МОТИВИ по НЧХД № 721
по описа на Карловски районен съд за 2017 година
Частният
тъжител И.О.Ч. е повдигнал обвинение срещу:
И.П.И.
*** за това, че на 10.07.2016 г. в гр. К. му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК
- престъпление по чл.130 ал. 1 от НК,
М.Д.Т. *** за
това, че на 10.07.2016 г. в гр. К. му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК
- престъпление по чл.130 ал. 1 от НК
и Н.Р. *** за
това, че на 10.07.2016 г. в гр. К. му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК
- престъпление по чл.130 ал. 1 от НК.
Частният
тъжител е предявил срещу всеки от тримата подсъдими, а съдът е приел за
съвместно разглеждане граждански искове за претърпените от Ч. в резултат от престъплението, за което е
повдигнато обвинението, неимуществени вреди в размер на по 2000 лв., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането до окончателното
им изплащане.
С влязло в
законна сила на 21.02.2019г. определение наказателното производство е било
прекратено по отношение на подсъдимия И.И. поради
оттегляне на частната тъжба.
С влязло в
законна сила на 10.05.2019г. определение наказателното производство е било
прекратено и по отношение на подсъдимия М.Т. поради оттегляне на частната тъжба
и производството е продължило да се разглежда само по отношение на подсъдимия Н.Р..
В съдебно
заседание частният тъжител чрез повереника си – адв. Р. поддържа предявената тъжба. Предлага на съда да признае подсъдимия Р. за
виновен по повдигнато обвинение и да го осъди. Моли съда да уважи предявения и приет за разглеждане срещу Р.
граждански иск в пълния му размер.
Защитникът на
подсъдимия Р. – адвокат Е. пледира подзащитният му да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнато обвинение. Счита, че същото е
останало недоказано. Подсъдимият Р. поддържа становището на защитника си,
твърди, че е невинен.
Съдът,
като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички събрани по делото
доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.Х., Е.Д.,
М. М.- Н., Г. Ч., депозирани пред съда, приетата на основание чл. 282 от НПК
съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., прочетените и
приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – съдебно- медицинско
удостоверение № 709/11.07.2016г., уведомление от РП К. от 07.11.2017г., препис
от пощенски плик, характеристична справка на частния тъжител, справка за
съдимост и характеристична справка на подсъдимия Р., постановление за спиране
на наказателното производство по
досъдебно производство № 659/2016г. по описа на РУ на МВР К., известие за доставяне, писмени доказателства
по приложеното досъдебно производство – два броя протоколи за предупреждение от
27.07.2016г., справка ЦБКАТ, договор за замяна на МПС, намери за установено
следното:
Подсъдимият
Н.Р.Р., с ЕГН ********** е роден на *** ****** ***.
На
09.07.2016г. частният тъжител И.Ч. помолил свой приятел, свидетелят Д. да го
закара с автомобила си до заведение, находящо се в
края на гр. К., тъй като бил поканен там на почерпка.
Причината да помоли Д. за превоза била, че Ч. бил употребил алкохол. В
заведението пристигнали вечерта след стъмняване. По
това време на бара във външната му част, оформена като градина, били седнали
подсъдимият Р. и свидетелката Х., с която бил във фактическо съжителство, И.И. и М.Т. със съпругите си, които били една компания. Д. и Ч.
седнали до тях на бара странично. По-късно през нощта частният тъжител се
съблякъл и отишъл да се къпе в надуваем басейн, находящ
се на 15-20м. от бара, поставен на
по-висока част спрямо нивото на външната градина на заведението. Към басейна се насочили и И.И. и М.Т., които започнали да нанасят побой на Ч., като към
тях се присъединили и непознати, които се включили в нанасянето на ударите.
Възприел ставащото свидетелят Д. тръгнал към басейна, за да помогне на приятеля
си, като след него натам тръгнал и подсъдимият Р.. Въпреки, че през цялото време имал наблюдение
върху ставащото, свидетелят Д. не възприел подсъдимият Р. да нанася удари на Ч..
С помощта и на трети лица побоят бил преустановен, а Ч. и Д. си тръгнали. Пред заведението Д., който излязъл малко след
приятеля си, забелязал, че Т., И. и друг непознат за него мъж нанасят удари на Ч..
Нанасянето на удари от непознатия
възприел и Р., който излязъл след тях. След като си тръгнали Ч. и Д. посетили
полицията, където първият от тях се оплакал от нанесения му побой.
На
11.07.2016г. частният тъжител се снабдил с медицинско свидетелство №
709/2016г., издадено от съдебен лекар при УМБАЛ „***“, гр. П., където бил превозен по негова молба от
свидетелката М.- Н..
Ден
след инцидента, със свидетеля Ч.,
приятел на частния тъжител се
свързала, негова позната Б.,
готвачка в заведението, в което станал побоя и поискала да осъществи контакт
между Ч. и И.И., тъй като последният му бил нанесъл
побой. Ч. се съгласил. Докато пътували с автомобил към дома на Ч., Ч. чул разговор
между И. и жена му, че М.Т. и Н.Р. също участвали в побоя. По време на
пътуването И. позвънил на подсъдимия по телефона и последният също отишъл до
дома на тъжителя. При пристигането им частният тъжител не пожелал да приеме в
дома си и да разговаря с друг, освен И.,
като придружителите му останали на улицата. При разговора И. предложил на Ч. сумата от две хиляди лева,
за да не го съди, но тъжителят не се съгласил.
По повод
оплакването на частния тъжител с постановление на Районна прокуратура К. било
образувано досъдебно производство №
659/2016г. за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр.
чл. 130 ал. 1 от НК. Тъй като от Районна прокуратура било счетено, че деянието
е за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, тъжителят бил уведомен за възможността да подаде такава в
едномесечен срок, което сторил.
Видно от заключението
на вещото лице д-р М.Б., изготвило назначената съдебно- медицинска експертиза,
по частния тъжител Ч. е било установено
контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на носа, кръвонасядане
на главата и лявата половина на гръдния кош и шията, охлузвания на главата,
гръдния кош вляво, шията и по дясната и лявата мишница и предмишница.
Мозъчното сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието, под
формата на леко зашеметяване се преценя, че е довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Останалите увреждания по
отделно и по съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на
здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и е възможно да бъдат причинени, така както се
посочва от пострадалия и свидетелите, а
именно пристискане на шията с ръка и нанасяне на удари с юмруци по главата,
тила и гръдния кош и падане със застъргване по земната повърхност по дясната
мишница и дясната предмишница и предна лява половина
на гръдния кош. Оздравителният процес е траел около 15-20 дни при благоприятен
ход без настъпването на усложнения в него, за което няма писмени и гласни
доказателства по делото. Непосредствено след инцидента Ч. е изпитвал от умерени
до незначителни болки по сила и интензитет и страдалия, които постепенно са
затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес.
Твърди се в
частната тъжба от частния тъжител Ч., че на 09.07.2016г. И.И.
му се обадил по телефона през деня да отиде вечерта в заведението, което държал
под наем в гр.К., находящо се на края на града, на
изхода, посока гр. Б.,
срещу бензиностанция „П.”.
Частният тъжител в този момент бил на хижа и му трябвало време да се прибере.
Като се прибрал привечер, понеже бил употребил през деня алкохол, потърсил
приятел, Е. Д. *** и го помолил да го закара, с неговата кола до гр.К., и после
да го върне обратно пак в село Б..
Отишли в заведението около 23.30ч., барът и масите на заведението били отвън, в
така наречена лятна градина или лятна част на заведението, а вътре не работело.
Заведението било пълно. Там били много негови познати, И.И.,
Я.-неговата приятелка, Н.Р.
*** и жена му Р.,
сервитьорката С.А. и с тях още едно момче,
което познавал по физиономия и по-късно разбрал, че се казва М.Д.Т., с прякор „***”, с него имало и жена,
която по-късно разбрал, че е съпругата му. Тъжителят и Д. отишли и застанали
при посочените лица, повечето от които прави до бара на заведението. Там
започнали се черпят с алкохол и да си говорят. След няколко часа, около 03 часа
на 10.07.2016г. решил да отиде да се
натопи в надуваемия басейн на заведението. Басейнът се намирал малко след
последните маси на един слог, поставен на около 2-3 метра от последните маси и
на около 10-12 метра от бара. Като цялата част на заведението била добре
осветена. Отишъл в басейна и легнал по корем в същия. След малко при него дошли
И. и този, който познавал само по физиономия - М.. Постояли няколко минути при
него в басейна и излезли. След още няколко минути, М. се върнал до басейна, но
не влезнал, а застанал до Ч.. Без да са разговаряли въобще, същият започнал да
го почуква с коляно в главата. Ударил го така няколко пъти и той, понеже не му
било приятно това, решил да стане от басейна, да излезе и да се махне от там.
Но още с изправянето му същият посегнал с юмрук и го ударил в главата. Ч.
паднал и понеже басейнът бил на по- високо, се притъркулил
и стигнал до крайните маси. Било му замаяно от удара и бавно се опитвал да се
изправи, когато видял как И. идва със засилка към
него. Почти бил изправен, когато И. му нанесъл няколко удара с ръце и крака по
цялото тяло и главата. Следствие на тези няколко бързи удара от него, отново
паднал на земята. Видял, че Е., момчето, което го докарало с колата се опитвало
да дърпа И. и да застава между тях да не го удрят повече. Докато го увещавал да
не го бият, до него дошъл Н.Р. и той тъкмо отново бил станал и му нанесъл
няколко удара с юмрук в лицето. Няколко момчета от гостите, които не познавал
също се включили в боя и му нанесли и те няколко удара в тялото. След това
някои от участниците в побоя над него го хванали и го издърпали, и извлачили
извън заведението, до колата му. Качил се в колата заедно с шофиращия Е. и
отишли направо в полицията в К.. Там обяснил, че са му нанесли побой и в кое
заведение. Останал в полицията, за да дава показания, а патрулката
отишла в заведението. След известно време се върнали патрулните полицаи и
казали, че не водят никой, защото хората в заведението, за които им казал, че
са го били, им били казали, че тъкмо сега идвали от заведение в с.М. и не
знаели за никакъв побой. Частният тъжител възразил, но му казали от полицията
да си изкара медицинско и да дойде после да пусне жалба. Прибрал се почти
сутринта. Не можал да заспи от силните болки по тялото и главата. И след
няколко часа помолил съседи — М.
и М. *** до болница. Те се съгласили и с тяхната кола отишли до П. Първо отишли
в болницата, където била съдебна медицина, но оттам му обяснили, че е почивен ден /неделя/ и няма
съдебен медик, но да отиде в друга болница МБАЛ „***” на П., за да го прегледат. Там го прегледали
на дежурен кабинет, направили му снимки на главата и тялото. Прибрали се и цял
ден му било лошо и изпитвал силни болки по тялото и главата, виело му се свят,
повръщало му се и взел болкоуспокояващи. Следобеда още му позвънил познат на
име Г., с прякор „****” и му казал, че тези, които са го били снощи, искали да
говорят с него и може ли да дойдат у тях да разговарят. Съгласил се, въпреки,
че бил много обиден на същите от случилото се. Дошли Г. „***”, И.И., Я., Б. и Н.. Той обаче, казал, че ще разговаря само с И. и той дошъл
при него, а другите останали по-настрани. И. му се извинил за случилото се, не
бивало да се стига до там, обяснил му, че положението му не било никак цветущо,
защото бил съден и му предложил да му дадат 2 хиляди лева и да забравят за
случилото се, като си оттегли жалбата в полицията. Другите явно чували какво си
говорят и Н. се провикнал, че щял да го закопае, но пари за него нямал да даде. Тъй като не се разбрали и не
искал да говори повече с тях, те си тръгнали. На другия ден отишъл с М.Н. ***
при съдебен медик. Той го прегледал, видял медицинската документация и му издал
съдебно-медицинско удостоверение. Същото удостоверение занесъл в полицията в К.
и го предал на полицай К.. След което започнали повече от една година разпити и
съответните действия от страна на полицията и прокуратурата, докато се стигнало
до уведомление до него от 07.11.2017г., издадено от РП К., получено на
10.11.2017г., с което го уведомили, че деянието е престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия.
От
събраните по делото доказателства изложената в тъжбата фактическа обстановка се
установява само отчасти. Безспорно установено е по делото посещението на
частния тъжител и свидетеля Д. ***, присъединяването към компанията на И. на
бара, нанасянето на побой над тъжителя, след като отишъл да се изкъпе в
басейна, при което получил травматични увреждания, посещението още същата вечер
в полицията, за да подаде оплакване, снабдяването с медицинско удостоверение в
гр. П, където бил придружен от свидетелката Н., както и пристигането в с. Б. на
следващия ден след инцидента на И., жена
му, Р., Б. и Ч., при
което от И. му били предложени 2000лв., за да си оттегли жалбата в полицията.
Посочените
факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия в тази
част напълно съответстват помежду си, подкрепят се изцяло и от писмените
доказателства и от заключението на
вещото лице Б., поради което съдът ги кредитира.
По
делото е налице противоречие в гласните доказателства относно няколко
обстоятелства, свързани с предмета на доказване, част от които се твърдят в
тъжбата - нанасял ли е удари подсъдимият
Р. на частния тъжител и разговарял ли е в двора си в с. Б. частният тъжител с Н.Р.
и с жената на И. или разговорът му е бил само с И., а другите посетители са
останали на улицата.
По отношение
на факта нанасял ли е подсъдимият Р. удари на частния тъжител, противоречието е
в показанията на свидетеля Г. Ч. от една страна и тези на свидетелите Д., Х. и
обясненията на подсъдимия, от друга. Докато Ч. излага сведения, че в побоя над
тъжителя наред с Т. и И. участвал и подсъдимият Р., последният, свидетелят Д. и
свидетелката Х. са категорични, че между двамата не е имало какъвто и да било
физически контакт.
Относно
обстоятелството провеждал ли е в двора си разговор Ч. освен с И. и с Р. и
жената на първия от тях, противоречието е налице между показанията на свидетеля
Ч. от една страна, а от друга – обясненията на подсъдимия.
При обсъждане
показанията на свидетеля Ч., съдът отчита, че същият е в близки приятелски
отношения с частния тъжител. Поради посоченото свидетелят не се явява
незаинтересован и непредубеден свидетел и показанията му следва да се ценят,
съобразно останалите доказателства по делото. Доколкото показанията му в частта относно посещението на дома на
тъжителя по почин на И. и чрез посредничеството на познатата му Б., както и
проведен разговор между И. и Ч., се подкрепят от останалите гласни и писмени
доказателства по делото, съдът ги кредитира. В частта относно нанасяне на побой
на тъжителя от страна на подсъдимия, както и че между Р. и Ч. е бил проведен
разговор, заявеното от него се отрича от подсъдимия. Обясненията на последния
намират опора и в други доказателства по делото. Свидетелите Х. и Д. подкрепят
заявеното от него, а именно, че не е бил участник в причиняването на телесни
увреждания на частния тъжител. Свидетелката Х. също не може да се счете за
такава с липсващ интерес от изхода на делото, доколкото е във фактическо
съжителство с Р.. Не така стои въпросът обаче по отношение на свидетеля Д., за
който не може да се приеме, че е
заинтересован от изхода на делото, предвид, че е в близки отношения
както с частния тъжител, така и с Р.. Този свидетел изцяло потвърждава казаното
от подсъдимия, че последният не е удрял тъжителя, заявява собствени възприятия
относно инцидента още от момента на възникването му и първите нанесени удари от
страна на И. и Т. и други непознати за него лица до приключването му.
Твърди, че Р. е пристигнал на мястото на
сбиването след него самия и от негова страна не е видял да са нанасяни удари,
въпреки, че през цялото време имал пряка видимост. Доколкото обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Х. и Д., отричащи участие на подсъдимия в извършване
на престъплението са еднопосочни съдът ги ползва. Същите не се опровергават от
показанията на свидетеля Ч., имайки предвид, че този свидетел не е очевидец, а сведенията, които съобщава
за авторството на деянието е почерпал от разговор
между други лица, заинтересовани пряко от станалото, един от участниците в
побоя И. и неговата жена. По отношение на факта провеждан ли е разговор между
подсъдимия и Ч. на деня след инцидента, както и местоположението на посетилите
дома на последния, е налице противоречие
между показанията на Ч. и обясненията на подсъдимия. Докато Ч. твърди, че
разговор бил проведен между приятеля му, И., жена му и Р., като най-активен бил
И., подсъдимият съобщава, че още при пристигането им, тъжителят отказал да
разговаря с него и той останал на улицата, където били Ч. и Б., а разговорът се
провел на метри от тях само между И. и Ч..
Според съда в случая следва да бъдат възприети обясненията на
подсъдимия, имайки предвид и че в частната тъжба, самият частен тъжител е
посочил, че е поискал и разговарял само с И., а останалите са били настрани.
След като свидетелят не съобщава обективно дори участниците в разговора, не
може да се възприеме да са обективни показанията му и в частта им, в която
сочи, че и при този разговор е било коментирано участие на подсъдимия Р. в
нанасяне на телесните увреждания на частния тъжител.
Свидетелката М.-
Н. дава правдиви показания за фактите, които е възприела и съдът кредитира
показанията й, същата обаче не изнася сведения пряко относими
към извършване на процесното деяние, а за състоянието
на тъжителя ден след произшествието и посещението при съдебен лекар.
Съдът ползва
обясненията на подсъдимия, който дава подробни обяснения, в които отрича да е
нанасял удари на частния тъжител. Тези му обяснения се потвърждават от
кредитираните от съда доказателства и съдът ги ползва.
Доказателство
за причинена от Р. на Ч. телесна повреда не е и издаденото съдебно- медицинско удостоверение, нито изготвената
съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира.
Последната действително установява наличието на телесни увреждания по частния
тъжител, което е разбираемо, предвид че
по делото безспорно се установи, че
побой над него на процесната дата е бил осъществен,
макар и без участието на подсъдимия.
Обсъдените
доказателства нито пряко, нито косвено установяват обвинителната теза на
частния тъжител. От тях не се доказват фактите, изложени в тъжбата, предмет на
доказване по делото съгласно чл. 102 от НПК. Не се установява подсъдимият Р. да
е нанесъл на частния тъжител твърдените
в частната тъжба удари с юмрук в лицето в резултат, на които да са настъпили
посочените телесни увреждания. Установено по делото е нанасяне на побой над
него от други лица И. и Т., спрямо които наказателното производство беше
прекратено, както и от такива с неизвестна самоличност. Затова съдът призна
подсъдимия за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Предвид
отсъствието на виновно извършено деяние от страна на подсъдимия, от което да са
причинени неимуществени вреди на частния тъжител, съдът прие, че не са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за уважаване на предявения граждански иск,
поради което го отхвърли изцяло като неоснователен.
По
изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.