Решение по дело №352/2019 на Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ № 462

 

гр. Монтана, 1 октомври 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.09.2019 г., в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

               ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                    РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 352 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство е по реда на чл.63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

С решение № 164/09.04.2019 г. по АНД № 233/2019 г. на районен съд Монтана е потвърдено Наказателно постановление № 046 от 26.10.2018 г. на Директор на ОД на МВР, гр. Монтана, с което на "А.з.к.с.и.и о." ЕООД ***, еналожено наказание затова, че на 07.10.2018 г. в гр. Монтана, стадион „О*** “ при охрана на спортно мероприятие – футболна среща, охраняваното дружество „А*** “ ЕООД, гр. С*** , не е сключило трудов договор с лицето К*** Л*** К*** – нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от  административнонаказаното лице, чрез процесуалния си представител адвокат П.Д. от САК, която счита, че при постановяване на решението са допуснати съществен нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон. В мотивите към решението съдът абсолютно необосновано е приел, че установената фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото, която констатация по никакъв начин не кореспондира с въведените от жалбоподателя твърдения и възражения и не е подкрепена с нито един факт, приет от съда за установен. Изобщо не става ясно коя точно фактическа обстановка не се оспорва от страните, тъй като в решението липсват изводи за установени конкретни факти от състава на нарушението. Съдът не е посочил и обсъдил нито едно от събраните по делото доказателства и какви фактически изводи прави въз основа на тях. Напълно е игнорирано основното възражение на жалбоподателя - че не е използвал за осъществяване на охранителна дейност посоченото в НП лице и по време на мероприятието това лице не е извършвало такава дейност. Напълно е пренебрегнато и това, че нито едно от доказателствата по делото не подкрепя извод, че посоченото в НП лице е било натоварено от жалбоподателя с охранителна дейност и че е изпълнявало такава. В допълнителна молба навежда съображения и за антидатиране на издаденото Наказателно постановление.

Ответната страна оспорва касационната жалба. Счита, че са събрани всички писмени и гласни доказателства пред въззивния съд, които са довели до правилния извод на същия, че има извършено нарушение и правилно е определено административнонаказаното лице, т.е. юридическото лице, което следва да носи имуществена санкция за това нарушение. Твърдението в касационната жалба, че има приложено и прието като доказателство писмо, което е издадено на дата 14.11.2018 г. не се установява от прегледа на доказателствата по въззивното дело. В НП № 46 от 26.10.2018 г, което се обжалва, като иззето доказателство в него не е посочено писмо с такава дата, което да е цитирано и изпратено от ТД на НАП С*** . Напротив, там е посочено, че има писмо до и от ТД на НАП – офис Монтана, което е от 18.10.2018 г. Друго писмо на ТД на НАП офис Монтана или на ТД на НАП офис  С*** няма цитирано, нито в АУАН, нито в издаденото НП № 46 от 2018 г. Така че, моли тези твърдения на касационния жалбоподател за изцяло неоснователни. Смята, че не са допуснати никакви процесуални нарушения при издаване на НП и въззивният съд е стигнал до правилен правен извод.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а издаденото наказателно постановление отговаря на всички изисквания на закона. Дава заключение, че не са допуснати съществени  нарушения на административнопроизводствените правила и при установена фактическа обстановка, която не указва на маловажност правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Възраженията, направени с касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлагаа същото да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:  

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е установена и не се оспорва от страните по делото, респ. извършените нарушения са доказани по безспорен начин, поради което правилно е ангажирана отговорността на ”А*** ” ЕООД, ЕИК * . По отношение показанията на свидетеля М*** З*** А*** , досежно наличието на фигурата, разпоредител", съдът намира, че такава фигура не съществува в правния мир и не приема, че това е статут, различен от този на охранителя. В тази насока се позовава и на представения и приложен по делото План за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на стадион „О*** " град Монтана на футболна среща между отборите на ПОФК „Б*** " гр. В*** и ПФК „Л*** " гр. Р*** . Видно от Плана, всичките 25 служители са осъществявали контролно пропускателен режим на различните постове. Изложени са съображения и спрямо вида и размера на наказанието, който поради фиксирането му в закона не подлежи на последваща редукция.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отговорил на всички повдигнати с въззивната жалба възражения, поради което обратното твърдение в касационната жалба се явява необосновано. Същевременно навеждането на нови касационни твърдения, едва в касационната инстанция е недопустимо, предвид обхвата на контрол от тази инстанция, а изложените от този първоинстанционен съд съображения, мнозинството от този състав споделя изцяло.

Безспорно от доказателствата по делото, същите неоспорени от страните, се установява, че „А*** ” ЕООД е търговско дружество осъществяващо частна охранителна дейност, съгласно издаден му лиценз № 1354/22.12.2008год. от МВР, включително и охрана на мероприятия, каквото е процесното такова. Съгласно изискванията на закона това дружество е извършило необходимото уведомление до ОД на МВР Монтана, за дейностите, които ще извършва при провеждане на футболна среща на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион "О*** ", а именно: пропускателен режим и дейности по допускане и настаняване на зрителите и по това обстоятелство не се спори.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧОД предвижда, че охраната на мероприятия е комплекс от дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер, която може да включва и осигуряване на пропускателен режим.

Разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЧОД предвижда, че изпълнител на частна охранителна дейност може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор с юридическото лице.

Съгласно чл. 32, изр. първо от ЗЧОД - За извършване на охрана на мероприятия търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3.

Видно от Плана за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители“, неговата цел е както осигуряване на надеждна организация на мероприятието и строг пропускателен режим и ред, така и на охранителен такъв. В т. 5.5.1. от същия План изрично е посочено, че „Охраната, пропускателният режим и организацията на дейността по допускане и настаняване на зрители на мероприятието се осъществява от 25 служители”. Последните са разпределени в седем поста, съгласно т. 5.1.1. – т. 5.1.7. В случая неоснователно в касационата жалба се прави възражение, че въззивният съд не е взел предвид уведомителното писмо, в което е направено разграничение на извършваните дейности, тъй като за правилното решение на спора от значение са всички доказателства, които се преценяват, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, поради което и с решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до отмяна на същото. В тази връзка правно значение за реализиране на административнонаказателна отговорност има не в какво се изразява уведомлението, а какво е действително извършеното деяние. В случая касаторът дори не опровергава установеното от АНО, а именно: не уточнява конкретно кои служители от предвидените 25, именно с цел извършване на дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер, не изпълняват функции по охрана, а други такива. В тази връзка следва да се има предвид, че дейността по  осигуряване на пропускателен режим е част от охранителната дейност по смисъла на чл. 30 от ЗЧОД,поради което дори и да се приеме за вярно твърдението на касатора, че между охранителите е имало и други лица, извършващи пропускателен режим /без същите да са уточнени, респ. да имат съответни нормативни длъжности/, то тези лица, по силата на закона, са приравнени на охранители. Всички те са разпределени и по съответните за това постове, както за охрана, така и за извършване на пропускателен режим, респ. допускане и настаняване на зрители на мероприятието, без съществено да са разграничени възложените им функции.

По отношение на твърдението за антидатиране на друго НП, извън процесното, съдът намира това твърдение за неоснователно, тъй като дори и това да е така, то това обстоятелство не може и не се отразява на НП, предмет на обжалване в това съдебно производство. От друга страна, не се установява в издаденото НП, предмет на въззивното дело/решение, да е цитирано писмо на ТД на НАП, което да носи дата след датата на неговото издаване.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 164 от 09.04.2019 г. по АНД № 233/2019 г. на районен съд Монтана. 

           

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :

 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

на административен съдия Огнян Методиев Евгениев по КАНД №352/2019г. по описа на Административен съд Монтана

Не споделям становището на останалите членове на касационния състав разгледал КАНД №352/2019г., че касационната жалба срещу Решение по АНД №233/2019г. на Районен съд Монтана подадена от „А.з.к.с.и.и о.“ ЕООД ***, следва да се отхвърли, а въззивното решение следва да се потвърди, като правилно при следните доводи:

            На  „А.з.к.с.и.и о.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция за нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОС), съгласно която ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 8 може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице. За да наложи обжалваната имуществена санкция, административнонаказаващия орган е приел, че лицето К*** Л*** К*** е използвано за осъществяване на охранителна дейност по смисъла на ЗЧОС по време на футболния мач между ПФК „Б*** “ гр.В*** и ПФК „Л*** “ гр.Р*** .

            Считам, че от събраните по делото доказателства не се установява, че лицето К*** Л*** К*** е използвано за осъществяване на охранителна дейност по смисъла на ЗЧОС, респективно незаконосъобразно е прието, че в случая с това лице е следвало да се сключи трудов договор. Това е така, тъй като по делото е приложен сключен Граждански договор със страни „А.з.к.с.и.и о.“ ЕООД *** и К*** Л*** К*** , с който страните се договорили, че срещу уговорено възнаграждение лицето К*** Л*** К*** ще извършва допускане и настаняване на зрители на футболната среща между ПФК „Б*** “ гр.В*** и ПФК „Л*** “ гр.Р*** , която е проведена на 07.10.2018г. Характера на договореното между страните, който са имали свободна воля да договарят условията по гражданския договор, не дава основание да се приеме, че лицето К*** Л*** К*** е следвало да извършва дейност, която е охранителна по смисъла на ЗЧОС, тоест да е следвало с него да се сключва граждански договор. 

            Разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЧОС изрично посочва, че  частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия. Разпоредбата на чл.32, ал.3 ЗЧОС предвижда, че за извършване на охрана на мероприятия търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3, като видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана. От събраните по делото доказателства по никакъв начин не може да се изведе извода, че лицето К*** Л*** К*** е осъществявало дейност, която да е охранителна по смисъла на ЗЧОС, тъй като липсват безспорни данни това лице да е било включено в обособен екип, който да е пряко ангажиран с охранителна дейност на мероприятие, тоест не може да се изведе безпротиворечив извод, че това лице не е било ангажирано само с дейностите предмет на сключения граждански договор.

            Считам, че в случая не е следвало да се налага имуществена санкция за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОС), тъй като не е извършено нарушение на тази разпоредба. При наличието на неизпълнени други условия за извършване на охранителна дейност на мероприятие е имало възможност да се наложи имуществена санкция на други основания, но събраните по делото доказателства не могат да обосноват категоричен извод за извършено нарушение, както приемат останалите членове на съдебния състав.     

Предвид горното не споделям становището на останалите членове на състава и считам, че въззивното решение следва да бъде отменено, тъй като е неправилно.

 

01.10.2019г.                                             АДМ.СЪДИЯ:..............