№ 998
гр. Бургас, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20222100101164 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Р. Г. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес град София, бул. „Александър Стамболийски“
№55, партер, против М. Е., гражданин на Р. Т., род.на **.**.**** год., Р. М. И.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване град Бургас, ул. „А.“ № **, ет. 1 и М.
Д. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване град Бургас, ул. „А.“ № **, ет.1
за обявяване за недействителен по отношение на ищцата сключения на
14.02.2022 година в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, договор за прехвърляне на дружествени дялове с рег. №1112 и
№ 1113, том 1, акт 34 на нотариус рег. № 669 с район на действие Районен съд-
Стара Загора, по силата на който М. Е. е продал на Р. М. И., ЕГН **********,
собствените си 65 дружествени дяла от капитала на „Лайт хаус 2“ ООД, ЕИК
*********, както и на сключения на 14.02.2022 година в писмена форма, с
нотариална заверка на подписите и съдържанието, договор за прехвърляне на
дружествени дялове с рег. № 1110 и №1111, том 1, акт 33 на нотариус рег. №
669 с район на действие Районен съд-Стара Загора, по силата на който М. Е. е
продал на М. Д. П., ЕГН **********, собствените си 65 дружествени дяла от
капитала на „Лайт хаус 2“ ООД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че на 22.07.19 год. ищцата и ответникът Е.,
действащ в качеството на управител на „Лайт хаус 2“ ООД, на съдружник в
„Инвест – МР“ ООД и в лично качество, сключили договор за правна защита и
съдействие с уговорено възнаграждение в размер на 60 000 евро и постигнали
съгласие това възнаграждение да бъде заплатено на ищцата в срок до 30.03.21
год.
1
Твърди се, че до момента на образуване на настоящото дело ответникът
Е. не е заплатил на ищцата договорения адвокатски хонорар, а тя от своя
страна е изпълнила възложените от него дейности.
Поддържа се, че ищцата провела няколко безрезултатни разговора с
първия ответник и го поканила да изпълни задължението си доброволно.
След като това не било сторено, на 17.01.22 год. тя подала заявление по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, образувано в ч.гр.д.
№8/22 год. на ЦРС. Към заявлението ищцата депозирала оригинала на
договора за правна защита и съдействие. С разпореждане №173/15.02.22 год.
заявлението било отхвърлено, тъй като искът не е подсъден на районен съд.
Твърди се, че след това ищцата депозирала пет отделни заявления за
издаване на заповед за изпълнение, по които били образувани ч.гр.д.№51/22
год., №52/22 год. №53/22 год., №54/22 год. и №55/22 год., отнасящи се за части
от вземането й в размер на 60 000 евро. По тези дела били издадени заповеди
за изпълнение срещу солидарните длъжници Е. и „Лайт хаус 2“ ООД, по
които дружеството подало възражения.
Поддържа се, че първият ответник е представлявал „Лайт хаус 2“ ООД
като управител до 04.01.22 год., когато в ТРРЮЛНЦ по партидата на
дружеството е вписана промяна, като Е. е заличен като управител и на негово
място като управители да вписани ответниците И. и П.. Твърди се, че на
14.02.22 год. са сключени два договора, с които Е. е продал дружествените си
дялове от капитала на „Лайт хаус 2“ ООД, както следва: 65 дяла са продадени
на Р. И. и другите 65 дяла са продадени на М. П..
Ищцата твърди, че приобретателите на дяловете са знаели за
съществуването на вземането й към Е. и неговия размер, тъй като още през
м.ноември 2021 год. били уведомени лично от нея чрез представляващия ги
адвокат. Освен това от съдържанието на самите договори се установявало
знанието им за съществуващи задължения на Е. към ищцата, за които към
датата на сключване на договорите са били образувани заповедни, съдебни и
изпълнителни производства.
Ищцата твърди, че първият ответник Е. не разполага с друго имущество,
от което тя може да се удовлетвори.
Заявява се, че продажбата на дружествените дялове цели да увреди
интересите й, да затрудни, осуети или възпрепятства удовлетворяване на
вземането й. Твърди, че към датата на сделките Е. е знаел, че с тези си
действия уврежда ищцата в качеството й на кредитор. Поддържа се, че
вторият и третата ответници са знаели за съществуването на задължението,
както като управители на „Лайт хаус 2“ ООД, така и действайки като
приобретатели на дяловете.
2
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника Р. И.,, с който
претенцията се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че ищцата не установява качеството си на кредитор.
Поддържа се, че дори и тя да е кредитор, със сключването на договорите
не е налице нейно увреждане, тъй като към момента на сключване е заплатена
само част от договорената цена, а остатъкът от 14 760 евро следва да се
изплати в срок от една година от подписването на договора. Сочи се, че
продажната цена ще бъде редуцирана с всички задължения на Е. и на „Лайт
хаус 2“ ООД към трети лица. Това, според ответника, показва, че ищцата не е
увредена, а напротив – интересите й са защитени и ответникът Е. разполага с
ликвидно вземане от 14 760 евро, от което Д. може да се удовлетвори.
Твърди се, че ответникът не е знаел и не е целял да увреди ищцата или
други кредитори, а с действията си се е стремил да защити своите интереси и
интересите на евентуални кредитори на Е. и на „Лайт хаус 2“ ООД. Сочи се, че
очевидно не е знаел и е нямало как за знае за съществуването на подобни
задължения, не е знаел за подадено заявление от ищцата на 17.01.22 год., а за
подадените общо пет заявления по-късно е разбрал в качеството си на
управител на „Лайт хаус 2“ ООД след като са му били връчени заповедите за
изпълнение. За самия документ, чрез който ищцата се легитимира като
кредитор, ответникът узнал едва с връчване на исковите молби по чл.422 от
ГПК.
Оспорва се твърдението на ищцата, че ответникът или адвокатът му са
узнали за задължението в размер на 60 000 евро през м.ноември 2021 год.
Признава се, че на 21.02.22 год., т.е. след сключване на договорите, на ел.поща
на адв.З. е било изпратено съобщение от ищцата, в което са представени
единствено актове на съда, не и договора, въз основа на който се претендира
сумата.
Твърди се, че преди сключване на договорите са били погасени
доброволно задължения на Е. и на „Лайт хаус 2“ ООД, за които ответниците са
знаели, като чрез превода на общо четири суми са били удовлетворени изцяло
претенциите на ищцата, вкл. и разноските по делата. Това според ответника
показва, че той не е имал намерение да уврежда кредитора.
Твърди се, че ответникът, като управител на „Лайт хаус 2“ ООД, е подал
възражения против заповедите, тъй като по информация на Е. той не бил
подписвал договора, не бил поемал задължение, съдържанието на договора не
му било преведено, договореното възнаграждение противоречало на добрите
нрави и не съответствало на възложените дейности, поради драстична
нееквивалентност на престациите, водеща до нищожност, а при условията на
евентуалност поради това, че поетите задължения от ищцата не са изпълнени
3
и не й се дължи възнаграждение. Това била причината ответникът като
управител да откаже доброволно изпълнение.
Заявява се, че не е налице намерение у ответника за увреждане на
кредитора, както и липсва знание, че посредством сделката по чл.129 от ТЗ ще
се увреди който и да е кредитор на длъжника.
Депозиран е отговор от М. П., с който претенцията се оспорва.
Поддържа се, че ищцата не е кредитор и няма действително вземане от
първия ответник.
Твърди се, че не са налице действия от страна на длъжника, с които
ищцата е била увредена, нито че длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането. Поддържа се, че договорът по чл. 129 от ТЗ е сключен и
подписан при условия и срокове, съгласно които не цели увреждането на който
и да е кредитор на прехвърлителя, тъкмо обратното - максимална защита на
законните интереси и права, не само на приобретателя на дяловете, но и на
евентуални бъдещи кредитори на първия ответник Е. и на дружеството.
Поддържа се, че имуществото на ответника не е намалено, пасивът не е
увеличен, а напротив - увеличена е ликвидността на актива му, като
ответникът Е. безспорно и несъмнено има изискуемо и ликвидно вземане от
ответницата в сериозен размер въз основа на договора.
Поддържа се, че доколкото е сключена възмездна сделка, законът
несъмнено изисква не само длъжникът, но и лицето, с което същият е
договарял, да знае за увреждането. Ответницата заявява, че не е знаела за
увреждането на ищцата, нито е целяла или преследвала подобно увреждане.
Оспорва твърдението на ищцата, че й било известно задължението на Е. в
размер от 60 000€ още през месец ноември 2021 год. Заявява, че единственото,
което й е било известно, е, че първият ответник в лично качество и като
управител на дружеството „Лайт хаус 2“ ООД е поел задължения към ищцата
Д., вследствие на което са били образувани изпълнително дело пред ЧСИ
Трифон Димитров и дела пред Районен съд Царево и Районен съд Бургас за
задължения, които са били доброволно и напълно добросъвестно изпълнени от
другия съдружник и ответник Робертинно И., в резултат на което
производствата са били прекратени и ищцата е напълно удовлетворена.
Твърди се, че договорът за правна защита и съдействие не е бил представен с
цитирания от ищцата имейл от 21.02.2022 година до адвокат Златарев.
Моли се претенцията да бъде отхвърлена.
Депозиран е отговор от ответника Е. чрез адв.Емине Мехмед, с който
претенцията се оспорва.
Поддържа се, че договорът за правна помощ не е бил подписан от
ответника Е., нито той в лично качество, нито като управител на „Лайт хаус 2“
4
ООД или като съдружник в „Инвест 2 МР“ ООД е възлагал извършване на
действия от страна на Р. Д.. Оспорва се истинността, съдържанието и
автентичността на договора за правна защита и съдействие и се поддържа, че
ищецът няма качеството на кредитор. Поддържа се, че не е ясен размерът на
вземането. Оспорва се, че действията увреждат кредитора. Поддържа се, че
ответникът е продал собствените си дялове на съдружниците си, като
продажната цена е значително по-висока от номиналната им стойност и това
доказва, че не е налице увреждане на кредитора. Оспорва се твърдението на
ищеца, че при подписване на договорите за продажба на дружествени дялове
на страните е било известно наличието на задължение по горецитирания
договор за правна помощ. Ответникът се позовава на текста на договора за
продажба, в който праводателят-продавач, в качеството си на управител и
съдружник, декларира, че няма каквито и да е задължения към физически и
юридически лица, извън задълженията към Р. Д., за които е било образувано
изпълнително дело № 287 по описа за 2021 година на ЧСИ Трифон Димитров
по издаден на 6/08/2021 година изпълнителен лист. Освен това ответникът се
позовава на декларираното в договора, а именно, че в качеството си на бивш
управител не е подписвал и поемал каквито и да е други договорни
задължения, с които да обременява под каквато и да е форма дружеството.
Моли се за отхвърляне на претенцията.
В съдебно заседание ответниците поддържат оспорването.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, като обявената относителна недействителност възстановява в
отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на
длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото,
предмет на разпореждането, е служело за общо удовлетворение на кредитора
по арг.от чл.133 от ЗЗД.
За да бъде уважена претенцията с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД,
необходимо е ищецът да притежава действително вземане, възникнало преди
атакуваното действие, действието да има увреждащ характер, както и да е
налице определено субективно отношение – знание за увреждането, в случая
и у двете договарящи страни, поради възмездния характер на договорите за
прехвърляне на дружествени дялове.
Между страните е безспорно, че на 14.02.2022 год. са сключени два
отделни договора за прехвърляне на дружествени дялове с нотариални
5
заверки на подписи и съдържание от нотариус под №669 на НК, с който М. Е.
е продал на своите съдружници в „Лайт хаус 2“ ООД с ЕИК *********
дяловете си от капитала на дружеството, както следва: на Р. И. – 65 дяла с
номинал от по 10 лв., на цена от 304 евро за всеки дял, общо за сумата от
19 760 евро и на М. П. – също 65 дяла с номинал от по 10 лв., на цена от 304
евро за всеки дял, общо за сумата от 19 760 евро. И в двата договора се
съдържа клауза, според която цената ще бъде редуцирана с дължимите от
продавача като физическо лице и от дружеството „Лайт хаус 2“ ООД суми към
трети лица по образувани съдебни - заповедни, искови, арбитражни и
изпълнителни дела против Е. и дружеството, вкл.главници, лихви, неустойки
и разноски. Купувачите са се задължили да заплатят уговорената цена, както
следва: сумата от 5 000 лв. всеки от тях в тридневен срок от заличаване на
вписания по партидата на дружеството запор на дружествени дялове,
собственост на Е., като заплащането на първата вноска и вдигането на запора
е основание за незабавно вписване прехвърлянето на дружествените дялове в
ТРРЮЛНЦ (чл.3.2 и 3.3), а остатъкът в размер на 14 760 евро, при
съобразяване на договорената редукция, да бъде изплатен в срок от една
година от подписване на договора. Прехвърлителят е декларирал, че той като
физическо лице , както и дружеството, считано до 04.01.22 год., докогато е бил
управител, нямат задължения към трети лица, извън паричните задължения на
прехвърлителя и на дружеството към Р. Д., за които са образувани заповедни,
съдебни, и изпълнителни производства, известни на страните, и във връзка на
които е наложен запор върху дружествените дялове на прехвърлителя по
изп.дело №287/21 год. на ЧСИ Тр.Димитров. Продавачът е декларирал също,
че не е поемал други задължения, с които да обременява дружеството, и ако
към последното бъдат отправени претенции, за същите да се приложи
договореното за редуциране на продажната цена.
От справка по партидата на „Лайт хаус 2“ ООД с ЕИК ********* в
ТРРЮЛНЦ се установява, че прехвърлителят на дружествените дялове е бил
вписан като управител на дружеството до 04.01.2022 год., след който момент
като управители са вписани ответниците Иванов и Попова.
Установява се също, че на 20.08.2021 год. със съобщение на ЧСИ
Тр.Димитров по изп.дело №287/21 год. е наложен запор върху дружествените
дялове на Е. в „Лайт хаус 2“ ООД по искане на взискателя Р. Д. с цел събиране
на вземането й в размер на 23 203,49 лв., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. Запорът е заличен с вписване от 22.02.2022 год.
въз основа на съобщение от ЧСИ Тр.Димитров, а на 28.02.22 год. е вписано
прехвърлянето на дружествените дялове въз основа на процесните договори,
след който момент всеки от ответниците И. и П. притежава по ½ от капитала,
а Е. е заличен като съдружник.
6
С отговора на исковата молба ответникът И. е представил доказателства
за това, че на 04.02.2022 год. чрез плащане на сумата от 378 лв. е погасил
задълженията на Е. по изп.дело №378/21 год.
С плащане от същата дата на сумата от 824,77 лв. е погасил
задълженията на „Лайт хаус 2“ ООД по гр.д.№553/21 год. на РС Царево.
С плащане от 04.02.22 год. на сумата от 7550,75 лв. е погасил
задълженията на „Лайт хаус 2“ ООД по гр.д.№554/21 год. на РС Царево.
С плащане от 26.04.22 год. на сумата от 735,23 лв. е погасил
задълженията по гр.д.№7993/21 год. на РС Бургас.
Ищцата се легитимира в настоящия процес като кредитор на първия
ответник Е. не с вземанията, описани по-горе и погасени доброволно от
ответника И., а с вземане в размер на 60 000 евро, произтичащо от договор за
правна защита и съдействие от 22.07.2019 год., за което се е снабдила със
стабилизирани заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№51, 52, 53,
55 по описа за 2022 год. на ЦРС за части от вземането, както следва: по ч.гр.д.
№51/22 год. – 24 500 лв.; по ч.гр.д.№52/22 год. – 24 500 лв.; по ч.гр.д.№53/22
год. – 20 800 лв., по ч.гр.д.№55/22 год. – 23 500 лв. От мотивите на решение
№365/06.03.2023 год. по гр.д.№1399/22 год. по описа на ОС Бургас се
установява, че в заповедните производства по чл.410 от ГПК длъжникът Е. не
е подал възражения, след което заповедите са се стабилизирали по отношение
на него и вземанията са частично удовлетворени, като ищцата е направила
отказ от иска за сумата, предмет на ч.гр.д.№51/22 год. С решение
№365/06.03.23 год. е установена дължимост на вземането в размер на 24 000
лв., част от общото вземане в размер на 60 000 евро, за която ищцата се е
снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№54/22 год. по описа на ЦРС и в
тази част решението е влязло в сила по отношение на Е. на 03.05.2924 год.,
видно от отбелязването на последната му страница. Съдът след служебна
справка в ЕИСС установи, че по делото е депозирана единствено въззивна
жалба от „Лайт хаус 2“ ООД. Установи също, че с разпореждане
№2760/16.08.2024 год. по гр.д.№1399/22 год. е отказано издаване на
изпълнителен лист в полза на ищцата за сумата от 24 000 лв., чиято
дължимост от Е. е установена с влязлата в сила част от решението, тъй като
компетентен да издаде изпълнителния лист е заповедния съд – ЦРС. От
изложеното до тук може да се направи извод, че дори и по вече образуваните
изпълнителни дела за събиране на вземанията по стабилизираните заповеди за
изпълнение да са събрани суми, в какъвто смисъл има твърдения от
ответниците, за част от общото вземане в размер на 60 000 евро, а именно за
сумата от 24 000 лв., установена с решение №365/06.03.2023 год. по гр.д.
№1399/22 год., все още не е издаден изпълнителен лист и същата е дължима,
доколкото никой от ответниците не е заявил, че я е погасил доброволно. От
7
горното се налага извод, че ищцата продължава да бъде кредитор на първия
ответник Е. и е доказана първата от предпоставките за реализиране на
потестативното й право, предмет на настоящите искове.
Съдебната практика със задължителен характер приема, че действието
на длъжника уврежда кредитора когато длъжникът се лишава от свое
имущество, имуществото му намалява или в случаите, когато длъжникът не се
обеднява, но с действието си затруднява удовлетворяването на кредитора си.
Съдебната практика приема, че възмездното отчуждаване на имущество
затруднява удовлетворяването на кредиторите, защото получената насрещна
престация лесно може да бъде укрита (напр. решение № 64 от 7.05.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 2549/2020 г., IV г. о., ГК ВКС).
В конкретния случай от съдържанието на двата оспорени договора се
установява, че срещу цената от 19 760 евро длъжникът е продал на всеки от
ответниците И. и П. по 65 дружествени дяла с обща номинална стойност от
650 лв. Уговорено е реално получаване на първа вноска от 5000 евро по всеки
договор и е поето задължение от ответниците за заплащане на остатъка от
14 760 евро в срок от една година от подписване на договора. Ответниците са
представили доказателства, от които се установява, че ищцата е насочила
принудително изпълнение върху вземанията на Е. по двата договора по
изп.дела №303, №304 и №305/22 год. на ЧСИ Тр.Димитров и след като са им
били връчени запорни съобщения, всеки от тях е превел по сметката на ЧСИ
остатъка от договорената цена в размер на 28 868,05 лв., без да се приложи
редукцията, за която страните са постигнали съгласие в процесните договори.
Или, цената на прехвърлените дялове от Е. се е трансформирала в притезание,
върху което ищцата е насочила изпълнение и се е удовлетворила успешно -
обстоятелство, изключващо увреждащия характер на действието и навеждащо
на извод, че действителността на сделките е зачетена от нея. Както вече се
посочи, съдебната практика приема, че възмездното действие е увреждащо за
кредитора когато получената цена не е налична в неговия патримониум или е
укрита и от нея кредиторът не може да удовлетвори притезателното си право,
докато в настоящия случай фактите са противоположни – цената е послужила
за удовлетворяване на ищцата.
От субективна страна е необходимо и двете страни да са знаели за
увреждането, ако такова се установи, поради възмездния характер на
договорите.
Възраженията на първия ответник, че не е подписвал договора за правна
помощ и следователно не е знаел за увреждащия характер на
разпоредителните действия, са преклудирани поради стабилизирането на част
от заповедите за изпълнение и влизане в сила на решение №365/06.03.2023
год. по гр.д.№1399/22 год., ето защо не следва да се обсъждат по същество.
8
При допускане, че процесните договори имат увреждащ характер, следва да се
приеме, че при извършване на разпореждането – сключването на двата
договора за продажба, първият ответник е знаел, че така уврежда кредитора си
и е бил недобросъвестен.
По отношение на третите лица, т.е. на ответниците П. и И.,
недобросъвестност би била налице ако те знаят фактите и обстоятелствата, от
които произтича задължението на техния праводател – така решение
№201/31.10.2018 год. по гр.д.№1036/18 год. ІV гр.о. ВКС.
От съдържанието на самите договори явства, че приобретателите са
знаели за задължения на Е. към ищцата и са ги описали като такива, предмет
на изп.дело №287/21 год. , но както се установява от съвпадащите твърдения
на страните, тези задължения имат друг източник, а не договора за правна
помощ, от който ищцата извежда процесуалната си легитимация по
настоящото дело.
С имейл от 05.12.2021 год. ищцата е уведомила пълномощника на
ответниците, че общото задължение на Е. към нея възлиза на 75 000 евро
главница, за част от които тя е завела дела, подробно изброени по-долу, а
именно изп.дело №287/21 год. с длъжник Е. и размер на задължението от
23 203,49 лв.; ч.гр.д.№404/21 год. на ЦРС с длъжник „Лайт хаус 2“ ООД и
общо задължение от 7 550,57 лв.; ч.гр.д.№405/21 год. на ЦРС с длъжник Е.,
преобразувано в гр.д.№7993/31 год. на БРС с длъжник Е. и задължение от
740,34 лв.; ч.гр.д.№406/21 год. на ЦРС с длъжник „Лайт хаус 2“ ООД с общо
задължение 824,77 лв.
С втори имейл от 21.02.2021 год. тя е уведомила пълномощника, че е
получила разпореждания по пет дела за последната сума, която претендира от
Е. въз основа на подписан договор от 2019 год. и издадени от него
пълномощни нотариално заверени и писмено възложени дейности и за
извършена адвокатска и консултантска работа, която е възложил, но не е
заплатил. Ищцата е уточнила, че претенцията й е за 60 000 евро, за което
вземане подала заявление по чл.410 от ГПК и първоначално й била издадена
заповед за изпълнение, но след това съдът я отменил по свой почин, след
което тя разбила претенцията на суми под 25 000 лв. като частични. Като
прикачени файлове за изпратени разпорежданията на съда в заповедните
производства.
Само първия от двата имейла е изпратен от ищцата преди сключването
на процесните договори и от съдържанието му не може да бъде направен
извод за недобросъвестност на приобретателите Иванов и Попова. Липсват
изложени факти, от които ответниците И. и П. да допуснат, че техният
праводател се е задължил да заплати възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, сключен с ищцата. Такива факти подробно са изложени
9
във втория имейл и от тях може да се установят основанието и размера на
задължението, но не и в кореспонденцията от 05.12.2021 год. Общата главница
от 75 000 евро , посочена в първото писмо, не представлява уведомление за
реално поето задължение по договора за правна защита и съдействие. Видно е
от съдържанието му, че приобретателите са били уведомени за конкретни
задължения по висящи дела, както водени против праводателя им Е., така и
против дружеството, след което те са положили усилия да ги заплатят на
ищцата доброволно. Свързаността на лицата като съдружници, на която се
позовава ищцата, не презумира знание за увреждане в производството по
чл.135 ал.2 от ЗЗД, за разлика от отменителния иск по чл.649 от ТЗ, и може да
бъде само косвено доказателство (решение №64/07.05.21 год. по т.д.№2549/20
год. ІV гр.о. ВКС), но тази свързаност в случая не е достатъчна, тъй като
липсват други, конкретни доказателства, че на ответниците са били известни
правопораждащи юридически факти, от които да заключат за реално
съществуващо задължение по договора за правна защита и съдействие. Ето
защо, дори и да се приеме, че двата договора представляват увреждащи за
ищцата действия, по делото остава недоказана недобросъвестността на
приобретателите по тях, което налага отхвърляне на отменителните искове.
При възмездно договаряне и добросъвестност на приобретателя законът дава
превес на интереса на третото лице пред този на кредитора.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответниците се следват сторените разноски за възнаграждения на адвокат,
както следва – на ответника Е. сумата от 1000 лв. и на ответниците И. и П.
общо 4000 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Р. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес град София, бул. „Александър Стамболийски“ №55, партер,
против М. Е., гражданин на Р. Т., род.на **.**.**** год., Р. М. И., ЕГН
**********, с адрес за призоваване град Бургас, ул. „А.“ № **, ет. 1 и М. Д.
П., ЕГН **********, с адрес за призоваване град Бургас, ул. „А.“ № **, ет.1 за
обявяване за недействителен по отношение на ищцата сключения на
14.02.2022 година в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и
съдържанието, договор за прехвърляне на дружествени дялове с рег. №1112 и
№ 1113, том 1, акт 34 на нотариус рег. № 669 с район на действие Районен съд-
Стара Загора, по силата на който М. Е. е продал на Р. М. И., ЕГН **********,
собствените си 65 дружествени дяла от капитала на „Лайт хаус 2“ ООД, ЕИК
*********, както и на сключения на 14.02.2022 година в писмена форма, с
10
нотариална заверка на подписите и съдържанието, договор за прехвърляне на
дружествени дялове с рег. № 1110 и №1111, том 1, акт 33 на нотариус рег. №
669 с район на действие Районен съд-Стара Загора, по силата на който М. Е. е
продал на М. Д. П., ЕГН **********, собствените си 65 дружествени дяла от
капитала на „Лайт хаус 2“ ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес град София, бул.
„Александър Стамболийски“ №55, партер да заплати на М. Е., гражданин на
Р. Т., род.на **.**.**** год. в гр. А., разноски по делото в размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес град София, бул.
„Александър Стамболийски“ №55, партер да заплати на Р. М. И., ЕГН
**********, с адрес за призоваване град Бургас, ул. „А.“ № **, ет. 1 и М. Д.
П., ЕГН **********, с адрес за призоваване град Бургас, ул. „А.“ № **, ет.1
разноски по делото в размер на 4 000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11