О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 04.06.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито
заседание на 04.06.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр. д. № 6333/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, предявена от Е.Х. ***.
Ищцата твърди, че като наследник на М.Н.Г.(С.)
е собственик на ½ ид.ч. от дворно място с площ от 1883 кв.м., находящо
се в гр. София, ул. „********), съставляващо парцели І-127а и ХІ-127а от кв.
299, по плана на гр. София, м. „Красно с.-Б.“, при граници: ул. „Б.“ и „Д.Ч.“,
братя В., С.И.. Ищцата моли да бъде установено, че ½ ид.ч. от описания
имот не е общинска собственост.
С молба от 29.11.2016 г., ищцата е
заявила, че правният й интерес от предявяване на отрицателния установителен иск
по отношение на ½ ид.ч. от недвижимия имот е, че е наследник на М.Н.Г.(С.),
която е била собственик на ½ ид.ч. от имота.
Със същата молба, ищцата е заявила, че
предявява отрицателен установителен иск, както за дворното място, така и за
находящата се в същото сграда.
С молба от 30.05.2018 г., ищцата
уточнява, че дворното място е с идентификатор 68134.209.99, съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на
АСКК, а сградата се състои от сутерен и два етажа с площ от 450 кв.м., с площ
по скица 454 кв.м., и съставлява имот с идентификатор 68134.209.99.1.
С отговора на исковата молба, С.О.е
заявила, че предявеният иск е недопустим, тъй като с влязло в сила съдебно
решение е бил отхвърлен предявеният от Е.Х. *** по чл. 108 ЗС за същия имот.
От приложените към отговора на исковата
молба документи и служебно изисканите такива, се установява следното:
През 1999 г., Е.Х.Г.е предявила против С.О.искова
молба, въз основа на която е било образувано гр.д. № 8013/1999 г. по описа на
СРС, 45 състав. Ищцата е твърдяла, че е
собственик по наследство на ½ ид.ч. от неурегулирано дворно място,
находящо се в гр. София, м. „Красно село – Плавателен канал“, ул. „********), с
площ от около 1880 кв.м., ведно с построената в него сграда от сутерен, партер
и етаж.
С решение от 05.06.2000 г. по гр.д. № 8013/1999 г.,
Софийски районен съд, 45 състав, е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС на Е.Х. ***,
предявен като частичен, за ¼ ид.ч. от правото на собственост върху
описаното дворно място и построената в него сграда.
По делото са представени и две решение
на СГС (от 27.07.2001 г. и от 01.03.2006 г.), с които решението на СГС, 45
състав е оставено в сила. Представено е и решение № 2152/22.01.2003 г., с което
решение на СГС от 27.07.2001 г. е оставено в сила.
Видно от извършеното отбелязване (върху
служебно изискания препис), решението на СРС, 45 състав, е влязло в сила на
15.05.2017 г.
В т. 1 от мотивите на Тълкувателно
решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е прието,
че въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право
на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването,
т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен
интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в
исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които
те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.
Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията
– дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца
вещно право.
С т. 1 от ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес производството се прекратява.
В т. 1 от мотивите на Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС
изрично е възприето разбирането, че при отхвърляне на частичния иск се отрича
съществуването на спорното право изцяло. Няма значение по какви съображения е
отхвърлен иска - мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо, с такава
сила се ползва единствено диспозитивът на решението. Отделно, ако бъде уважен
частичният иск, силата на присъдено нещо се разпростира само върху уважената
част, но ако той бъде отхвърлен, съдът със сила на присъдено нещо отрича
основанието, от което се е породило вземането на ищеца, а с това се отрича и
цялото претендирано право.
В настоящия случай, с влязло в сила
съдебно решение е отречено съществуването на правото на собственост на ищеца
върху ¼ от дворното място и сградата върху него. С влизане в сила на
решението на 45 състав на СРС, с което е отхвърлен искът за собственост между
същите страни и на същото основание за ¼ ид.ч., съдът е отрекъл правото
на собственост на ищцата върху цялото й право (заявено като възникнало на
абсолютно идентично основание). С оглед на това и предвид цитираните
разяснения, дадени с т.1 от ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с влязло в сила
съдебно решение са отречени фактите, от които произтича правния интерес на
ищеца. При липса на правен интерес, производството по делото следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА,
на основание чл. 131 ГПК исковата
молба, предявена от Е.Х. ***, поради
недопустимост на предявения с нея иск, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6333/2017 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: