Р Е Ш Е Н И Е
№ 260097 08.12.2020 г. Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми декември две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА Секретар………….
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 3339 по
описа за 2020 година.
Производството е по реда на
чл.435 – 437 ГПК и е образувано по жалба на Д.И.Ж. – длъжник по изпълнително дело № 221/2019 г. по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 868 на КЧСИ, с район на
действие района на ОС - Стара Загора.
Жалбоподателят обжалва действието
на ЧСИ – разпореждане от 09.11. 2020г. - отказ да насочи изпълнението само
върху ипотекирания недвижим имот. Счита,
че обжалваното действие е неправилно, тъй като към момента на насрочване на
публична продан на жилището на ***, тя и семейството й не разполагат с друг
жилищен имот. Позовава се на несеквестеруемост на този имот. Моли да се отменят
изпълнителните действия, изразяващи с в насочване на принудително изпълнение и
обявяване и насрочване на публичната продан от 04.11.2020г. до 04.12.2020г. на
недвижим имот, представляващ 1/6 ид. част от апартамент, находящ се в ***, ***,
***, поради несеквестеруемост на този имот.
Моли на основание чл. 438 ГПК да
бъде постановено спиране на действията по принудително изпълнение предвид
опасността да бъде лишена от единственото си жилище – 1/6 ид. част от
апартамент.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, са
постъпили писмени отговори от другите страни Р.П.П. – взискател и длъжниците С.И.И.,
И.Т.И.,***, в които вземат становище за неоснователност на жалбата.
Другата страна С.Р.Ж. – длъжник
не е представил писмен отговор в срока и
не взема становище по подадената жалба.
В мотивите си ЧСИ Р.М., с район на действие
Окръжен съд Стара Загора, взема становище за неоснователност на жалбата.
Старозагорският окръжен съд, като
обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на ЧСИ и като разгледа
приложеното в препис изпълнително дело и приложени към допълнителни писмени
документи, намира за установено следното:
Подадената жалба е допустима като
подадена от надлежен жалбоподател, в срока за обжалване от извършване на
действието.
Жалбоподателят е длъжник по изп.
д.№ 221/2019г. по описа на ЧСИ Р. М., поради което може да обжалва посочените в
ал.2 на чл.435 ГПК действия – насочването на изпълнение върху имущество, което
смята за несеквестеруемо.
Изп.д.№
221/2019г. по описа на ЧСИ Р.М.- ***е образувано по молба от взискателя Р.П.П.
от ***въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д.№ 249/2019г. по описа
на АС- Пловдив, срещу длъжниците И.Т.И., С.И.И., „С.Г. *“- ЕООД, Д.И.Ж. и С.Р.Ж. за заплащане
солидарно сумата 83 583.55 лв. включваща главница от 76 616, 02 лв.,
договорна лихва 6 693.16лв., текуща лихва 151.50 лв. и наказателна лихва
за просрочена главница 122.87 лв., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.12.2017г. до окончателното изплащане. Поканата до длъжника Д.И.Ж.
е получена при отказ без посочена дата.
По
искане на взискателя са наложени възбрани на недвижими имоти, собственост на
длъжниците, както и запори на техни дружествени дялове. По изп.дело са били
извършени описи и е била проведена публична продан от 10.12.2019г. до
10.01.2020г. на недвижим имот- 22/96 ид.ч. от дворно място,
находящо
се в ***, цялото с площ 252 кв.м./а по скица 261 кв.м./, представляващо УПИ IX-4504 в кв.323 по плана на ***, при
съответните граници и съседи, представляващо ПИ с идентификатор 68850.509.4504
с предназначение; урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване
до 10 м, с адрес ***, с площ от 261 кв.м., 198/240 ид.ч. от реално обособен партерен
етаж от двуетажно масивно жилище, построено в източната част на
гореописаното дворно място, със застроена площ от 37 кв.м. и разгъната
застроена площ от 74 кв.м., състояща се от
партерен етаж, състоящ се от две стаи и салон и първи етаж, състоящ се
от две стаи и салон, която сграда представлява и с идентификационен номер
68850.509.4504.1, в който самостоятелен обект се намира в Сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.4504, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива: № 1 с площ по документи 32.80 кв.м., при
съответните съседни самостоятелни обекти в сградата и 23/80 ид.ч. от реално
обособен първи етаж със застроена площ от 37 кв.м., състоящ се от две стаи и
салон, който етаж представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор с
идентификатор 68850.509.4504.1.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.509.4504, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ по
документи/няма данни/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
- няма, под обекта - имот с идентификатор над обекта - няма, 53/96 ид.ч.
от
стопанска сграда с идентификатор 68850.509.4504.2 , с адрес: ***, *** и е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.509.4504 с предназначение
сграда от допълващо застрояване, със застроена площ от Постройка на допълващото
застрояване, брой нива: № 1 с площ по документи 37 кв.м., на цена 17 000 лв.,
предложена от взискателя по изп.дело Р.П.П..
Насрочен
е опис на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.515.543.1.55, *** ***, *** на 27.01.2020г. / 29.01.2020г. Опис на недвижимия имот е проведен на 30.01.2020г. като е
съставен протокол за опис. Представено е заключение на вещо лице за оценка на
описания недвижим имот – 1/6 ид. част от процесния апартамент.
По молба от взискателя П. от
29.07.2020г. на 25.09.20202г. ЧСИ е
насрочил публична продан на процесния недвижим имот от 04.11.2020г. до
04.12.2020г. при посочена начална цена. Съобщението до Д.Ж. е получено при
отказ на 19.10.2020г.
На 09.11.2020г. длъжникът Д.Ж. е подал молба по чл.443 ГПК, с
искане изпълнението да бъде насочено към имота, находящ се в ***, ***, вместо
към наследствената й 1/6 ид. част от жилището на ***, ***. Сочи, че първото
жилище е ипотекирано и служи като обезпечение на взискателя. Приложена е молба
– декларация от Д.Ж., в която декларира, че обявения на публична продан
недвижим имот – 1/6 ид.ч. от жилище, апартамент в ***, ***е единствено за нея и
семейството и като такова е несеквестеруемо.
С разпореждане от 09.11.202г. ЧСК М.
отказва да насочи изпълнението към ипотекирания недвижим имот. Излага
съображения, че размерът на задължението е 116 291.86 лв. само на
взискателя по изп. дело, а са присъединени като кредитор ТД на НАП. Останалите
ипотекирани имоти на длъжницата Ж. са с учредена първа по ред ипотека в полза
на трети лица, а по несеквестеруемостта вече се е произнесъл ОС – Стара Загора
по гр.д. № 1336/2020г.
Съгласно постановките на т. 1 на ТР №2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва
върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този
обект. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на
обжалване, но на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът
се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или
възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава
жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и
да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези
искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими
с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават
(несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за
това.
В процесната хипотеза нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК постановява, че
изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и
никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Несеквестируемостта се
състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е
изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов
кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на
длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не
застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.
Правно релевантен факт в процесната хипотеза, за да се ползва длъжникът
от защитата на нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК е обстоятелството дали той и
членовете на семейството му имат друго жилище. В случая от приложените по
делото писмени документи от жалбоподателя Ж. е видно, че притежаваните от нея
недвижими имоти, както следва: ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда,
находящ се в ***- за търговска дейност, с площ 22, 66 кв.м.
е продаден на публична продан по изп. дело № 245/ 2019г.по описа на ЧСИ Р. М.,
тъй като въз основа на получената продажна цена е изготвено разпределение по
това изп. дело от 30.01.2020г.; 2/96 ид.ч. от дворно място, находящо се в *** с площ от 252 кв.м./по скица 261 кв.м./, с
начин на трайно ползване- ниско застрояване от 9 до 10 м), ведно с двуетажно
масивно жилище, построено в източната част на дворното място, със застроена
площ 37 кв.м. и РЗП 74 кв.м., като собствени на длъжницата са
10/240 ид.ч. от реално обособен партерен етаж със
застроена площ от 37 кв.м., състоящ се от две стаи и салон, и собствени на
длъжницата 2/96 ид.ч. от стопанска сграда в това дворно място, представляваща
сграда от допълващо застрояване е продадено на публична продан по процесното
изп. дело, и въз основа на достигнатата продажна цена е изготвено разпределение
по делото на 30.01.2020г.; 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.513.447.1.5, находящ
се в *** с площ 98,26 кв.м., заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж е продадено на
публична продан по изп. д. № 824/2017г. по описа на ЧСИ Р. М., като въз основа
на достигната от него продажна цена е изготвено разпределение по това изп. дело
на 06.11.2019г. ; 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда е идентификатор 68850.509.4540.1.15, намиращ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 68850.509.450, с предназначение - жилище,
представляващ апартамент с площ 80,06 кв.м., находящ се в ***, заедно с 2, 591 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните
идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата, видно от материалите по делото това жилище е ипотекирано
като обезпечение на основното задължение на длъжницата Ж. по изп. дело и 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.515.543.1.55, находящ се в ***, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.515.543, с предназначение на самостоятелния обект жилище/апартамент/ с
площ 50, 00 кв.м., който имот е с наложена възбрана по настоящото изп. дело.
Към изпълнителното дело няма доказателства, установяващи, длъжницата и
членовете на семейството й, да имат друго жилище, за да може да се приеме, че
насочването на принудителното изпълнението към последния недвижим имот,
собственост на длъжницата Д.Ж. по наследство е правилно и законосъобразно
изпълнително действие. Видно от представените справки от Агенция по
вписванията, Имотен регистър притежаваните от длъжницата Ж. други жилищни имоти
са предмет на изпълнение по настоящото и още две други дела на ЧСИ Р. М.,
продадени са вече на публична продан или като ипотекирани, подлежат на продажба
за погасяване на задълженията й.
Решаващият състав не споделя доводите, изложени в писмените обяснения на
ЧСИ и във възраженията на останалите страни по делото – взискател и длъжници, че
не е налице нарушение на несеквестируемостта, тъй като процесния недвижим имот
е единственото жилище на длъжницата и на семейството й. Не отговарят на
установеното по делото, съображенията на ЧСИ, изложени в обясненията й, че
длъжницата притежава още ½ ид. част от недвижим имот в ***, ***, с
предназначение за търговска дейност, тъй като този имот е продаден от ЧСИ М. по
изп. д. № 245/2019г. по описа на ЧСИ р. М..
Вторият посочен от ЧСИ М. недвижим имот
- ½ ид. част от жилище на адрес ***, ***също към момента на
обжалване на действието е продаден по изп. д. № 824/2017г., по описа на ЧСИ Р. М..
Позоваването на влязло в сила определение по в.гр.д.№ 1336/2020г. по
описа на Старозагорския окръжен съд по същия въпрос е неоснователно, тъй като
видно от всички събрани по делото писмени документи, обстоятелствата са
различни при разглеждането на въпроса за несеквестеруемостта към момента на
това дело и към настоящия момент. По принцип съдебното решение по спора по
законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган не се
ползва със сила на присъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни
въпроси, които са преюдициални за жалбата. Съдебният акт има за предмет
съответното изпълнително действие, а дори то да засяга секвестируемостта на
имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респективно за
правилността на изпълнителното действие и с разрешаването му не се формира сила
на присъдено нещо (ТР №7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. №7/2014 г., ОСГТК на
ВКС).
С оглед посоченото разрешение на процесуалния въпрос за валидността на
процесуалните действия на съдебния изпълнител обжалваното изпълнително действие
на държавен съдебен изпълнител по изп. дело №221/2019 г. по описа на ЧСИ Р. М.,
изразяващо се в разпореждане от 09.11.2020г. за отказ да се да насочи изпълнението само
върху ипотекирания недвижим имот, като неправилно и незаконосъобразно, следва да
бъде отменено, а с него и всички други действия по делото, с които се насочва
изпълнение върху несеквестеруемия недвижим имот, собственост на длъжника Д.Ж.,
представляващ 1/6 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.543.1.55, находящ
се в ***, ***, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.515.543, с предназначение на самостоятелния обект
жилище/апартамент/ с площ 50 кв.м.
Искането на жалбоподателя на
основание чл. 438 ГПК да бъде постановено спиране на действията по принудително
изпълнение по делото, съдът намира че не се налага, предвид отмяната на
обжалваното действие.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 437, ал.3 и ал.4 от ГПК, Окръжен съд – гр. Стара Загора в
настоящия състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на длъжника Д.И.Ж., ЕГН **********,*** изпълнителното действие на държавен съдебен
изпълнител по изп. дело №221/2019 г. по описа на ЧСИ Р. М. - разпореждане от 09.11.2020г. за отказ да се да насочи изпълнението само върху ипотекирания
недвижим имот,
а заедно с това действие и всички други действия по делото, с които се насочва
изпълнение върху несеквестеруемия недвижим имот, собственост на длъжника Д.Ж.,
представляващ 1/6 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.543.1.55, находящ
се в ***, ***, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.515.543, с предназначение на самостоятелния обект
жилище/апартамент/ с площ 50 кв.м.
ОСТАВЯ без уважение искането по чл. 438 ГПК за спиране на производството по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: