Р Е Ш Е
Н И
Е № 2572
гр. Бургас, 17.10.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на два-десет и пети септември през две хиляди и
деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8928 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б, кв.””, Промишлена зона срещу
Е.Г.К., ЕГН: **********,
и И.Н.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Е.Г.К., И.Н.К.
и М. Н. Д, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4095/2018г. на
РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата от общо 696.24 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се на горния адрес за перио-да 01.05.2015г. – 30.04.2018г., ведно със
законната лихва върху нея считано от 31.05.2018г. до окончателното
плащане, сумата от общо 87.93 лв. – обезщетения за забавено плащане за периода от 01.07.2015г. до 31.05.2018г., както
и за деловодните разноски. Твърди и че за-поведта за изпълнение е връчена на
първите двама от длъжниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
му е било указано да предяви иск за вземането си. Моли Съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Е. и И. К, че
същите дължат съответно – 464.16 лв. и 116.04 лв. от главницата, и 58.62 лв.
и 14.65 лв. – от мораторната лихва. Претендира разноски.
Ответниците, чрез назначения им
особен представител – адв. Б., оспорват исковете. Излагат съображения, че между
страните не е възникнало твърдяното в исковата мол-ба облигационно
правоотношение и те нямат качеството на потребители на топлинна енер-гия,
поради което не дължат заплащането на такава. Евентуално, възразяват и че
стойност-та й не е изчислена правилно, тъй като липсват доказателства за
изправност на уредите, с които е измерена. Искат от Съда да отхвърли
претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и
като такъв, третирайки Е. Г.К., И.Н.К. и М. Н. Д. – като потребители – за обект, находящ се на адрес: гр.Б, ЖК ””,
бл., вх., ет., ап. , е извършил
начисления по партидата им с № 1822-822-019426 в посочените по-го-ре размери –
главница от общо 696.24 лв. и 87.93 лв. – мораторна лихва.
По заявление на дружеството е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу тримата за разделно
заплащане на тези суми: 4/6 първата и по 1/6 другите два-ма, по ч. гр. дело № 4095/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК М. Д. не е подала
възражение и срещу нея е издаден изпълнителен лист за припадащата й се част от
задълженията.
Заповедта за изпълнение е връчена на Е.К. и И.К. при усло-вията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Това обуславя и наличие на правен интерес у ищеца от
водене на предявените установителни искове против двамата.
От представените по делото удостоверения по декларирани
данни, издадени от Община Б, и ценени при условията на чл.186, вр. с чл.180 от ГПК, се установява, че през процесния период ответниците са били собственици,
съответно – Е.К. на 4/6 ид. части и И.К. на 1/6 ид. част, от горния имот, находящ се в сграда –
етажна собственост, присъединена към абонатна станция на “Топлофикация – Бургас” ЕАД.
Във връзка с изясняване на делото от фактическа страна,
по искане на ищеца е допус-нато извършване на КСТСЕ.
От заключението на вещото лице се установява, че през
периода 01.05.2015г. – 30.04. 2018г. абонатната станция, обслужваща вх. и вх. на жилищен бл. в ЖК ””, е работила и е подавала ТЕ за отопление и/или за БГВ,
като в процесното жилище е доставяна, съответно – разпределяна и начислявана
такава, за двамата ответника, съобразно уточнението в съдебно заседание, както
следва: за отопление – 235.71 лв., за БГВ – 158.25 лв., за сградна инсталация –
167.74 лв., и за дялово разпределение 18.50 лв., общо 580.20 лв. Дължимото
обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от 01.07.2015г. до 31. 05.2018г. е в размер на 73.28 лв.
Вещото лице е констатирало и че начинът на разпределение
и начисляването на по-требената топлинна енергия съответства на специалната
методика в нормативните актове, уреждащи тази материя.
Съдът кредитира изцяло заключението, като обективно и
компетентно изготвено, и неоспорено от страните.
Неоснователни са възраженията на ответната страна, че
няма доказателства за съот-ветствието на топломера на абонатната станция на
одобрения тип – представените от ищеца два броя удостоверения №
3911/19.08.2014г. и № 302/13.07.2016г., издадени от лабо-ратория “Арттест” /“Арттест” ООД, оторизирано със Заповед с №
А-О-39/03.08.2006г. на ДАМТН, по реда на чл.47 и сл. от ЗИ/ удостоверяват
надлежно това обстоятелство.
Възражението на ответниците, че за процесния период не са
били в договорни отно-шения с ищцовото дружество, респективно – не са били
потребители на топлинна енергия, също се явява неоснователно.
Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, които се
одобряват от ДКЕВР и се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като изричното им писмено
приемане не е необходимо.
В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че
собствениците на обекти в сграда ЕС, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потре-бители на топлинна енергия и са длъжни
да заплащат цената на доставената им такава, като тези от тях, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават такива – за
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части.
Съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, за да се
изгуби качеството на потребител на топлинна енергия е необходимо всички
собственици и титуляри на вещно право на пол-зване в сграда – ЕС, присъединени
към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ, бр.74 от 2006г., е
предвидено това да става по искане на 2/3 от тях. За наличието на такива
обстоятелства по делото не са били ангажирани доказателства от К.
Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с
ответниците е възникна-ло от установеното им качество на съсобственици на
апартамента в сградата на етажната собственост и при събрани доказателства, че
в процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. В тази
връзка и възраженията по отношение на решението на ОС на ЕС за сключването на
договор с “Топлофикация – Бургас” ЕАД са ирелевантни. Отделно, липсват и данни
то да е било обжалвано, респективно – отменено от съда, поради което следва да
се приеме, че е породило действие спрямо К, а евентуални негови пороци не могат да
бъдат обсъждани в настоящото производство.
Предвид обстоятелството, че ответниците са съсобственици
на топлоснабдения имот, както и с оглед липсата на съответна правна норма или
на договор, уреждащи възникване на солидарност между тях – чл.121 от ЗЗД,
следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от
тях участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, т. е. Е.К. дължи на ищцовото дружество 464.16 лв.
главницата и 58.62 лв. мораторна лихва, а И.К. – 116.04 лв. и 14.65 лв. При тяхна доказателствена тежест, те
не са ангажирали доказателства да са изпълнили задълженията си към “Топлофикация – Бургас” ЕАД. Ето защо, следва да се приеме, че в
хода на настоящото производство последното по несъмнен начин установи
дължимостта на сумите, за които се е снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 4095/2018г. на РС Бургас, от ответниците.
Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018г., до окончателното й изплащане.
Предявените установителни искове са основателни и следва
да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства
разноски – 95.83 лв. за ДТ, 200 лв. за възнаграждение
за особения представител, 150 лв. за съдебната експертиза и 10 лв. за съдебни
удостоверения.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Г.К., ЕГН: **********, и И.Н.К., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, че същите
дължат на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б, кв.””, Промишлена зо-на, сумата от общо 580.20 лв. – главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния
адрес, за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., съответно – 464.16 лв. първата и 116.04 лв. вторият, ведно със законната
лихва, считано от 31.05.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 73.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2015г. до 31.05.2018г., съответно – 58.62 лв.
първата и 14.65 лв. вторият, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № 4095/2018г. на РС
Бургас.
ОСЪЖДА Е.Г.К., ЕГН: ********** и И.Н.К., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на
”Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управле-ние: гр.Б, кв.””,
Промишлена зона, направените в
заповедното и в настоящото производства разноски – 95.83 лв. за ДТ, 200 лв. за възнаграждение
за особения представи-тел, 150 лв. за съдебната експертиза и 10 лв. за съдебни
удостоверения.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с
оригинала: З.М.