Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 05. 11. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2617
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** против К.К.М. от ***.
В молбата се твърди, че между „У.К.Ф.“ ЕАД като
заемодател и ответницата К.К.М. като заемател е бил одобрен на 13. 07. 2016 год.
и подписан на 15. 07. 2016 год. договор
за потребителски паричен кредит № ***. Твърди се, че с подписването на договора
заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 2 100 лв.,
представляваща главница, чиста стойност на кредита и комисионна. Твърди се, че
за кредита е била сключена и месечна
застраховка със застрахователна премия от 4, 69 лв., която е била включена в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план
към договора. Твърди се, че общият размер на застрахователната премия за срока
на договора е бил 225, 12 лв. Твърди се, че чистата стойност на кредита от 2
000 лв. е била преведена на дата 15. 07. 2016 год. по посочената от заемателя
банкова сметка, ***ието си по договора. Твърди се, че общата сума, която
ответницата се е задължила да върне при сключване на договора, е била в размер
на 3 307, 02 лв., която съгласно клаузите на договора е била платима на 48 броя
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 68, 90 лв., без последната, която е
изравнителна и е в размер на 68, 72 лв. Твърди се, че първата погасителна
вноска е била дължима на 14. 08. 2016 год., а последната е била с падеж на 14. 07.
2020 год., съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в който е
посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Твърди се, че
размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от
главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита /чл 3 ал. 2 от ОУ към договора/. Твърди се, че от
страна на ответницата има извършени плащания по процесния договор за паричен
заем, както следва: сума в размер на 179, 26 лв., представляваща главница, сума
в размер на 206, 46 лв., представляваща възнаградителна лихва, сума в размер на
46, 90 лв., представляваща застрахователна премия и сума в размер на 1, 77 лв.,
представляваща лихва за забава. Твърди се, че ответницата не е изплатила изцяло
дължимия паричен заем към заемодателя. Твърди се, че на 19. 09. 2017 год. е
било подписано приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19. 09. 2017 год. сключен на основание чл.
2.1 от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20. 12. 2016
год., които договори са сключени между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД. Твърди
се, че по силата на горните договори вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД срещу
ответницата К.К.М., произтичащо от посочения по-горе договор за паричен заем, е
било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството – заемодател. Твърди се, че за станалата продажба
на вземането до ответницата е било изпратено уведомително писмо с известие за
доставяне, което писмо е било получено на 04. 10. 2017 год. от П.Б., посочил
себе си като братовчед на адресата. Твърди се, че ищецът е депозирал пред Плевенския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 664/ 2019 год. като по същото е била
издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че заповедта
за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за
ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В
заключение ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му
срещу ответницата за сумата от общо 2 453, 38 лв., от които 1 920, 74 лв.
представляващи главница по договор за потребителски паричен
кредит № ***/ 15. 07. 2016 год., 247, 62 лв. представляващи договорна лихва за
периода от 14. 01. 2017 год. до 19. 09. 2017 год. и 285, 02 лв. представляващи обезщетение за
забава за периода от 14. 01. 2017 год. до 01. 02. 2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01. 02. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата. При
условията на евентуалност, в случай, че положителните установителни искове за
вземането бъдат отхвърлени ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати
горните суми. Претендира и заплащане на направените в заповедното и в настоящото
исково производство деловодни разноски.
Ответницата,
чрез назначения й от съда особен представител, ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 664/ 2019 год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е изцяло
основателен.
Вземането н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** произтича от договор
за потребителски паричен кредит
№ ***/ 15. 07. 2016 год., рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20. 12. 2016 год. и индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение № 1 към него от 19. 09.
2017 год. По силата на цитирания по- горе договор за кредит,
сключен
с „У.К.Ф.“ ЕАД, ответницата
К.К.М. като заемател се е задължила да погаси задължението си на 48
месечни вноски, всяка от които на стойност 68, 90 лв. От заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и
съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че ответницата не
е изпълнила точно задължението си, като е заплатила на заемодателя сумата от 415,
63 лв., с която са погасени частично главница, договорна лихва и лихва за
просрочие. Установява се, че към момента на приключване на съдебните прения е останало
непогасено задължение в размер на сумата от 2 453,
38 лв.
Неоснователно
е възражението на особения представител на ответницата, че последната не била
надлежно уведомена нито за предсрочната изискуемост на вземането, нито за
извършената цесия. Видно е, че ищецът е притежавал пълномощно, по силата на
което е бил упълномощен от цедента „У.К.Ф.“ ЕАД да уведомява съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД всички длъжници по
всички вземания, които дружеството е цедирало с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 19. 09. 2017 год. Видно е, че съобразно даденото му пълномощно
ищцовото дружество е изпратило до ответницата уведомително писмо изх. № УПЦ- П-
УКФ/ *** от 28. 09. 2017 год., с което е уведомил същата както за извършената
цесия, така и за факта, че всички вземания по договора за кредит са изискуеми
изцяло и в пълен размер, считано от 19. 09. 2017 год. Видно от приложеното
известие за доставяне е, че горното уведомително писмо е било връчено на лицето
П.Б.- братовчед на ответницата на 04.
10. 2017 год. При тези обстоятелства съдът приема, че ответницата е била
уведомена по надлежния ред за изискуемостта на цялото вземане и за
прехвърлянето на последното на новия кредитор. Друг е въпросът, че длъжникът може да възрази за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от последния лице. В настоящия случай такова твърдение липсва, а и от
заключението на вещото лице се установява по категоричен начин, че други плащания
от страна на ответницата /освен горепосоченото в размер на 415, 63 лв./ не са
извършвани. Тук е мястото да се отбележи, че няма пречка уведомяването за извършена
цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е
приложено уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от
значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в
хода на процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Длъжникът
се счита за уведомен и когато цесията е съобщена на особения му
представител, назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в решение № 198- 2019- I т. о.: връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** е налице вземане срещу ответницата К.К.М.
*** за сумата от общо 2 453, 38 лв., в който размер предявеният положителен
установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 99, 07 лв. и направените в хода на
исковото производство деловодни разноски в размер на 879, 76 лв., от които 127,
76 лв. държавна такса, 402 лв. депозит за особен представител, 200 лв. разноски
за вещо лице и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата К.К.М. ***, ЕГН **********, че същата
дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.Б.Б.,
сумата от 2 453, 38 лв., от които 1 920, 74 лв.
представляващи главница по договор за потребителски паричен кредит № ***/ 15. 07. 2016 год., 247,
62 лв. представляващи договорна лихва за периода от 14. 01. 2017 год. до 19.
09. 2017 год. и 285, 02 лв.
представляващи обезщетение за забава за периода от 14. 01. 2017 год. до 01. 02.
2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата от 1 920, 74 лв., считано от 01. 02. 2019 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
К.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 99, 07 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
К.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 879, 76 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: