Разпореждане по дело №297/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Делото е образувано по повод депозирана жалба от адв. Юрукова срещу Постановление от 01.02.2011г. на Окръжната П. в Б., с което е отказано връщането на веществени доказателства по ДП № 34/2011г. по описа на РУ на МВР Петрич.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на постановлението, тъй като с него се легализирали неправомерните действия по изземването на сочените веществени доказателства. Излагат се доводи в насока, че постановлението е безмотивно и от него не били ясни какви са конкретните намерения на прокуратурата по отношение собствените на жалещите се вещи. Не на последно място се застъпва за незаконосъобразност, тъй като произнасянето по искането на жалещите се за връщане на вещественото доказателство, било забавено от прокуратурата в такава степен, че да обезмисли по нататъшните действия, които били санирани и от съда с определението за прекратяване на наказателното производство със споразумение.

След запознаване с доказателствата по делото, съдът приема за безусловно установено, че на 11.01.2011г. в рамките на образуваното досъдебно производство бил отнет като веществено доказателство, товарен автомобил влекач марка “ DAF” FT 95.430 с ДК № Е ... ВХ и полуремарке с рег. Д Е .... ЕА собственост на “Е.Т. 1” Е. със седалище и адрес на управление- гр. Б., ул. “ Г.С. Р.” № 14, управлявано от собственика Й.А. Изземването на автомобила станало с АУАН № 15 от 11.01.2011г. на Министерство на финансите- Агенция “Митници” -Митница югозапад на основание чл. 41 от ЗАНН и чл. 107 “а” от ЗАДС, които впоследствие след образуване на наказателното производство били предадени на разследващия полицай със съответния протокол. Самото наказателно производство е било водено за престъпление по чл.242, ал.1, б. „д" от НК. С определение № 2011/02.02.2011г. по НД № 38/2011г. по описа на БлОС, / което служебно се провери/ обвиняемиятП.И., роден на ... в гр.К., Република М. - обвиняем по ДП №34/2011г. по описа на РУП - Петрич бил признат за виновен в това, че на 11.01.2011г. на ГКПП - Кулата /МП - Митница Югозападна/, общ.Петрич, без знанието и разрешението на митницата с товарен автомобил влекач "DAF" FT95.430", с peг. № Е ...ВХ и полуремарке с рег.№ Е ... ЕА, собственост на фирма „. Т. 1" Е. - град Б. е пренесъл през границата на страната от Република Гърция стоки за търговски цели в големи размери на обща стойност 3 757 500 лв. /три милиона седемстотин петдесет и седем хиляди и петстотин лева/ и му била наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3г. /три години/ и „Глоба" в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/.

На основание чл.242, ал.8 от НК било отнето в полза на държавата претендирания от жалещия се товарен автомобил влекач "DAF" FT95.430", с peг. № Е ... ВХ и полуремарке с рег.№ Е ... ЕА, собственост на фирма „. Т. 1" Е. - град Б.. Определението е влязло в сила веднага по смисъла на чл. 382 ал. 9 от НПК. Действително към датата на произнасяне на определението на съда, обжалваното постановление не е било влязло в сила. Същевременно въпроса с отказа да се върнат веществени доказателства /чл. 109- чл.111 от НПК/ в рамките на висящо наказателно производство не е обвързан с правомощията на съда да прецени дали са налице процесуалните основания по чл. 381 и сл. от НПК. Ето защо съдът не намира, че внасянето на споразумение за прекратяване на наказателното производство в срока за обжалване на постановлението на прокурора за отказ да върне веществени доказателство, опорочава определението, с което е било одобрено споразумението, като съответно на Закона и морала.

Отделно от изтъкнатото, съдът приема, че ползваната процедура от адв. Ю., касае веществените доказателства по висящи наказателни производства. Настоящото е приключило с влязло в сила определение за прекратяване на производството по споразумение, от което част е произнасянето по веществените доказателства. Превозното средство е било иззето по аргумент на чл. 242 ал. 8 от НПК, което с още по- голяма сила обезсмисля атаката срещу постановлението на прокурора с отказ да върне веществените доказателства. За жалещия се липсва и правната възможност по чл. 306 от НПК, за друго произнасяне на съда по искането, тъй като по същото има влязло в сила определение на съда адекватно на постановен присъда.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че въпросът с веществените доказателства е бил решен с посоченото вече определение за прекратяване на наказателното пр¯изводство, че към настоящия момент няма висящо такова, че жалещият се не е страна в наказателния процес за престъпление по чл. 242 от НК, съдът намира, че жалбата е недопустима и че следва да я остави без разглеждане.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 111 ал. 3 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на адв. Ю. пълномощник на “ Е. Т. 1” Е. със седалище и адрес на управление- гр. Б., ул. “ Г.С. Р.” № 14 управлявано от собственика Й. А., като недопустима.

Определението на съда е окончателно.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: