Р Е Ш Е Н И Е  № 260193

 

гр. Сливен, 30.10.2020 год.

               В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично заседание на шести октомври  през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 6641 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:   

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.128, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

В молбата си ищецът твърди, че от месец ноември 2015 г. до 01.02.2017 г. имал трудов договор с ответното търговско дружество, като ищецът е работил на длъжността шофьор на товарен автомобил-влекач, чрез който са извършвани международни превози във Франция и Испания. За извършената работа получавал трудово възнаграждение и пари за командировки в чужбина, съгласно уговореното и дължимо възнаграждение.

Твърди, че след м. август 2016 г. работодателят му изпаднал във финансово затруднение и преустановил плащанията, произтичащи от наличието на трудово правни правоотношения.

Излага аргументи, че не му е изплатена работна заплата с чиста сума за получаване /след приспадане на данък и осигуровки, вносими от работодателя/, както следва:  за м. август 2016 г. сумата 362,94 лв., за м. септември 2016 г., за м. октомври 362,94 лв., за м. октомври 2016 г. - 190,12 лв.; за м. ноември 2016 г. сумата 362,94 лв., за м. декември 2016 г. сумата 365,13 лв. и за м. януари   2017   г.   -   842,37   лв., или общо дължимата сума възлиза на 2 486.44 лв.

             Прави писмено волеизявление, с което се отказва от претенцията си за неплатена работна заплата за месеците август и септември 2016 г., като общата претендирана от него дължима сума остава в размер на 1760, 56 лв.

 Сочи, че след многократни разговори с управителя и въпреки обещаните плащания дължимите суми не му били изплатени, след което поискал прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ и същият бил прекратен, считано от 01.02.2017 г., като това възнаграждение не било изплатено.

            Поради това, че работил само в чужбина, намира че на ищеца е дължима сума за времето на командировка, изчислена на базата на брутната ставка за заплащане по време на командировката, която е 9, 73 евро на час. На базата на данните за работа на поверения ми товарен автомобил изчислил, че за периода от 01.10.2016 г. до 01.02.2017 г. му се дължи сумата от 8562,40 евро възнаграждение за командировка в чужбина, която също не му била изплатена.

Предвид гореизложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 760, 56 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2016 г. до 01.02.2017 г., ведно със законните лихви за забава, считано от предявяване на иска - 29.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8 562, 40 евро, представляваща неплатени командировки за същия период, ведно със законните лихви за забава, считано от предявяване на иска – 29.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

                При условия на чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество, въпреки предоставената процесуална възможност за това.

                 В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, поддържат предявените искове и молят за уважаването им. Претендира за присъждане на разноски.

                 Ответното дружество не изпраща представител или пълномощник в съдебно заседание, като липсва становище по молбата.  

     От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:

                 Не е спорно, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество, видно от приложените към исковата молба доказателства – писмо с изх. № 19012809 от 07.03.2019 г. от ДИТ – Ямбол, удостоверение за командировка от трудова книжка, разплащателна ведомост, ищецът е работил по трудово за временна работа в чужбина от международен транспорт – Франция с легализиран превод, Приложение – информация, относно транспортен работник, с превод, Договор за наем на товарен автомобил за нуждите на искането за обезпечение.

                От писмото на „Инспекцията по труда“ -  гр. Ямбол с изх. № 19012809/07.03.2019 г., се установи, че след запознаване с личното му трудово досие и ведомостите за заплати за периода от месец август 2016 г. до месец януари 2017 г., че ищецът е сключил Трудов договор № 14/24.11.2015 г. с работодателя „ИП Транспорт“ ЕООД, като е назначен на длъжност „Шофьор, товарен автомобил /международни превози/“, считано от 24.11.2015 г. Инспекцията се е запознала и с писмена молба до работодателя, с която В.Т. е заявил, че желае да бъде прекратено трудовото му правоотношение, считано от 01.02.2017 г. и трудовото му правоотношение е прекратено на тази дата, след направена справка в електронния регистър на НАП.  След преглед на ведомостите за работна заплата е установено, че трудовите му възнаграждения са начислени по ведомост, като са приспаднати дължимите осигуровки, но на ведомостта за работна заплата няма положен подпис от В.Т. за периода от м. август 2016 г. до м. януари 2017 г., като са дадени и предписания за търсене на сумите по съдебен ред.

                По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след обстойна проверка с материалите по делото и изчисления, направени от тахошайбите е изчислило, че извършените курсове, отразени върху тахошайбите са с начална и крайна дестинация в чужбина за периода от 01.10.2016 г. до 01.02.2017 г., включително и периода, който не е отразен в тахошайбите, при аварии на транспортно-превозното средство/камион/, както и курсовете от България към чужбина и обратно, които също се считат за командировки. Вещото лице разяснява, че информацията за отработените часове е взел от тахошайбите, предоставени от ищеца, като са добавени и часовете за престой при аварирал камион по време на изпълнение на командировъчните курсове и часовете, когато ищецът е изчаквал изплащане на заплатата си. Отработеното време от ищеца в чужбина за периода от 01.10.2015 г. до 01.02.2017 г. е  907 часа и 25 минути. Брутната ставка за заплащане на време на командировка в чужбина е 9.73 евро за 1 час. Следователно заплащането на командировки се равнява на 8829.16 евро за 907 ч. и 25 мин. , но тъй като не е направено искане за увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК, съдът следва да се произнесе само до сумата от 8562,40 евро, за да не се стигне до свръхпетитум.   Съдебният експерт е категоричен, че за периода от 23.09.2016 г. до 30.09.2016 г. касае изчисленията на отработените командировки за непредявен иск, поради което съдът не следва да обсъжда същите.

От така установената фактическа обстановка се направиха следните правни изводи:

Правното основание на иска е чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Нормата на чл. 128, т.1 и т. 2 от КТ вменява задължения на работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за изработената работа. Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положения труд, произтичащ от трудов договор между страните, същият е възмезден, като работодателят е длъжен да заплаща своевременно уговореното в договора трудово възнаграждение, след като работника или служителя е изпълнявал добросъвестно задълженията си и възложените с договора трудови функции.

        Обективно и субективно съединени искове с правно основание: чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. 

        В процесния случай безспорно се установи, че ищецът е бил в трудово правоотношения с ответното дружество за посочения период. Поради липса на твърдение и доказване на обратното, съдът приема, че е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения. Безспорно се установява от приетата и неоспорена експертиза, че за този период на ищеца не са заплатени полагащите му се трудови възнаграждения, както и командировъчни в чужбина. Въпреки дадените от съда указания във връзка с разпределяне на доказателствената тежест, ответното дружество не е ангажирало доказателства, че възнагражденията са заплатени.           Предвид гореизложеното иска за неплатено трудово възнаграждение следва да бъде уважен в пълен размер, а именно 1760.56 лв. за периода от 01.10.2016 г. до 01.02.2017 г., ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба 29.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

         Следва да уважи и предявеният иск за неплатени командировки за периода от 01.10.2016 г. до 01.02.2017 г. в общ размер на 8562.40 евро, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане. Нормата на чл. 149 от КТ задължава работодателя да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но от неизпълнението на това свое задължение, той не може да черпи права.

          Ответният работодател не е направил оспорване и спрямо двата иска.

         Към датата на постановяване на съдебното решение изискуемостта на задълженията е настъпила.

         При този изход от спора и съобразно чл. 78 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца в настоящото производство, възлизащи на 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

         На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да бъде възложена държавната такса, дължима за предявените искове, която, предвид цената им, е в размер 200 лева. Ответното дружество следва да заплати и разноските за извършената съдебно-техническа експертиза платена от бюджета на съда в размер 274.50 лева.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “ИП ТРАНСПОРТ” ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ № ., представлявано от управителя И.П.П., да заплати В.Г.Т., с ЕГН  ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ю.К. от АК- С., сума в общ размер на 1 760.56 лв. /хиляда седемстотин и шест лева и 56 ст./, представляваща неплатено трудово възнаграждение  за периода от 01.10.2016 г. до 01.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 29.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА “ИП ТРАНСПОРТ” ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ № ., представлявано от управителя И.П. . да заплати В.Г.Т., с ЕГН  ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ю.К. от АК – С., сумата от 8 562.40 евро /осем хиляди петстотин шестдесет и две евро и четиридесет евроцента/, представляваща неплатени командировки за периода от 01.10.2016 г. до 01.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.11.2019 г. до окончателното  изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА “ИП ТРАНСПОРТ” ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление: гр. Стралджа, ул. „Б.“ № .. представлявано от управителя И. П.П., да заплати В.Г.Т., с ЕГН  ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Ю.К. от АК- С., сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

 

         ОСЪЖДА “ “ИП ТРАНСПОРТ” ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ № 2, представлявано от управителя И. П. П. да заплати по сметка на Сливенски районен съд  сумата 200 /двеста/  лева, представляваща държавна такса и сумата 274.50 лв. /двеста седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

 

       Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски окръжен съд.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: