Решение по дело №1638/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от А. С. Б. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк] [адрес], със съдебен адрес: [населено място], [улица], против решение № 12 от 11.07.2024 г., постановено по АНД № 10/2024 г. по описа на Районен съд- Средец.

В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че жалбоподателят А. Б. не познава пострадалото лице и между тях никога не е договаряно предоставянето на работна сила, „а от там и не би могло да се достигне до сключване на трудов договор и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд“. Отбелязано е, че жалбоподателят няма служители/работници, които под негово ръководство, от негово име и/или за негова сметка да договарят трудови правоотношения, да възлагат работа и да сключват трудови договори. Отбелязано е също, че К. се е договарял с лицето А. П. работата му е възложена от последния и от негови служители, но тези факти са напълно игнорирани от съда. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение по изложените в жалбата съображения.

Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата. Не сочи доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 02-23000466/11.01.2024 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено на касатора А. С. Б. административно наказание- глоба в размер на 1600 лева за нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Прието е от съда, че жалбоподателят притежава качеството „работодател“ по смисъла на § 1. т. 1 от ДР на КТ и правилно е посочен като субект на административнонаказателната отговорност по този текст на закона. Установено е, че в това качество същият не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на лицето М. Я. К. с [ЕГН], така че опасностите за живота и здравето на последния да бъдат отстранени, ограничени или намалени- не е предприел мерки движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, да са оградени с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или да бъдат снабдени с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети. Формиран е извод, че деянието е съставомерно и правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 275, ал. 1 КТ, вр. чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а размерът наказанието е определено съобразно изискванията на закона, към предвидения в закона минимум и съответства на тежестта на извършеното нарушение.

Решението е правилно.

Касаторът е наказан за неизпълнение на задължението осигури в качеството на работодател здравословни и безопасни условия на труд, с цел отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на работника или служителя, съставляващо нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ. Бланкетната диспозиция на чл. 275, ал. 1 от КТ е запълнена с нормата на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., с която са предвидени изискванията за обезопасяване движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки.

По делото не е спорно, че на 20.10.2023 г., на територията на стопанска постройка, собственост на „Пъчков“ ООД с ЕИК *********, при работа с машина тип „дробилка“ е настъпила злополука, при която е пострадал работникът М. Я. К. с [ЕГН] (загубил двете си ръце). Не е спорно също така, че към момента на злополуката машината не е била обезопасена чрез инсталиране на предпазни устройства около зъбните валове и ремъка, който ги задвижва, в нарушение на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. Спорът между страните е концентриран върху наличието на трудово правоотношение между пострадалото лице и касатора, като последният твърди, че не притежава качеството „работодател“. Възражението е неоснователно. От данните по делото е видно, че с постановление от 13.12.2023 г. е обявено на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ съществуването на трудово правоотношение между касатора А. Б. и пострадалото лице М. К.. Жалбата на Б. срещу постановлението е отхвърлена с Решение № 3472/08.05.2004 г. по адм.дело № 2449/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, оставено в сила с Решение № 3894/11.04.2025 г. по адм.дело № 7393/2024 г. на Върховния административен съд. С влезлите в сила съдебни решения спорният в настоящото производство въпрос е разрешен- постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение между посочените лица е прието за валиден и законосъобразен административен акт, и съгласно нормата на чл. 299 от ГПК този въпрос не може да бъде пререшаван. Субективните предели на силата на присъдено нещо се разпростират по отношение на страните и спрямо тях съдебното решение е задължително. На основание чл. 297 ГПК то е задължително и за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Ето защо съдът приема, че са налице съставомерните елементи на нарушението и касаторът е наказан законосъобразно.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 от АПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 80 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Разноските следва да се присъдят на юридическото лице Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (чл. 2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“), в чиято структура е органът, издал наказателното постановление, доколкото последният не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 1091 от 03.11.2023 г., постановено по АНД № 1955/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

ОСЪЖДА А. С. Б. с [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.