Р Е Ш Е Н И Е
№1096
Гр. П., 11.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06280/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу И.Б.И.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 387,41 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 183,16 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № 04116/ 2018 г. по описа на Районен съд
– П., НО е издадена Заповед № 3049/12.06.2018 г. за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано
от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия
за исковия период в размер на сумата от 1 387,41 лв. и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер
на 183,16 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г. С тези съображения
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима
и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника оспорва исковете по
основание и размер с твърдението, че между ищцовото дружество и И. не е
съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Намира, че ищецът не е
представил доказателства именно ответникът да е бил собственик или вещен
ползвател на имота през процесния период, нито между него и „Топлофикация – П.“АД
да е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. Оспорва влизането в
сила на приложимите Общи условия, с оглед липсата на доказателства за
едновременното им публикуване в централен и в местен ежедневник. Оспорва до
имота реално да е била доставена топлинна енергия. Намира за неустановени и
показанията на средствата за търговско измерване. Отрича доказателственото
значение на приложеното към исковата молба извлечение от сметка. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 04116/2018 г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като
съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. В тежест на ищеца и да установи изпадането на ответника в
забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. Ето защо, за облигационноправната обвързаност не е необходимо
сключването на нарочен договор. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от
процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на
потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
Както
беше изяснено, с отговора на исковата молба особеният представител на ответника
изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението за липсата на
доказателства И. да е бил собственик или вещен ползвател на имота, което
обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна
материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.03.2004 г., № 197, том I, рег. № 837, дело № 176 на нотариус Ивайло И.,
третото за процеса лице Теодора Тодорова, в качеството си на продавач, е
прехвърлило на настоящия ответник И.Б.И., в качеството му на купувач,
собствеността върху недвижим имот с административен адрес: гр. П*** – процесния
имот. Изяснява се при ищцовото топлофикационно дружество за този имот е открита
партида на името на ответника И.И. с абонатен № **********.
От
така събраните доказателства следва изводът, че процесният имот е придобит от
ответника по силата на транслативния ефект на покупко-продажбата от 23.03.2004
г. По делото не се твърди и не се установява след придобиването на
собствеността върху имота през 2004 г. ответникът да се е разпоредил с жилището
в полза на трето лице.
Ето
защо, съдът приема, че през процесния период ответникът, като собственик на
имота, е придобил качеството потребител на топлинна енергия и на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с
нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното
количество топлоенергия – арг. клаузата на
чл. 15, ал. 1,
т. 1 от приложимите Общи условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя
между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два
основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия, включваща
компонентите енергия за отопление и вноска за услугата дялово разпределение.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните. В заключението е
отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи,
изискани на място от ищцовото дружество, както и от фирмата за дялово
разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем
Сървисис“ ЕООД. От заключението се установява, че монтираното в абонатната
станция средство за търговско измерване – топломер е преминало през
необходимите метрологични проверки, в хода на които е окачествено като
съответстващо на одобрения тип. Отразено е, че през процесния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната е
имало четири отоплителни тела – три в стаите /кухня, дневна и хол/ с монтирани
индивидуални разпределители и едно отоплително тяло „щранг – лира“ в помещението
баня, което е без ИРУ. Начислената топлинна енергия за отопление в стаите е
определена според показанията на уредите, а на щранг – лирата по изчислителен
път, като изчисленията са съобразени с изискванията на Наредба № 16 за
топлоснабдяването и са отразени в изравнителните сметки. В експертизата е отразено, че
през процесния период е начисляван и разход за подгряване на топла вода /за
БГВ/ – прогнозно, като в имота е монтиран уред за измерване количеството
потребена топла вода – 1 брой водомер. При изслушването си пред съда вещото
лице уточнява, че в случая е начислена вода по оценка на ФДР на база на показанията
за предходен отчетен период, въпреки наличието на водомер. Вещото лице
предполага, че причината за този вид начисление – прогнозно, най – вероятно е
свързана с изтичане срока на годност на водомера или неговото запрашаване, но е
категоричен, че в случая няма данни в тази насока. В
заключението е посочено, че е начисляван е разход на топлинна енергия, отдавана
от сградната инсталация, пропорционално на обема на отоплявания имот по проект
– 160 м3. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за
предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 23,16 лв. Не е
разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни
тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. Изяснено е, че системата за дялово
разпределение в СЕС е въведена на основание договор от 01.12.2000 г., както и,
че между ФДР и ищцовото дружество са сключени договори за услугата „дялово
разпределение“. При така установените факти, въз основа на извършения анализ и
самостоятелно направените от вещото лице изчисления експертизата достига до
извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г. е на стойност от 658,37 лв., от която 655,84 лв. за битова гореща вода.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата за
периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г. е 183,16 лв., която сума е съобразена
с клаузите на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на
всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че партидата, открита при
„Топлофикация – П.“ АД за процесния имот за абонатен № ********** е на името на
ответника. Ежемесечно – до 10-то число в счетоводството на ищцовото дружество
са отразявани дължимите суми. Няма данни за извършени плащания от ответника на
начислените суми.
От
изложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на
страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., е доставил до имота му топлинна енергия – за
отопление, чиято обща цена, заедно с вноската за услугата „дялов разпределение“
възлиза на сумата от 731,57 лв. и чието заплащане дължи И., в качеството си на
потребител. По отношение на останалата част от претендираното вземане – в
размер на сумата от 655,84 лв., представляваща цената на битовата гореща вода,
като компонент от цената на топлинната енергия, съдът намира, че ищецът не е
доказал наличието на реално потребление от ответника, респ. на доставка на
такава, поради което в тази част същото следва да бъде отхвърлено.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че през процесния
период фирмата за дялово разпределение е определила стойността на разхода на
топлинна енергия за БГВ прогнозно – на базата на потреблението от предходен
период, въпреки установеното наличие на монтиран в имота уред за измерване на
количеството потребена топла вода – водомер. При изслушването си пред съда
вещото лице е категорично, че се касае за прогнозно начислени суми, посочвайки,
че в конкретния случай няма данни относно причината, наложила този начин на
отчитане.
Предвид
това, съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса да
установи, че е изпълнил задължението си и е доставил топлинна енергия за
процесния топлоснабден недвижим имот, не проведе доказване относно наличието на
реално потребление от абоната на съответното количество топла вода.
По
делото не се твърди и не се установи, че ответникът не е осигурил достъп за
отчет, нито, че уредът за измерване – водомер е бил неизправен, които
обстоятелства да обосноват начисляването на количества и суми БГВ не на базата на
реален отчет. Ето защо, в случая съдът намира, че по отношение на този
компонент не е налице реално енергийно потребление от страна на ответника по
см. на чл. 13 и сл. от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета, поради което и не е възникнало корелативното му задължение да
заплати неговата стойност. Касае се за количество топла вода, начислена на база
на потребление от предходен период, но при липсата на доказано такова през
процесния, респ. на установени обстоятелства, обуславящи отклонение от общия
принцип за отчитане на потребената топлоенергия. Това прави довода на ответната
страна за липсата на доказана реална доставка за основателен по отношение на
разглеждания компонент. По отношение на останалата част оспорването се явява
неоснователно, доколкото се установи, че се касае за топлинна енергия, отчетена
от ИРУ, респ. по норматив, за работещи отоплителни
тела.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ се явява основателен за сумата от 731,57 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., поради което и в тази част следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния предявен размер от 1 387,41 лв. или за сумата от 655,84 лв.
/стойността на битовата гореща вода/– отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Размерът на обезщетението за
забава за процесния период от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г. върху уважената
част от главницата възлиза на сумата от 140,23 лв. /определен от съда по реда
на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор и въз основа на
данните, отразени в съдебно-икономическата експертиза за конкретните месечни
задължения/. За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а
разликата до пълния предявен размер от 183,16 лв. или за сумата
от 42,93 лв. – отхвърлен като неоснователен.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част поначало имат и двете страни, както за тези, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 04116/2018
г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
съразмерно с уважената част от предявените искове, следва да бъде присъдена
сумата от 45,19 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 329,77 лв. – платени държавни такси,
депозити за вещите лица, за назначения особен представител и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът не
е претендирал и не е доказал направени разноски /същият се представлява в
процеса от особен представител/, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу И.Б.И., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, кв. „Тева“ № 23, вх.
Б, ап. 21 установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че
И.Б.И. *** АД сумата от 731,57 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. *** и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 04116/2018 г. по описа на Районен съд
– П., НО е издадена Заповед № 3049 от 12.06.2018 г. за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 731,57 лв. до пълния предявен размер
от 1 387,41 лв. или за сумата от 655,84
лв.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО предявения
от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу И.Б.И., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, *** установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Б.И.
*** АД сумата от 140,23 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
30.05.2018 г., за която сума по ч. гр. дело № 04116/2018 г. по описа на Районен
съд – П., НО е издадена Заповед № 3049 от 12.06.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 140,23 лв. до пълния предявен размер
от 183,16 лв. или за сумата от 42,93 лв.
ОСЪЖДА И.Б.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 45,19 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 04116/2018 г. по описа на Районен
съд – П., НО и сумата от 329,77 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 04116/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: