РЕШЕНИЕ
№ 732
гр. Пазарджик, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220105235 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от
З. А. С., Х. С. Х. и Й. С. Х., тримата от гр. П., срещу И. С. В. и С. И. В., двамата от с.М. ,
общ. П. , ул. ******** № **, за признаване за установено, че ищците са собственици по
наследство на 1/3 ид. част от поземлен имот, намиращ се в с. М..
В исковата молба се твърди, че ищците са получили по наследство от С. С. Н. споменатата
идеална част, а останалите 2/3 идеални части са придобити от ответниците през 1999 г. по
дарение от другите наследници на С. Н. - Й. В.а и Н. Г.. През годините имотът бил ползван
от страните съвместно, като всеки плащал данъците си. Преди две години обаче ищците
установили, че И. С. В. на 23.12.2019 г. се е снабдил с нотариален акт въз основа на
обстоятелствена проверка - за собственост върху целия имот, а на същия ден го продал на
сина си С. И. В.. Ищците оспорват И. В. да е владял техния дял, съответно считат, че не е
могъл и да го прехвърли на сина си. Искат установяване на правото си на собственост и
отмяна на нотариалния акт на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК в частта за техния дял.
Ответниците с отговора оспорват иска по основателност. Отричат да е вярно, че ищците са
ползвали и владели имота - според тях е съмнително дори дали знаят къде се намира той.
Твърдят, че винаги И. В. се е смятал за единствен собственик на имота, като не само го е
ползвал, стопанисвал и е отглеждал в него овощни дръвчета, но и е събарял стена на
намиращата се в имота кирпичена сграда, издигнал бетонна ограда от едната страна и т.н.
1
В хода на делото и в писмени защити страните поддържат становищата си.
В хода на делото и в писмени защити страните поддържат становищата си.
Установява се от писмените доказателства и не е спорно, че и двете страни са наследници на
някогашния собственик на имота, представляващ дворно място с паянтова къща – С. С. Н.
(или С.), за установяване на чиито права по делото е представен нотариален акт от 1964 г. за
собственост по наследство, давност и делба, и на неговата съпруга С. Н., които са оставили
три деца – Н., Й. и Х.. И. В. е син на Й., а ищците са преживяла съпруга и деца на
единствения син на Х. – С. С..
С. Н. е починал през 1969 г., синът му Х. – през 1994 г., а С. Н. – през 1996 г. Съпругата на Х.
– С. Н. – е починала през 2012 г.
На 01.03.1999 г. двете дъщери на общия наследодател Н. Г. и Й. В. даряват на сина на
втората от тях – И. В. – своите дялове от имота в размер по 1/3 на всяка, или общо 2/3
идеални части.
На 23.12.2019 г. И. В. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за
собственост по давност върху целия имот и на същата дата го продал на сина си С. В..
В подадената през 1999 г. от И. В. декларация по ЗМДТ за притежаван имот той е посочил
своя дял в собствеността като 2/3 ид. части, а като собственик на останалата 1/3 е посочил С.
С.. Едва във връзка със съставянето на констативния нотариален акт и прехвърлянето на
собствеността през 2019 г. неговият син е декларирал имота като изцяло своя собственост.
Не е спорно и се установява непротиворечиво от доказателствата, че от живите наследници
на общия наследодател към този момент в селото живеят само двете сестри и техните
семейства, а С. С. (починал през 2016 г.) със съпругата и децата си живее в Пазарджик. В
същия град живеe и майка му С. Н..
Противоречат си показанията на свидетелите относно това, кой е обработвал имота през
годините от 1999 до 2012 г. Свидетелката З. Г., съседка на имота, твърди, че е виждала в него
единствено С., наричана баба Д. и позната и на свидетелката с това име. Тя пристигала от П.
и се връщала там. Свидетелката твърди, че не е виждала други лица да извършват
земеделска работа в имота, а за С. В. заявява, че той е съборил кирпичената къща и
съвместно с нейния син е наел „човек с техника“, който да изрине остатъците от нея по
границата, но всичко това е станало не по-рано от 2019 г. Същата свидетелка обаче говори за
„тяхната част“ (на баба С. и семейството и), за която в определен момент в последните
години от живота на С. се били разбрали със свекървата на свидетелката да я обработва.
Свидетелят И. Д. също твърди, че баба Д. (С.) е пребивавала и в града, и в М.. Доведените от
ответниците свидетели на свой ред заявяват, че други лица освен И. и С. не са виждали в
имота, а те двамата са поддържали и изролзвали имота още от 1999 или 2000 г.
самостоятелно, като не само са садили растения, но и са ремонтирали оградата, тротоара и
т.н. Съдът намира, че показанията на С. Г., свидетел и в нотариалното производство по
издаването на констативния нотариален акт, не могат да се кредитират – става ясно, че
свидетелят живее далеч от имота, няма пълни впечатления и не може да си спомни кой е С.
2
Н., макар пет години по-рано пред нотариуса да е заявил, че знае този имот да е бил негов.
С. С. също живее далеч от имота и освен това би могла да бъде предубедена като роднина на
ответниците – сестра на съпругата на И., която е и майка на С.. Все пак съдът кредитира
показанията на тази свидетелка и на третия свидетел на ответниците, П. Б., относно това, че
в последните години имотът се е обработвал основно от ответниците. Това се съчетава с
данните, че С. Н. е починала през 2012 г., в последните години е постигнала съгласие със
свекървата на З. Г. да обработва „тяхната част“, а за ищците и С. С. изобщо няма данни да са
били ангажирани лично с работа по имота в периода след 1999 г. Съдът приема за
установено, че до смъртта на С. Н. и двете семейства са посещавали имота, като думите на
З. Г. за „тяхната част“ правят вероятно и да е имало някакъв вид негласно разпределение на
дворното място по участъци, обработвани от тях.
Решението на Н. Г. да прехвърли дела си на своя племенник би могло да е мотивирано от
това, че той ползва по-активно от живеещите си в Пазарджик братовчеди това дворно място,
но мотивите и могат да са свързани и със съвсем различни обстоятелства.
Стопанисването, обработването и поддръжката на имота изцяло от И. и С. В.и след смъртта
на С. Н., макар да се покрива с обективния елемент на владението – фактическата власт, –
няма всички белези на владение, защото липсват доказателства да е изразено намерението за
своене на дела на ищците. Няма съмнение в практиката на съдилищата, че житейското
предположение при съсобственост, възникнала от наследяване, е за владеене на собствения
дял и държане на дела на останалите от онзи съсобственик, който упражнява фактическата
власт. За да се приеме, че той упражнява владение и върху техните дялове, обикновено се
търси недвусмислено, явно отричане на тяхната собственост, „отблъскване“ на тяхното
владение – освен ако не следва нещо друго от обстоятелствата. В конкретния случай няма
обстоятелства в поведението на ищците, които да сочат, че те са престанали или никога не са
се считали за собственици на имота, а до 2019 г. няма и действия на В.и, които да могат да се
квалифицират като отблъскване на владението на ищците. Действията по използването и
поддръжката на имота не са достатъчни за такъв извод. По тази причина съдът намира, че до
2019 г. не е изразено външно и явно намерение за своене на целия имот от И. В..
От правна страна това означава, че до предявяването на иска не е изтекла 10-годишната
придобивна давност, необходима за придобиване на собствеността при недобросъвество
владение, каквото несъмнено е това на ответниците. Оттам и искът следва да се уважи, като
се отмени и констативният нотариален акт в частта за придобиването по давност на 1/3
идеална част от имота. На ищците се дължат и разноски по делото.
Колкото до правния интерес от установителен, а не осъдителен иск за защита на
собствеността, в конкретния случай установяването е достатъчно за защита на правата на
ищците като съсобственици и правен интерес според този състав е налице.
С оглед всичко изложено съдът
РЕШИ:
3
Признава за установено по отношение на ответниците И. С. В., ЕГН **********, и С. И. В.,
ЕГН **********, двамата с адрес: с.М. , общ. П. , ул. ******** № **, ул. „******* № **, че
ищците З. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ********* № **, ет.*, ап.**, Х. С. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ********* № **, ет. *, ап. **, и Й. С. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. ********* № **, ет.*, ап.**, са собственици по наследство
общо на 1/3 идеална част от следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 48876.501,506 съобразно KKKP нa c. М., общ. Пазарджик,
одобрени със заповед № РД-18-197/19.05.2020 на изпълнителния директор на АГКК, c адрес
на поземления имот: с. М., ул."ул. ********* № **, целият с площ 1045 кв.м, трайно
предназнаение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /10 м/, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план ***, квартал
**, парцел II, при съседи: 48876.501.521 ; 48876.501.682; 48876.501.507; 48876.501.505;
48876.501.621; 48876.501.522.
Отменя на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № 56, том 4, дело 595/2019 г. на нотариус Т. Б., вписан под № 38,
том 36, дело № 6508/2019, вх.рег. 10202/23.12.2019 г. до размера на правата на ищците З. А.
С., Х. С. Х. и Й. С. Х., а именно – общо 1/3 идеална част.
Осъжда И. С. В. и С. И. В. да заплатят на З. А. С., Х. С. Х. и Й. С. Х. сумата 750 лв.,
представляваща направени от тях разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4