№ 1397
гр. Русе, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
************* по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Постъпили са три искови молби от О. К. Н. против „Виго – Груп“ ООД
/в несъстоятелност/, по които три искови молби в Районен съд - Русе са
образувани три граждански дела съответно с №****/2021г., №***/2021г. и
№***/2021г. Предмет на трите дела са предявени установителни искове от О.
К. Н. против „Виго Груп“ ООД /в несъстоятелност/, с които се иска да бъдат
признати за установени вземания на ищеца по издадени в негова полза
заповеди по чл. 417 ГПК за суми от по 2000лв. по ч.гр.д. №***/2018г.,
№***/2018г. и №****/2018г. И трите вземания са претендирани като
частични от общи суми в размер съответно 3 685 043,87лв.; 3 702 296,78лв. и
3 727 643,54лв.
В исковите молби се твърди, че между ищеца като заемодател и
ответното дружество като заемател имало сключени множество договори за
парични заеми, по силата на които е предоставил на дружеството парични
средства, които е подлежало да се върнат срещу уговорени възнаградителни
лихви. С три споразумения вземанията по отделните договори били
обединени и се установявал техният общ размер. На основание всяко едно от
тези споразумения, ищецът предявил частични претенции в размер на по
2000лв. по горепосочените заповедни производства.
1
С оглед постъпили възражения от ответното дружество „Виго Груп“
ООД /в несъстоятелност/ са предявени три самостоятелни установителни
иска, по които са образувани горепосочените искови производства, по които
се иска да бъде признато за установено задължението на ответното дружество
към ищеца, предмет на издадените три заповеди за незабавно изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК, процесуалният представител на ответното
дружество (обявено в несъстоятелност) изразява становище за допустимост,
но за неоснователност на предявените искове. Оспорва се представените
писмени доказателства към исковите молби да установяват възникнало
заемно правоотношение между ищеца и ответното дружество, както и
реалното предаване на посочените по отделните договори за заем парични
средства. Оспорва се ищецът да е разполагал и с паричните средства, предмет
на отделните договори за заем. Ответникът оспорва, че представените
споразумения между страните могат да бъдат квалифицирани като договор за
спогодба и самите те да удостоверяват наличието на претендираните
задължения от дружеството, както и с тези споразумения дружеството да е
признало свои задължения.
Ответникът оспорва като неистински приложените във всяко едно
производство договори за заем, анекси и спогодби към тях, както и
приложените приходни касови ордери и моли да бъде открито производство
по оспорването им.
По изложените съображения, ответникът счита предявените искове за
неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени, като на
дружеството бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По депозирани от О. К. Н. срещу „Виго – Груп“ ООД /в
несъстоятелност/ заявления по чл. 417 ГПК са образувани: ч.гр.д.№***/2018г,
ч.гр.д. №****/2018г. и ч.гр.д. №***/2018г., по които са издадени заповеди за
незабавно изпълнение съответно с №***/17.04.2018г. за заплащане на сумата
от 2000лв., представляваща частично вземане от сумата 3702296,78лв.
дължима по споразумение от 25.10.2017г., ведно със законната лихва считано
от 03.04.2018г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 40лв.
разноски по делото, с №***/17.04.2018г. за заплащане на сумата от 2000лв.,
2
представляваща частично вземане от сумата 3 727 643,54лв. дължима по
споразумение от 25.10.2017г., ведно със законната лихва считано от
03.04.2018г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 40лв.
разноски по делото и с №***/17.04.2018г. за заплащане на сумата от 2000лв.,
представляваща частично вземане от сумата 3 685 043,87лв. дължима по
споразумение от 25.10.2017г., ведно със законната лихва считано от
03.04.2018г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 40лв.
разноски по делото.
Срещу трите заповеди за незабавно изпълнение в срока по чл. 414 ГПК
е постъпило възражение от длъжника.
Производството по трите установителни иска е съединено за
съвместно разглеждане под № *** от 2021г. по описа на Районен съд – Русе.
С определение №***/19.11.2020г. по ч.гр.д.№630/2020г. по описа на
ОС – Русе е отменено разпореждането, постановено по ч.гр.д. №****/2018г.
по описа на РС – Русе за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу „Виго груп“ ООД в
полза на О. К. Н..
С оглед на горното разпореждане и по искане на ищеца, на основание
чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявения установителен иск
относно вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№****/2018г. в осъдителен за същата сума и на същото основание.
Съобразявайки възраженията на ответника в настоящото производство
и оспорването от негова страна истинността на представените от ищеца
писмени доказателства, с протоколно определение от 12.09.2022г. съдът е
открил производство по чл. 193 ГПК по отношение на оспорените писмени
доказателства, в това число трите процесни споразумения на които са
основани вземанията в заповедните производство и всички предхождащи ги
договори за парични заеми, спогодби и анекси към тях, както и приходни
касови ордери, с които ищецът е удостоверил възникване на твърдяните
заемни правоотношения между страните и реалното предаване на посочените
в тях парични суми. В предоставения срок, до следващото съдебно заседание,
ищецът не е изпълнил указанията на съда, не е посочил и уважителна причина
да не направи това, с оглед на което с протоколно определение от
10.10.2022г. съдът е изключил от доказателствата по делото оспорените
доказателства.
3
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Исковете за установяване на вземането на ищеца по издадените в
негова полза заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК са предявени
в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
При предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
доказателствената тежест да установи, че е дал в заем пари или други
заместими вещи е на ищеца, който претендира връщането им, а при оспорване
от насрещната страна, в нейна тежест е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения (чл. 154, ал. 1 ГПК). За да има
договор за заем, следва да има постигнато съгласие между страните за това и
реално предаване на сумата, предмет на договора.
В случая ответникът е оспорил, че между страните са възникнали
посочените заемни правоотношения, че ищецът е разполагал с паричните
средства предмет на твърдяните договори, както и че реално ги е предал на
ответното дружество. За доказване на тези обстоятелства, ищецът е
представил заверен препис от писмени доказателства, които поради
оспорването им от насрещната страна и непредставянето им в оригинал са
изключени от доказателствата по делото. По този начин в настоящото
производство липсват доказателства, които да установяват подлежащите на
доказване от ищеца факти и основание на исковите му претенции – за
възникване на договори за паричен заем и за реалното предаване на сумите по
тях. Изключени са от доказателствата и споразуменията въз основа на които в
полза на ищеца са издадени заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК. Поради
това предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени като недоказани,
без да се обсъжда доказателственото значение на изключените писмени
доказателства, в която връзка ответното дружество е изложило множество
възражения.
При този изход на спора в полза на процесуалният представител на
ответното дружество, оказал му безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал.1 т.1 ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено в
размера по чл. 7, ал.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС или сумата от 1110лв.
(три иска по 370лв.)
Така мотивиран, районният съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О. К. Н. ЕГН********** с адрес гр.
Свети Влас, община Несебър, ул. „Черноморска“ №12 против „ВИГО-ГРУП“
ООД (в несъстоятелност), ЕИК130496343, със седалище и адрес на
управление гр. Монтана, ул. „Драган Цанков“ №1, представлявано от
временния синдик И. В. Р. искове за установяване съществуване на вземане
за сумите: 2000лв., представляваща частично вземане от 3702296,78лв.
дължими по споразумение от 25.10.2017г., ведно със законната лихва считано
от 03.04.2018г. до изплащане на задължението и за 2000лв., представляваща
частично вземане от 368043,87лв. дължими по споразумение от 25.10.2017г.,
ведно със законната лихва считано от 03.04.2018г., за които суми са издадени
Заповеди за изпълнение на парични задължения въз основа на документ по
чл. 417 ГПК съответно с №***/17.04.2018г. по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на
РС - Русе и с №***/17.04.2018г. по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС – Русе,
като недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от О. К. Н. ЕГН********** с адрес гр.
Свети Влас, община Несебър, ул. „Черноморска“ №12 против „ВИГО-ГРУП“
ООД (в несъстоятелност), ЕИК130496343, със седалище и адрес на
управление гр. Монтана, ул. „Драган Цанков“ №1, представлявано от
временния синдик И. В. Р. иск за заплащане на сумата от 2000лв.,
представляваща частично вземане от 3 727 643,54лв. дължимо по
споразумение от 25.10.2017г., ведно със законната лихва считано от
10.10.2022г. до изплащане на задължението, като недоказан.
ОСЪЖДА О. К. Н. ЕГН********** с адрес гр. Свети Влас, община
Несебър, ул. „Черноморска“ №12 да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на
адвокат К. К. К. от САК, с адрес гр. София, ул. „Милин камък“ №50, вх.А,
ет.2, ап.50 сумата от 1110лв., представляваща адвокатско възнаграждение по
трите иска предмет на настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5