№ 10253
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110173016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД от „З.а.д.А.“ АД срещу И. М. Д. за признаване за установено в отношенията между
страните, че за ищеца съществува правото на парично вземане за главница сумата 8851,75
лева, представляваща предметът на договор за паричен заем от 12.09.2015 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.дело №31735/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че страните са сключили горепосочения договор за заем, по който е
предоставил заемна сума от 14130 лв. Твърди, че паричното задължение не е платено в срок
до 31.03.2016 г.
Ответникът оспорва иска с довод, че между страните липсва облигационна връзка –
договорът не е подписан от заемодателя и няма съгласие за сключването му, както и сумата
не е предадена с оглед правния характер на съглашението –реален договор. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът поддържа реплика, че с ответника се намирали в
трудово правоотношение, което е прекратено. Представя акт за извършена ревизия на касова
наличност с отчетник И. Д. от 15.09.2015 г. Заявява уточнение на фактите, от които
произтича исковата претенция, а именно, че договорът за заем регламентира задължение на
ответника, възникнало по силата на трудовия договор, във връзка с извършена проверка за
касова наличност, и урежда отношенията между страните за констатирани липси. В тази
връзка настоява, че паричното вземане не погасено по давност, тъй като не е изтекъл
десетгодишният давностен срок по чл. 211 от КТ.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
От предметното съдържание на договор за заем от 12.09.2015 г. се установява, че е
сключен между ищеца, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател с
предмет заемни средства сумата 14130,00 лева. Според чл.1 от договора, заемодателят се
съгласява да предостави на заемателя заемната сума, а заемателят да върне, ведно с
договорна лихва, в срок до 31.03.2016 г. Ищецът представя запис на заповед и споразумение
от 18.02.2016 г. за уреждане на имуществена отговорност на ответника като материално-
отчетно лице. Приета е съдебна счетоводна експертиза, ценена от Съда по реда на чл. 202 от
ГПК, по която вещото лице установява след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество, че няма осчетоводен договор за заем; констатирало е счетоводна сметка 422,
която отразява дадени суми на подотчетни лица за ползване, в т.ч. аванс, които то трябва да
възстанови в касата на дружеството или да представи разходооправдателен документ за тези
суми.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следната материална предпоставка (юридически факт): наличието на
действително правоотношение по договор за заем, за възникването на което заемодателят да
е предоставил на заемателя процесната сума в твърдения размер. Това обстоятелство следва
да бъде установено от ищеца; както и по направеното възражение за изтекла давност, че
срокът по чл. 110 от ЗЗД е спиран или прекъсван.
По дефиниция договорът за заем е реален договор, която правна характеристика
определя, че при получаване на сумата, предмет на договора за паричен заем, тази
двустранна сделка се счита за сключена и е породила правните последици, към които са
били насочени волеизявленията на страните. Този правнорелевантен факт, който
ответникът оспорва, е недоказан и поради това искът подлежи на отхвърляне. От
удостовереното в договора за заем не може да се направи извод, че средствата са предадени,
а единствено, че ищецът се съгласява да ги предостави, поради което съдът приема, че е
осъществен само един от елементите на фактическия състав на сключване договора за заем –
постигнато съгласие. Предаването на заемните средства не е удостоверено писмено от
страните нито в договора, нито в отделен документ, а съдебна счетоводна експертиза не
установява друго. Това се потвърждава и от становището на ищеца, дадено в съдебно
заседание и ценено по реда на чл. 175 от ГПК, който под форма на уточнение се домогна да
измени иска по основание и размер, но съдът остави без уважение по арг. от т.11б на ТР №
4/2014 г. на ВКС; а именно страната призна неизгодния за нея факт, че заемни средства не са
предавани. Ищецът не установи, че страните чрез договора за заем уреждат други парични
задължения помежду си - пълна имуществена отговорност на работника. Съдът счита, че
това обстоятелство не се доказа от представените писмени доказателства, които касаят
отношения между страните възникнали в значително по-късен момент предвид датата на
сключване на договора за заем и на споразумение от 18.02.2016 г., поради което последното
не е убедително писмено доказателство. Не може да се приеме, че отношенията
представляват новация по см. чл. 107 от ЗЗД, тъй като липсва изявление в смисъл, че стари
валидно възникнали задължения се погасяват и страните уговорят дължимите от длъжника
на кредитора суми или заместими вещи по старите дългове да се считат дадени в заем от
друга страна, съответно, че са преуредени съществуващи отношения между страните по
трудово правоотношение, съществувало между тях. Гласни доказателства за установяване на
тези обстоятелства са недопустими, на осн. чл.164, ал.1, т.3/т. 5 от ГПК. Отделно, съдът не е
компетентен да се произнесе по друг иск, освен по този, предявен по реда на чл. 422, ал.1 от
ГПК, за реално изпълнение на задълженията на заемополучател да върне взета в заем
парична сума.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на
съдебни разноски за платено възнаграждение на адвокат. Претендира се сумата 1800 лв.,
срещу който размер ищецът навежда възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност.
Съдът, като отчете защитавания материален интерес по спора и дължимото минимално
възнаграждение на адвокат от 772,59 лв., на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, фактическата и
правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да
2
бъдат извършени, приема, че платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Съдът
счита, че необходима и разумна разноска за правна помощ в случая е сумата 800 лв., която
ищецът трябва да заплати.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.а.д.А.“ АД, с ЕИК:.............., със седалище и адрес на
управление: (адрес), срещу И. М. Д., с ЕГН:**********, с адрес: (адрес), по реда на чл. 422,
ал.1 от ГПК иск с правно основание чл. 240,ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на И. М. Д., с ЕГН:**********, че за „З.а.д.А.“ АД, с ЕИК:.............., съществува
правото на парично вземане за сумата 8851,75 лева за главница, представляваща предметът
на договор за паричен заем от 12.09.2015 г., ведно със законна лихва от 04.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №31735/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „З.а.д.А.“ АД, с ЕИК:.............., със седалище и адрес на управление:
(адрес), да заплати на И. М. Д., с ЕГН:**********, с адрес: (адрес), на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата 800,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3