РЕШЕНИЕ
№ 7473
Варна, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXVI състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | РАЛИЦА АНДОНОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело № 20247050700862 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалба от И. Е. Д., [ЕГН], от гр.Варна, чрез пълномощника му адв. П. М. от АК – Варна, срещу Заповед № 24-0819-000455/10.04.2024г. на полицейски инспектор към ОДМР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на осн.чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят релевира възражения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че след проверката с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARJM-0053, проба № 018 е излязла положителна и му е издаден талон за медицинско изследване № 0165313/09.04.2024 г. Сочи се, че на същия ден по собствено желание си е направил тест на урината в Медико-диагностична лаборатория „Кандиларов“, като пробата е била отрицателна. Въз основа на изложеното се отправя искане до съда за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. М. от АК – Варна, който поддържа изцяло жалбата. Твърди, че административният орган не е доказал вменената му употреба на наркотични вещества, а от представените от Д. отрицателни резултати от проведените му тестове е очевидно, че той не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Претендира отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът полицейски инспектор при ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Г. Г. оспорва жалбата. Настоява, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице всички материалноправни предпоставки за издаването , вкл. положителна проба от техническото средство. Твърди, че възможността за налагане на ПАМ е кумулативно предвидена, т.е. установяването на употреба на наркотични вещества е допустимо да стане или с полеви тест, или с кръвно изследване; в този смисъл с получаването на положителна проба от полевия тест административният орган е длъжен да приложи ПАМ. Възразява представените от жалбоподателя отрицателни резултати от тестове да бъдат кредитирани, тъй като същите не са взети по надлежния ред. Настоява за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.04.2024г около 12:00ч служители на Сектор „СПС“ при ОДМВР – Варна оказвали съдействие на свои колеги от Сектор „Криминална полиция“ за задържане на лице и обезпечаване на адрес. Около 12:00ч в гр. Варна, [жк] по [улица]до кръстовището с [улица], посока Света Елена, те спрели управлявания от жалб.И. Д. л.а. „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на В. Б. Г.. След проверката на автомобила водачът бил задържан и отведен в 03 РУ – ОДМВР, където бил изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARJM-0053, което отчело положителен резултат на метамфетамин (проба № 018). На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 016531, и същият бил отведен от служителите на ОДМВР – Варна до ВМА – Варна, където дал кръвна проба. За извършеното административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, против Д. бил издаден АУАН серия GA №1179020/09.04.2024г.
С оспорената понастоящем заповед на полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, за виновно извършеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, подробно описано в същата, на осн.чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца; на чл.172 ал.3 и чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП е допуснато предварителното изпълнение на ПАМ чрез изземване на СУМПС.
С мотивирана резолюция №24-08-М000099/11.04.2024г на осн.чл.59 т.4 от ЗАНН АНО е прекратил образуваното въз основа на акта АНП, предвид образуваното ДП №450/2024г на РУ 03 при ОДМВР-Варна против жалб.И. Д. за извършено престъпление от общ характер по чл.343б ал.3 от НК – управление на ППС на 09.04.2024г в гр.Варна след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Видно от писмо с.д. №8087/06.06.2024г от началника на МБАЛ – Варна към ВМА – София (л.21 по делото), към момента на приключване на съдебните прения в настоящото производство не е извършено химико-токсикологично изследване на биологичните проби на И. Д. от акредитираната лаборатория поради драстичното й системно претоварване с аналогични на настоящия случай заявки за анализи. Към този момент е наличен единствено първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемането на пробите, който е отрицатален за наркотични вещества. В писмото изрично е посочено, че този резултат е получен чрез диагностични средства тип „бърз тест“, който не представлява химико-токсикологичен анализ, има ограничена достоверност и е само с ориентировъчен характер, но няма доказателствена стойност и използването му за съставяне на категорични заключения е научно необосновано. Предстоящият химико-токсикологичен анализ е част от възложената по ДП №450/2024г на РУ 03 към ОДМВР – Варна съдебно-химическа експертиза, и предстои да бъде извършен в рамките на наказателното производство, със срок около 18 месеца.
Като доказателства по делото са приети резултати от медико-диагностична лаборатория „Кандиларов“ – Варна, както и представения легализиран превод от немски на български език на първата проба на И. Д., която е била изпратена в Германия за повторен анализ. Според резултатите от българската лаборатория изследванията на проба урина, взета на 10.04.2024г от И. Д., са изцяло негативни за наличие на барбитурати, канабис, бензодиазепини, амфетамини, кокаин и опиати. Резултатите от изследването на кръвната проба, взета на 17.04.2024г от И. Д., извършено от немската лаборатория, са отрицателни на амфетамини, метамфетамини, метилон, мефедрон, бутилон, фенобарбитал, пентобарбитал, секобарбитал, бензодиазепини, темазепам, оксазепам, лоразепам, клоназепам, 7-аминоклоназепам, мидазолам, алфа-хидрокси-мидазолам, бромазепам, алпразолам, алфа-хидрокси-алпразолам, флунитразепам, 7-аминофлунитразепам, флуразепам, десалкил-флуразепам, золпидем, зопиклон, канабиноид, ТНС (тетрахидроканабинол), ТНС- Карбоксилна киселина, кокаин/Кокаин следнаркотично в-во, кокаин, бензоилекгонин, канабиноиди, налоксон, тилидин, нортилидин, трамадол, о-дезметилтрамадол, оксикодон, хидроморфон, фентанил.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, въз основа на които е издадена оспорената ЗППАМ, и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект – неин адресат, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгл.чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Съгл.чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП. Видно от приложената по административната преписка Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с т.І.1.8 директорът на ОДМВР - Варна е възложил правомощия за издаване на ЗППАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП на издателя на процесния ИАА – полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“. Действието на тази заповед не е обвързано със срок, и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването , съдът приема, че обжалваният ИАА е издаден от надлежно оправомощен, и териториално и материално компетентен административен орган.
Като правно основание за издаване на оспорената в настоящото производство заповед са посочени разпоредбите на чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б. „б” от ЗДвП. Фактическите основания, мотивирали административния орган да постанови заповедта, са изрично описани в нея – управление на МПС от жалб.И. Д. след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, установено с индивидуализирано с марка и номер техническо средство (полеви тест), на посочените място и дата; посочена е нарушената правна норма – чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, както и правното основание за прилагане на ПАМ – чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП. Предвид посочването в съдържанието на заповедта на фактически и правни основания за нейното издаването, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява своето публично субективно право. Настоящият състав на съда приема, че оспореният акт съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, поради което е спазена установената форма за издаване на административния акт.
В производството по издаването на оспорената заповед не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора, т.е. в случая не е налице и основанието по чл.146 т.3 от АПК за отмяна на оспорената ЗППАМ.
Досежно приложението на материалния закон съдът намира следното:
Въз основа на събраните в производството безпротиворечиви и категорични доказателства настоящият съдебен състав приема за безспорно доказано, че на 09.04.2024г жалб. И. Д. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Този правнорелевантен факт е доказан по един от алтернативно предвидените със специалния закон начини – чрез тест, извършен с Dreger Drug Test 5000 с фабр. № ARJM-0053, технически годен към датата на проверката съгл. Протокол №*********-10000 от 23.08.2023г, издаден от оторизиран сервиз на фирмата-производител.
Отчетеният по един от алтернативните способи на чл.171 ал.1 б. „б“ от ЗДвП положителен резултат за употреба на наркотични вещества от водача Д. не е опроверган с приобщените като доказателства резултати от изследвания на биологични проби на жалбоподателя от българска и немска лаборатория. На първо място за никоя от тях не са ангажирани доказателства да е акредитирана за извършването на такива изследвания – условие, изпълнено за лабораторията към ВМА – Варна, която съгл.чл.20 от Наредба №1/19.07.2017г за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е една от единствените три такива лаборатории на територията на РБ, където са предадени за изследване биологичните проби от жалбоподателя. На второ място – пробата урина, изследвана от българската лаборатория, е взета на следващия ден след доказаното управление на МПС, като сред изследваните наркотични вещества и техните аналози изобщо липсва метамфетамин – веществото, установено с полевия тест в деня на нарушението (л.6 по делото), т.е. това доказателство е изцяло ирелевантно поп съществото на спора. Пробата кръв пък, изследвана от немската лаборатория, е взета на 17.04.2024г, осем дни след доказаното управление на МПС, което на самостоятелно основание лишава това изследване от достоверност. На трето място – по делото не се представени доказателства за съществуването на немската лаборатория, на чиито резултати се позовава жалбоподателя; нито за приложимите национални изисквания за функционирането й; нито за съответствието на използваните от тях референтните стойности на тези, използвани в трите акредитирани български лаборатории (предвид факта, че конкретно за метамфетамин референтната стойност за немската лаборатория е 10, вместо изцяло отрицателен както е за българските лаборатории). На четвърто място отрицателният резултат от т.нар. „бърз тест“ при приемане на биологичните проби в акредитираната българска лаборатория няма доказателствена стойност и използването му за съставяне на категорични заключения е научно необосновано (л.21 по делото). В обобщение на изложеното – по делото липсват отрицателни резултати от изследваните проби урина и кръв на жалбоподателя от която и да било от трите лаборатории – тази към ВМА, “Кандиларов“ или германската такава, които да бъдат опровергавани според разбирането на жалбоподателя, изразено в открито заседание по същество от пълномощника му адв.М.. Напротив – по делото е налице положителен резултат за наличие на метамфетамин в кръвта на жалбоподателя на 09.04.2024, при управление на МПС, по един от предвидените в чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП способи – чрез полеви тест, което е годно доказателство, неопровергано по никакъв начин.
При горните констатации съдът в настоящия си състав намира, че в случая е налице предвидената с чл.171 т.1 б. „б“ от специалния закон материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно – управлението на лек автомобил от водач след употреба на наркотични вещества, установена с тест, при липса на резултат от извършено медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване към момента на установяване на нарушението по чл.5 ал.1 т.3 от ЗДвП, който да опровергава полевия тест. При установяването административният орган издава заповедта за прилагане на ПАМ в условията на обвързана компетентност, което води до отпадане на задължението за мотивиране на ПАМ при констатираната доказаност на правопораждащия факт. ПАМ е приложена за предвидения с приложимата материалноправна норма срок – не повече от 18 месеца, което изключва необходимостта от изрично мотивиране и на тази част от заповедта.
В обобщение на изложеното съдът намира, че оспорената заповед не е обременена с твърдяната материалноправна незаконосъобразност, а други основания за ревизия или отмяна не бяха констатирани в кръга на задължителната проверка по чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК. Горното квалифицира жалбата против ЗППАМ като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето .
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна. Тази на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена в размер на 100 лв. на основание чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.37 ал.7 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в съответствие с фактическата и правна сложност на настоящото производство и реално положения квалифициран юридически труд като обем и продължителност.
Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Е. Д., [ЕГН], от гр.Варна, срещу Заповед № 24-0819-000455/10.04.2024г на полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на осн.чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА И. Е. Д., [ЕГН], от гр.Варна, да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Преписи да се връчат на страните.
| Съдия: | |