Р Е
Ш Е Н
И Е № 84
гр. Пловдив, 09.03.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. /н/ № 19/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
А.д. „ Б.и С. „ – гр. П., ЕИК … в качеството му на кредитор с прието вземане обжалва Решение № 337 от 31.07.2019 г., по т.д. /н/ № 20/2017 г. на Окръжен Съд – Смолян за спиране на основание чл. 632 ал. 1 вр. ал. 5 от ТЗ на производството по несъстоятелност на търговско дружество „ Х.“ ЕООД – гр. С., ЕИК …. Поддържаните оплаквания са за неправилност, като се твърди че са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ – поради изчерпване на масата на несъстоятелността, с оглед което искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова по чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ.
Отговори по жалбата не са постъпили.
Съдът установи следното:
С Решение № 356/24.07.2017 г. по т.д. /н/ № 20/2017 г. на ОС – Смолян на основание чл. 630 ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „ Х. „ ЕОД, ЕИК …, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото, назначен е временен синдик, определена е дата на първо събрание на кредиторите.
С Определение № 788/24.08.2017 г. е назначен постоянен синдик.
С Определение № 791/24.08.2017 г. кредиторите „ А.П. „ ЕООД *** и А.д. „ Б.и С. „ – гр. П. са задължени на основание чл. 629б ал. ал. 1 и 2 от ТЗ да внесат сумата 5 000 лв. – начални разноски. Сумата е внесена от тях.
С Решение № 143/12.04.2018 г. на основание чл. 711 от ТЗ „ Х. „ ЕООД е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността му, прекратени са правомощията на органите му, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, постановено е да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и евентуално негово разпределение.
От синдика е започната процедура по оценка на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, което имущество включва недвижими имоти и движими вещи, представляващи апортна вноска в капитала на „ Х. „ ЕООД / тогава ООД / от съдружника „ М. – П. „ ЕООД, ЕИК …, който с Решение № 63/18.05.2016 г. по т.д. /н/ № 204/2015 г. на ОС – Плевен е с открито производство по несъстоятелност, а с Решение № 113/11.10.2016 г. „ М. – П. „ ЕООД е обявено в несъстоятелност.
До продажби и осребряване на имуществото не се е стигнало поради успешно проведени от синдика на „ М.- П. „ ЕООД / н/ искове по чл. 647 ал. 1 т.6 от ТЗ. Така с Решение № 73/21.04.2017 г. на ОС – Плевен по т.д. № 189/2016 г./ потвърдено с Решение № 274/19.12.2017 г. по в.т.д. № 237/2017 г. на ВтАС, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 597/20.12.2018 г. на ВКС, I т. о. по негово т.д. № 1123/2018 г. / е прогласена недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ М. – П. „ ЕООД на апортната вноска, направена от това дружество на 10.06.2015 г. в капитала на „ Х. „ ЕООД, а с Решение № 96/05.06. 2017 г. на ОС – Плевен по т.д. № 110/2016 г. / потвърдено с Решение № 14/19.01.2018 г. на ВтАС по в.т.д. № 278/2017 г., касационната жалба срещу което е оставена без разглеждане с Определение № 353/26.10.2018 г. на ВКС, II т.о. по т.д. № 1301/2018 г. / е прогласена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ М. – П. „ ЕООД /н/ и на сключения на 19.06.2015 г. договор за продажба на дружествените дялове от капитала на „ Х. „ ЕООД между „ М.П. „ ЕООД / прехвърлител / и съдружника Х. М. Б. / приобретател и едноличен собственик на капитала на „ Х. „ ЕООД на основание този договор/. След влизане в сила на горепосочените решения по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ е успешно проведен от синдика на „ М. – П. „ ЕООД / н / и иск срещу „ Х. „ ЕООД / н/ с правно основание чл. 649 ал. 2 във вр. ал. 1 от ТЗ, като с Решение № 48/17.04.2019 г. на ОС – Плевен по негово т.д. № 152/2018 г. „ Х. „ ЕООД / н/ е осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „ М. – П. „ ЕООД /н/ и му предаде недвижимите имоти и движимите вещи, предмет на направената от него апортната вноска в капитала на „ Х. „ ЕООД /н/ - спорът относно които е разрешен с влезлите в сила съдебни решения, посочени по горе. Решението е влязло в сила на 17.05.2019 г., на 23.05.2019 г. е издаден изпълнителен лист по него, на 14.06.2019 г. е извършено предаването – от синдика на „ Х. „ ЕООД /н/ на синдика на „ М. – П. „ ЕООД /н/. На 18.07.2019 г. е постъпил доклад от синдика че „ Х. „ ЕООД /н/ не разполага с друго имущество, поради което осребряване не е извършено, средства не са разпределяни между кредиторите му и иска свикване на събрание по чл. 734 от ТЗ и прекратяване на производството по чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ. Към доклада е представил и отчет за дейността си. Събрание е свикано и проведено на 31.07.2019 г., на него е приет отчета на синдика и доклада за неплатените вземания на кредиторите – всички вземания.
Решение за прекратяване по чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ след това събрание не е постановено. Постановено е обжалваното Решение № 337 от 31.07.2019 г. за спиране на производството на основание чл. 632 ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, тъй като междувременно - в хода но производството по чл. 649 ал. 2 във вр. ал. 1 от ТЗ, по искане на синдика е постановено Определение № 238/21.02.2019 г., с което кредиторите „ А.П. „ ЕООД *** и А.д. „ Б.и С. „ – гр. П. са задължени на основание чл. 629б от ТЗ да заплатят текущи разноски в размер на 5 000 лв. за производството по несъстоятелност на „ Х. „ ЕООД / н/. Те не се внесени, поради което и съгласно дадените с определението указания е постановено спирането на основание чл. 632 ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ на производството по несъстоятелността на „ Х.“ ЕООД – гр. С., ЕИК …
В жалбата кредиторът А.д. „ Б.и С. „ – П. поддържа решението да е неправилно с аргументи че при категорично заявена от синдика липса на имущество – активи в масата на несъстоятелността, които да бъдат осребрени, предплащане на разноски за продължаване на производството е безсмислено и то следва да бъде прекратено на основание чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ, още повече че в случая е проведено и заключително събрание на кредиторите по чл. 734 от ТЗ.
Разпоредбите на чл. 632 ал. 4 от ТЗ и на чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ предвиждат самостоятелни, отделни предпоставки за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на несъстоятелния търговец. В първия случай е поради липса на имущество, което да бъде осребрено за удовлетворяване вземанията на кредиторите, а във втория – изчерпване на имуществото чрез неговото осребряване и разпределение на получените средства между кредиторите.
В настоящия случай, с оглед изложеното по горе и данните по делото е видно че е налице липса на имущество - активи, подлежащи на осребряване и разпределение. Тоест във втората фаза на производството не е извършвано осребряване на имущество от масата на несъстоятелността, респ. не се изплащани задължения на дружеството към кредиторите, поради което – според настоящия състав на апелативния съд, не са налице предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелността и заличаване на „ Х. „ ЕООД /н/ на основание чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ. Свикването и провеждането на събранието от 31.07.2019 г. не обосновава извод в противна насока. След като синдикът не е извършвал осребряване на имущество той не би могъл да представи – и не е представил, доклад по чл. 734 ал. 2 от ТЗ за разпределение на суми, събрани при осребряването, нито събранието на кредиторите би могло да вземе / и не е взело / решения по чл. 734 ал. ал. 2 и 3 от ТЗ, съответно за приключване на производството по несъстоятелността на „ Х. „ ЕООД / н/ на основание чл. 735 ал. 1 т. 2 от ТЗ. При констатираната от синдика в хода на производството липса на имущество неговото прекратяване и заличаването на търговеца е на основание чл. 632 ал. 4 от ТЗ, преди постановяването на което решение обаче производството следва да се спре за предплащане на разноски с оглед възможността за попълване на масата на несъстоятелността. Именно на това основание - чл. 632 ал. 1 във вр. ал. 5 от ТЗ, е постановено и обжалваното решение за спиране, поради което настоящия състав на съда го намира за правилно, съответно жалбата срещу него – за неоснователна.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 337 от 31.07.2019 г., по т.д. /н/ № 20/2017 г. на Окръжен Съд – Смолян.
Препис от решението да се изпрати за вписване в търговския регистър.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: Членове: