РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Пловдив, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300500962 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 4206 от 13.12.2022г., постановено по гр. д. № 17762 по описа за
2021г. на Районен съд Пловдив, IX гр. с., се осъжда на основание чл. 55, ал.1, пр. първо
от ЗЗД „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. А. И., ЕГН **********,
сумата от 40, 70 лева, представляваща недължимо платена и получена от ответника при
начална липса на правно основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за
заем CrdiGo № ***г. и сумата от 100 лева, представляваща недължимо платена и
получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за
застраховка по договор за заем CrdiGo № ***г., ведно със законната лихва върху тези
суми от датата на депозиране на исковата молба – 10.11.2021г. до окончателното
изплащане.Осъжда „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на А. А. И., ЕГН ********** сумата от 360 лева – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр. д. № 17762/2021г. по описа на Районен съд Пловдив,
IX гр. с. Осъжда „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на Адвокатско дружество „***“, Булстат
*********, сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гр. д. № 17762/2021г. по описа на Районен съд
Пловдив, IX гр. с.
1
Решението се обжалва от “Микро кредит“ АД, ЕИК ********* чрез пълномощника
адв. Г. М. от САК в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца А. А.
И., ЕГН ********** сумата от 100 лева, представляваща недължимо платена и
получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за
застраховка по договор за заем CrdiGo № ***г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба – 10.11.2021г. до окончателното й
изплащане. Твърди се, че в тази част решението е неправилно, поради неправилно
прилагане на материалния закон, като се оспорва изводът на съда, че процесната сума в
размер на 100 лева е платена без наличието на правно основание. Такова се съдържало
в т. 3 от сключения договор за заем CrdiGo № ***г., като тази услуга имала характер на
допълнителен заем. При условията на евентуалност, дори да се приеме, че цитираната
клауза е нищожна, то на основание чл. 23 от ГПК въззиваемият дължал да върне на
дружеството чистата стойност на кредита за финансиране на застрахователна премия, в
размер на 500 лева.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, вместо което
да бъде постановено решение, с което искът за сумата от 100 лева, като неоснователно
платена, да бъде отхвърлен като неоснователен.Претендират се разноски.
С писмения отговор на въззиваемото дружество въззивната жалба се оспорва
като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението в
оспорваната част като правилно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за
предоставена безплатна правна помощ.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение
в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и
допустимо.Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материално-правни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Предявеният иск пред районния съд е по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева, увеличена по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК на 40, 70 лева, платена при липса на основание по клауза за пакет
допълнителни услуги по договор за заем CrdiGo № ***г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
2
изплащане и сумата от 50 лева, увеличена по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на 100 лева,
платена при липса на основание по клауза за „застраховка“ по договор за заем CrdiGo
№ ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Не е спорно по делото, че страните са сключили процесния договор за заем CrdiGo
№ ***г., въз основа на който на А. А. И., ЕГН **********, е предоставен заем в размер
на 1000 лева, при ГПР 49, 60 % и обща сума за погасяване 1 114, 70 лева, фиксиран
лихвен процент 24, 29 % и месечна вноска за погасяване 111, 47 лева, за срок от 10
месеца.В т. 3 от сключения договор е удостоверено, че заемополучателят желае да
ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка, при месечна вноска в
размер на 50 лева, включваща общо 10 месечни вноски.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, съгласно което сключеният договор за заем CrdiGo № ***г. между
страните, е отпечатан с безсерифен шрифт – sans serif font, подобен на семейство
шрифтове Microsoft Sans Serif с размер 10 pt. Застрахователната полица „Защита“ №
***, е отпечатана с безсерифен шрифт - sans serif font, подобен на семейство шрифтове
Microsoft Sans Serif с размер 7, 5 pt. Договорът за заем на задната корица е отпечатан с
безсерифен шрифт – sans serif font, подобен на семейство шрифтове Microsoft Sans Serif
с размер 10 pt. Застрахователната полица „Защита“ № *** на задната корица, е
отпечатана с безсерифен шрифт - sans serif font, подобен на семейство шрифтове
Microsoft Sans Serif с размер 7, 5 pt. По делото е приложено и копие на процесния
договор, изготвено от вещото лице, отпечатано с размер 12 pt.
В първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно което извършените плащания по договор за заем №
***г. са общо в размер на 325 лева, с която сума е погасена главница в размер на 184,
30 лева, договорна лихва в размер на 40, 70 лева и пакет услуги застраховка 100
лева.Остатъка от задълженията по договора съгласно заключението е: главница 815, 70
лева, договорна лихва 74 лева за периода 17.02.2018г. – 17.09.2018г., допълнителна
услуга „застраховка“ 400 лева.Начислената лихва за забава към 08.06.2018г. е в размер
на 14, 63 лева.
С оспорваното решение районният съд е приел, че при сключването на процесния
договор е налице нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като от заключението на
съдебно-техническата експертиза, приета и ценена от съда, е установено съществено
отклонение в размера на използвания шрифт, което води до невъзможност за
потребителя за запознаване с клаузите на договора без затруднение.Поради това
правоотношението по договора за паричен заем е счетено за недействително на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.С оглед на това е прието, че съгласно
3
чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.В случая заплатените суми извън
главницата – в размер на 40, 70 лева за погасяване на възнаградителната лихва и 100
лева за погасяване на задължението за застраховка, според районния съд са заплатени
без наличие на валидно правно основание и подлежат на връщане.Не са възприети
възраженията на ответника, че застраховката не представлява разход по кредита, а
произтича от друго правоотношение и е задължение, което се кредитира от
заемодателя, но се заплаща в полза на трето лице, а именно – застрахователното
дружество.Изложени са съображения, че задължението за заплащане на такса за
допълнителна услуга – предоставяне на застраховка, макар да не представлява
задължително условие за предоставяне на кредита, произтича от договора за кредит,
доколкото в клаузата на чл. 3 от договора изрично е установено задължение за
заплащане на допълнителна услуга – застрахователна премия, което е платимо на
падежа на вноските по кредита в полза на кредитора „Микро Кредит“ АД.Прието е, че
задължението за заплащане на застрахователна премия представлява разход по кредита
по см. на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК и формира възнаграждението на кредитора, поради
което подлежи на връщане при установяване на недействителността на
договора.Направеният извод е обоснован и с разпоредбата на чл. 3, б. „ж“ на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, според която „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички
разходи, вкл. лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаГ.те
условия.
Настоящият състав на съда с оглед данните по делото също намира, че в случая не
е спазено императивното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.Доводите на районния съд в
тази насока се споделят изцяло.Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които и тази на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.В съответствие с
надлежно събрания доказателствен материал районният съд е констатирал
установеното по делото несъответствие на процесния договор с изискването на ЗПК
относно това договорът да е изготвен на шрифт, не по-малък от 12, както и с
изискването на същия закон ГПР да отразява действителните разходи по кредита и
общата дължима сума от потребителя съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, поради
невключване на разходите за застрахователната премия от 500 лева.Целта на
4
посочената разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи
договора.С оглед спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора
за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит представлява годишния процент на
разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще
прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите.Клаузите на
договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от
граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да предвиди
икономическите последици от сключване на договора.
В настоящия случай застраховка „Защита“ е сключена с оглед качеството
кредитополучател на застрахованото лице, в полза на кредитодателя по процесния
договор за кредит.С уговарянето на допълнителна месечна вноска за закупуване на
застраховка и разсрочване на застрахователната премия, се нарушава разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща максимален размер на ГПР.В договора за кредит е
уговорен ГПР 49, 60%, без да са включени разходите за закупуване на застраховка.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.В
този смисъл, като не са включени разходите за закупуване на допълнителни услуги в
„общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона за точно посочване на фининсовата тежест на кредита за длъжника, поради
което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процента
на разходите, са нищожни.И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, е налице още едно основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 от
ЗПК.Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, така че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
5
условия.От горното следва, че предвидените в договор за допълнителни услуги
разходи – финансиране на застрахователна премия, представляват част от общия
разход по кредита, поради което при недействителност на договора за потребителски
кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, не се дължат, а когато са платени,
подлежат на възстановяване.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а решението на районния съд в обжалваната част като правилно
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на адв. К. К. от
ПАК, предоставила безплатна правна помощ на въззиваемия, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 480 лева за
процесуално представителство във въззивното производство.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4206 от 13.12.2022г., постановено по гр. д. № 17762
по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, IX гр. с., в частта, с която се осъжда на
основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* да
заплати на А. А. И., ЕГН **********, сумата от 100 лева, представляваща недължимо
платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за
застраховка по договор за заем CrdiGo № ***г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба – 10.11.2021г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* за заплати на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат К. Й. К. от АК Пловдив, с адрес:
***, сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ във въззивното производство.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6