайки неговата дейност или са били експлоатирани, за да ги амортизира. Показанията на свидетелката са, както се каза недостоверни, а и прекалено общи и неконкретни, за да установят експлоатация на машините. За пръв път с жалбата до ДОДОП са представени протоколи за приемане на дълготраен амортизируем актив, протоколи за брак, инструкции, паспортни карти и ремонтни карти, които обаче не могат да бъдат приети като годни доказателства за експлоатация защото противоречат на останалите книжа. Съгласно протоколите за приемане на активите, датите на въвеждането им в експлоатация не съответстват на датите, посочени в данъчно амортизационните планове. Освен това, както вече беше посочено, във вписания в Търговския регистър залог на търговско предприятие от 13.10.2004 г. и 24.08.2007 г., не са посочени спорните машини, въпреки техните значителни балансови стойности, според ДАП, което налага извод, че същите не са били част от търговското предприятие на жалбоподателя към датите на сключване на договорите за залог и няма как да са експлоатирани и амортизирани. По изложението мотиви съдът намира и това увеличение на ФР за правилно, какъвто е и РА в частта по ЗКПО.

По мотивите изложени в потвърдителното решение за три от машините за периода от 01.09.2006 г. до 31.12.2006 г. съдът счита, че неправилно РА признава амортизации за тях на стойност 193 459,00 лв., но поради забраната за влошаване на положението на оспорващия не може да коригира незаконосъобразния РА в тази му част.

 

 

Относно облагането по ЗДДФЛ

С обжалвания РА са определени допълнително задължения за лихви за данък по чл. 36, 38 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 349,84 лв., срещу което жалбоподателят не излага никакви конкретни възражения, въпреки че иска отмяната на целия РА. Лихвите са определени правилно и законосъобразно, поради което РА следва да бъде потвърден и в тази част.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът присъжда такива в размер на 78 110 лева, определен съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съответно – неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Атоменергостройпрогрес” ЕАД, гр. Враца, срещу Ревизионен акт № *********/27.12.2011 г. на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 285/09.02.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП – гр. Велико Търново.

ОСЪЖДА „Атоменергостройпрогрес“ ЕАД, гр. Враца, с ЕИК *********, да плати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 78 110 лева (седемдесет и осем хиляди сто и десет лева) разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: