МОТИВИ към Присъда №33/09.05.2017г., постановена по НОХД №573/2016г. по описа на Старозагорски окръжен съд

 

 

Повдигнато е обвинение срещу И.Д.М. ЕГН  ********** за това, че на 29.06.2016г. в с.Х., общ.Стара Загора е направил опит умишлено да умъртви другиго - К.Й.З., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца  причини – престъпление по чл. 115 вр.чл.18 ал.1 от НК.

 

По делото беше конституирана като частен обвинител и граждански ищец пострадалата К.Й.З., като беше приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от същата срещу подсъдимия иск за сумата от 30 00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъпното деяние, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2016г. до окончателното й изплащане.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание към минималния размер, предвиден от закона, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим, като бъде зачетено предварителното му задържане от 29.06.2016г. В тази връзка при индивидуализацията на наказанието прокурорът счита, че следва да бъде съобразено чистото съдебно минало на М., трудовата му ангажираност и добри характеристични данни, както и че се грижи за малолетното дете, родено от съвместното съжителство със св. Й.Н.. Счита, че следва да бъде изцяло уважен предявения граждански иск.

        

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. Л.Л. счита, че наказанието следва да бъде наложено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като  подсъдимият е осъждан и то за престъпление, при което също е употребил алкохол. Многократно е нанасял побой над пострадалата в предишни периоди и не изразява категорично съжаление за извършеното. С оглед преживения от пострадалата стрес, счита, че гражданският иск следва изцяло да се уважи.

         Гражданският ищец и частен обвинител К.Й.З. поддържа доводите на повереника си и моли за справедлива присъда.

         Служебният защитник на подсъдимия – адв. П.Д. не оспорва обстоятелството, че М. е нанесъл удар с нож на З., но счита, че липсва умисъл у същия за умъртвяването на същата, а деянието следва да се квалифицира като средна телесна повреда, при това предизвикана от пострадалата с обиди и насилие спрямо подсъдимия. При определяне размера и вида на наказанието моли да се съобрази, че в случая по делото са налице изключително и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало към момента на извършване на престъплението, проявеното критично отношение, съдействието от страна на подсъдимия на органите на досъдебното производство, изключително добрите характеристични данни за него. Ето защо моли наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Адв. Д. изразява становище, че гражданският иск е прекомерно завишен и следва да бъде уважен в по-нисък размер по справедливост.

 

         Подсъдимият И.Д.М. поддържа изложеното от служебния си защитник и не желае да добави нещо към тези доводи.

 

         В последната си дума подсъдимият И.Д.М. моли за по-лека присъда.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

 

Подсъдимият И.М. и пострадалата К.З. живели на семейни начала в периода 1993-2009г. М. притежавал недвижим имот – постройка с дворно място, находящ се в с.Х.. През 1997г. подсъдимият продал имота на св. З., като запазил право на обитаване до живот, видно от приложен по делото  на л.101 копие на нотариален акт. През 2009г. М. се разделил с пострадалата и заживял на семейни начала със св. Й.Н..  Двамата живеели в къща в с.Х., предоставена им за безвъзмездно ползване. Съвместно с тях живеела и малолетната им дъщеря.

Подсъдимият многократно искал да се нанесе в имота, върху който имал право на ползване, заедно с новото си семейство, като отправял нотариални покани до св.З.. Пострадалата изявила готовност да му предаде ключ от жилището, но само при условие, че същият ползва имота сам, без семейството си, съобразно клаузата в договора за покупко-продажба.

На 29.06.2016г. подсъдимият М.  се прибрал от работа, налял си ракия и седнал на двора. Докато пийвал, през къщата минало непознато семейство, които обяснили, че искали да я огледат във връзка с обява за продажбата й. Разбирайки, че къщата, в която живеел със семейството си, била обявена за продан, и че щял да остане без дом за семейството си, както и че в същото време не можел да получи достъп до бащината си къща, подсъдимият грабнал един кухненски нож и тръгнал към дома на пострадалата З.. Около 20.00 часа М. влязъл   през входната врата на двора на къщата на пострадалата, викайки „ще те убия“, „ ще те заколя“.  В този момент пострадалата била вътре в къщата и побързала да заключи вратата, като се обадила на тел. 112. Подсъдимият успял да проникне в антрето и започнал да блъска по вратата на кухнята, където З. успяла да се заключи. Докато същата говорила със служителката на тел. 112, виковете утихнали и пострадалата чула, как подсъдимият тръгнал да излиза от двора. З. побързала да излезе и да заключи входната врата на двора, за да осуети последващо връщане на подсъдимия. Излязла на двора, като тръгнала към дворната врата. В този момент М. се обърнал и я видял, като с думите „ абе аз защо не се върна да те убия..“ се затичал към нея. Подсъдимият настигнал К.З. до стълбите, водещи до входната врата на къщата,  и с ножа, който държал в ръка, нанесъл в тялото на  пострадалата един удар в областта на корема. Вдигайки инстинктивно ръка да се предпази, пострадалата получила нараняване и в областта на дясната предмишница.  След нанасянето на удара с ножа подсъдимият си тръгнал и се прибрал в дома си, като по пътя изхвърлил ножа.

Пострадалата З. потърсила помощ,  като отишла при съседа си св. Р.. Междувременно се обадила на приятеля си - св.Г. и на тел. 112 и съобщила за нападението. Върнала се в дома си и изчакала идването на екип на ЦСМП. Пристигналият на място медицински екип констатирал наличието на прободни рани в тялото на пострадалата, извършени й били неотложни манипулации за овладяване на състоянието и с линейка била откарана в УМБАЛ гр.Стара Загора. На пострадалата по спешност била извършена операция.

Междувременно на местопроизшествието пристигнала и дежурна следствено оперативна група, която извършила оглед.

На 30.06.2016г. за времето от 11.00 до 11.20 часа, бил извършен втори оглед на местопроизшествие, при който подсъдимият М. посочил мястото, където след инцидента изхвърлил ножа, който бил намерен и иззет.

Извършен бил оглед на веществено доказателство, при който се установило, че средството, с което е извършено   престъплението, предмет на обвинението, представлява нож  с надпис „ Tescoma Presto“, със синя пластмасова дръжка с цялостна дължина 22 см. и дължина на острието -12 см.

В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно –медицинска експертиза на живо лице № 204/2016г., от заключението на която се установява, че при извършения преглед и от представената медицинска документация на К.З. е установено „проникващо прободно нараняване в областта на корема. Поражение на черния дроб. Хемоперитониум/ свободен излив на кръв в коремната кухина/. Порезна рана по дясна предмищница. Извършена по спешност оперативна интервенция“. Описаните и установени травматични увреждания отговарят да са от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и могат да бъдат получени  при нанасяне на удар с нож в областта на корема. Прободното нараняване в областта на коремната стена само по себе си  представлява нараняване, което прониква в коремната кухина. Поражението на черния дроб с развил се свободен излив на кръв в коремната кухина, само по себе си е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, като тази опасност не се е осъществила благодарение на оказаната високо специализирана медицинска помощ. Травмата на дясната предмишница, която е възможно да е, както от защитен характер, така и да е получена по време на нараняването на корема, е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на съдебната психолого – психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият М. към момента на извършване на деянието е бил в състояние съзнателно да определя поведението си и да осъществява волеви контрол върху действията си. Освидетелстваният е бил в състояние пълноценно да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си. Подсъдимият не страда от  вредна алкохолна употреба. Не се установяват данни за наличие на афект към периода, касаещ извършения инкриминиран акт.

 

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин и от събраните в хода на съдебното производство доказателства и тези, събрани по ДП, приобщени по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК:   протокол  за оглед на местопроизшествие ведно с фото албум,   втори протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фото албум, протокол за оглед на веществено доказателство – нож, ведно с фото албум, протокол за претърсване и изземване, както и от показанията на свидетелите К.З., Д.Г., Й.Н., И.Г.Й.Р., М.Р., А.Р. и Р.Ж..

 

Съдът изиска от Национална дирекция 112 записа от обаждането на пострадалата в инкриминираната вечер, като съдържанието му беше възпроизведено пред страните в съдебно заседание. Отделно чрез експертно заключение това съдържание беше представено и на хартиен носител. Несъмнено, от репликите на св. З. към диспечера от тел.112 се потвърждава изнесеното от нея в показанията й – че е била атакувана от подсъдимия в имота, който й е прехвърлил, че се опитал да проникне в кухнята, като при това отправял закани за живота й. Обратно, тезата на И.М., заявена в съдебното производство – че пострадалата отправила обиди към жената, с която живее, и малолетното им дете, както и че го нападнала с взет от градината прът, се опроверга абсолютно. Точно в хода на това обаждане подсъдимият е нанесъл удар с ножа в коремната област на свидетелката. Съдът намери за доказано по несъмнен начин, че е нанесен един удар, тъй като на първо място самата пострадала не съобщава да са нанесени повече от един удари. Подобен факт не се отбелязва и в телефонното обаждане до тел.112. В заключението на СМЕ се сочи, че причинените наранявания е възможно да се получат и от един удар с ножа, ако З. е поставила ръка пред себе си, за да се предпази. При липсата на категорични доказателства, че нанесените удари са два, както се твърди в обвинителния акт, съдът в полза на подсъдимия прие, че е нанесен само един удар.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

По описания начин на  29.06.2016г. в с.Х., общ.Стара Загора подсъдимият И.Д.М. е направил опит умишлено да умъртви другиго - К.Й.З., като деянието е довършено, но общественоопасните последици от него не са настъпили по независещи от дееца  причини, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на  чл. 115 вр.чл.18 ал.1 от НК. С обвинителния акт подсъдимият е предаден на съд за недовършен опит, като се сочи, че деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. От съвкупната преценка на събрания доказателствен материал се установява, че с нанасянето, макар и само на един удар с ножа в коремната област на пострадалата, М. е довършил изпълнителното деяние на престъпния състав, тъй като е бил засегнат богато кръвоснабден орган – срязан е черен дроб и е последвал излив на кръв в коремната кухина. Леталният изход е бил предотвратен единствено поради своевременно оказаната медицинска помощ и хирургическа интервенция. При положение, че след нанасянето на този решаващ удар подсъдимият си е тръгнал и е оставил сама пострадалата, е било съвсем възможно да настъпи смъртен резултат, ако З. не е успяла да потърси помощ чрез съседите – сем. Р.

Умисълът у подсъдимия безспорно е бил да умъртви св. З., като на първо място за него свидетелстват средството на престъплението – кухненски нож, който по своите установени параметри обективно може да послужи за причиняване на смърт, мястото на нанесения удар – в жизненоважна част на тялото, където се намират важни вътрешни органи, богато кръвоснабдени. За такъв умисъл сочи и силата на нанесения удар – ножът не само е проникнал в коремната кухина, но и е причинил срязване на черния дроб. За пряк умисъл свидетелстват и заканите на подсъдимия, когато влетял в къщата, преследвайки З. – същият е крещял: „Ще те убия, ще те заколя!”… От показанията на св. Р.Ж. ***, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК, се установява, че при задържането на подсъдимия от полицейските служители, същият заявил, че отдавна е трябвало да го направи. Това изявление кореспондира с целия останал събран доказателствен материал, установяващ безрезултатните му опити да убеди пострадалата К.З. да се нанесе с новото си семейство в имота. Това изявление категорично сочи, че умъртвявайки З., подсъдимият е считал, че премахва пречката за разрешаване на проблема.

 

Изложеното категорично изключва правна квалификация на деянието по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, каквито доводи се наведоха от защитата. Още по-малко се установява деянието да е извършено в състояние на афект, предизвикан от пострадалата с някакво противозаконно действие спрямо М. или неговите близки. Всички обстоятелства, свързани с отправени обидни коментари от пострадалата към св. Н., с която подсъдимият заживял, както и към нейните дъщери, както и опитът й за физическа саморазправа с Н., датират от доста време преди извършване на деянието и не могат да обосноват хипотезата на чл.132 ал.1 т.2 НК.

 

ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

        

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

В конкретния случай при индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността следните обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия И.М., трудовата му ангажираност и добрите характеристични данни. Представената още по ДП подписка от жителите на с. Х. /подписана от 500 души/ не може да се обсъжда като допустимо доказателствено средство в наказателния процес. От показанията на разпитаните свидетели обаче, включително и от тези на кмета на селото, се установява по категоричен начин това обстоятелство – че жителите на селото са инициирали подписка в подкрепа на подсъдимия М., когото познавали като скромен и работлив човек. Несъмнено поводът за тази подписка е и обстоятелството, че пострадалата З. обитава бащин имот на подсъдимия, без да го е заплатила. Това обстоятелство пострадалата призна и пред съда. Доколкото се касае за покупко-продажба, при липсата на извършено плащане сделката е симулативна и като такава нищожна. Това обаче би могло да се прогласи и да има своите правни последици само по съдебен ред след постановяване на влязло в сила решение. Тъй като страните не са изготвили и подписали обратни писма, установяващи липсата на плащане на цената, и при положение, че обратното е закрепено в официален документ – нотариалния акт, то един бъдещ гражданскоправен спор относно собствеността на имота е обречен на провал. Очевидно подсъдимият се е предоверил на пострадалата, с която години наред е живял на семейни начала и не е потърсил нужната правна консултация за последиците от извършеното разпореждане с имота. В морален аспект обаче поведението на пострадалата определено е укоримо, което с основание е събудило и недоволството на съселяните на М.. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази и това, че подсъдимият се грижи за малолетно дете, родено от съжителството му с Й.Н.. Беше отчетено и съдействието му на разследването, тъй като М. доброволно е показал мястото, където е изхвърлил ножа, където същият е установен и приобщен чрез изземването му като веществено доказателство по делото.

При така изложеното, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия, обстоятелства, при които дори и най-лекото, предвидено от закона наказание – десет години лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко. Ето защо съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК, като наложи на подсъдимия И.М. наказание под предвидения от закона минимум – осем години лишаване от свобода.

Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.”а” ЗИНЗС предвижда на осъдените на лишаване от свобода за повече от пет години за умишлени престъпления да се определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Същевременно с последните изменения на този закон /ДВ бр. 13 от 2017г./ на съда се предостави преценката досежно личността на дееца и съответно с разпоредбата на алинея трета на чл.57 се предоставиха правомощия  в случаите по ал. 1 т. 2, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност да се определи първоначален общ режим. Изложеното досежно мотива за извършване на престъпното деяние, както и досежно личността на подсъдимия М., мотивира съдебния състав да счете, че в случая не се налага за изтърпяване на наказанието да бъде определен първоначален строг режим и съобразно хипотезата на чл.57 ал.3 вр. ал.1 т.2 б”а” ЗИНЗС се определи първоначален общ режим на изтърпяването му. 

ДОСЕЖНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

Въпреки че от извършеното не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици, несъмнено пострадалата К.З. е преживяла силен психически стрес – първо при нанасянето на удара с ножа в тялото й, а след това и при вида на последвалото кървене. З. е осъзнавала възможността за фатален изход от нараняването и тези негативни преживявания са продължили да я преследват месеци след инцидента. За това свидетелства съседката й от жилищния блок, в който З. има собствено жилище, обитавано от семейството на сина й. Посещавайки своите близки, пострадалата поддържала контакта си със св. В.К., на която често гостувала. Св. К. установява, че З. непрекъснато разказвала за стреса от преживяното, като споделила, че се страхува и не може да спи. Към това психическо страдание следва да се добави и физическата болка, изпитана от пострадалата при извършеното посегателство, както и при възстановяването й след операцията.

Съдът счете, че за пълното възмездяване на преживените от К.З., както психически, така и физически болки и страдания, следва да се определи обезщетение в размер на тридесет хиляди лева. Ето защо съдът уважи изцяло предявения граждански иск като основателен и доказан.

Подсъдимият И.Д.М. беше осъден да заплати  на Държавата по сметка на Старозагорски окръжен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск – в размер на 1 200 лв. В тежест на подсъдимия бяха присъдени и направените съдебни и деловодни разноски - в размер на 551,62 лв. по сметка на ОД на МВР Стара Загора /направени по ДП/ и 615 лв. – по сметка на Старозагорски окръжен съд /направени в хода на съдебното производство/.

 

Съдът постанови вещественото доказателство по делото – 1 бр. нож (приложен към материалите по делото) след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено като вещ с малозначителна стойност.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: