№ 12095
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110113752 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С исковата молба ищецът ********* е предявило по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове против ответника А. А. К., с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.9,
ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 458.47 лева, представляваща главница за периода 07.08.2022г. до
07.09.2022г. по договор за потребителски паричен кредит № ***** от 23.03.2022 г., сключен
с цедента *********, с краен срок за погасяване на 07.09.2022 г., прехвърлено
последователно в полза на ************ по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.12.2022 г. и в полза на ищеца ********* по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 02.10.2023 г., до
изплащане на вземането, сумата 36.70 лева, представляваща договорна лихва за периода от
07.08.2022 г. до 07.09.2022 г., за които суми на 17.10.2023г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54105/2023г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 23.03.2022 г. между ответника А. А. К. и цедента ********* (с
предишно наименование ********) е сключен договор за потребителски кредит № *****, по
силата на който е предоставен кредит в размер на общо 3090.00лв., от които: сумата от
3000.00лв. – чиста стойност на кредита, и такса за разглеждане на кредита в размер на
90.00лв., платим разсрочено на 6 месечни вноски, последната от които дължима на
07.09.2022г. Размерът на годишния лихвен процент (ГЛП) по договора бил 16.49%, а на
годишния процент на разходите (ГПР) бил в размер на 41.21%. След усвояване на кредита
1
кредитополучателят погасил част от дължимите вноски, след което преустановил
плащанията. Вземанията по договора били прехвърлени по силата на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.12.2022г., сключен между ********* и
************. На 19.05.2023г. между цедента ************ и цесионера - ищец бил
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който
ищецът придобил вземането спрямо ответника, за което било изпратено на адрес на
длъжника уведомление с писмо с обратна разписка, което се върнало с отбелязване като
непотърсено. Поддържа, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания и с получаване на препис от исковата молба. Поради неизпълнение
на задълженията по процесния договор ищецът депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо ответника, което е уважено и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54105/2023г. по описа на
СРС, като било депозирано възражение от ответника, в която връзка е предявена настоящата
искова претенция. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът признава предявените искове, като оспорва единствено да е дал
повод за образуване на настоящото производство. Твърди в тази връзка, че на 28.04.2023г.
посетил офис на ********* в гр. София, търговски център ******, където служител на
посоченото дружество го уведомил, че общият размер на вземанията по процесния договор
за кредит възлизат на сумата от 2247.14лв., която ответникът заплатил по банкова сметка,
открита на негово име, от която сума били разпределени сумите за погасяване на кредита.
Поддържа, че не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията както от *********
и ************, така и от ******. С оглед наведените възражения относно валидното
уведомяване за договорите за цесия, оспорва да е поставен в забава за процесните вземания
преди получаване на препис от исковата молба, с оглед на което счита, че не дължи
заплащане на лихва за забава от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Твърди, че е
заплатил в хода на процеса претендираните суми за главница и договорна лихва в общ
размер от 495.17лв. Моли съдът да постанови решение съобразно направеното признание,
като прави искане разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.430 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.
По така предявените искове в тежест на доказване на ищеца е разпределено да докаже
при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
да установи осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на
действителен договор за потребителски кредит от 23.03.2022 г., сключен между ответника и
*********, чието съдържание включва задължение на последния да върне предоставената по
договора за кредит сума при сочените от ищеца условия и срок; 2/ реално предоставяне на
2
уговорената парична сума в полза на кредитополучателя; 3/ настъпване изискуемостта на
вземанията по договора за кредит; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за
кредит вземания на кредитора ********* последователно в полза на в полза на
************ и на ищеца *********; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за
настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя
(цедент) по договорите за цесия. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задълженията си в срок. Процесуалният представител на
ищеца потвърждава, че е направено плащане на сумата от 495.17лв., което съдът приема за
признание на факт по чл.175 ГПК, поради което исковете за главница и договорна лихва са
основателни, но следва да се отхвърлят поради плащане в хода на процеса. Доколкото със
заповедта е присъдена законна лихва върху главницата, считано от 02.10.2023г. до
изплащане, поради което следва да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от
33.11 лева, представляваща законната лихва от 02.10.2023г. до 11.04.2024г. определена по
чл.162 ГПК.
По разноските:
Ответникът признава иска и представя доказателства за плащане в хода на процеса, но
твърди, че не следва да понася отговорността за разноски, доколкото не е бил уведомяван за
извършената цесия, а е научил за същата с представяне на доказателствата към исковата
молба, поради което и в срока по чл.131 ГПК (съобщението е получено на 18.03.2024г.) на
11.04.2024г. е платил сумата и е признал иска. Видно от представените към исковата молба
доказателства – уведомление за извършената цесия е било изпратено по пощата, което се е
върнало с отбелязване, че писмото е непотърсено (л.8). В практиката на ВСК (например
решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о. и много други) се приема,
че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът
следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. За да е налице хипотезата на чл.78,
ал.2 ГПК следва да се налице кумулативно двете предпоставки – да е признал иска и да не е
дал повод за завеждане на делото. Съдът преценявайки доказателства по делото приема, че
ответникът не е станал повод за завеждане на делото, доколкото по делото няма
доказателства за уведомяване на ответника за извършените две цесии преди подаване на
исковата молба, както по отношение на ********, така и по отношение на ищеца, в
противоречие на твърденията на ищеца в заявлението по чл.410 ГПК, в което изрично е
описано, че ответникът е бил уведомен за извършените цесии. Оттук съдът приема, че е
налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което отговорността за разноски следва да се
понесе от ищеца, като ответникът не е претендирал разноски.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. А. К. с ЕГН: **********, и адрес: ********,
съдебен адресат: адв. С. Ч., ********, дължи на ********** с ЕИК: ********* и адрес:
*********, сумата от 33.11 лева, представляваща законната лихва за периода от 02.10.2023г.
до 11.04.2024г., за която сума има издадена заповед № 30869 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 17.10.2023г. по ч.гр.д. № 54105/2023г. по описа на СРС, 27
състав., като ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса исковете предявени по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, за сумите:
458,47 лева (четиристотин петдесет и осем лева и 47 стотинки), представляваща главница
по Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 23.03.2022 г., прехвърлено в полза
на ********, по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.12.2022 г., като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на ********** по силата
на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 19.05.2023 г., както и за сумата от
36,70 лева (тридесет и шест лева и 70 стотинки), представляваща договорна лихва за период
от 07.08.2022 г. до 07.09.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4