Решение по дело №214/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 4

гр. Видин, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Деветнадесети януари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

214

по описа за

2021

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК във вр. чл. 68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. /.

Делото е образувано по жалба от „Гранд 777-2019“ ЕООД гр.Видин, представлявано от представляващия И.С.И., срещу Решение № 686/20.09.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по преписка № 106/2020 г., с което e установено нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация ––/ЗЗДискр./, като с поставената метална рампа дружеството не е осигурило архитектурна достъпна среда, до обект: Кафене „Блейз“, находящ се на адрес: гр.Видин, ул.“Цар Александър II“, № 14, за лица с увреждания или намалена подвижност и на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. е дадено задължително предписание на дружеството да изгради по-полегата рампа в съответствие с изискванията разписани в Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.

Поддържа се, че атакуваното решение на КЗД е неправилно и незаконосъобразно, като наведените основания за оспорване са за противоречие на решението с материалните норми - чл.146, т. 4 от АПК.

Излагат се съображения, че дружеството е наемател на процесния обект, като сградата в която се помещава е паметник на културата и с оглед техническите параметри на същата е било изградено съоръжение – рампа, посредством което да се осигури архитектурна среда незатрудняваща достъпа на лица с увреждания в сградата. Посочва се, че изграждането на рампата е констатирано от заседателния състав, поради което изводите на КЗД са неправилни и не отговарят на обективната истина.

Твърди се, че няма нарушение на подзаконовите нормативни актове и с оглед особеностите на сградата, в която се помещава наетия обект технически и практически е невъзможно изпълнението и на даденото предписание.

Иска се от Съда да постанови решение, с което отмени Решение №686/20.09.2021 г. на КЗД, постановено по преписка № 106/2020 г.

Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител ст.юрк. Анчева, в писмено становище, оспорва жалба като неоснователна. Изразява се становище, че КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на обективната истина в образуваното пред нея производство, обсъдила е всички представени по преписката доказателства, като при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че в решението са изложени подробни мотиви, обосноваващи постановения от КЗД правен резултат, след преценка на събраните по преписката доказателства.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото писмени доказателства и становищата на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган по преписка №106/2020 г. е образувано с Разпореждане № 324/05.05.2020 г. на Председателя на КЗД, въз основа на решение, взето с протокол от заседание на КЗД, проведено на 23.04.2020г., по повод доклад № 12-11-1274/09.03.2020 г. по описа на КЗД, в рамките на кампания "Достъпна България", относно изградена и поддържана недостъпна архитектурна среда на обект: Кафене „Блейз“, находящ се на адрес: гр.Видин, ул.“Цар Александър II“, № 14

Преписката е разпределена на AD hoc заседателен състав. Проведено е предварително проучване, като с писмо изх. № 16-20-1024/20.07.2020 г. е изискана информация от управителя на кафене „Блейз“, като е дадена възможност да вземе становище в посочен срок. Дружеството е упражнило предоставената му възможност, като е депозирало становище в срока, в което е изложило, че към момента е предприело действия по изграждане на достъпна архитектурна среда.

Изготвен е доклад-заключение по преписката и страните са получили уведомления за призоваване в открито заседание пред КЗД. С уведомленията, във връзка с приключилото проучване по преписката, е разяснено и правото на страните да се запознаят със събраните материали до провеждането на насроченото открито заседание.

С молба-становище от 12.02.2021г., представляващия дружеството е посочил, че с оглед техническите параметри на сградата е изградено съоръжение, осигуряващо достъпна архитектурна среда, в потвърждение на което е приложил снимков материал и е поискал да се прекрати производството или да се приложи хипотезата на чл.62 от ЗЗДискр..

На 16.02.2021г., в отсъствие на представител на дружеството, е проведено открито заседание, в което, предвид представения снимков материал, заседаващия състав е постановил извършването на повторна проверка, която възложил на регионалния представител на КЗД.

На 26.04.2021г. е извършена повторна проверка, резултатите от която, ведно със снимков материал, са обективирани в Протокол вх.№12-11-1542 от 27.04.2021г.. При проверката е констатирано, че към входа от тротоара води преместваема метална рампа, на самия вход е поставен стикер за обслужване на хора с увреждания с указан тел.номер за известяване на персонала при необходимост за съдействие, както и че входната врата е с размери според изискванията. Отразено е че заведението е просторно, с разстояния между масите, позволяващи свободно маневриране на инвалидна количка, като входа към тоалетните и входовете към тоалетните клетки са достъпни.

На 11.05.2021г., в отсъствие на представител на дружеството, е проведено второ открито заседание. Въз основа на събраните по преписката писмени документи и становища на страните, решаващият заседателен състав на КЗД, е постановил оспореното решение № 686/20.09.2021 г.. В същото като мотив за установяване на нарушение на чл.5 от ЗЗДискр. е посочено, че лицата с увреждания и намалена подвижност не могат самостоятелно и безпрепятствено да посетят процесния обект, тъй като поставената рампа е стръмна и не отговаря на изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г.. Счетено е, че следва да се даде задължително предписание да се коригира монтираната рампа с по-полегат наклон, съобразно изискванията на Наредбата, за да се осигури безпрепятствен достъп на лицата с увреждания до обекта.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е изготвило заключение – неоспорено от страните, което Съдът приема за обективно и компетентно изготвено. Съгласно същото, при ширина на тротоара - 270 см. и височина за преодоляване - 80 см., не е налице техническа възможност за осигуряване на рампа, която да отговаря на изискванията на чл.19 от Наредбата. Вещото лице посочва, че адаптирането на сградата, която е построена в началото на миналия век, към условията на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г. е технически невъзможно, като именно поради тази техническа невъзможност всички други обществени обекти, разположени в този участък, не са осигурени с рампи за преодоляване на нива. Вещото лице сочи, че процесното кафене през по-голяма част от годината осигурява места за ползване извън сградата, които са достъпни, за разлика от обектите в съседство, които целогодишно са недостъпни.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна - адресат на административния акт, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в рамките на преклузивния срок, предвид датата на съобщаване за решението 01.10.2021 г., видно от известие за доставяне /л. 67–гръб от делото/ и датата на депозиране на жалбата пред КЗД 15.10.2021 г., видно от положения печат с вх. № 16-20-1578.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - КЗД, в рамките на предоставените й правомощия, съгласно чл. 47 ЗЗДискр., в качеството на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. В съответствие с чл. 48, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 54 ЗЗДискр., решаващият състав на КЗД е определен с разпореждане на председателя № 324/05.05.2020 г. /л. 15/, като в случая е налице съответствие между лицата, които са присъствали на проведеното последно заседание, и тези, които са се подписали под крайния за производството акт. Разпоредбата на чл. 64 от ЗЗДискр. във връзка с чл.35, ал. 2 от ППКЗД предвижда, че "решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него", като при несъгласие на член от състава с решението на мнозинството последният го подписва с особено мнение, което мотивира. Решение №686/20.09.2021 г. е подписано от всички членове на състава, който е провел и последното заседание по преписка № 106/2020 г.

Решението е издадено при спазване на установената от закона писмена форма, съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр. реквизити като е посочен издателят на решението, сезирането на Комисията, извършените действия по проучването, становищата на ответната страна в производството, какво е установил органа от фактическа и правна страна и какво е решението му по същество. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат в самото решение. При издаването му са спазени специалните административно-производствени правила, установени в чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр.

Предвид изложеното Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Решението обаче е постановено в нарушение на материалния закон.

На 26.01.2012 г. България е ратифицирала ''Конвенцията за правата на хората с увреждания'', която посочва основните принципи, върху които следва да се опира българският законодател за защита на правата на хората с увреждания, както и при създаването на условия за интеграцията и изравняване на възможностите на тези хора. Съгласно чл. 2 от Конвенцията ''дискриминация по признак на увреждане" означава всяко правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи.

Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а/ сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б/ информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ.

Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане", а разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Законът не дава дефиниция какво се разбира под публично място. Това понятие следва да се тълкува, изхождайки от целта на ЗЗДискр. и в съответствие с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съгласно цитираната норма от Конвенцията целта е да се даде възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, като имат достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Следователно сградата, в която се предоставят предлаганите услуги от жалбоподателя, може да се определи като публично място.

Забраната по чл. 5 ЗЗДискр. е абсолютна, което означава, че не може да бъде оправдана с аргументи за собствеността върху сградата. Адресат на забраната са всички правни субекти, които осъществяват контрол върху публичното място - независимо дали тези субекти са публични или частни. Това задължение произтича и от нормите на чл. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания във връзка с чл. 169, ал.2, т. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Същата е отменена с Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията (обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г.), но е била действащо право към момента на самосезиране на административния орган по чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр. Същото задължение е разписано и в чл.3 на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията /действаща към момента на постановяване на атакуваното решение/. Анализът на посочените разпоредби налага извода, че адресати на задълженията са всички собственици, ползватели на обекти с обществено предназначение, инвеститори, участници в инвестиционния процес, изпълнители и др.

„Достъпна среда“, съгласно §1, т.2 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г. е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно.

Предвид изложеното, за дружеството жалбоподател като ползвател /наемател/ на търговски обект – кафене „Блейз“, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност.

От събраните по делото доказателства се установява, че през по-голяма част от годината жалбоподателят осигурява места за ползване извън сградата, които са достъпни за всички граждани, а достъпа до сградата е решен посредством преместваема метална рампа и поставен на входа стикер за обслужване на хора с увреждания с указан тел.номер за известяване на персонала при необходимост за съдействие.

Установява се, че адаптирането на сградата, в която се помещава процесното кафене/ построена в началото на миналия век и паметник на културата/, към условията на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г. е технически невъзможно, като не е налице и техническа възможност за осигуряване на рампа, отговаряща на изискванията на чл.19 от Наредбата, за преодоляване на нивата към обекта /при ширината на тротоара - 270 см. и височината за преодоляване - 80 см./.

Предвид установената техническа невъзможност за адаптиране на сградата към изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г. /чл.2, ал.3 от Наредбата/, приложима се явява разпоредбата на чл.57, ал.2 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, в която е предвидено, че за съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпна среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на Наредбата по чл.53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага.

Предприетите от дружеството жалбоподател, технически и организационни мерки - поставяне на рампа, като най-подходящия от посочените в чл.17 на Наредбата елементи за преодоляване на височини и поставяне на входа на стикер за обслужване на хора с увреждания с указан тел.номер за известяване на персонала за съдействие, обосновават извода, че дружеството е предприело всичко възможно, за да обезпечи достъпа на хора с увреждания до ползвания от него търговски обект. В случая е налице предвидената от закона алтернатива на осигуряване на достъп на лица с увреждания чрез организационни и технически мерки по чл. 57, ал. 2 ЗХУ, което разрешение не е изследвано и съобразено от административния орган.

Предвид изложеното Съдът намира, че дружеството не е нарушило разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 53 от Закона за хората с увреждания и е предприело всички необходими и възможни/технически и организационни/ мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда до ползвания от него обект, поради което атакуваното решение се явява постановено в нарушение на ЗЗДискр. и неговата цел.

Сред правомощията на КЗД е и да дава задължителни предписания по спазването на закона, регламентирано в чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр.. Волеизявлението на органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение на жалбоподателя, поради което за разлика от препоръките по т. 6 от същия член подлежи на съдебно обжалване. Предвид техническата невъзможност за изграждане на рампа, отговаряща на изискванията на  Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г., даденото задължително предписание, не би могло да се изпълни, същото не съответства на установените факти и  материалния закон и се явява незаконосъобразно.

По изложените съображения, оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация, като незаконосъобразно, постановено при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, следва да бъде отменено.

Воден от горното Съдът

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Решение № 686/20.09.2021 г., постановено по преписка № 106/2020 г., на Комисията за защита от дискриминация гр.София.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от същото на основание чл.138, ал.1 АПК.

СЪДИЯ: