Решение по дело №216/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и,за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство пред Окръжен съд -Б. е започнало въз основа на жалба на адвокат П. С., от гр.Р., в качеството му на защитник на Г. Д. К., от гр.Б. - подсъдим в първоинстанционното производство, срещу ПРИСЪДА № 1214/15.04.2009г, постановена по НОХД № 237/2007г по описа на Районен съд -Р..

С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия К. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.209,ал.1 НК, за това, че на 04.11.1996г, в гр.Р., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у Б. М. Л., от гр.Б. заблуждението, че има право да се разпорежда с недвижим имот-урегулиран парцел V (пети) имот пл.№ 1735, в кв.103 (сто и трети) по плана на гр.Б.,ведно с двуетажната масивна жилищна сграда и плевня, построени в имота, собственост на Г. И. Х. и с това е причинил вреда на Г. И. Х. в размер на 589 500лв (петстотин осемдесет и девет хиляди и петстотин лв -неденоминирани). За посоченото престъпление първоинстанционния съд, на основание чл.55,ал.1,т.2,б."Б" НК е наложил на подсъдимия наказание "ГЛОБА" в размер на 10 000лв (десет хиляди лв.).

В жалбата се оспорва единствено справедливостта на наложеното наказание . Сочи се, че първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава 27 НПК, при условията на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимия е признал изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че съдът , при определяне на наказанието е следвало да приложи разпоредбата на чл.55 НК .Сочи се, че при прилагане на тази разпоредба съдът не е съобразил деноминацията на лева и че е наложил наказание "ГЛОБА" в размер на 10 000лв, а максималното наказание, което е могло да бъде наложено е 10лв (десет лв.).

Прави се искане присъдата да бъде изменена, като размера на наказанието се намали до предвидения в закона към момента на деянието.

Във въззивното производство окръжния прокурор не оспорва жалбата и сочи, че действително първоинстанционният съд не е съобразил най-благоприятната за дееца разпоредба на чл.55 НК.

Подсъдимият не се явява пред въззивния съд ,но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.

Във въззивното производство бе събрано ново писмено доказателство - справка относно пътуванията на пострадалия Г. И. Х. .

След прегледа на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 НПК, въззивния съд намира следното :

Първоинстанционното съдебно производство е протекло при условията на Глава 27 НПК (съкратено съдебно следствие), по искане на подсъдимия ,като същия е признал изцяло фактите , излъжени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въз основа на това самопризнание и останалите доказателства, събрани на досъдебното производство, от фактическа страна се установява следното :

Лицето Г. И. Х. към 1996г е бил собственик на недвижим имот, представляващ парцел V (пети) имот пл.№ 1735 (хиляда седемстотин тридесет и пети) в кв.103 (сто и трети) по плана на гр.Б., ведно с построените в парцела двуетажна масивна жилищна сграда и плевня, като е придобил собствеността върху тези имоти въз основа на покупко-продажба от совите родители. За тази сделка е бил оформен и съответния нотариален акт (лист 12 от досъдебното производство). Впоследствие Х. заминал за САЩ, като периодично се завръщал в Б. и не е имал намерение да продава имота, а го е оставил на грижите (наблюдението) на М. П..

Подсъдимият К. е в родствени отношения с Х. (последния е брат на неговата майка). През 1996г същия (К.) имал нужда от парични средства. Знаейки , че неговия роднина се завръща рядко в страната,както и че св. Л. търси имот, подсъдимия решил да продаде процесния имот. За целта заблудил св.Л., че е пълномощник на Х. и му предложил да му продаде имота. Последният се съгласил и с нотариален акт № 731/04.11.1996г ,том III, нотариално дело № 841/1996г на РС -Р. подсъдимия му продал имота за сумата от 589 500лв , която получил в брой (лист 14 от досъдебното производство). При изповядване на тази сделка подсъдимия представил пълномощно № 1491/28.(месеца не се чете). 1995 на Нотариуса при II-Нотариат на РС-С. лист 9 от досъдебното производство). Към момента на продажбата Х. бил в САЩ , но подсъдимия обяснил на св.Л., че си е идвал и че е заявил желанието си да продаде имота. Впоследствие св.Л. продал процесните имоти на св.К. за сумата от 596 700лв , с нотариален акт № 59/01.04.1997г, том II, нотариално дело № 448/1997г на РС -Р.(лист 16 от досъдебното производство). Впоследствие св.М. забелязала ,че в къщата има външни хора и уведомила Х.. Св.П. също разбрала за извършената продажба и също уведомила Х., който се завърнал в България, предявил граждански иск по чл.108 ЗС, за да възстанови собствеността си върху имота (по същата искова молба е образувано гр.дело № 93/1998г на РС -Р.), а освен това, на 28.03.2000г Х. депозирал и жалба в РП -Р. за извършената измама (лист 4 от досъдебното производство).

Тази фактическа обстановка е възприета и от първоинстанционния съд и се доказва по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, събрани в ходап на досъдебното производство.

С оглед установената фактическа обстановка извода на първоинстанционния съд, че подсъдимия е осъществил деянието на измамата е правилен и законосъобразен.

С оглед обстоятелството, че подсъдимия е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт ,при определяне на наказанието съдът е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.55 НК. В казусът, предвид факта, че за повдигнатото обвинение (това по чл.209,ал.1 НК) не е предвиден долен минимум на наказанието "Лишаване от свобода" това означава ,че съдът е длъжен да замени предвиденото наказание "Лишаване от свобода" с наказание Поправителен труд или "Глоба" в размер от 3000 до 10 000лв (предвид действащата към момента на деянието редакция на чл.55,ал.1,т.2,б."Б" НК). При това съдът е следвало да съобрази и последващата деноминация на лева , поради което размера на глобата е следвало да бъде определен между 3 и 10лв. Като не е съобразил тези норми и е наложил наказание "Глоба" в размер на 10 000лв , съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

В този смисъл жалбата се явява основателна и би следвало да бъде уважена, като наказанието да бъде намалено в установения законов размер.

При извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че в хода на досъдебното производство са били допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на пострадалия и които се явяват основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора.

Както бе посочено ,самото досъдебно производство е започнало въз основа на жалба на лицето Г. Х., който се явява и пострадал от извършеното престъпление. Въпреки, че в жалбата си лицето е посочило съдебен адрес на който може да бъде призоваванои е посочило двама адвокати, които да го представляват, в хода на продължилото цели седем години досъдебно производство разследващите органи въобще не са положили усилия да разпитат пострадалия като свидетел по делото. Нещо повече - същите дори не са си направили усилието да уведомят пострадалия за образуваното наказателно производство и да му предявят материалите по разследването, за да му дадат възможност същия да упражни своите права като пострадал от деянието, въпреки че (видно както от приложената на досъдебното производство справка, така и от приетата във въззивното производство) Х. нееднократно се е завръщал в страната и е пребивавал тук в продължение на месеци. По този начин разследващите органи от една страна не са изпълнили задълженията си по чл.75 ,ал.2 НПК (който е бил действащ към момента на приключване на досъдебното производство) и така са ограничили в изключителна степен възможността пострадалия Х. да осъществи своите права по чл.75,ал.1 НПК.

Това пък се явява изключително съществено процесуално- основание по реда на чл.348,ал.3,т.1,предл.2 НПК и същевременно е основание за отмяна на присъдата по реда на чл.334,т.1 НПК и за връщане на делото на прокурора. При новото разглеждане на делото в досъдебната фаза разследващите органи следва незабавно да уведомят пострадалия за образуваното производство и да му предявят материлите по същото ,като му дадат възможност да реализира своите права . Впоследствие делото отново следва да бъде предявено и на обвиняемия. След това е необходимо и изготвяне на нов обвинителен акт.

При допълнителното разследване прокуратурата следва да има предвид и следното :

Въпреки мудността на разследващите органи по делото,изразила се в необосновано времетраене на разследването, същите (разследващите органи) не са направили необходимото за всестранно и пълно разследване и за изясняване на фактическата обстановка. По делото дори не са изискани и приложени заверени копия от съответните нотариални актове и пълномощно, не е направена справка в архива на С. нотариат съществува ли изобщо такова пълномощно. Не е извършена и графическа експертиза на същото (пълномощното) ,за да се установи дали то е подписано от Х. или от подсъдимия или от трето лице. Действайки изцяло в полза на подсъдимия, разследващите органии прокуратурата дори не са определили правилно квалификацията на извършеното деяние и не са съобразили, че причинената от деянието вреда се явява такава в големи размери - причинената от измамата е вреда е в размер на 589 500лв (неденоминирани), а размера на минималната работна заплата за страната към момента на деянието е бил 5500лв (пет хиляди и петстотин лв -неденоминирани ), определен с ПМС 245/26.09.1996г , т.е. размера на вредата надвишава повече от 107 пъти размера на минималната работна заплата !! В този смисъл правната квалификация на деянието следва да бъде по чл.210,ал.1,т.5 НК във връзка с чл.209,ал.1 НК.

Всички тези обстоятелства следва да бъдат съобразени при допълнителното разследване. А когато делото бъде отново внесено в съда, новия състав на първоинстанционния съд следва да съобрази, че в случая няма да важи принципа за „reformacio in peus” ,т.е. няма задължението да не налага на подсъдимия по-тежко наказание от наложеното с атакуваната присъда. Това е така, тъй като макар и въз основа на жалба на подсъдимия, сега атакуваната присъда се отменя и делото се връща на прокурора за ново разглеждане и за изготвяне и на нов обвонителен акт ( в този смисъл е и Р 241/29.06.2009г по н.д.238/2009г на III н.о. на ВКС).

Водим от горното и на основание чл.334,т.1,предл.1 НПК във връзка с

чл.348,ал.3,т.1,предл.2 НПК ,въззивния съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 1214/15.04.2009г по НОХД № 237/2007г по описа на Районен съд -Р. И ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен прокурор -Р. ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.