М О Т И В И П О
Н О Х Д №1216/2005г П О О П И С А
Н А Д Р С
Дупнишката
районна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу подсъдимите:
И.Д.М. – роден на ***г. в
гр.Дупница, българин, българско гражданство, с основно образование, неженен,
осъждан с ЕГН **********,
Г.С.К. – роден на ***г. в
гр.Дупница, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан с ЕГН **********,
П.А.П.–роден на ***г***, българин,
с българско гражданство, с основно образование, женен, безработен, не осъждан с
ЕГН **********,за извършено от тях
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.ІІ-ро , т.4, пр.І-во и ІІ-ро,
т.5, във вр. с чл.20, ал.2 НК за П. и
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.ІІ—ро, т.4, пр.І-во и ІІ-ро, т.5 и т.7
във вр. с чл.20, ал.2 и чл.28, ал.1 от НК за подсъдимите М. и К.,а именно за това, че на 17/18.08.2000г.
в с.Джерман, обл. Кюстендил, при предварителен сговор и в съучастие със Славчо И.
Бенков /по отношение на който наказателното производство е прекратено
със споразумение/, като
извършители са отнели чужди движими вещи – 1 бр. газова отоплителна печка „ Суперсер” / без бутилка и винтил на
стойност 160 лв.; 2 бр.маслени радиатори /руско производство/ на стойност
190лв.; 1 бр.цветен телевизор „Галаксис” на стойност 125 лв.; 2 бр. автомобилни
гуми „ Брич 100” на стойност 220 лв.,
всичко на обща стойност 625 лв. от владението на Милчо А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като кражбата не представлява маловажен
случай /с оглед високата стойност на вещите и квалифициращите деянието
признаци/ и е извършена чрез повреждане
на прегради, здраво направени за защита на имот, използвано е МПС – лек
автомобил „ВАЗ 2101”с ДК№ Кн 83-36 Н, собственост на Иван Лазаров Бенков от
с.Големо село и техническо средство
/щанга/, и е извършена от подсъдимия М.
повторно-чл.28, ал.1 от НК, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /Определение от 23.06.2000г. на ДРС по НОХД
№ 92/98г. за престъпление по чл.252, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1, т.2,
4, пр.І-во, т.5 и чл.20, ал.2, и му е
било наложено наказание „пет месеца лишаване от свобода”, отложено за
срок от три години /и случаят е немаловажен/; подсъдимият К. е извършил кражбата повторно
- чл. 28 , ал.1 от НК, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление / присъда
№ 115/08.04.1998г. на ДРС по НОХ Д № 785/1997г. , влязла в законна сила на
22.04.1998г. за престъпление по чл.195, ал.1,т.3 и 5 от НК, и му е наложено
наказание „една година лишаване от свобода”, отложено за срок от
три години, и случаят е немаловажен
- престъпление по чл. 195, ал.1,
т.3, пр.ІІ-ро , т.4, пр.І-во и ІІ-ро, т.5, във вр. с чл.20, ал.2 НК за П. и престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
пр.ІІ—ро, т.4, пр.І-во и ІІ-ро, т.5 и т.7 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.28, ал.1
от НК за подсъдимите М. и К..
По време на съдебното
производство, е участвал представител на Дупнишка районна прокуратура и е
изразил становище по обвинението, а именно,че обвинението е доказано по
несъмнен начин,както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и
от изготвените и приети по делото експертизи,
молил е да се признаят
подсъдимите за виновен за извършеното от тях престъпление и да им бъде наложено
наказание,съобразено с квалификацията на деянието и като се вземе в предвид,че
подсъдимите М. и К. са извършили деянието повторно.
Защитника на подсъдимия И.Д.М. -
адвокат С.,счита, че подсъдимия следва да бъде признат за не виновен и оправдан
по така повдигнатото му и предявено обвинение, тъй като същото не е доказано,по
несъмнен и категоричен начин,като излага подробни съображения в тази насока.По
о време на съдебното следствие подсъдимия И.Д.М., също е напуснал пределите на
Република България и делото е продължило по отношение на него при условията на чл.269
ал.3 т.4 от НПК.
Защитника на подсъдимия Г.С.К.-адвокат
С.,че по обвинението повдигнато както срещу под защитния й К.,така и по
отношение на другите двама подсъдими,не са събрани достатъчно
доказателства,които по безспорен и категоричен начен да установяват авторството
на деянието.Моли К. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Служебният защитника на
подсъдимия П.А.П., по отношение на когото производството е по реда на чл.269
ал.3 т.4 от НПК,адвокат Д.,също счита,че по обвинението повдигнато както срещу под
защитния й П.,така и по отношение на другите двама подсъдими,не са събрани
достатъчно доказателства,които по безспорен и категоричен начин да установяват
авторството на деянието.Моли П. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
По делото няма предявен граждански
иск.
Подсъдимите М. и К., не се
признават за виновни по така повдигнатото им обвинение, не дават обяснения по
случая.
Съдът след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите на подсъдимите, приема за установено следното:
По фактическата
обстановка:
ПОДСЪДИМИЯТ И.Д.М. – роден на ***г. в
гр.Дупница, българин, българско гражданство, с основно образование, неженен,
осъждан с ЕГН **********,
ПОДСЪДИМИЯТ Г.С.К. –
роден на ***г. в гр.Дупница, българин, с българско гражданство, със средно
образование, неженен, безработен, осъждан с ЕГН **********,
ПОДСЪДИМИЯТ П.А.П.–роден на ***г***, българин, с
българско гражданство, с основно образование, женен, безработен, неосъждан с
ЕГН **********
С
протоколно определение от 23.06.2000г.,на ДРС,по НОХД№92/1998г.,по описа
на ДРС, е одобрено споразумение,според което подсъдимия И.Д.М. е признат за
виновен,за извършено престъпление по чл.252 ал.1/отм/.във вр. с чл.195 ал.1
т.2,4 и т.5 и чл.20 ал.2 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от пет месеца,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК, било
отложено за срок от три години.От изтърпяването на наложеното наказание не е
изтекъл петгодишният срок по чл.30 от НК, поради което по отношение на него са
налице били предпоставките на чл.28 ал.1 от НК.
С присъда № 115/08.04.19998г., на ДРС по
НОХД№785/1997г.,влязла в законна сила на 22.04.1998г.,подсъдимия Г.С.К. е
приднат за виновен за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.5 от НК, и
му е наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от една година,чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК, било отложено за срок от три години.
От изтърпяването на наложеното наказание не е изтекъл петгодишният срок по
чл.30 от НК, поради което по отношение на него са налице били предпоставките на
чл.28 ал.1 от НК.
На 17 срещу 18.08.2000г.,в
с.Джерман, община Дупница,област Кюстендил, чрез разбиване на външна входна
врата на къща намираща се на ул.”Рила”№4,собственост на Милчо А. Портарски от с.Джерман,
било проникнато в къщата и извършена кражба на следните движими вещи, а именно: 1 бр. газова отоплителна печка „ Суперсер” / без бутилка и винтил; 2
бр.маслени радиатори /руско производство/; 1 бр.цветен телевизор „Галаксис”; 2
бр. автомобилни гуми „ Брич 100” от владението на Милчо А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.На
18.08.2000г, синът на св.Портарски, прибирайки се от гр.Благоевград, около
19.00 часа, и установил, че входната врата на къщата е била разбита,/през нощта
в къщата е нямало никого, тъй като св.Милчо Портарски по това време е бил в
гр.Дупница/,и уведомил органите на полицията,за извършената кражба от къщата в
с.Джерман, като подробно описал вещите които липсват, както и лицата в които се
съмнява за евентуални извършители на деянието. Първоначално делото било
образувано срещу неизвестен извършител.Бил направен оглед на
местопроизшествие.В последствие от оперативно издирвателните мероприятия били
установени извършителите на деянието а именно подсъдимите-И.Д.М., Г.С.К., П.А.П.
и Славчо И. Бенков/по отношение на когото производството по делото е прекратено
със споразумение/.С протокол за изземване от свидетеля Васил Г. Александров, в
присъствието на свидетели бил иззет телевизор марка „Галаксис”-1 брой,като в
графата относно произхода на иззетата вещ, същия е посочил,че я е купил от П.П.
*** са сумата от 100.00 лева.От свидетеля по делото Иван Борисов Николов, пак с
протокол за изземване били извзети следните вещи:газова печка марка”Суперсер”-1
брой,без бутилка,и 2 броя маслени радиатори ,като в графата за произхода на
иззетите вещи, Николов е записал, че същите е купил от П. ***.От свидетеля Радев
с протокол за изземване били иззети следните вещи-имащи значение за
образуваното производство, а именно автомобилни гуми оставени за временно
съхранение от Славчо Бенков.Разпитан по време на досъдебното производство
св.Александров е заявил, че телевизора е закупел от П. от селото, който е дошъл
и му е предложил телевизора с още две
непознати за него момчето,от които единият слаб, дребен,кестеняв с като
същите са били с лек автомобил-бяла лада.А свидетеля Васил Радев по време на разпита
си на досъдебното производство е заявил, че Славчо Бенков, когото познава му е
оставил две автомобилни гуми,който били за неговия автомобил и които щял да си
прибери по-късно.За целта оставили гумите в работилница в дома на св.Радев.А
при разпита си на досъдебното производство св.Николов е заявил, че газовата
печка и двата радиатора е закупил от Пепи П. ***, който е дошъл в дома му с още
едно момче, което не познава,което описва като
ниско,дребно,чернооко.Свидетелите са заявили, че не са знаели, какъв е произхода
на закупените от тях вещи.По делото била изготвена съдебно- оценителна
експертиза от вещото лице Г. Никифоров Станкев, от която е видно, че стойността
общата на отнетите вещи от дома на св.Портарски са на стойност-820 лева.Пред
съдия от ДРС, бил разпитан и свидетеля Б.Г.И., който в разпита си е заявил, че
подсъдимия М., с още едно момче което не познава,на 18.08.2000г, отишли в дома му и е поискали да му оставят
багаж.Първоначално св.И. не се е съгласявал, но тъй като подсъдимия М., бил
настоятелен,той се съгласил и оставил в дома му 1 бр. телевизор и 2 броя
маслени радиатори,без да знае от къде са вещите.На другият ден в дома му дошли
подсъдимите П.П., Г.К. и още едно момче което св.И. не познава,но което били
предишната вечер с подсъдимия М., и който с лек автомобил жигули на два пъти
взели от дома на св.И. вещите които му оставили.По делото пред съдия от ДРС,
бил разпитан и подсъдимият П.А.П..По време на огледа в дома на св.Портарски,
била иззета одорологични следи от хора,детската, и спалнята.Видно от протокола
за изготвена одорологична експертиза е че,мирисовата следа иззета от къщата на
св.Портарски-а именно с.Джерман, ул.”Рила”№4 е на подсъдимия Г.С.К.,/без да е
посочено от къде точно от коя стая е била иззета тази мирисова следа, тъй като
от протокола за оглед на местопроизшествие е видно, че такива следи са иззети
от хола, детската и спалнята на къщата/.
Производството по делото по отношение на подсъдимия П. е проведено при
условията на чл.269 ал.3 т.4 от НПК, тъй като същия е напуснал пределите на
Република България и местоживеенето му не е известно, при същите условия е
продължило и производството по отношение на подсъдимия М., тъй като и той е
напуснал пределите на Република България.По делото е допусната и назначена допълнителна експертиза на вещото лице,
Станкев,която е и приета по делото, тъй като при първоначалното оценяване на
вещите, същия не е взел предвид, тяхното овехтяване. Видно от допълнителната
изслушаната и приета експертиза е че общата стойност на вещите е
695лева.Подсъдимите М. и К. не се признават за виновни по така повдигнато им
обвинение и не дават обяснения по случая.Пострадалия от престъплението
свидетел-Милчо Портарски не е предявил граждански иск по време на
делото.Разпитан по време на съдебното след трие същия е заявил,че един човек,
на когото е платил сумата от 300 марки, му е казал къде му се намират вещите, и
че подсъдимия М. е предлагал вещите и на него, но без да посочи имената на това
лице.Разпитани по време на съдебното производство- свидетеля Радев е заявил, че
Бенков е донесъл в дома му гумите, св.Васил Александров че е закупил телевизора
от П.П., а св.Николов, че вещите също е закупил от П..По време на съдебното
следствие св.И. е заявил, че подсъдимия М., му е заявил, че някакви момчета го
търсят и Пешо, Слави о още едно момче което не познава са му оставили багаж в
дома му.И след няколко дни тези вещи който му били оставени били взети от Славе
и Пешо.Свидетелските показания на И. от досъдебното производство са били
прочетени от съда, тъй като между тях и дадените на съдебното следствие е имало
съществени противоречия.Прочетени са и обясненията на подсъдимият П.А.П. дадени
пред съдия от ДРС.
Горното фактическа
обстановка,съдът приема за установена от показанията на разпитаните по време на
съдебното следствие свидетели-Радев, Александров, Николов, И.,от изготвените и
приети по делото съдебно-оценителни експертизи, одорологична експертиза,както и
от останалите писмени доказателства по делото.
От всичко
казано дотук и след анализ на свидетелските показания дадени в съдебна зала,
съда няма как да направи извода, че именно тези четири подсъдими са извършили
описаното в обвинителния акт деяние, а именно, кражба, още повече, че никой не
ги е видял да извършват кражба от дома на св.Портарски, няма оставени следи на
местопроизшествието от тях,освен иззетите одорологични следи, и приложената по
делото одорологична експертиза от която е видно, че мирисовата следа иззета от
дава на св.Портарски е на подсъдимия К., без да е уточнено от къде точна е тази
следа- от хора, спалната, детската стая.
Само тези съждения са достатъчни на съда за да
произнесе своята оправдателна присъда.
Съдът
счита, че за да е налице квалифициращ признак - "след предварителен
сговор" е необходимо да е постигнато предварително сговаряне от две или
повече лица, за извършване на кражба или грабеж. Т.е. съгласието на тези лица
следва да е постигнато преди започване
на престъпната дейност.
ВКС
на РБ-я приема, че такова "предварително сговаряне" е налице и
тогава, когато макар и де не е организирана група за извършване на кражби или
грабежи, но е установено предварително взето решение да се краде или ограбва и
след това е извършено престъплението /арг. от Решение №83-85-ІІ,с.105 на ВКС на
РБ-я/.
В
тази насока не бяха събрани в хода на съдебното следствие убедителни и
безспорни доказателства, от които да се устави, че именно "след
предварителен сговор" помежду си, подсъдимите са решили да извършат
кражбата, предмет на обвинителния акт.
Относно
обвинението повдигнато с внесения в РС –Дупница обвинителен акт спрямо
подсъдимите ,по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.ІІ-ро,т. 4,пр.І-во и т. 5,във вр. с
чл.20 ал.2 от НК, съдът счита че за да е
налице този квалифициращ признак то в самото изпълнително деяние следва и
четиримата подсъдими да са участвали в самото отнемане на вещите.
От наличните
по делото доказателства събрани по ред и средства предвидени в НПК по никакъв
начин не се доказа подсъдимите заедно да са участвали в самото отнемане на вещи
собственост на св.Портарски.
Напротив – от
доказателствата по делото се установява, че нито един от четиримата подсъдими
не е участвал в кражбата на вещи от дома на св.Портарски, а че същите са се
сдобили с вещите предмет на кражбата и са ги продали на св.Николов и
Александров.
За да е налице
предварителен сговор за извършване на престъпление от четири лица, каквото
обвинение имаме в настоящия случай - по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК следва да
бъде установено безспорно, че предварително е било взето решение от тези четири
лица и след това е извършено самото престъпление.
В настоящето
производство за този важен момент липсва каквото и да е пряко или косвено
доказателство.
Съдът изгражда
своите изводи на база събраните и проверени в съдебно следствие факти и
доказателства при спазване на наказателно процесуалната форма, като не са
доказателства и не могат да бъдат поставени в основата на съдийското убеждение
факти, които не са били установени от съда в съдебно заседание при
взаимодействието на страните. По делото
не бяха събрани никакви – нито преки, нито косвени доказателства, от които да
може да се направи обоснован извод за участието на подсъдими в извършването
престъпление. Единствено беше установено, че трима от подсъдимите са продали
вещи от деянието предмет на обвинителният акт на св.Николов и на
св.Александров, от които в последствие са били и иззети.
При положение,
че събраните по делото доказателства в своята съвкупност не водят до
единствения възможен извод, че именно подсъдимите са извършили престъплението
кражба по чл. 195, ал.1, т.3, пр.ІІ-ро , т.4, пр.І-во и ІІ-ро, т.5, във вр. с
чл.20, ал.2 НК за П. и престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, пр.ІІ—ро, т.4, пр.І-во и ІІ-ро, т.5 и т.7 във вр. с чл.20,
ал.2 и чл.28, ал.1 от НК за подсъдимите М. и К., съдът счита, че обвинението,
внесено от РП – Дупница не е доказано в хода на съдебното следствие, и същото
почива единствено на предположения, а императивната разпоредба на чл.303 ал.1 ,
от НПК забранява съдът да формира вътрешното си убеждение, въз основа на
предположения и в резултат да постанови осъдителна присъда.
Съдът съобрази
и императивната разпоредба на чл.304, предложение второ от НПК, а именно, че не
се установява деянието да е извършено от тримата подсъдими, поради което ги е признал за
невинни по повдигнатото им обвинение и ги е оправдал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери,
че подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, пр.ІІ-ро , т.4, пр.І-во и ІІ-ро,
т.5, във вр. с чл.20, ал.2 НК за П. и
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.ІІ—ро, т.4, пр.І-во и ІІ-ро, т.5 и т.7
във вр. с чл.20, ал.2 и чл.28, ал.1 от НК за подсъдимите М. и К. .
Съдебният състав прие, че събраните по делото доказателства
са недостатъчни, за да бъдат признати подсъдимите за виновни в извършване на инкриминираното
деяние. За да даде отговор на въпроса дали подсъдимите са автори на
престъплението, за които им е повдигнато обвинение, съдът обсъди всички доказателства,
върху които се гради приетата за установена от обвинението фактическа
обстановка в обвинителния акт. След извършения анализ на доказателствените
материали - поотделно и в тяхната съвкупност, обаче, не достигна до несъмнен
извод, че именно подсъдимите са извършили кражба от дома на свидетеля
Портарски,още повече, че присъдата не може да почива и на прочетени обяснение
от страна на подсъдим-а именно подсъдимия П. по отношение на когото
производството е по реда на чл.269 ал.3 т.4 от НПК и свидетелките показания на
св.И..
По делото безспорно се установява, че от дома на
св.Портарски е извършена кражба на
вещи,но първоначално от неговия син са посочени за откраднати много повече вещи
от включените в обвинителния акт.
Самите подсъдими
твърдят, че не са извършвали деянието и не дават никакви обяснения, както на
досъдебно, така и на съдебно производство. По никакъв начин не може да се
извлече предварителния сговор за извършване на кражба, при условие, че няма
данни за него по делото.
С оглед на така приетото за установено от
фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия състав на съда
прие, че обвиненията срещу подсъдимите не са доказани по несъмнен начин, каквото е
изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъдат признати за виновни и конкретно,
че преди всичко не е установено безспорно да са осъществили състава на
престъплението кражба в който случай, съгласно чл. 304 от НПК, следва да бъдат
признати за не виновни и бъдат
оправдани.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски остават за сметка на
държавата.
При
така направените фактически и правни констатации и изводи и с оглед вътрешното
си убеждение, съдът постанови своята оправдателна присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: