ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. Ловеч, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20244300200071 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от И. К. И., в която моли да бъде условно
предсрочно освободен, тъй като е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч – инспектор режимна
дейност Г.Д. взема становище, че не следва да бъде уважена молбата на
лишения от свобода И. К. И., с оглед изложените доводи от Началника на
Затвора – Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, зам. окр. прокурор П.,
счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на
лишения от свобода, поради което приема, че молбата на И. К. И. следва да
бъде оставена без уважение.
Служебния защитник на И. - адв. В.К. в съдебно заседание счита, че са
налице основанията на чл. 70 от НК и моли да бъде уважена молбата на
подзащитния й. Счита, че са налице и двете необходими предпоставки за
УПО. Заявява,че има риск,тъй като все още не е заменен режима на осъдени с
по-лек,но счита,че и за останалата част от присъдата с оглед ниското
интелектуално ниво на осъдения няма да настъпят позитивни промени .
Лишеният от свобода И. К. И. в съдебно заседание чрез лицензирания
преводач М. С. заявява, че поддържа молбата си и моли да бъде уважена.
Заявява, че иска да се прибере и поддържа казаното от защитника му.
1
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
В момента осъденият И. К. И. изтърпява наказание лишаване от
свобода, наложено с Присъда № 260011/22.12.2020 г. по НОХД № 163/2019 г.
на ОС – Шумен, на осн. чл. 116, ал.1 и чл. 25 от НК в размер на 8 /осем/
години лишаване от свобода, влязла в законна сила на 08.02.2023 г. Начало на
наказанието 11.07.2018 г. Към днешна дата 27.02.2024 г. фактически е
изтърпял 5 /пет /години, 7 /седем/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни, или всичко
5 /пет /години, 7 /седем/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни и има ОСТАТЪК от 2
/две/ години, 4 /четири/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни. Следователно
същият към настоящият момент е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание съгласно изискването на чл. 70 от НК.
От приложеното становище на Началник на Затвора-Ловеч е видно, че
лишеният от свобода И. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер
на 8 години, на осн. чл. 116, ал. 1 от НК, с определен първоначален строг
режим. Анализът на риска от сериозни вреди е посочен като среден, но
поради характера на деянието е определен като висок по отношение на лица в
обществото, особено ако не са защитени. Поради факта, че И. И. е глухоням, с
него трудно може да се осъществи комуникация и е невъзможно изготвянето
на оценка на риска от рецидив. Корекционната работа с него е трудно
осъществима. Деянието, което е извършил, е в резултат на алкохолно
опиянение и липсата на самоконтрол. За това допринасят и съпътстващите
фактори, свързани с личността му - непълноценно личностово и социално
израстване, израснал в примитивна среда. Лишеният от свобода би могъл да е
уязвим от поведението и действията на другите.
В становището ст. комисар С. посочва, че комуникацията на И. с
околните се осъществява със специфични жестове, характерни за
жестомимичен език. В течение на времето не е формирал нормална реч
поради неразвит слух и възприятия от слухов анализатор. Личностовата
структура на лишеният от свобода И. К. И. е незряла, с емоционална
лабилност и волева неустойчивост, с честа смяна на настроенията, лесни
преходи към раздразнителност. Бедните познания и ограничен житейски
опит, както и ниските изисквания на средата определят непълните и
примитивни социални компетенции. Няма изразени трудови навици.
Лишеният от свобода не показва желание за промяна на поведението при
наблюдението му в затворническото общежитие, като проявява безразличие
към дейностите, които предлага пенитенциарната система. Податлив е на
манипулации от страна на други лишени от свобода, които се възползват от
материалното му положение, предвид факта, че взима инвалидна пенсия.
Налице е липсата на автономна позиция, която създава бариери за изграждане
на това да бъде устойчива личност, която да се справя с житейски проблеми.
2
За периода му на престой в затворническото общежитие няма изградено
целеполагане и липсва каквато и да е мотивация за промяна на личността му
като цяло.
Ст. комисар С. посочва още, че в повечето случаи, при опит за
провеждане на разговор с лишения от свобода И., той е придружаван от друг
лишен от свобода, който твърди, че може да му обясни за какво става на
въпрос, като лишеният от свобода И. К. И. отговоря с кимане. Въпреки
трудната комуникация, липсва осъзнатост на действията му, както и
последиците от тях, водещи до наказуемо поведение. Наблюдават се контакти
с лишени от свобода, които доказано нарушават установените правила и
норми. Възможностите за опознаване на света и околната действителност се
ограничават до непосредствено сетивно възприятие от обектите и
отношенията между тях.
Лишеният от свобода И. К. И. няма получени поощрения или
наложени наказания.
В мотивираното предложение Началникът на Затвора - Ловеч е
посочил, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на основание
чл. 439а, ал. 1 от НПК, и на основание чл. 70 от НК, изразява отрицателно
становище л. св. И. К. И. да бъде условно предсрочно освободен, поради
следните причини: За периода на изтърпяване на наказанието, лишеният от
свобода И. К. И. не е показал никаква мотивация за промяна на поведението
си в положителна насока, както и осъзнаване на собствените му грешки.
Ценностите са ориентирани към задоволяване на първичните нужди и
потребности. Липсва ясно изразена позиция. Не показва желание за
оползотворяването на престоя му в затворническото общежитие. Неграмотен
е, като не са изградени елементарни и базисни училищни познания и умения.
Рискът от вреди е среден, но поради характера на деянието се определя като
висок по отношение на лица в обществото. Деянието му е продиктувано от
следните съпътстващи фактори свързани с личността му - непълноценно
личностово и социално израстване, импулсивност, нисък самоконтрол и
често попадане под влияние на неподходящо обкръжение.
Също така в мотивираното становище е посочено, че режимът на
лишения от свобода не е сменен и остава строг. Бедните познания и
ограничения житейски опит, както и ниските изисквания на средата, в която е
отрасъл определят непълните и примитивни социални компетенции,
ограниченото разбиране на света, както и нисък ресурс за предвиждане и
прогнозиране последици от поведението. Тези факти са индикатор, че
лишеният от свобода И. К. И. трудно би променил нагласите си за спазване на
законоустановените правила и норми на
обществото и изграждане на просоциално поведение.
В доклада на ИСДВР И.Н., съгласуван с ИФ НС „СДВР“ инспектор
М.П. е посочено, че ценностната система на лишения от свобода И. е
насочена към задоволяване на първичните нужди и потребности.
3
Личностовата структура на лишеният от свобода е незряла, с емоционална
лабилност и волева неустойчивост. Наблюдава се смяна на настроенията,
склонен към раздразнителност. Бедните познания и ограниченият житейски
опит, както и ниските изисквания на средата определят примитивни социални
компетенции, както и нисък ресурс за предвиждане и прогнозиране
последици от поведението.
Също така е посочено, че комуникацията му с околните се
осъществява със специфични жестове. Контактува с ограничен кръг лишени
от свобода, като е склонен към поддаване на манипулации. Не може да даде
реална оценка на хората около себе си и попадане под влияние на
неподходящо обкръжение. Комуникацията е по-трудно осъществима поради
това, че е глухоням. При разговор с него в повечето случаи до него по
възможност е някой лишен от свобода, като при възможност това е лишеният
от свобода С.Н.Р., който се представя като негов доведен баща и превежда.
Лишеният от свобода не може да заеме автономна позиция, като това е пречка
към изграждане на една устойчива личност. Няма план за решаването на
проблемите си. Водещи са потребностите, свързани с непосредственото
физиологично оцеляване и инстинктивни нужди.
От доклада се установя, че И. е запознат с установените правила и
норми в затворническото общежитие. Въпреки това е склонен да ги
неглижира, поради тази причина, че не може в пълна степен да осъзнае кое е
правилно и кое не. Няма получени поощрения или наложени наказания, както
и няма констатирани нарушения спрямо пенитенциарния персонал. Не се е
включвал в образователни, квалификационни, трудови, спортни, културно-
информационни и други дейности. Липсват трудови навици
и умения. Не проявява интерес към дейностите, предлагани от
пенитенциарната система.
В доклада ИСДВР И.Н. още посочва, че планът на присъда е трудно
осъществим поради това, че лишеният от свобода е глухоням. Въпреки това
не се забелязва каквато и да е било положителна промяна в лишения от
свобода. Престоят му в местата за лишаване от свобода не е ползотворен, като
живее ден за ден. Няма ясно целеполагане. Има нужда от подкрепа и съвети.
Не изразява ясна позиция. Не е участвал в специализирана групова работа. С
лишеният от свобода не са осъществявани кризисни интервенции. Не
проявява интерес към образователни, квалификационни, трудови, спортни и
културни дейности. Липсват изградени трудови навици.
Рискът от вреди е среден. Деянието, което е извършил, е в резултат на
алкохолно опиянение и липсата на самоконтрол. За това допринасят и
съпътстващи фактори, свързани с личността му - непълноценно личностово и
социално израстване, с нисък самоконтрол и неподходяща среда. Лишеният
от свобода би могъл да е уязвим от поведението и действията на другите.
Обществото е в риск, като ще е най-голям при употреба на алкохол и
конфликтна ситуация. Рискът от вреди не може да бъде установен поради
4
това, че е глухоням и корекционна работа с него на практика е трудно
осъществима. Няма възможност за определяне на риска от рецидив поради
невъзможността за осъществяване на диалог с лишеният от свобода И..
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от осъдения, становището от
Началника на Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че същата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Видно от приложената към делото справка към настоящия момент И. К.
И. е изтърпял фактически 5 /пет /години, 7 /седем/ месеца и 16 /шестнадесет/
дни, или всичко 5 /пет /години, 7 /седем/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни и има
ОСТАТЪК от 2 /две/ години, 4 /четири/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни от
наложеното му с Присъда № 260011/22.12.2020 г. по НОХД № 163/2019 г. на
ОС – Шумен, на осн. чл. 116, ал.1 и чл. 25 от НК в размер на 8 /осем/ години
лишаване от свобода. Т.е. налице е едно от изискванията на чл. 70, ал.1, т.1 от
НК, а именно осъденото лице да е изтърпяло не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения И.. Съгласно установената съдебна
практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на
наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото
лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.
Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в
затворническото общежитие по отношение на И., тъй като не са налице
трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че
същия се е превъзпитал и поправил.
Видно от доказателствата приложени към затворническото досие до
настоящия момент И. не е показал действителни позитивни промени в пълен
обем, от които да се направи извод, че така наложеното наказание е
въздействало поправително спрямо него, поради което и настоящата
инстанция приема, че на този етап не са постигнати в пълна степен целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното
наказание, поради което не е налице втората кумулативно дадена
предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
Както сочи и в становището си Началника на Затвора – Ловеч, за
периода на изтърпяване на наказанието, лишеният от свобода И. К. И. не е
показал никаква мотивация за промяна на поведението си в положителна
насока, както и осъзнаване на собствените си грешки. Ценностите са
ориентирани към задоволяване на първичните нужди и потребности. Липсва
5
ясно изразена позиция. Не показва желание за оползотворяването на престоя
си в затворническото общежитие.
Следва да бъде посочено, че видно от социалният доклад, изготвен от
ИСДВР И.Н., съгласуван с ИФ Началник сектор „СДВР“ инспектор М.П.,
планът на присъдата е трудноосъществим поради това, че лишеният от
свобода е глухоням. Въпреки това не се забелязва каквато и да е било
положителна промяна в лишения от свобода. Нещо повече, видно от доклада,
режимът му не е сменен и остава строг, т.е. не е настъпил и положителен
процес в корекционен план. Поставените задачи се игнорират поради липса
на желание за промяна.
В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си И. К. И. не е доказал, че
наказанието лишаване от свобода към настоящия момент му е оказало
нужното корекционно въздействие в пълен обем, поради което и следва да
продължи работата с него в тази насока в местата за лишаване от свобода.
Като ИСДВР Н. сочи, че е необходимо да се работи върху изграждането на
ясно целеполагане, прецизиране на собствения му кръг и проява на повече
активност към промяна на поведението на осъдения И. / л. 12 от делото/.
Нещо повече ИСДВР Н. сочи,че при уважаване на молбата обществото е в
риск,като ще е най-голям при употреба на алкохол и конфликтна ситуация
между осъдения и други лица./л.11 от делото/. В този смисъл е и фактът, че
до настоящия момент режимът на изтърпяване на наказанието не е променен
в по-лек и си остава строг / л. 9 от делото/. С оглед на което настоящата
инстанция приема,че процесната молба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода И. К. И. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 /две/ години, 4 /четири/
месеца и 14 /четиринадесет/ дни от наложеното му с Присъда №
260011/22.12.2020 г. по НОХД № 163/2019 г. на ОС – Шумен, на осн. чл. 116,
ал.1 и чл. 25 от НК в размер на 8 /осем/ години лишаване от свобода, като
неоснователна.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските в размер на 75.35
/седемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ лева за преводач остават за
сметка на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И. К. И.,
роден на *** г. в гр. Шумен, с постоянен и настоящ адрес: ***, български
гражданин, неженен, неграмотен - глухоням, в момента в затвора, ЕГН
6
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
ОСТАТЪКА от 2 /две/ години, 4 /четири/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни
от наложеното му с Присъда № 260011/22.12.2020 г. по НОХД № 163/2019 г.
на ОС – Шумен, на осн. чл. 116, ал.1 и чл. 25 от НК в размер на 8 /осем/
години лишаване от свобода, като неоснователна.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските в размер на 75.35
/седемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ лева за преводач остават за
сметка на съда.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка
окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
7