Решение по дело №57/2021 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е

№71

гр. В., 22.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Й.                                                                                                      2. Д. В.

 

при участието на секретаря Н. К., след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. въззивно гражданско дело № 57 по описа за 2021 на ОС – В., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството пред настоящата инстанция в образувано въз основа на подадена жалба от В.В., чрез адв. В. В., срещу Решение № 551 от 27.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2585/2019 г. на ВРС. Излага аргументи, че атакуваният акт е неправилен.

В законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, не е подаден писмен отговор.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба и съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 В случая въззивната инстанция констатира, че въззивната жалба е  неоснователна.

С решение № 551 от 27.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2585/2019 г., ВРС е осъдил В.С.В. да заплати на Й. Р. Г. сумата от 670 лева, представляваща невърната сума по договор за заем, като искът в останалата част до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен.

Настоящият съдебен състав намира, че контролираният съд е стигнал до правилни фактически изводи, а именно, че:

Ищцовата страна е предала на ответната страна на 14.09.2016г. сумата от 200,00лева, чрез пощенски запис. С разписки от „И. П.“ от 28.09.2016г., от 08.10.2016г. и от 01.11.2016г. ищцовата страна е предала на ответната страна сумите съответно 200,00лева. 240,00лева и 30,00лева.

Във въззивната жалба се излагат възражения, свързани с нарушаване на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Те се изразяват главно в това, че на ответната страна не е предоставен пълен едномесечен срок за отговор на исковата молба. По делото се установява, че на ответницата е предоставена правна помощ. С определение от 03.07.2020 г. адв. В. В. е назначена за неин представител. Препис от определението адв. В. е получила на 08.07.2020 г. Видно от протоколно определение от 27.07.2020 г, районният съд е счел, че новият срок за отговор е изтекъл на 20.07.2021 г., а не на 08.08.2020 г.

Настоящият съдебен състав намира, че действително контролираният съд не е разчел правилно разпоредбата на чл. 259, ал. 3 ГПК, а именно, че тече напълно нов срок, след като молбата за правна помощ бъде уважена. Пред адв. В. обаче не е била налице каквато и да било процесуална пречка да направи възражения, респ. да поиска събиране на доказателства, пред настоящата инстанция, която е такава по същество, но очевидно не е счела за необходимо да предприеме подобни действия. Наред с това адв. В. е получила препис от определението от 03.07.2020 г., в което ясно е написано, че делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.07.2020 г.

На следващо място доводът, че в определението от 03.07.2020 г. контролираният съд е обективирал, че по делото е постъпил писмен отговор от ответника категорично се опровергава. В определението от 03.07.2020 г., намиращо се на л. 31 – 32 от първоинстанционното производство, изрично е записано, че от ответника не е постъпил писмен отговор.

Неоснователно е и възражението, че приобщените като писмени доказателства пощенски запис и разписки от „И. П.“ не доказват, че между ищцата и ответницата е бил скючен договор за заем, тъй като в основанието на преводите, е изписано единствено „паричен предвод“.

Щом ответната страна твърди, че основанието на превода може да е друго, а не договор за заем, тогава в нейна тежест е да го докаже. В хода на цялото производството не е предствено дори едно доказателство в тази насока.

Предвид всичко изложено, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Относно разноски пред въззивната инстанция – предвид изхода на делото и обстоятелството, че няма данни въззиваемата страна да е претендирала разноски, такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 551 от 27.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2585/2019 г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно, респ. не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: