МОТИВИ по Присъда по НОХД №898/2020 година
по описа на РС Ловеч
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу подсъдимият И.С.Т. ***, било предявено с
обвинителен акт обвинение за престъпление по чл. 325, ал.5, във връзка с ал.2
пр.1-во и 2 - ро, във вр. с
ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1,
б.”б" от НК, за това, че на 12.04.2020г. в 11.00 часа, в 18.50 часа и в
20.45 часа в гр. Ловеч, ул. "С. № , ет, ап, при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - изхвърлил от терасата на апартамента в двора на ул. "Х."
№ и върху гаража две пластмасови шишета, пълни с урина и тарелки,
пълни с изпражнения, като при направена му забележка от Б.П.С., отговорил, че
„иска да ги зарази с Корона-вирус" и че са „гяури, цигани" - като
деянието се отличава с изключителен цинизъм и е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта: при пристигане на служители на полицията в 20.45 часа в дома
му, нападнал с кухненски нож Ф.Т.Ф.,***; впоследствие яростно се съпротивлявал,
като се търкалял по земята и ритал с крака при задържането му с цел настаняване
в психиатричната болница от служителите на РУ МВР -Ловеч: Ц.М.С. - полицай
„Охрана на обществения ред" при РУ-Ловеч, водач на патрулен автомобил, и Ц.Г.Г. - полицай „Охрана на обществения ред" при РУ - Ловеч
и Ц.Д.Ц. - ст. полицай командир отделение „Охрана на обществения ред" в
същото управление, всички изпълняващи задълженията си по опазване на
обществения ред.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимият и
неговият защитник адв. И.И.
от ЛАК /назначен за сл. защитник на основание чл.94, ал.1, т.2 от НПК/ са
направили искане делото да се разгледа по общия ред, по който ред е протекло и
съдебното следствие по делото.
В съдебно заседание
представителят на РП – Ловеч излага, че
поддържа обвинението по отношение на подсъдимия Т., тъй като от събраните в
хода на ДП производство доказателства, проверени и в хода на съдебното
следствие и от допълнителните такива, касаещи изясняване на противоречия между
свидетелските показания с проведените очни ставки, експертизи и писмени
доказателства била установена идентична с подробно описаната в обвинителният
акт фактическа обстановка. Сочи, че подсъдимия Т. е добре познат на органите на
полицията, като в хода на делото било изяснено, и че поводът полицейските
служители да посетят домът му бил за оказване на съдействие и превеждане на
лицето в психиатрична болница във връзка с неговото поведение на същия ден
спрямо свидетелите Б.С. и К.С.. Излага, че било изяснено, че по време на извънредното положение
свързано с разпространението на вируса, бъдейки
в домът си от терасата, подсъдимия Т. изхвърлил двукратно човешки
изпражнения и урина в пластмасови опаковки в двора и върху гаража на
свидетелите Спасови, като именно това поведение, свързано с незачитане
правилата на обществото и изключителен цинизъм провокирало съседите му да
сезират органите на полицията и около 20.40 часа полицейския патрул да
пристигне в домът му. Сочи, че случилото се там било детайлно изяснено с
показанията на разпитаните по делото свидетели полицейски, като същото било отразено
и в съставените от тях докладни записки, поради което възраженията на
подсъдимия, че за отИ.ето им в домът му не бил изготвен
писмен документ не отговаряло на обективната истина. Сочи, че при пристигането
на място на полицейските служите от страна на подсъдимия Т. била указана
съпротива, като свидетелите Ф.Ф. и Ц.Г. избили и нож
от ръцете на подсъдимия, като успели в кухненско помещение да му поставят и белезници
на ръцете, изчаквайки пристигането на втори патрул. Сочи, че предвид яростната
съпротива на подсъдимия било необходимо да се доставят и поставят и белезници на
краката на подсъдимия, който продължил да се съпротивлява и с това упражнил и физическо насилие спрямо св. Ц.С.. Сочи, че след
поставянето на белезниците и на краката подс. Т. ***
за преглед и освидетелстване, като предвид състоянието му, в което се намирал
бил оставен на лечение в ДПБ Ловеч. Сочи, че от заключението на съдебно психиатричната
експертиза се установявало, че подс. Т. същият няма
психическо заболяване в тесния смисъл на думата, но че при него е налице
смесено личностово разстройство свързано с постоянна
неотговорност, игнориране на социалните правила и намалени възможности за
самоконтрол върху поведението си. Счита, че наличието на смесено личностово разстройство, се явява смекчаващо вината
обстоятелство, поради което моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи наказание „Лишаване от свобода“ в оптимален размер, което наказание да
изтърпи при строг режим. При тези съображения, моли съда да постанови своя съдебен
акт.
Подсъдимият И.С.Т., р.пр. се е явил лично в с.з., дал
е обяснения по делото, видно от които изцяло оспорва описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, и не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. Сочи, че нямало
приложени по делото никакви веществени доказателства от които да се установява,
че твърденията на полицейските служители са верни, че не е държал нощ, че
полицаите били действали незаконно, че посетили домът му без заповед или друг
документ, както и че се държали грубо и арогантно с майка му. Излага, че нито
го били вкарвали в РУ, нито имало заповед за арест, както и че го били арестували за да го заведат в психиатрична
клиника и чу той се бил съпротивявал за това. На основание чл.94, ал.1, т.2 от НПК съдът му е назначил за сл. защитник определеният и назначен за такъв и в
хода на ДП адв. И.И. от
ЛАК. Защитникът му адв. И. е пледирал, чене са налице
доказателства, които да сочат на безспорния извод, че подзащитният
му е извършил престъплението за което е предаден на съд. Сочи, че в хода на
съдебното следствие били разпитани свидетелите Т.И.Л., К.П.С. и Б.П.С. във
връзка с непристойните му действия, а именно изхвърлянето от терасата на
апартамента в двора на ул. „Х.“ на пластмасови
шишета пълни с урина и тарелки пълни с
изпражнения, но от разпита на свид. Т.Л. се доказало,
че същата на 12.04.2020 год. е била в домът си, на терасата, но че не е имала
пряка видимост към терасата на подс. Т.. Сочи, че от
нейните показания не можело да се докаже по безспорен начин, че Т. е изхвърлил
шишетата и тарелките в двора на ул. “Х.“. Излага, че
от показанията свидетелите К.С. и Б.С. също не можело да се докаже по безспорен
начин, че Т. е изхвърлил въпросните шишета и тарелки.
Сочи, и че по отношение на ритането с
крака от страна на подс. Т. и неговото задържането от
полицейските служители, били събрани противоречиви показания. Моли да не бъдат
кредитирани показанията на полицейските служители, а единствено тези на св. С.Т.
и св. В.Т., които били последователни. Сочи, че при пристигането на
полицейските служители подс. Т. бил в кухнята, както
и че не бил оказвал съпротива, а на следващо място, че не можело да се докаже
по категоричен и несъмнен начин, че на ул. „Х.“ са били изхвърлени шишета и тарелки, тъй като по делото не била направена нито една
експертиза. В този смисъл моли съда да признае подзащитният
му за невиновен за престъплението за което е предаден на съд, а алтернативно на
това, ако съдът счете искането му за неоснователно да бъде приложена
разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като същия страдал от тежко психично
заболяване, поради което моли съда да му определи наказания в предвидения
минимум на НК. В този смисъл моли съда да постанови своя акт.
От събраните по време на досъдебното
производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните
по делото свидетели: Ц.М.С., Ц.Г.Г., Ф.Т.Ф., Ц.Д.Ц., Т.И.Л.,
К.П.С., Б.П.С., В.И.Т., С.И.Т., от проведените очни ставки между свидетелите Ц.М.С.
и В.И.Т., Ц.Г.Г. и В.И.Т., Ф.Т.Ф. и В.И.Т., от приобщените
по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК
показания на св. Ц.М.С., от приобщените
по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК
показания на св. Ф.Т.Ф., от приобщените
по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК
показания на св. Б.П.С., обясненията на подс. Т., от заключението
на в.л. д-р М. и К.Н. по допуснатата и реализирана в хода на ДП комплексна
съдебно – психиатрична и съдебно – психологична експертиза, от заключението на
назначената и реализирана в хода на ДП съдебно – психиатрична експертиза и
заключението на в.л. И.И. по допуснатата и
реализирана в хода на ДП АТЕ, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимия И.С.Т. - български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, живеел в гр. Ловеч, с родителите си, на ул. "С."
№ ет. ап. Бил няколкократно осъждан
предимно за престъпления против реда и общественото спокойствие, като
настоящето деяние е извършено при условията на опасен рецидив.
Свидетелите
К.П.С. и Б.П.С. живеели в къща с двор, находящ се в
гр. Ловеч на ул. "Х.“ №…. В непосредствена близост до домът им се намирал
жилищен блок, на втория етаж на който семейството на подсъдимия Т. притежавало
два апартамента. Единия от апартаментите на сем. Тодорови се обитавал основно
от бабата на подс. Т., но последния често пребивавал
там, като често излизал и на една от терасите му, която се намирала над дворното
място на сем. Спасови.
До 12.04.2020 г. свидетелите К.П.С. и Б.П.С.
не познавали по физиономия подсъдимия и нямали конфликти с него, но били
чували, че същият „тормозел целия блок и квартала".
На 12.04.2020г., около
11.00 часа, свидетелите К.П.С. и Б.П.С. се намирали на дворното си място в гр.
Ловеч на ул. "Х.“ №..и го чистели. По същото време забелязали подс. Т., който се намирал на терасата на апартамента на
баба си, че ги наблюдава. Чистейки и двамата свидетели чули, „че нещо изтропало
в задния им двор“ при което отишли до мястото, където намерили две пластмасови
бутилки /по 0.5л /, пълни с жълтеникава течност и тарелка
/от месни продукти/. Преглаждайки съдържанието на намерените вещи, установили, че
бутилките са пълни с урина, а тарелката - с
изпражнения. Виждайки това, св. С. инстинктивно погледнала към терасата на
която малко преди това видяла подс. Т., който още са
намирал там, че е гледа и се смее. Св. С.
му направила забележка да не хвърля изпражнения в имота им, при което той отвърнал,
че „иска да ги зарази с Корона - вирус" и да ги обижда с думите „гяури“ и
„цигани“. И двамата свидетелите не му обърнали повече внимание, дочистили двора и се прибрали в къщата.
По - късно същия ден – около
18.50 часа – св. Б.С. отишла да изхвърли боклук. Излизайки навън отново
погледнала към терасата на която преди обяд се намирал подс.
Т., и видяла, че той още е там. Подс. Т. виждайки св.
С. да излиза влязъл в апартамента. Ставайки свидетел на това, св. С. решила да
се скрие под козирката на гаража, на място до което от терасата, където се
намирал подсъдимия Т. нямало видимост, и да изчака. Няколко минути по – късно
св. С. видяла подс. Т. отново да излиза на терасата и
да хвърля тарелки пълни с лайна върху покрива на
гаража им. Същата извикала към подсъдимия „Какво правиш?", при което той
започнал да се смее и да я обижда с думите „татарка" и „циганка". Св.
С. предупредила подсъдимия, че ще извика полиция, ако продължава да хвърля
изпражнения в двора им. В този момент на двора излязъл и съпругът - св. С., а св.
С.И.Т. се появил на терасата при синът си. Св. С. направил забележка на св. Т.
да не допуска подсъдимия да прави така при което св. Т. прибрал сина си в
апартамента, а те със св. С. подали сигнал в полицията.
Свидетел на случилото
се на 12.04.2020 г. около 18.50 ч. станала св. Т.Л., която в този момент се
намирала на терасата на апартамента си, от където видяла от апартамента над нея,
обитаван от бабата на подс. Т., да се изхвърля „нещо
бяло“, като тарелка с фекалий
върху покрива на гаража на св. Спасови, както и че падайки съдържанието на тарелката се разпръснало по покрива на гаража и замирисало.
Виждайки това св. Л. погледнала нагоре,
където видяла подс. Т. да се смее. Последната станала
свидетел и на въпрос на св. С. към подс. Т. - „Какво
правиш?“, както и на отправените от страна на подсъдимия към св. С. обидни думи
„татарка“ и „циганка“. Св. Л. видяла и че малко след това на терасата при синът
си се появил св. Т., който го прибирал вътре.
Около 20.45 часа на
12.04.2020 г. свидетелите Ц.М.С., Ц.Г.Г. и Ф.Т.Ф. ***,
от група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна
полиция" към РУ - Ловеч, получили сигнал от дежурния „срещу И.С.Т.".
Последният бил добре известен на органите на полицията, като проблемен и като
лице заради което многократно се отзовавали на сигнали на граждани, с молба за
съдействие. Този път сигнала бил за хвърляне на „кутии с изпражнения".
Свидетелите С., Г. и Ф.
***, за да изяснят случая, където на етажната площадка били посрещнати от
родителите на подс. Т. – св. В. и св. И.Т. Св. Ф.
обяснил и на двамата, че през деня и по - рано на същата вечер синът им хвърлял
кутии с изпражнения към двора на съседите им и по тази причина следвало да бъде
отведен в психиатричната болница за установяване на психичното му състояние. Чувайки
това св. И.Т. се обърнал към сина си с думите „Какво пак си направил?", на
което подсъдимия отговорил „Нищо". В този момент тримата свидетели се
намирали на входната врата на апартамента, а подсъдимия бил в коридора, на
вратата на кухнята и гледал към тях. Чувайки за какво са дошли служителите на
полицията подс. Т. влязъл в кухнята и не след дълго
излязъл оттам с кухненски нож в ръката, с който се насочил към св. Ф.Ф.. Виждайки ножа св. Ф. и св. Г. също тръгнали към
подсъдимия, избутали го навътре в кухнята, като там на дивана св. Ф. успял да
избие ножа от ръката му и заедно със св. Г. предприели действия, насочени към
поставяне на белезници на подсъдимия. Подсъдимия се дърпал, започнал да крещи,
легнал на пода, ритайки с крака. Същевременно и майката на подсъдимия - св. В.Т.
започнала да вика, да заплашва служителите на РУ - Ловеч, че ще ги уволни и че ще
извика телевизия; започнала да звъни и на тел.112, подавайки сигнали, че
действията им са незаконни, като с действията си също пречела на полицаите да
си свършат работата - да приведат лицето в психиатричната болница, за преглед и
освидетелстване. Без каквито и да било действия на служителите на РУ - Ловеч
спрямо св. Т., тя се обърнала гърбом към тях, свалила си долнището на анцуга и
им казала „Вижте ми гъза". Св. Ф. докладвал на дежурния за усложняване на ситуацията
и поискал за съдействие да бъде изпратен и втори автопатрул,
както и да се осигури екип на „Спешна помощ". Свидетелят Ц.Д.Ц. и колегата
му Петър Асенов пристигнали на адреса, където установили, че е необходимо да се
поставят белезници и на краката на подсъдимия. Двамата отново отишли до
сградата на РУ Ловеч, от където взели белезници за краката и се върнали, а не
след дълго на сигнала се отзовал и екип на ЦСМП. Докато свидетелите С., Г. и Ц.
се опитвали да поставят белезници на краката на подс.
Т., последния продължил да буйства и да се съпротивлява, както и да се търкаля
по земята и да ги рита с крака. Въпреки съпротивата от страна на подс. Т. били поставени и белезници на краката му, след което
бил отнесен на носилка до автомобила на ЦСМП и откаран в ДПБ - Ловеч за преглед
и лечение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с
деянието си подс. И.С.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 325, ал.5, във връзка с ал.2
пр.1-во и 2 - ро, във вр. с
ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1,
б.”б" от НК, като на 12.04.2020 г. в 11.00 часа, в
18.50 часа и в 20.45 часа в гр. Ловеч, ул. "С. № 13, ет.2, ап.6, при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - изхвърлил от терасата на апартамента в двора на ул. "Х. № ….и
върху гаража две пластмасови шишета, пълни с урина и тарелки,
пълни с изпражнения, като при направена му забележка от Б.П.С., отговорил, че
„иска да ги зарази с Корона - вирус" и че са „гяури, цигани" - като
деянието се отличава с изключителен цинизъм и е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта: при пристигане на служители на полицията в 20.45 часа в дома
му, нападнал с кухненски нож Ф.Т.Ф., ст. полицай ООР при РУ - Ловеч;
впоследствие яростно се съпротивлявал, като се търкалял по земята и ритал с
крака при задържането му с цел настаняване в психиатричната болница от
служителите на РУ МВР - Ловеч: Ц.М.С. - полицай „Охрана на обществения
ред" при РУ - Ловеч, водач на патрулен автомобил, и Ц.Г.Г. - полицай „Охрана на обществения ред" при РУ -
Ловеч и Ц.Д.Ц. - ст. полицай командир отделение „Охрана на обществения
ред" в същото управление, всички изпълняващи задълженията си по опазване
на обществения ред.
От обективна страна деянието е осъществено от подс. Т. на 12.04.2020 г. в 11.00 ч., в 18.50 ч. и в 20.45
ч., в гр. Ловеч, на ул. „С.“, № ет., ап. при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, чрез непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - изхвърлил от
терасата на апартамента в двора на ул. "Х. № ….и върху гаража две
пластмасови шишета, пълни с урина и тарелки, пълни с
изпражнения, като при направена му забележка от Б.П.С., отговорил, че „иска да
ги зарази с Корона - вирус" и че са „гяури, цигани" - като деянието
се отличава с изключителен цинизъм и е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта: при пристигане на служители на полицията в 20.45 часа в дома му,
нападнал с кухненски нож Ф.Т.Ф.,***; впоследствие яростно се съпротивлявал,
като се търкалял по земята и ритал с крака при задържането му с цел настаняване
в психиатричната болница от служителите на РУ МВР - Ловеч: Ц.М.С. - полицай
„Охрана на обществения ред" при РУ-Ловеч, водач на патрулен автомобил, и Ц.Г.Г. - полицай „Охрана на обществения ред" при РУ -
Ловеч и Ц.Д.Ц. - ст. полицай командир отделение „Охрана на обществения
ред" в същото управление, всички изпълняващи задълженията си по опазване
на обществения ред.
Съдът намира, че
обвинението срещу подсъдимия Т. е доказано
по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимия е
автор на престъплението за което е предаден на съд, поради което направените в
тази връзка възражения от защитникът му се явяват неоснователни. В хода на
съдебното следствие подс. Т. е дал обяснения, с които
оспорва извършването на деянието за което е предаден на съд. Съдът намира така
даденото обяснение от подс. Т. за защитна теза, тъй
като цялостния доказателствен материал и обективните
данни по делото опровергават категорично обяснението на подсъдимия и доказват
приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод вземайки
предвид събраните по делото писмени доказателства, доказателствени
средства и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Установената по делото фактическа обстановка, съдът
прие въз основа на събраните гласни и писмени доказателства по делото, а
именно: показанията на свидетелите Ц.М.С., Ц.Г.Г., Ф.Т.Ф.,
Ц.Д.Ц., Т.И.Л., К.П.С., Б.П.С., от проведените очни ставки между свидетелите Ц.М.С.
и В.И.Т., Ц.Г.Г. и В.И.Т., Ф.Т.Ф. и В.И.Т., от
приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1,
т.2 от НПК показания на св. Ц.М.С., от
приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1,
т.2 от НПК показания на св. Ф.Т.Ф., от
приобщените по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1,
т.1 от НПК показания на св. Б.П.С., от заключението на в.л. д-р М. и К.Н. по
допуснатата и реализирана в хода на ДП комплексна съдебно – психиатрична и
съдебно – психологична експертиза, от заключението на назначената и реализирана
в хода на ДП съдебно – психиатрична експертиза и заключението на в.л. И.И. по допуснатата и реализирана в хода на ДП АТЕ, писмените доказателства по делото, както и от
обясненията на подсъдимия.
За да прецени достоверността на събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един
от свидетелите, с оглед обективната възможност, на всеки един от тях да възприеме
фактите за които свидетелства, възможната заинтересованост на всеки един от
свидетелите, вътрешната логическа убедителност и обективна интерпретация на
очертаните от свидетелите факти, а така също и изнесеното от всеки един от
свидетелите на обвинението и показанията на св. В.И.Т. и св. С.И.Т. и обясненията на подс. Т. дадени в
хода на съдебното следствие, съпоставено с останалите ангажирани по делото доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства в
по - голямата си част си кореспондират изцяло и взаимно се допълват. В този
смисъл съдът не дава вяра на показанията на свидетелите В.И.Т. и С.И.Т., както и на обясненията на подсъдимия в частта им, в
която твърдят, че при посещението на служителите на МВР подсъдимия не е вадил
нож и не го е насочвал към св. Ф., че не се е съпротивлявал при задържането му,
и че полицейските служители са действали незаконосъобразно, тъй като нямали в
себе си и не им показали заповед за задържане, или друг писмен документ, даващ
им право на това посещавайки домът им. В
тази част показанията на двамата посочени по – горе свидетели и обясненията на подс. Т. противоречат от една страна на разпоредбите на
закона уреждащи правомощията на полицейските органи, а от друга на показанията
на свидетелите Ц.М.С., Ц.Г.Г. и Ф.Т.Ф., които ясно и от достатъчно близко разстояние са възприели
подсъдимия да вади нож и с него да се насочва към св. Ф., както и оказаната от
негова страна яростна съпротива при задържането му, за да бъде отведен в ДПБ
Ловеч за установяване на психичното му състояние. В подкрепа на показанията на
цитираните по – горе свидетели, в частта, в която последните свидетелстват, че подс. Т. е оказал яростна съпротива при задържането му, са
и показанията на св. Ц., от които се установява, че заедно със свои колега е бил
изпратен от ОДЧ при РУ Ловеч, на адреса на подсъдимия, за да укаже съдействие на
колегите си Ц.М.С.,
Ц.Г.Г. и Ф.Т.Ф.
при задържането на подс. С.. В този смисъл са и
приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1,
т.2 от НПК показания на св. Ц.М.С. и приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. Ф.Т.Ф., които бяха
прочетени от съда, поради неспомняне на определени обстоятелства от двамата
свидетели. Съдът кредитира приобщените показания
на тези двама свидетели, дадени и в хода на съдебното следствие и пред орган на
досъдебното производство, тъй като те кореспондират с останалите доказателства
по делото, а и след прочитането им бяха потвърдени от свидетелите, които
обясниха възникналите непълноти с липсата на спомени с оглед изминалия
продължителен период от време.
При анализа на показанията на свидетелите С., Г. и Ф.,
съдът не намери основание да се съмнява в безпристрастността им и кредитира
същите като обективни и безпротиворечиви. От друга страна същите съответстват на
показанията на св. Ц., който въпреки, че не е пряк очевидец на всички действия
от страна на подс. Т. при извършването на
инкриминираното деяние описано в обвинителния акт, при пристигането си на място
е възприел яростната съпротива от страна на подс. Т.
да бъде задържан и отведен в ДПБ Ловеч. Съдът намира, че показанията на свидетелите С.,
Г., Ф. и Ц. следва да бъдат кредитирани,
тъй като в показанията им не се наблюдават противоречия и няма данни по делото
да са били във влошени отношения с подсъдимия преди деянието, описано в
обвинителния акт, за да имат мотив да го набедят в престъпление, което не е
извършил, каквато е защитната теза на защитникът на подсъдимия. Анализа на
показанията на тази група свидетели води до извода, че същите са непротиворечиви,
логични и убедителни, съответстват на събраните по делото писмени доказателства
и изготвените по делото експертизи. На показанията на свидетелите С., Г. и Ф., противостоят единствено показанията
на св. Т., св. Т. и обясненията на подс. Т.. Съдът не
кредитира показанията на св. Т., св. Т. и обясненията на подс.
Т., в частта им, в която същите отричат подсъдимият Т. да е нападал с нож св. Ф.,
както и в частта, в която последните заявяват, че полицейските служители са
превишили правата си и са нарушили закона, тъй като не са разполагали с писмени
документи даващи им основание да извършат проверка и да отведат подс. Т. ***, тъй като показанията им противоречат на
всички останали събрани по делото доказателства, които съдът кредитира.
В с. з. не се спори, а това се установява и
от приложеното писмо с УРУ 295р-6614/05.05.2020 г. на
Началник на отдел „Административен“ при ОД на МВР Ловеч, че свидетелите С., Г., Ф. и Ц. са били
органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че свидетелите С.,
Г. и Ф., в качеството им на полицейски служители на 12.04.2020 г., около 20.45
часа посетили домът на подс. Т.,***, относно подаден
сигнал от ОДЧ за психично болно лице, което тормози живущите в блока и хвърля с
предмети и изпражнения по съседен имот находящ се на
ул. „Х.“ №Безспорно в правомощията на полицейските органи от охранителна
полиция влиза и посещаването на частни домове, когато има подадени сигнали за
извършени престъпления или други противообществени прояви, като законът не
изисква за това посещение и извършване на проверка да се изготвя изрична
заповед или каквото и да било друго писмено разрешение, което да бъде представено
на живущите на адреса. Безспорно е и законът предоставя правомощия на
полицейските органи „да задържат лице, което показва тежки психични отклонения
и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на
други лица на явна опасност“, като за това действие отново не е необходимо да
има предварително издаден нарочен писмени документ. Безспорно
в случая са налице и агресивни действия спрямо полицаите, изразяващи се в нападение
с нож на един от полицейските служители, а в последствие указана яростна съпротива при задържането на подс. Т., изразяваща се в бутане на полицаите, търкаляне по
земята и ритане с крака, което дава основание на съда да приеме, че деянието се
е отличило с дързост и изключителен цинизъм. Обстоятелството, че полицейските
органи са прибягнали до ползване на помощни средства след неподчинение от
страна на подсъдимия, както и че се е наложило да бъде извикан и втори
полицейски екип, за съдействие и указване на помощ, и да бъдат поставени
белезници и на краката на подсъдимия, води до извод, че подс.
Т. е оказал яростна съпротива при задържането му. По делото са приложени и
изготвените от полицейските служители посетили процесната
вечер домът на подс. Т. докладни записки, от което
следва че същите стриктно са изпълнили служебните си задължения.
Квалифицираният състав на престъплението
се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е
подчертана значително по - висока обществена опасност. 2. Орган на властта или
представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред, това са органите на МВР – свидетелите С., Г., Ф. и Ц.. Съпротивата
срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред, е квалифициращ елемент на
престъплението по чл. 325, ал. 2, пр. 1 НК и не представлява самостоятелно
престъпление по смисъла на чл. 269, чл. 270, чл. 271 НК. Хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато
непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо
нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, както е в случая, с
изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват
пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или
лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. В случая
нападението с нож, а в последствие указаната съпротива от страна на подс. Т. при задържането му, изразява особен цинизъм и
дързост и е насочено към орган на власт, който осъществява функцията си по
опазване на обществения ред и спокойствие. Тъй като непристойните действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото са
извършени от подсъдимия освен във домът му, и пред апартамента, на между стълбищното пространство, продължили са дълго време и са
насочени към полицейски служители, изпълняващи задълженията си по опазване на
обществения ред, следва да се приеме, че действията в много груба форма засягат
интересите на обществото и личността, като упорито не се прекратяват, с оглед
на което правилно са квалифицирани като хулиганство, по своето съдържание
отличаващо се с изключителни цинизъм и дързост. Поради това правилно деянието
на подсъдимия е квалифицирано като престъпление по чл. 325, ал. 5 във вр.
с ал.2, пр.1, и пр.2 във
връзка с ал. 1 и чл.26, ал.1 във вр.
с чл.29, ал.1, б.б от НК,
по който текст съдът го признава за виновен.
В хода на настоящото производство, се установи
съществено различие между обясненията на подсъдимия и показанията на полицейските
служители, като в подкрепа на показанията на подсъдимия са единствено
показанията на свидетелите В.Т. и С.Т., които от една страна са негови родители
и поначало се явяват заинтересовани от изхода на делото, а от друга страна -
твърдяното от подсъдимия и от тези двама свидетели изцяло се опровергава от
показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Изявленията на които са
последователни и взаимно се допълват и кореспондират изцяло помежду си.
Желанието на подсъдимия за укриване на факти и обстоятелства е обяснимо,
предвид процесуалното му качество, но обясненията му се опровергават по един
несъмнен и неоспорим начин от показанията на свидетелите - очевидци на инцидентите.
Обясненията на подсъдимия съдът прие за израз на
неговата защитна теза, която не намери подкрепа в нито едно доказателство по
делото, освен в показанията на неговите родители – св. В.Т. и св. С.Т., които
основно отричат подсъдимия да е нападал с нож полицейските служители и да е
указвал съпротива при задържането му. Съдът не дава вяра на показанията на св. В.Т.
и св. С.Т., в частта, в която същите отричат подсъдимият да е нападнал с нож
св. Ф., както и в частта, в която заявяват, че не е указвал съпротива при
задържането му, като цени същите като опит да се изгради защитната теза на
подсъдимия. Става ясно дори и от техните показания, че св. Т. е възпрепятствала
полицейските служители да изпълнят задълженията си, като сочат мотив за това
липсата на заповед, или друг писмен документ даващ право на полицейските
служители да задържат и отведат подс. Т. ***. Безспорно
е установено по делото, че тримата свидетели са посетили домът на сем.
Тодорови, в изпълнение на служебните си задължения и действията им са били
изцяло съобразени с правомощията им следващи се по закон. Няма, каквото и да
било данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на показанията и на тримата свидетели, както и не са налице
данни, които да сочат на наличието на мотив полицейските служители да набедят
подсъдимия в престъпление, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното
следствие показания от свидетелите С., Г. и Ф., са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото от тях поведение на подсъдимия и на неговата майка - св. Т. и са годни да обосноват описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка. Нещо повече, в подкрепа на показанията на
свидетелите С., Г. и Ф. са и показанията на св. Ц., който се е отзовал на
сигнал за съдействие от страна на неговите колеги, като от показанията на
последния се установяват безспорни данни сочещи на това, че подс.
Т. е указал яростна съпротива при задържането му, както и че св. Т. е
възпрепятствала полицейските служители да изпълнят служебните си задължения. При
преценка достоверността на показанията на св. Т., съдът взе предвид и заключението
на в.л. по изготвената в хода на ДП комплексна съдебно – психиатрична и съдебно
– психологична експертиза, от което се установява, че св. Т. не страда от
психично заболяване и е психично здрава, като е психично годна да възприема
правилно фактите, които имат значение за делото, както и че емоционалната и
реакция може да се опише като „хистерична“ и „психоинфантилна“
– експлозивна, първосигнална, несъответна на външния
повод, с елементи на ексхибиционизъм, театралност, драматизъм, манипулативно и
агресивност. В подкрепа на показанията на полицейските служители е и
заключението на аудио – техническата експертиза от което е видно, че в процесната вечер св. Т., е подала седем повиквания към
ЕЕНСП 112, регистрирани на 12.04.2020 г. за възникнал инцидент на ул. „С.“ № в
гр. Ловеч, като от същите се установява по безспорен начин, че последната е
възпрепятствала полицейските служители да извършват служебните си задължения,
като са налице данни и за указана съпротива от страна на подс.
Т. да бъде задържан.
Проведените по делото очни ставки между
свидетелката Т. и свидетелите С., Г.
и Ф., с оглед констатирани между последните противоречия, от една страна не
отстраниха противоречията, но същевременно с това не доведоха и извод за
достоверност на показанията на св. Т.. В хода на съдебното следствие при
провеждане и на трите очни ставки св. Т. твърдеше, че синът и не е нападал с
нож св. Ф., както и че не е указвал съпротива при задържането му, като акцента
на показанията и при провеждането на очните ставки беше, че свидетелите се
действала незаконосъобразно посещавайки домът им без писмен документ даващ им
основание и право за това. От своя страна свидетелите С., Г. и Ф. потвърдиха дадените
от тях показания, като и тримата описаха отново действията извършени от
подсъдимия и повода за посещението им в домът на подсъдимия. След анализ на
взаимно изключващите се показания, съдът възприе за достоверни показанията на
свидетелите С., Г. и Ф., тъй като същите се подкрепят от кредитираните
показания на останалите разпитани по делото свидетели, приложените по делото
писмени доказателства, заключенията на изготвените в хода на ДП експертизи, а и
няма индиция за тяхната заинтересованост.
Съдът дава вяра на заключението на изготвената в хода
на досъдебното производство аудио – техническата експертиза, което възприема
като пълно, точно, ясно, обосновано и отговарящо на поставените задачи,
изготвено въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на в.л. И.
и представените от Дирекция „Национална система 112“ РЦ 112 – Монтана писмени доказателства, в това число
съпроводително писмо и компакт диск, съдържащ аудиозаписи
– 7 бр. и електронни картони – 10 бр. Въз основа на официално
представената в хода на ДП цитираната по
– горе информация, от началника на РЦ 112 – Монтана е изготвено и заключението
на АТЕ, от което съдът установи съдържанието на записаната информация на
предоставения от Дирекция НС 112 – МВР, РЦ 112 – Монтана. Липсват по делото,
каквито и да било основания да се приеме, че длъжностното лице от Дирекция
„Национална система 112“, РЦ 112 – Монтана, е подходило недобросъвестно и е
укрило изискана му по официален ред от разследващия полицай информация. Нещо
повече, всички данни за инцидента са били документирани, свалени от регистъра
на спешните повиквания на електронен носител и представени за изготвяне на
заключение по допуснатата в хода на ДП експертиза. На следващо място,
обстоятелството дали процесната вечер св. Т. е
звъняла 7 или 8 пъти на ЦЦ 112 – Монтана, не касае главния факт на доказване в
настоящето дело, а именно участието на подс. Т., в
извършване на престъплението за което е предаден на съд. Заключението на АТЕ,
съдът цени в подкрепа на обвинителната
теза, че в процесната вечер както подс.
Т., така и неговата майка – св. Т. са възпрепятствали полицейските служители да
свършат работата си, както и че подс. Т. е указал
съпротива при задържането му, която не е била прекратена дълго време.
Съдът категорично не приема твърденията на
подсъдимия, че не е изхвърлял от терасата на апартамента, обитаван от неговата
баба в двора на свидетелите С. находящ се в гр. Ловеч
на ул. „Х. № и върху покрива на гаража им пластмасови шишета, пълни с урина и тарелки, пълни с изпражнения, както и че при направена му
забележка от св. С. не и е отговявал, че „иска да ги зарази с коронавирус“ и че са „Гяури, цигани“. Съдът не приема и
твърденията на подсъдимия, че не е нападал с кухненски нож св. Ф., както и че не
е указал съпротива при задържането му. Съдът
намира, че нито едно от твърденията на подс. Т. не
отговоря на фактите по делото. Същите се опровергават от всички останали доказателствени средства, поради което съдът прие, че се
касае за една защитна позиция, на която подсъдимият има право, но която се
явява недоказана. Напротив - показанията на останалите свидетели, с изключение
на тези на неговите родители, които, както е посочено и по – горе са
заинтересовани от изхода на делото, са последователни, убедителни и взаимно си
кореспондират, поради което същите следва да бъдат кредитирани с доверие. Не на
последно място следва да се отбележи, че по делото е изготвена съдебно
психиатрична експертиза на подс. Т., от заключението
на която се установява, че същия страда от Смесено личностово
разстройство /Диссоциална, емоционално – нестабилна
личност, като към момента на извършване на инкриминираното деяние, е бил със
запазена психична годност да разбира свойството и значението на своите
постъпки, като е могъл да ръководи действията си и да предвижда последствията
от тях. Според в.л. личностовото разстройство не
представлява психично заболяване в тесния смисъл на това понятие, а се касае за
характерови особености и отклонения в поведението,
безразличие към чувствата на околните, ниска поносимост
на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни
реакции, неспособност за изживяване на вина и за извличане на поуки от минал
опит и от наложени наказания, постоянна безотговорност и игнориране на
социалните норми, правила и задължения, раздразнителност и емоционална
лабилност и сериозен дефицит на уменията за общуване, които нямат болестна
мотивация. Безспорно от заключението на в.л. се установява и че към момента на
освидетелстването подс. Т. не се е нуждаел от лечение,
както и че мотивацията на постъпките му не е болестна и не е изводима и детерминирана
от качествени промени в отделните сфери на психичния живот. Според в.л.
психичната годност на подс. Т. да разбира свойството
и значението на своите действия е запазена, като същия е психично годен да
участва пълноценно в досъдебната и съдебната фаза на процеса, и може да
възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях, ако има желание за това.
Според практиката и съдебната доктрина хулигански
са тези действия, които са особено нагли, безсрамни, грубо нарушават
нравствените принципи и чувства на гражданите, създават възмущение сред
обществото и нарушават нормите на приличие, като с такова поведение се
скандализира обществото, защото е налице особена грубост, дързост, тежко
оскърбление на чувствата на членовете на нашето общество. Съдът намира, че разглежданият
случай е именно такъв, тъй като подс. Т. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а освен това при условията на продължавано
престъпление е извършил и още едно деяние отличаващо се с изключителна дързост
и цинизъм. В настоящия случай освен, че в рамките на един ден подсъдимия два
пъти е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като е изхвърлил от терасата на
апартамента си в двора на ул. „Х.“ № и върху гаража на сем. Спасови пластмасови
шишета пълни с урина и тарелки, пълни с изпражнения и
при направена му забележка от страна на св. С. и е казал, че „иска да ги зарази
с корона – вирус“ и че са „Гяури, цигани“, но и в последствие при пристигането
на полицейските служители, посетили домът му във връзка с подадения сигнал за горецитираните му действия е нападнал с нож един от полицейските
служители и е указал яростна съпротива при задържането си, търкаляйки се по
земята и ритайки с крака, което е наложило използването на помощни средства и
пристигането на втори екип на „Охранителна полиция“. Налице е особена
упоритост, проявена от подсъдимия, в това му противоправно
деяние. Насочено към различни лица, без причина и т. н. Съдът отчита и
продължителността на действията извършени от подсъдимия, която говори за едно
упорито настойчиво поведение от негова страна, водещо до пълно несъобразяване с
моралните норми на обществото, поради което направените в тази връзка
възражения от защитата на подсъдимия за липса на осъществен състав на
престъплението за което подс. Т. е предаден на съд се
явяват неоснователни. Неоснователни са и възраженията, че деянието е
недоказано, тъй като в случая не били иззети веществени доказателства, в това
число насочения към св. Ф. нож и изхвърлените тарелки
с фекалии и бутилки с урина. Безспорно от свидетелски
показания на свидетелите Ф., Г. и С. се установи, че насочения към св. Ф. нож
„бил избит“ от ръката на подс. Т. и укрит от св. Т.,
поради което и не бил иззет, тъй като не бил намерен. Обстоятелството, че изхвърлените
от подс. Т. вещи - тарелки
с фекалии и бутилки с урина не са били иззети като доказателства по делото
също те води до извод за недоказаност на обвинението. Няма спор, че веществените
доказателства представляват веществени предмети, свързани с предмета на
доказване по смисъла на чл. 102 НПК, но когато такива не могат да се изземат и
приложат към делото, те се възпроизвеждат в процеса посредством доказателствени средства. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се установяват
описаните в обвинителния акт обстоятелства, включени в предмета на обвинението.
От субективна страна престъпното деяние е извършено от подс. Т. при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал
обществено - опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните последици от престъпното
деяние. Следователно в настоящия случай, съдът счита, че е важно субективното
отношение на дееца към резултата от деянието - в съзнанието на дееца има
представи за общественоопасния характер на
извършваното от него, има представи за общественоопасните
последици, към чието настъпване директно същия се стреми. Видно от СПЕ се
установява, че подсъдимия може да разбира свойството и значението на извършените
от него деяния и може да ръководи постъпките си. Подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – изразяващи се в това,
че в процесния ден, два пъти, в различни часове на деня
изхвърлил от терасата на апартамента, обитаван от баба му, в двора на къща, находяща се на ул. „Х.“ №, а в последствие и върху покрива
на гаража на къщата, пластмасови шишета, пълни с урина и тарелки,
пълни с изпражнения, като при направена забележка от страна на св. С. -
собственик на имота, заявил, че „иска да ги зарази с Корона – вирус“ и че са
„Гяури, цигани“, като е съзнавал и квалифицираните елементи на деянието - това,
че същото се отличава с изключителен цинизъм и е съпроводено със съпротива
срещу орган на власт – нападнал с кухненски нож един от полицейските служители
отзовали се на подадения от св. С. сигнал, а в последствие яростно се
съпротивлявал при задържането му, търкаляйки се по земята и ритайки с крака
полицейските служители, както и това, че деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления
от общ характер, като наложените по тях наказания „лишаване от свобода“ са
изтърпени ефективно в Затвора – Ловеч. Както е посочено и по – горе от установената фактическа обстановка се установява, че
свидетелите Ф., С. и Г., а в последствие и Ц. са били полицейски служители
облечени във полицейски униформи и според длъжностната си характеристика са били
орган на власт изпълняващи задълженията си по опазването на обществения ред,
поради което и този квалифициращ признак от значение за състава на
престъплението е осъществен. За да има съпротива срещу орган на власт,
трябва да е налице упорито непрекратяване на хулигански действия и след
намесата на такива органи, като неподчинението на дееца следва обективно да
затруднява органа на реда да изпълни задълженията си по задържането на
подсъдимия Т., а данните по делото, които не се оспорват и от свидетелите на
защитата сочат именно на токова поведение от страна на подсъдимия. В този
смисъл Решение № 169/04.04.2011 г. по н. д. №
1145/2011 г., III н. о. ВКС, Решение № 405/03.02.2011 г. по н. д. № 362/2010
г., III н. о. ВКС, Решение № 52/13.02.2013 г. по н. д. № 2206/2012 г., III н.
о. ВКС.
При преценката на
показанията на свидетелите К.С. и Б.С., съдът подложи същите на критична
оценка, с оглед възможната им заинтересованост, предвид факта, че същите
са пострадали по делото. След подробен анализ на ангажираните гласни
доказателства, и преценка на факта за възможната заинтересованост от изхода на
делото, предвид факта, че същите са пострадали по делото, съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите К.С. и Б.С., като депозирани от лица,
непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват, предвид присъствието
им на мястото, където са осъществени непристойните действия грубо нарушаващи
обществения ред от страна на подс. Т. и изразяващи
явното му неуважение към обществото. Безспорно от показанията и на двамата
свидетели се установи, че именно подс. Т. на процесната дата в 11.00 часа изхвърлил от терасата на
апартамент на втория етаж в двора им две пластмасови шишета, пълни с урина и тарелка пълна с фекалии, а в
18.50 ч. изхвърлил отново пълна тарелка с фекалии, върху покрива на гаража им. Показанията на тези
двама свидетели еднозначно и безпротиворечиво се
установяват от показанията на св. Л., като в тази връзка са и показанията на
св. Ф., Г. и С., от които се установява, че при отзоваването им на сигнала,
видели разпръснати върху покрива на гаража фекалии от
намираща се в близост тарелка. Депозираните от свидетелите К.С. и Б.С.
показания се намират в пълна хронологическа последователност и логическа
убедителност. При извършената от съда оценка на показанията на тези свидетели,
не бяха констатирани противоречия внасящи, каквото и да е съмнение, относно
обективността и безпристрастността на депозираните от тях показания и едновременно с това показанията
на тези свидетели са житейски убедителни и в съответствие с правилата на
формалната логика. Тези свидетели добросъвестно изнесоха пред съда, само и
единствено непосредствено възприетите от тях факти, с оглед своето
местоположение и обективно възприетото от тях. Показанията на св. К.С. и св. Б.С.
се подкрепят и от безспорно обективни източници на доказателствена
информация, а именно от полицейските служители отзовали се на сигнала, които са
възприели таралката с разпръснати изпражнения върху
покрива на гаража им. Анализирайки показанията на св. Б.С. дадени в хода на
съдебното следствие, съдът установи противоречия, касаещи часа в който за първи
път последната е възприела изхвърлени в двора и описани в обв.
акт вещи, както и колко пъти на 12.04.2020 г. се е случило това, което
противоречие беше отстранено с приобщаване на показанията на св. С. при
условията на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК. Съдът намира, че въпреки така
констатираните две противоречия в показанията на св. С., същите не водят до
компрометиране на показанията на тази свидетелка. От една страна, както е
посочено и по – горе и двете противоречия бяха отстранени с приобщаване на
показанията на св. С. от хода на ДП, а от друга същите се явяват несъществени и
обясними с оглед изминалият не малък период от време от датата на събитието до
разпита на св. С. пред съда. Не без значение в случая е и факта, че св. С. е
възприела случващото се на инкриминираната дата в стресова за нея обстановка, в
момент в който подсъдимия е извършил непристойни действия спрямо домът и, като
е нормално, логично и житейски оправдано да е била афектирана и ядосана от
случващото се и от една страна да няма ясен спомен за част от случилото се, а
от друга да се стреми да го забрави. Показанията на св. С. касаещи авторството
на инкриминираното деяние се подкрепят и от показанията на св. С. и на св. Л.,
като косвено доказателство в тази насока са и показанията на полицейските
служители посетили сигнала и възприели последиците от действията на подс. Т.. В подкрепа на показанията на св. С. и св. С. са
показанията на св. Л., от които се установява, че около 18.50 ч. била на терасата на апартамента си, от където видяла подс. Т. от терасата на апартамента над нея да изхвърля тарелка с фекалий върху покрива
на гаража на св. Спасови, както и да нарича св. С. „татарка“ и „циганка“. При анализа на показанията на св. Л. съдът не намери
основание да се съмнява в безпристрастността им и кредитира същите като обективни и безпротиворечиви.
Безспорно по делото се установи, че действията на
подсъдимия на 12.04.2020 г. в 18.50 ч. са наблюдавани от св. Л., която
наблюдавала подсъдимия от терасата на апартамента си. В тази връзка съдът
намира за неоснователни доводите на защитата, че от терасата на апартамента на
свидетелката не би могло да се видят такива подробности, каквито свидетелката
сочи. Свидетелката очевидно е виждала и чувала ясно какво се случва, като показанията
и са конкретизирани и правдиво и логично очертават поведението на подсъдимия.
Свидетелката е видяла от терасата на апартамента над нея, да се изхвърля тарелка с изпражнения върху покрива на гаража на сем.
Спасови, като е възприела и подс. Т. на терасата,
както и събитията след това, до момента, в който последния е бил прибран от
своя баща – св. Т. вътре в апартамента.
Съдът дава вяра на заключенията на съдебно
психиатричната експертиза, комплексната съдебно – психиатрична и съдебно –
психологична експертиза и на АТЕ, изготвени на досъдебното производство, които
възприема като пълни, точни, ясни, обосновани и отговарящи на поставените
задачи, изготвени въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на
в.л., поради което по делото не възниква съмнение относно тяхната правилност.
Въз основа на заключението на съдебно психиатричната експертиза, съдът установи
психичната годност на подс.
Т. да разбира свойството и значението на своите действия, както и
обстоятелството, че същия е психично годен да участва пълноценно в досъдебната
и съдебната фаза на процеса. Въз основа на заключението на комплексната съдебно – психиатрична и съдебно –
психологична експертиза съдът установи психичното и емоционално състояние на
св. Т. преди, по време и след извършване на деянието от момента на пристигането
на полицейските служители в домът й Въз основа на заключението на АТЕ, съдът
установи съдържанието на записаната информация на предоставения от Дирекция НС
112 – МВР, РЦ 112 – Монтана 1 брой компакт диск.
Основните възражения на защитата се
свеждат до това, че деянието не е
доказано. В подкрепа на тази теза обаче не бяха посочени
и анализирани доказателства, които да водят до този извод. Тези възражения,
съдът намира за неоснователни. Доказателства за инцидента се съдържат не само в
показанията на св. К. и св. Б. Спасови, но и в показанията на св. Л. и на посетилите
сигнала полицейски служители. При формиране на изводите си от фактическа
страна съдът изцяло дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели
– С., Г., Ф., Ц., Л., К.С. и Б.С. и приобщените по реда на чл.281 от НПК
показания на част от тези свидетели, като ги намира за логични, последователни,
изясняващи в пълнота и по убедителен начин фактите и обстоятелствата,
съставляващи предмет на доказване. Съдът не намира каквото и да било основание
да им бъде вменявана недобросъвестност при излагане на фактите, респ. да бъдат
упрекнати в каквато и да е заинтересованост от потвърждаването на неверни
факти. Интерпретацията на случилото се дадена от всеки от тях,
станала с малки изключения противоречива в хода на производството, за което
бяха изложени мотиви, кои показания съдът кредитира и защо, изцяло кореспондира
на заявеното от другите, както и на писмените доказателства по делото и доказателствени средства. Даденото от всеки от свидетелите
описание на случилото се и възприето от него, изцяло се припокрива с
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, писмени доказателства
и доказателствени средства.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието на подсъдимия Т., призна го за виновен и
го осъди.
Деянието по чл.325 от НК, е извършено от обвиняемия И. С.Т. при условията на опасен рецидив по чл.29
ал.1 б. „б" от НК, след като е бил осъждан два пъти за тежки умишлени
престъпления от общ характер, като наложените по тях наказания „лишаване от
свобода" са изтърпяни ефективно в Затвора
-Ловеч.
Описаната фактическа
обстановка, приета за установена, се изяснява от гласните доказателства -
свидетелските показания, от писмените доказателства по делото, както и от заключенията
на вещите лица по изготвените в хода на ДП експертизи.
Причини за извършване
на престъплението съдът намира в установеното при психиатричното
освидетелстване на подсъдимия смесено личностово разстройство /диссоциална,
емоционално нестабилна личност/, което действително не съставлява
психическо заболяване, но е свързано с постоянна безотговорност и игнориране на
социалните норми, правила и задължения, намалени възможности за самоконтрол
върху поведението, както и нисък праг на отключване на агресивни реакции.
При определяне вида и
размера на наказанията на подсъдимия Т., настоящата инстанция взе предвид
наличието на осем предходни осъждания, в това число и че последното наложено му
наказание е със споразумение №118/07.10.2019 г. по НОХД №985/2019 г. по описа
на РС Ловеч, в сила от 07.10.2019 г. за престъпление по чл.325, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, обществената опасност на дееца,
процесуалното му поведение, както и начина на извършване на деянието, и
съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянията,
както и данните за личността на подсъдимия го осъди за престъплението по
чл.325, ал.5 във вр. с ал.2, пр.1 и пр.2 във вр. с ал. 1 от НК при условията на чл.54 от НК, на 1 /една/
година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.2, б.б
от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът наложи посоченото
по – горе наказание “Лишаване от свобода“, в посоченият размер,
вземайки предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете единствено
фактът, че подс. Т. е диагностициран с болестно разстройство на
характера, което не е оказало влияние на вменяемостта му, но е
улеснило вземането на решението за осъществяване на престъплението.
Като отегчаващи вината
обстоятелства, освен горецитираните съдът отчете и
лошите характеристични данни за подс. Т., определящи
го като лице с буен характер и устойчиви престъпни навици, доколкото спрямо
него вече са били прилагани почти всички възможни самостоятелни наказания,
предвидени в НК, включително ефективно наказание „лишаване от свобода" /за
осъждания, по които Т. не е реабилитиран/, като въпреки това целите по чл. 36 НК очевидно не са били постигнати. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
отчетете и факта, че подс. Т. е извадил и насочил
хладнокръвно оръжие – нож към полицейски орган, както и че деянието извършено в
условията на опасен рецидив е осъществено по - малко от пет месеца след изтърпяване
на наказанието по предходното му такова осъждане.
Съдът намира, че така наложеното наказание
на подс. Т. е справедливо, и че съответства на
обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се
постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът не намери многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най – леките
предвидени в закона наказания за конкретните престъпления се явяват
несъразмерно тежки, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. Т. посоченото по - горе наказание.
При този изход на
процеса съдът осъди подсъдимият Т. да
заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 733.37 лв., представляваща
разноски за експертизи.
При този изход на
процеса съдът осъди подсъдимият Т. да
заплати по сметка на РС гр. Ловеч сумата от 150.00 лв., представляваща разноски
за вещи лица.
При този изход на
процеса съдът осъди подсъдимият Т. да
заплати по сметка на НБПП гр. София сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща възнаграждение за служебен защитник в хода на ДП.
Водим от гореизложеното
съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: