О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
03.11.2014 г., гр. Бургас
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански
състав
На
трети ноември две хиляди и четиринадесета
година
В
закрито съдебно заседание в състав
Председател: Ивелина
Мавродиева
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 7622 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба
на Т.Я.Ч. против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас, с която се
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че вземанията, за
които са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8183/2013 г. и ч.гр.д. № 193/2011 г. и двете по описа на
Бургаския районен съд и изпълнителните листи въз основа на тях, не се дължат от
ищцата в полза на ответното дружество.
Сочи се, че с изпълнителните листи е
осъдена да заплати на ответника сумата от 377. 27 лева по единия от тях и
1 196. 06 лева по другия, както и че същите не се дължат, тъй като не била
консумирана вода на такава стойност; водоподаването било прекъснато на
19.0.12.2013 г.; ищцата не живеела във
водоснабдения имот, а и вземанията били погасени по давност.
Предявения отрицателен установителен иск е с правно
основание чл. 124 от ГПК. По отношение на допустимостта на иска, съдът намира
следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 96 от 12.01.2011 година, постановена по ч.гр.д. № 193/2011 г. по
описа на Бургаски районен съд е уважено искането на заявителя Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против длъжника Т.Я.Ч., като е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, като в последствие след влизане й в сила
е издаден и изпълнителен лист. Аналогично със заповед за изпълнение на парично
задължение № 5222 от 12.01.2011 година, постановена по ч.гр.д. № 8183/2013 г.
по описа на Бургаски районен съд е уважено искането на заявителя Водоснабдяване
и канализация” ЕАД против длъжника Т.Я.Ч., като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като в последствие след
влизане й в сила е издаден и изпълнителен лист.
При
тези данни и след като съобрази, че длъжникът в заповедното производство
разполага с регламентирани способи за защита, когато срещу него е издадена
заповед за изпълнение за вземане на парично задължение. Правните способи за
защита са следните: така както са уредени в чл. 414 ГПК, даващ възможност на
длъжника да направи възражение в двуседмичен срок от връчване на заповедта, а
ако е бил лишен от възможността на направи това или е пропуснал срока, да
предяви иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането, но при наличието на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на
срока за подаване на възражението или с които той не е могъл да се снабди в
същия срок. Пътят на защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за
изпълнение, е да подаде възражение срещу нея пред въззивния съд или да предяви
в посочените срокове и при предвидените в закона условия иск по чл. 424 ГПК.
Видно от исковата молба липсват твърдения за наличието
на обстоятелства, които да са настъпили след влизането в сила на изпълнителното
основание. Оспорването на дължимостта на сумите са обосновани от ищцата с
твърдението за наличието на факти, които са й били известни и които е могла да
посочи преди изтичане на срока за възражение срещу издадената в полза на
кредитора й заповед за изпълнение. След този срок поради преклудирането им тези
факти вече не могат да служат като основание за предявяване на иск. Така
предявеният иск е недопустим, тъй като за длъжника е предвиден специален ред за
защита - възражение по чл. 414 ГПК, възражение по чл. 423 ГПК или предявяване
на иск по чл. 424 ГПК. Посочените способи осигуряват на длъжника пълноценна
защита на интересите му, ако те са накърнени в рамките на заповедното
производство. Тяхното пропускане води до неблагоприятни за длъжника последици,
но това не дава основание на длъжника да търси защита, чрез друг иск извън
предвидените, което произтича от целите и предназначението на заповедното
производство.
С
оглед изложените съображения, съдът намира, че искът е недопустим, поради което
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото бъде
прекратено.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 130 от ГПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Връща
исковата молба на Т.Я.Ч. против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.
Бургас, по която е образувано гр.д. № 7622/2014 г. по описа на Бургаския
районен съд.
Прекратява
производството по гр.д. № 7622/2014 г. по описа на Бургаския районен съд.
Препис от определението да се връчи на ищцата.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: