Р
Е Ш Е
Н И Е №
145
гр.Шумен 29.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Теодора
Димитрова
2.Соня С.
при секретаря Силвия Методиева като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№155 по
описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №72/27.01.2020г. по гр.д.№1302/2019г. описа на ШРС , съдът е отхвърлил предявения
от Д.Б.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Н.Р. от БАК срещу В.С.П.,
с ЕГН **********,*** осъдителен иск с правно основание чл.249 от ЗЗД, във вр. с
чл.243 от ЗЗД за заплащане на сумата 10000 лева /десет хиляди лева/,
представляваща част от общо претендираната сума от 42393.11 лева, дадена от
ищеца в заем за послужване, отхвърлил е
предявения в условията на евентуалност от Д.Б.А. срещу В.С.П. осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.59 от ЗЗД за заплащане
на сумата 10000 лева /десет хиляди лева/, представляваща част от общо
претендираната сума от 42393.11 лева, дадена без основание от ищеца на
ответницата, осъдил е Д.Б.А. с ЕГН **********
на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на В.С.П., с ЕГН**********,***
сумата от 830лв., представляваща направени в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението е обжалвано от Д.Б.А.,
действащ , чрез пълномощника си адв.Н.Р. от БАК като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено
и
вместо това съдът да постанови ново с което
да уважи исковете .
Въззиваемата
В.С.П.,
действаща, чрез пълномощника си адв.И.И. от ШАК е депозирала
отговор с който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното
решение.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След
проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите констатации на
първоинстанционният и по силата на чл.272 ГПК препраща към тях .
Независимо от това и във връзка с
оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното
:
Ищецът основава претенцията си на сключен между страните
договор за заем за сумата от 42 393.11лв. , от която по предявеният иск
претедира частично сумата от 10 000лв. ШРС е
квалифицирал предявеният иск с правно основание чл.243 ЗЗД като заем за
послужване. При заема за послужване регламентиран в чл.243 и сл. от ЗЗД
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една индивидуално определена
вещ за временно ползване , а заемателят се задължава да я върне . Парите са
родово определени вещи и не могат да бъдат обект на договор за заем за
послужване ,като самият ищец в допълнително молба от 07.01.2018г./ на стр.386
от делото на ШРС/ твърди наличието на договор за заем между страните. Първоинстанционният
съд неправилно е квалифицирал искът по 243 ЗЗД, но съобразно изложените от ищеца фактически и правни твърдения съдът
счита ,че правилната квалификация на иска е по чл.240 ал.1 ЗЗД. Основното и при двата иска е че се
предоставя в заем вещ , като текста на чл.240 ал.1 ЗЗД касае потребиви вещи , а
теста на чл.243 ЗЗД такива , които не са потребими.
Въззивният съд счита , че ШРС е обсъдил и се е произнесъл
по всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото, които ищецът сочи и е разпределил правилно доказателствената
тежест в доклада си относно подлежащите на доказване факти по делото и
решението му не страда от пороци на това основание и въпреки непрецизната
правна квалификация на иска не е налице нарушение ,което да обосновава
недопустимост на решението в тази му част.
За да възникне задължение за връщане на процесната сума следва да се установи наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за заем . Договорът за паричен заем е неформален,
реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, както и комутативен, т.е.
правните последици настъпват при предаване в собственост на уговорената парична
сума, като за заемодателя възниква правото да иска от заемателя връщане на
дадената сума. Съгласно разпределението на доказателствената
тежест ищецът следва да докаже наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото - сключен договор за заем по силата на
който той е предоставил на ответника сочената сума , а той е поел задължение да
му я върне, а ответникът следва да
докаже ,че е върнал на ищеца процесната сума.
От събраните по делото доказателства съдът счита ,че не се доказа
наличието на такъв договор с неговите съществени елементи. Между страните не е
спорно ,че ищецът е превеждал по банкова сметка ***т 12.2014г.-09.2018г. , но
не се
доказа по делото ,че тези суми са били предоставени в заем на
ответницата и че тя се е задължила да ги върне на ищеца, като основанието за
превеждането на тези суми не може да се предполага , а следваше да се докаже от
ищеца при условията на пълно и главно доказване ,което не бе извършено по
делото. Фактът ,че някои от получени от ответницата парични суми са били
прехвърляни от нея на сметката на нейно дружество не води до извода ,че са й
били дадени в заем от ищеца.
Ето защо главният иск по делото на осн.чл.240 ЗЗД за сумата от
10 000лв. , предявен като частичен от общо 42393.11 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът претендира исковата сума и чрез
предявен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД като евентуален , като твърди , че с
получаването на исковата сума ответницата се е обогатила неоснователно за
негова сметка .
Съдът счита ,че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и от отговорите на ищеца дадени от него по реда
на чл.176 ГПК се доказва ,че страните са били във фактическо съжителство.
Ищецът в отговорите си по реда на чл.176 ГПК признава факта ,че с ответницата
са имали интимна връзка, че се е
прибирал в страната два пъти в годината по коледните и новогодишните празници и
един път през лятото, и през това време е отсядал в дома на ответницата ,че тя
го е посетила в Англия веднъж сама и още веднъж с детето й , като разходите за
тези посещения били поети от него , че са ходили
заедно на почивки и екскурзии , че когато е бил в България й е закупувал
дрехи . От показанията на разпитаните по делото две свидетелки пред ШРС се
потвърждава гореизложеното и се установява , че страните имали връзка и живели
на семейни начала около 4-5 години. През това време ищецът работел в Англия и се
връщал на всички празници и през лятото за почивка. Когато идвал в България
ищецът пребивавал в дома на ответницата. Ищецът бил кръстник на детето на
свидетелката З.В.. Ищецът изпращал пари на ответницата ,които се използвали от
нея за покриване на разходи ,кредити ,за дома за домакински уреди и
обзавеждане- пералня, прахосмукачка, диван. С получените пари ответницата
погасявала кредити на ищеца. На всички празници свидетелката З.В. и двете
страни били заедно и ги празнували , като на кръщенето на детето й пренощували
и две вечери в манастир . Ищецът бил в много добри отношения с детето на
ответницата и поел разходите за празненството по случай абитуриенския бал на
детето ,който бил в заведението на свидетелката В.. Ответницата ходила при
ищеца в Англия два пъти един път сама и един път с детето. Тримата заедно
ходили и на почивки в страната и в чужбина. Когато ищецът бил в страната те живеели заедно като
семейство. Двете страни пред свидетелката В. коментирали ,че трябва да се
закупи пералня ,за което ищецът казал че ще изпрати пари на ответницата. Страните
се чували всеки ден. Ищецът водел детето на ответницата на уроци и на училище.
Свидетелката И. присъствала на разговори между страните за нуждата от
закупуване на вещи и уреди с парите ,които ответницата получавала от ищеца. Съдът
кредитира напълно показанията на свидетелите тъй като те са последователни и
непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Предвид гореизложеното съдът приема за установено
по делото , че страните са били във фактическо съжителство и поради това и
престираното от ищеца е при съзнателно изпълнение на нравствен дълг. Съгласно
чл.55 ал.2 ЗЗД ,не може да иска връщане онзи ,който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Съгласно
т.2 от Постановление №1/28.05.1979г. по гр.д.№1/79г. на Пленума на ВС
съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране ,поради
което даденото не подлежи на връщане . Дали е налице нравствен дълг се определя
от установеното в обществото морални правила ,съществуващи независимо от
субективното отношение на лицата към тези правила и към осъщественото в
конкретния случай поведение. Съдът счита ,че предвид сложилите се между
страните отношения на съвместно съжителство ,включващо и интимни отношения и отношението на ищеца към детето на
ответницата следва да се приеме ,че даденото е в изпълнение на нравствен дълг
на мъжа за полагане на грижа на жената с която живее на семейни начала и нейното
дете. Броят на паричните преводи и тяхната периодичност обосновават извода за
предоставяне на периодична издръжка, като средствата са предоставяни и за закупуването на обзавеждане
за съвместно обитаваното жилище по време на посещенията на ищеца в РБ , както и
за заплащане на почивки и екскурзии, за посещенията на ответницата и детето й в
Англия , за погасяване на задълженията
на ищеца по договори за кредит , а не за предоставяне на пари на друго
основание и предоставянето им е
направено съзнателно от ищеца , а не поради грешка.
В жалбата си
жалбоподателят твърди , че от представената справка за пътуванията му през
годините за периода от 2014г. до 2018г. се опровергавал извода ,че с ответницата били в съвместно съжителство. В сочената справка
издадена от МВР- ГД „Гранична полиция“ освен конкретно посочените дати на които
ищецът е влизал в РБ за които има записвания за преминаване през ГКПП на
страната , е посочено че след
1.01.2007г. българските граждани ,като ползващи се от право на свободно движение
не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната информационна система
на МВР /АИС „ГК“/ поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за
всички пътувания на категориите лица и МПС. Следователно ищецът може да е
пребивавал в РБ и извън изброените в справката дати и периоди и това да не е
било обект на проверка и статистика от страна на МВР.
Предрид гореизложеното съдът счита , че
и предявеният евентуален иск по ч.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 10 000лв. , предявен като
частичен от общо 42393.11 лв. е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Ето
защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а
депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид изхода от спора на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 830лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №72/27.01.2020г. по гр.д.№1302/2019г. по описа на
ШРС с което съдът
е отхвърлил предявения от Д.Б.А., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв.Н.Р. от БАК срещу В.С.П., с ЕГН **********,***
осъдителен иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД / /непрецизно квалифициран в решението
на основание чл.249 от ЗЗД, във вр. с чл.243 от ЗЗД/ за заплащане на сумата 10 000 лева /десет
хиляди лева/, представляваща част от общо претендираната сума от 42393.11 лева,
дадена от ищеца в заем за послужване, отхвърлил е предявения в условията на евентуалност от Д.Б.А. срещу В.С.П. осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.59 от ЗЗД за заплащане
на сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща част от общо
претендираната сума от 42393.11 лева, дадена без основание от ищеца на
ответницата, осъдил е Д.Б.А. с ЕГН **********
на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на В.С.П., с ЕГН**********,***
сумата от 830лв., представляваща направени в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
.
ОСЪЖДА Д.Б.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Н.Р. от БАК да
заплати на В.С.П., с ЕГН **********,*** разноски по делото за въззивната инстанция в
размер на 830лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.