РЕШЕНИЕ
№ 721 дата 24
юни 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 11 юни 2020 год.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Росица
Дапчева
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ
дело № 506 по описа за 2020 год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Дрянов” ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“ бл.550, вх.1, ет.6, ап.30 против Решение №
85/21.01.2020г., постановено по НАХ дело № 5500/2019г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което е изменено Наказателно
постановление № 434620-F438398/12.04.2019г.,
издадено от началник отдел Оперативни дейности - Бургас, в ЦУ на НАП, с което,
на касатора, за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева, като съдът е намалил наложената имуществена санкция от
3000 лева на 500 лева на основание чл.185, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДДС.
Съдебното
решение се обжалва като неправилно. Твърди, че правото му на защита е нарушено,
тъй като приложената от наказващия орган санкционна норма е неотносима към
установеното нарушение и на това основание
въззивният съд не е следвало да изменя НП, а да го отмени. Иска се
отмяна на оспореното решение и на издаденото наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът по
касация също не се представлява.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационна жалба
е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът е
санкциониран за това, че при извършена проверка на стопанисвания от дружеството
търговски обект – железария, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“
бл.532, е констатирана разлика между
разчетената касова наличност по ФУ - 166,70лв. и фактическата наличност по
описа на паричните средства в касата към момента на проверката - 513,34лв.,
която разлика е положителна - в размер на 346,64лв. и за която няма направени
записвания във ФУ, което притежава функциите служебно въведени и служебно
изведени суми. Прието е, че търговецът не е изпълнил задължението извън
случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ чрез операциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми. За установеното нарушение е
съставен АУАН № 434620-F438398
от инспектор по приходите в ЦУ на НАП, а впоследствие издадено и процесното НП,
с което е ангажирана отговорността на „Дрянов” ЕООД, като на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
За да постанови решението районният съд е приел, че в
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество съдът е приел, че деянието, описано в АУАН и
НП, е доказано по несъмнен начин по делото, но доколкото в тях не се съдържат
констатации същото да е довело до неотразяване на приходи, то неправилно
отговорността на касатора е ангажирана на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Районният съд, на основание чл.337,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, е изменил санкционната част на наказателното
постановление, като е приложил нормата на чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС и на това основание е намалил наложената имуществена санкция на
касатора на 500лв.
Решението е правилно и за него не се констатират отменителни
основания.
Фактите по делото, така както са установени от районния съд
не са спорни. За настоящата инстанция е налице забрана за нови фактически
установявания видно от нормата на чл.220 от АПК, поради което преценката за
приложението на материалния закон е съобразно установените вече по делото
факти. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението.
Касаторът възразява, че административнонаказващият орган
неправилно е приложил санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС и след като е
установил това, първоинстанционният съд е следвало да отмени НП. Както в АУАН,
така и в НП е посочено, че се касае за хипотеза, извън случаите на продажби,
съответно на която е и дадената правна квалификация на нарушението по чл.33,
ал.1 от Наредбата. Следователно, както актосъставителят, така и
административнонаказващия орган са приели, че не се касае за неотчетени
продажби, в който случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи и това
обстоятелство е станало известно на касатора с предявяване на повдигнатото му
обвинение за извършване на административно нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредбата, поради което правото на защита не е нарушено. В този смисъл,
правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. последно
във вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
приложим субсидиарно на основание чл.84 от ЗАНН, без да е налице соченото от
касатора съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото
обвинение. Междувпрочем, едно от исканията на касатора в жалбата пред районния
съд е било именно да се преквалифицира нарушението като такова във вр. с ал.1
на чл.185 от ЗДДС, поради което остава неясно сега поддържаното възражение за
невъзможност на съда да извърши тази преквалификация и на това основание да се
иска отмяна на съдебния акт.
На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие
на отменителни основания за касиране на
решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 85/21.01.2020г., постановено по НАХ дело № 5500/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: