Решение по дело №1364/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 111
Дата: 25 февруари 2019 г. (в сила от 25 февруари 2019 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20185501001364
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            25.02.2019 година                      Град С.З.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 23.01.                                                                                              2019 година

В публичното заседание в следния състав:     

                 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                             ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                    

Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА  

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1364 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Обжалвано е решение №1010/ 08.10.2018 г., постановено по гр.д. №2284/2018 г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което e признато  за установено по отношение на „Е.” ЕАД, че Н.В.М. не му дължи сумата 849,89 лв., представляваща коригирана стойност на 5877 кВтч електрическа енергия за периода 25.12.2016 г. – 07.03.2017 г. за имот в гр. С.З., *** и “Е.” ЕАД е осъдено да заплати на Н.В.М. *** сумата от 350 лева, представляваща разноски по делото.

         Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли искаq предявен от Н.В.М.. Претендират се разноските пред двете инстанции.

         В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият счита, че оплакваниятаq изложени в жалбата са изцяло неоснователни и че същата следва да се остави без уважение. Направено е искане да се потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и мотивирано.

 

         Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

         Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

        

         По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на електроенергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия, за имот, находящ се в гр. С.З., ***.

         В производството пред РС са представени  писмени доказателства -  констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №337446/07.03.2017 г., констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №463/18.12.2017 г., справка за коригиране на сметка за ел.енергия от 14.04.2018г., фактура №**********/16.04.2018 г., издадена  от ответника, за дължима от ищеца сума в размер на 849,89 лв., писмо до ищеца относно частично неизмерване на ел.енергия, клиентски номер **********, изх.№6529060-1 /16.04.2018г.

         От представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 463/18.12.2017 г. на БИМ е видно, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера – между входа и изхода на токовата верига, допълнително е монтиран меден проводник /шунт/, като по този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера, преминаващата през него електроенергия се измерва с отклонение извън границите на допустимото.

В хода на производството е допусната и назначена съдебно – техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по делото. Видно от заключението  на експертиза, налице е промяна на метрологичните характеристики на електромера, като манипулацията води до неизмерване на електроенергията, преминаваща през електромера. Според експерта, методиката по чл.48 от ПИКЕЕ е приложена правилно и остойностяването на неизмереното количество електрическа енергия е извършено от ответното дружество, съобразно чл.51 ПИКЕЕ. Според вещото лице, има данни, че електромерът е манипулиран на 25.12.2016 г. в 16,24 ч. Сроковете за вторична проверка на процесния електромер по Заповед № А-441/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН са спазени.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ процедурата за корекцията на неизмерена ел. енергия е предвидена в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение от 14.10.2013 г. е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.

В случая се установява, че процесният електромер не отчита действително ползваното количество електрическа енергия, поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.          Със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Това правомощие, съгласно задължителна практика на ВКС – Решение №111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, може да бъде упражнено, ако крайният снабдител е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. ПИКЕЕ, приети на основание посочените норми, са издадени на 12.11.2013 г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В настоящия случай периодът на корекция е след тази дата, поради което  новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия случай.

 В чл. 28, ал.1 и 2 от общите условия на ищцовото дружество не е посочено, че е регламентиран ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, а единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък липсва регламент по какъв точно начин се извършва.

Ето защо следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

         По отговорността за разноски :

         Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност на заплатеното от Н.В.М. адвокатско възнаграждение.

         Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. В настоящия случай въззиваемият Н.В.М. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., поради което същото не следва да бъде намалявано поради прекомерност.

Въззивникът “Е.” ЕАД следва да заплати на Н.В.М. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРДЖАВА решение № 1010/08.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2284/2018 г. по описа на Районен съд – гр.С.З..

 

ОСЪЖДА “Е.“ ЕАД,  с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П.** да заплати на Н.В.М. *** със съдебен адрес:***, чрез адв. И.П. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лв./ по банкова сметка ***,.

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.       

 

 

                                                                             2.