Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 05.02.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
14.01. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1375 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от А.П.А., с ЕГН **********, адрес: *** срещу: „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Слатина, ул. „Слатинска“ № 92а, ет. 5, ап. 13, с ЕИК *********, представлявано от Н.Б.К. — Управител.
Ищцата
твърди, че по силата на трудов договор, сключен на 30.05.2016 г. работила в
ответното дружество на длъжност „технически сътрудник” с място на работа цех за
производство на мебели „Лидер“, с адрес гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски“ №
351. С допълнително споразумение към цитирания трудов договор, сключено на
01.01.2017г. основното й месечно трудовото възнаграждение било увеличено от 440
лева на 460 лева. Твърди, че считано от 30.09.2018г. трудовият й договор бил
прекратен, а на 01.10.2018 г. сключила друг трудов договор № 016/01.10.2018г. с
„ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД по силата, на който изпълнявала длъжността „социален
работник” с място на работа Социално предприятие за производство на мебели
„Лидер“, с адрес: гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски“ № 351. Със Заповед №
028/12.06.2019г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 12.06.2019г. При прекратяване на трудовия договор
на посоченото правно основание работодателят – ответник следвало да й изплати
следните обезщетения: 1. по чл. 224, ал. 1 от КТ за 16 дни неползван платен
годишен отпуск за 2017г. в размер на 310 лв.; 2. по чл. 224, ал. 1 от КТ за 16
дни неползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 340 лв., общо 650, 00
лева. Сочи, че с Експертно решение на
ТЕЛК № 2209 от 03.11.2016г. и Експертно решение на ТЕЛК № 0001 от 03.11.2017г.
й е определена трайно намалена работоспособност 71% с начална дата на инвалидността
***г., поради което по силата на чл. 319 от КТ правото й на платен годишен
отпуск е за 26 работни дни. Съгласно ПМС № 141/13.07.2017г., считано от
01.01.2017г. минималната работна заплата за страната е в размер на 460 лева
месечно, а съгласно ПМС № 316/20.12.2017г.,
считано от 01.01.2018г. минималната работна заплата за страната е в размер на
510 лева месечно, поради което счита, че обезщетенията за неползван платен
годишен следва да бъдат изчислявани по тях. Предвид горното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати посочените суми,
ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че са имали сключен трудов договор от 30.05.2016г., по силата на който тя е изпълнявала длъжността „технически сътрудник”; не оспорва твърдението на ищеца, че имат подписано допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2017г., по силата на което трудовото й възнаграждение е увеличено от 440 лв. на 460 лв., но оспорва твърдението, че трудовият договор с ищцата е бил прекратен на 30.09.2018г., а твърди, че със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с А.П.А. на основание чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 28.11.2017г. същото е прекратено и за периода от 29.11.2017г. до 30.09.2018г. ищцата не се е намирала в трудови правоотношения с ответника. Не оспорва и твърдението на ищцата, че на 01.10.2018г. имало сключен друг трудов договор № 016/01.10.2018г., по силата на който тя е изпълнявала длъжността „социален работник”, който е прекратен със Заповед № 028/12.06.2019г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 12.06.2019г., като твърди, че по силата на този трудов договор, уговореното й месечно трудово възнаграждение е в размер на 510 лв., т.е. съобразено е с ПМС № 316/20.12.2017г., че считано от 01.01.2018г. минималната работна заплата за страната е в размер на 510 лева. Оспорва искането на ищцата за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 16 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер на 310 лв. по основание и размер, като твърди, че през 2017г. и по конкретно за периода от 01.01.2017г. до 28.11.2017г. когато ищцата се е намирала в трудовоправни отношения с ответника е получила обезщетение по чл. 224 от КТ през месец ноември 2017г. в размер на 534, 94 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни, които са й изплатени. Оспорва искането на ищцата за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 16 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 340 лв. по основание и размер, като твърди, че през 2018г. и по конкретно за периода от 01.10.2018г. (датата на сключения между страните трудов договор (когато ищцата се е намирала в трудовоправни отношения с ответника) до 31.12.2018г. има право на платен годишен отпуск изчислен съобразно времето през, което е била в трудови правоотношения с дружеството, който й е начислен през месец май 2019г. и тя е ползвала 21 дни. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Ответникът в производството не оспорва наличие на трудови отношения с ищеца за периода 30.05.2016г. – 28.11.2017г. и от 01.10.2018г. до 12.06.2019г., което се установява и от приетите по делото писмени доказателства - трудов договор от 30.05.2016г.; допълнително споразумение от 01.01.2017г.; трудов договор № 016/01.10.2018г.; Заповед № 28/ 12.06.2019г. за прекратяване на трудово правоотношение, при което предвид дадените на ишцата по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК указания, че не сочи доказателства за твърденията си, че между страните е било налично валидно трудово правоотношение за периода 29.11.2017г. – 30.09.2018г., ищцата в проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.10.2019г. на основание чл. 214 ГПК е направила искане за допускане за изменение на иска - за 2017г. същият да се счита предявен от 01.01.2017г. до 29.11.2017г., а за 2018г. от 01.10.2018г. до 31.12.2018г. или - за 2017г. - увеличение на иска, като същият се счита предявен за обезщетение от 24 дни платен отпуск, като претендираното обезщетение е от 534, 94 лв., а за 2018г. - намаляване на иска, за над 7 дни за 2018г. обезщетение в размер на 198, 31 лв., и за разликата над тази сума заявява, че оттегля иска, предвид което в проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.12.2019г. съдът с протоколно определение е допуснал изменение на предявения от ищцата иск, както следва: за 2017г. същият да се счита предявен за периода 01.01.2017г. - 29.11.2017г. за сумата от 534, 94 лева, а за 2018г. от 01.10.2018г. до 31.12.2018г., като за 2018г. се счита предявен за обезщетение в размер на 198, 31 лв. и на основание чл. 232 ГПК прекратил производството по гр. д. № 1375/19 г. в частта по предявения иск за обезщетение по чл. 224 КТ за 2018г. за разликата над 198, 31 лева за 7 дни.
Приети са по делото заключение на
назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Ш.,
както и изменение на същата, депозирано от вещото лице Ш. на 10.12.2019г.,
заключение по назначената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, които
съдът кредитира като компетентно изготвени, от които се установява, че дължимото
обещтетенис за неизползван платен годишен отпуск, претендирано от ищцата
за 2017г. и 2018г. е за 31 дни на стойност 733, 25 лв., от които 534, 94 лв. за
периода от 01.01.2017г. до 28.11.2017. – 24 дни; 198, 31 лв., - за периода от 01.10.2018г. до
31.12.2018г. - 7 дни; обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 2018г. за 7 дни е посочено във фиша за заплати за
месец юни 2019г., но не е изплатено, не
са представени счетоводни документи, които да удостоверяват че изплащането на
обезщетението по чл. 224 от КТ за 2018г. в размер на 198, 31 лв. за 7 дни
неизползван платен годишен отпуск, а в рекапитулацията на платежните ведомости
на работещите в ответното дружество за м. 11.2017г. е включено изплащането на
обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 534,
94 лева.
Прието е заключение на назначената съдебно – графическа експертиза, изготвена от вещото лице А.С., което съдът кредитира като компетентно изготвено, от която се установява, че подписите обект на изследването - Фиш за заплата за месец ноември 2017 г. (лист 51 от делото) и Разчетно-платежна ведомост за месец ноември 2017 г. (лист 49 от делото), не са положени (изписани) от ищцата А.П.А. с ЕГН **********.
Видно от Експертно решение
на ТЕЛК № 2209 от 03.11.2016г.; Експертно решение на ТЕЛК № 0001 от
03.11.2017г., на ищцата е определена 71% трайно намалена работоспособност за
срок от три години.
Видно от молба от
05.07.2017г. за ползване на отпуск за 2017г. и Заповед от същата дата на
законния представител на ответника, на
ищцата е бил разрешен платен годишен отпуск 10 дни – 6 дни от 2016г. и 4 дни от
2017г.
Видно от приетите като доказателства по
делото отчетни форми за явяването и неявяването на работа за месеците май и юни
2019г., представено от ответника, ищцата за месец май 2019г. е ползвала 15 дни
платен отпуск, а за месец юни 2019 – 7 дни.
По реда на чл. 176 ГПК, ищцата е заявила в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 14.01.2020г., че знае, че има право на 26 работни дни
платен годишен отпуск, поради намалената й работоспособност.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Антон Митков Петров, който заявява, че виждал А.А. да полага подпис върху фиша за заплати за м. ноември 2017 година и разчетно-платежна ведомост за м. ноември 2017 година, тъй като е наемодател на офиса, в който им се предоставят документите за подпис и почти се намира там.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 224, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът не оспорва наличие на трудови отношения с ищеца
за периода 30.05.2016г. – 28.11.2017г. и
от 01.10.2018г. до 12.06.2019г.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК и неоспорване от страна на ответника на наличие на трудови отношения с ищеца за периода 30.05.2016г. – 28.11.2017г. и от 01.10.2018г. до 12.06.2019г., което се установява и от приетите по делото писмени доказателства и предвид направеното искане, съответно допуснато от съда изменение на иска в посочения по – горе смисъл, ищецът следва да докаже, че е престирал своята работна сила за исковия период, както и останалите предпоставки за дължимост на обезщетението и неговия размер, съответно и възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
От приетите по делото съдебно – счетоводна и
допълнителна такава се установява, че не са представени счетоводни документи, които да удостоверяват
изплащане на обезщетението по чл. 224 от КТ за 2018г. в размер на 198, 31 лв.
за 7 дни неизползван платен годишен отпуск, а в рекапитулацията на платежните
ведомости на работещите в ответното дружество за м. 11.2017г. е включено
изплащането на обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 534, 94 лева. Подписа, посочен като такъв на ищцата в посочената
ведомост за заплата от м. 11.2017г. по направено от нея оспорване, е установено
чрез заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, че не е нейн.
Разпоредбата на чл. чл. 270, ал. 3 от КТ установява
императивно начина на изплащане на трудовото възнаграждение, като съдът счита
посочената разпоредба за приложима и в настоящия случай, доколкото се касае за
парично обезщетение по КТ, а именно: то следва да се извършва лично по ведомост
или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Съдът в настоящия случай
приема за безспорно установено, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по което ищецът е бил изправна страна и е престирал труд. При
така установеното, тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си не само да
начисли дължимите възнаграждения, респ. обезщетения, но и да ги изплати
е върху ответника-работодател и в настоящото производство съдът приема, че той
не провежда това доказване чрез подпис на служителя във ведомостта за
заплати или чрез предоставяне на документ за банков превод, в какъвто смисъл е
и практиката на касационната инстанция - определение № 863 от 22.07.2009 г. по гр. д. №
17/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и Определение № 680/27.05.2015 по дело
№ 509/2015 на ВКС, ГК, IV г.о., както решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о. При горното и доколкото не се установява
претенцията на ищеца, да е погасена от ответника по единия от посочените в
закона начин, предявените искове следва да се уважат. В тази връзка следва да
се посочи предвид възражението за прихващане на ответника, направено чрез
процесуалния му представител във второто по делото проведено открито
съдебно заседание – на 12.11.2019г., че същото съдът в настоящия си състав
намира за преклудирано - не е
заявено своевременно в преклузивния срок по чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК, установен
за разглеждане на искове по граждански спорове, какъвто е и настоящият спор по
смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ. Работодателят не може да се ползва от
изключенията на преклузията, установени в разпоредбата на чл. 133 от ГПК, тъй
като пропускът му не се сочи да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Възражението
за прихващане може да бъде заявено в установения в разпоредбата на чл. 371 от ГПК срок, единствено по търговски спорове, посочени в разпоредбата на чл. 365
от ГПК, не и по трудовите спорове, специално посочени в разпоредбата на чл. 357
от КТ. Предвид извода на съда за настъпила преклузия по отношение посоченото възражение
за прихващане на ответника, ненужно е то по същество, да се разглежда.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
С оглед основателността на иска по
чл. 224 КТ, основателен се явява и предявения аксцесорен такъв за лихва върху
претендираните суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от делото на ищеца се следват сторените по делото разноски за адвокатски хонорара в размер на 300, 00 лева. Ответникът следва да внесе по сметка на РС – Дупница на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 50, 00 лева, представляваща държавна такса по предявения иск и сумата в размер на 380, 00 лева за възнаграждения за вещи лица, платени от ДБ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „Слатинска“ №
92а, ет. 5, ап. 13, с ЕИК *********, представлявано от Н.Б.К. — Управител да
заплати на А.П.А., с ЕГН **********, адрес: *** сумите, както следва: 198,
31 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на за 7 дни за 2018г.; 534, 94 лева, представляваща обезщетение
по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на за 24 дни
за 2017г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „Слатинска“ № 92а, ет. 5, ап. 13, с ЕИК *********, представлявано от Н.Б.К. — Управител да заплати на А.П.А., с ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на 300, 00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „Слатинска“ № 92а, ет. 5, ап. 13, с ЕИК *********, представлявано от Н.Б.К. — Управител да внесе по сметка на РС – Дупница на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 50, 00 лева, представляваща държавна такса по предявения иск и сумата в размер на 380, 00 лева за възнаграждения за вещи лица, платени от ДБ.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която съдът е осъдил „ЛИДЕР КОНСТРУКТ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „Слатинска“ №
92а, ет. 5, ап. 13, с ЕИК *********, представлявано от Н.Б.К. — Управител да
заплати на А.П.А., с ЕГН **********, адрес: *** сумите, както следва: 198,
31 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на за 7 дни за 2018г.; 534, 94 лева, представляваща обезщетение
по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на за 24 дни
за 2017г. ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
Решението в частта му, имащо характер на определение, с което е постановено предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ОС – Кюстендил.
Решението в останалата част подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: