Решение по дело №1099/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 874
Дата: 21 юни 2022 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20221000501099
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501099 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.01.2022г по гр.д. № 7395/2021г СГС,ІГО, 10 състав е осъдил
Дженерали застраховане АД да заплати на М. К. С.-К. сумата от 6 000лв- обезщетение
за претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, настъпило на 04.07.2019г,
реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432
от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата до 50 000лв. Съдът е приел, че не се установява
ищецът да е съпричинил своето увреждане. С решението си съдът е възложил
разноските по делото.
С определение от 11.03.2022г по същото дело СГС е изменил своето решение в
частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати допълнително
възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. К. С.-К.,
представлявана от адв. О., в отхвърлителната му част, с оплакване за
незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на
обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от
1
ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението
обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Моли решението на СГС да бъде
отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя в осъдителната част
, с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е
приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е
завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че е
несправедливо. Моли решениета на СГС да бъде отменено в обжалваната част и
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Застрахователят Дженерали Застраховане АД депозира писмен отговор на
въззивната жалба, с който оспорва жалбата на ищцата като неоснователна.
Претендира разноски по делото.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззивникът – ищец М.С. , представлявана от адв. О., депозира писмено
становище, с което заявява, че поддържа жалбата си и оспорва въззивната жалба на
ответника. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявения
иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР
№1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично
неправилно, по съображения изложени във въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец, пострадало лице / по
смисъла на чл. 478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между
2
ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор
за застраховка ГО, както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т. е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
Видно от развитите въззивни оплаквания в двете въззивни жалби по делото ,
пред настоящата инстанция не е спорно, че на 04.07.2019г е реализирано ПТП между
л.а.Тойота Рав 4, управляван от Д. С. и л.а. Фиат, в който като пътник на предна дясна
седалка е пътувала ищцата. Не се спори, че водачът на л.а. Тойота Рав 4 е бил
застраховал своята ГОА при ответника. Не се спори, че при ПТП ищцата е пострадала.
Не се спори и относно това, че ответникът е заплатил на ищцата 4 000лв на процесното
основание на 11.06.2021г .
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите какви неимуществени вреди е
претърпяла ищцата следствие на ПТП и съответно- какъв е размера на дължимото се
от ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на 46
години.
От изслушаната СМЕ, изготвена от в. л. д-р Х.М. и неоспорена от страните се
установява, че след ПТП първоначално оплакванията на ищцата не са били съществени
и тя не е потърсила медицинска помощ. На 07.07.2019 на ищцата е извършен преглед,
поставена й е диагноза съмнение за счупване на шийни прешлени, контузия на шиен
отдел на гръначен стълб. На ищцата е поставена ортопедична шийна яка. Лечението на
ищцата е продължило в УМБАЛ „Света Анна“ – София, където й е поставена диагноза
травма на нервни коренчета. Впоследствие при прегледи ищцата съобщава за
изтръпване на двете ръце, при ЯМР се откриват данни за травматични дискови хернии
на ниво С3-С4, С4-С5. Според вещото лице ищцата при ПТП е получила несъмнена
травма на шиен отдел на гръбначен стълб. При проведени изследвания се установява,
че травмата на ищцата е настъпила и протича на фона на изразена многоетажна
дискова болест на шийния отдел на гръбначния стълб, което обуславя затегнатото
протичане на травматичното увреждане, с изява на многокоренчева неврологична
симтоматика, а също така и с прояви на вертебро-базилирана съдова недостатъчност,
вероятна е траматична генеза на дисковите хернии на нива С5-С6 и С6-С7. Съгласно
заключението на вещото лице в нормалния случай контузията и навяхването на
3
шийния отдел на гръбначния стълб причинява затруднение на движенията на врата за
срок от 20 дни, но в конкретния случай травмата е утежнена с манифестираща се след
травмата дискогенна многокоренчева симптоматика и с прояви на вертебро-базиларна
съдова недостатъчност, което обстоятелство е причинило на пострадалата интензивни
болки и страдания за срок от 5 месеца и продължаващи по-леки до момента. Според
вещото лице към момента ищцата е в задоволително общо състояние. Съобщава за
продължаващи болки във врата, изтръпване в ръцете, главоболие. Според вещото лице
благоприятна прогноза за бъдеще може да се направи при предприемане на операция за
премахване на дисковите хернии
В о.с.з. на 08.12.2021г вещото лице допълва,че многоетажната дискова болест
при ищцата не е във връзка с процесното ПТП, но едно ПТП може да засили
клиничната проява на дегенеративните промени, не може да засили самите
дегенеративни промени, които са дългогодишни.
В същото о.с.з. е изслушана свид. С., майка на ищцата, която установява, че след
инцидента ищцата е изпитвала болки основно във врата, шийните прешлени. След
инцидента ищцата и свидетелката живели заедно за около шест месеца , през това
време ищцата е носила медицинска яка. Свидетелката установява, че и досега ищцата
се оплаква от болки, изтръпване в ръката, подлага се на масажи. Според свидетелката
ищцата не ходи на работа заради причинените травми.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и дават
информация за факти, лично възприети от свидетеля.
Пред настоящата съдебна инстанция въззивникът- ищец поддържа, че следствие
на ПТП е получил шийна гръбначна травма и травматична генеза на на дискови
хернии на нива С5-С6, С6-С7. Останалите поддържани в исковата молба
неимуществени вреди не се поддържат като последица от процесното ПТП.
От изслушаната СМЕ съдът приема за установено по делото, че за ищцата
последица от ПТП се явява шийната гръбначна травма, изразяваща се в контузия и
навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб. Не се установява по делото дисковата
болест на ищцата да е възникнала от процесното ПТП. В този смисъл вещото лице е
дало заключение за възможност дисковата болест на ищцата да е възникнала при ПТП ,
доколкото дистокавата херния се поражда от травма. В устното си заключение вещото
лице категорично е дало отговор, че многоетажната дискова болест при ищцата не е
причинена от ПТП, но проявите й са засилени следствие на ПТП.
Ето защо съдът приема за недоказано причинната връзка между ПТП и появата
на дискова болест при ищцата. Доказано е обаче засиленото проявление на дисковите
хернии след процесното ПТП, което според вещото лице е нормална и очаквана
последица от такава травма при обсъжданото заболяване на ищцата.
4
Съдът като съобрази претърпените от ищцата травми- травма на шийтия отдел
на гръбначния стълб и засилено проявление на симптоматиката на дисковата болест
при ищцата, като съобрази продължителността на възстановителния период- 5 месеца,
необходимостта от носене на ортопедична яка, необходимостта от помощ в
ежедневието, установена от свид. С., продължаващите проявления на болки ,
световъртеж и изтръпване, но и като съобрази, че според вещото лице ищцата е в
задоволително общо състояние съдът приема, че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 20 000
лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази
момента на настъпване на увреждането, както и конкретните, индивидуални и
субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се
обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът
съобразява и стандарта на живот в страната към момента на настъпване на увредата,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Съдът следва да съобрази доброволно платената от застрахователя сума от
4 000лв, поради което приема, че ответникът дължи на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от процесното ПТП в размер на 16 000лв. До
посочената сума предявеният иск се явява доказан и основателен.
Пред настоящата инстанция застрахователят не оспорва извода на
първоинстанционния съд за липса на съпричиняване на увреждането и съответно- не
поддържа възражението си за съпричиняване.
Не се оспорва пред въззивната инстанция и началния период на дължимост на
лихва за забава, поради което съдът не дължи служебно проверка на решението в
посочената част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 6 000 лв до 16 000 лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху присъдената главница се дължи лихва за забава,
считано от 10.06.2019 г. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде
изменено в частта за разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл. 248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължат разноски пред
СГС в размер на още 682.08лв, до пълният размер на дължимо се възнаграждение от
5
974.70лв.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати
разноски на застрахователя за сумата над 462. 00 лв.
Застрахователят дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на още
400лв, а по сметка на САС- 200лв.
Пред настоящата инстанция право на разноски претендират и двете страни.
Адвокат О. , като представител на ищцата, претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА. При материален интерес от 50 000лвминималният
размер на адвокатското възнаграждение съгласно НМРАВ възлиза на 2030лв. С оглед
уважената част от исковете на адв. О. се дължи възнаграждение от 812лв +162.40лв-
ДДС или общо сумата от 974.70лв.
На застрахователят не се дължи заплатената държавна такса за въззивно
обжалване поради неоснователността на жалбата му. На застрахователят се дължат
разноски от 90лв- за юрк. защита, при определен от съда пълен размер на дължимото се
възнаграждение от 150 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 47 от 14.01.2022 г, постановено по гр. д. № 7395/2021 г на
Софийски градски съд, ГО, І-10 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
М. К. С.-К. против Дженерали застраховане АД за сумата от 6 000лв до 16 000лв
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която М. К. С.-К. е осъдена да
заплати разноски по делото за сумата над 462лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Дженерали застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на М. К. С.
-К. с ЕГН ********** сумата от още 10 000 лв, представляващи разликата между
присъдените 6 000 лв и дължимите се 16 000 лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.07.2019 г, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.06.2021 г до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 14.01.2022 г, постановено по гр. д. №
7395/2021 г на Софийски градски съд, ГО, І-10 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Дженерали застраховане АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат
В. В. О. от САК сумата от още 682.08лв – за защита пред СГС и сумата от 974.70лв-
възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Дженерали застраховане АД с ЕИК ********* да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от още 400лв- държавна такса и по сметка на
6
Софийски апелативен съд- сумата от 200лв държавна такса за въззивното
производство, на осн. чл.78, ал. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА М. К. С. -К. с ЕГН ********** да заплати на Дженерали застраховане
АД с ЕИК ********* сумата от 90.00лв- разноски по делото , на осн. чл.81 вр. чл.
78,ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване с касациона жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7