№40
Гр.Дулово,13.03.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДУЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в открито заседание, на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При секретаря Велимира Иванова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 509 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Пред РС-Дулово е постъпала ИМ от „Теленор България“ ЕАД против Т.Р.А., в която се твърди, че между него и длъжника са съществували и валидно са действали Договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 14.02.2017 година с предоставен телефонен номер ***и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J5 2016 Black. След сключването на договора и предоставянето на мобилния апарат абоната е започнал по определен от него план да ползва предоставената му мобилна услуга за която обаче той не е изпълнил нито едно свое задължение да я заплаща.
В срока на действието на договора за мобилни услуги за периода от време 25.02.2017 година до 25.06.2017г са издадени четири броя фактури описани в исковата молба и представени като доказателства по делото на обща стойност от 205.94 лева.
Поради неплащане на повече от две месечни вноски от страна на абоната е активирана и клаузата за неустойка по договора за лизинг чията стойност от 83.80 лева е включена в стойността на издадената фактура от месец 25.06.2017 година и влиза в размера на претенцията от 205.94 лева.
На основание чл. 86 от ЗЗД, претендира и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението.
Твърди се, че има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и има право да получава в срок всички суми по предоставените услуги в съответствие с Общи условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, е отразена в представените фактури .В случая, клаузата за доплащане стойността на телефонния апарат е отбелязано, че в случай на прекратяване се дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответните устройства към момента на прекратяване на настоящия договор и заплатената в брой сума при подписването на договора.
Съгласно ОУ "Теленор България“ ЕАД има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане., , За самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги.
Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалния договор на ответника Т.Р.А. с ЕГН********** и до начисляването на договорна неустойка.Видно е от представените договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора „Теленор България“ ЕАД уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от оператора след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
.В конкретният случай ответникът Т.Р. е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги и предмети ,не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата. Издадени са и фактури, които, не са заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
С оглед на изложеното до момента и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищеца моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на Т.Р.А. с ЕГН**********, с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане в размер на 205.94 лв. главница като сбор на дължимите суми по ф-ри №**********/25.02.2017г; №**********/25.03.2017г; №**********/25.04.2017г и част от ф-ра №**********/25.06.2017 година, както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното и плащане.Моли, да постановите осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса , възнаграждение на особения представител и възнаграждение на процесуалния му представител.
Ответникът Т.Р.А. ***, не бе открит по постоянния и и настоящ адрес, поради ,което издадената заповед по ч.гр.д. 360/19 по описа на РС-Дулово е била връчена по постоянния му адрес по реда на чл.47,ал..5 от ГПК. Това е дало основание на ИС да заведе настоящия иск. На ответника му е назначен особен представител чрез СсАК в лицето на адв.Ф.И., който в срокът по чл. 131 от ГПК представя писмен отговор с който счита иска за допустим и евентуално основателен предвид представените доказателства. В съдебно заседание заяви, че е и основателен.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прецени ги по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д.№ 360/2019 г. по описа на РС-Дулово е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като длъжникът е осъден да заплати на ищеца: 205.94 лв.- главница ведно със законната лихва върху нея считано от 19.06.2019 година до окончетулното и плащане. Отбелязано е че вземането произлиза от договор за предоставяне на услуги №********* и договор за лизинг от 14.02.2017 година, както и направени деловодни разноски в размер на 385.00 лв. за държавна такса и адв.хонорар.Вземането е формирано като задължение в размер на 41.20 лева по фактура №**********/25.02.2017година с настъпил падеж на 12.03.2017г; задължение в размер на 45.77 лева по фактура №**********/25.03.2017 година с падеж на 09.04.2017 година; задължение в размер на 35.17 лева по фактура №**********/25.04.2017 година с настъпил падеж 10.05.2017 година и неизплатено задължение в размер на 83.80 лева по фактура №**********/25.06.2017 година с падеж 10.07.2017 година.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. Чл.79, чл.86 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца.
От страна на ответника не се оспори факта на съществуването на облигационното правоотношение между страните и възникналото задължение въз основа на него.
Предвид на изложеното, съдът приема, че е основателна претенцията и като такава следва да бъде уважена.
При този изход на производството и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер на 535 лева- 25.00 лева-ДТ , 150.00 лв депозит за особен представител и 360.00 лв възнаграждение на адвоката му.
Ищецът е направил разноски в заповедното на производството от 385.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.Р.А. *** с ЕГН********** ,че дължи изискуемо вземане към кредитора"Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,Район Младост,ж.к-с „Младост-4“,Бизнес Парк София сграда 6 по иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, за сумата 205.94 лв. представляваща незаплатени суми за ползвани електронни услуги и закупени продукти по договор №********* от 14.02.2017 година ведно със законната лихва върху считано от 19.06.2019 година до окончателното и плащане за която е издадена заповед по ч.гр.д. №360/19 по описа на РС- Дулово .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Т.Р.А. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,Район Младост,ж.к-с „Младост-4“,Бизнес Парк София сграда 6, направените разноски в исковото производство в размер на 535.00 лв /петстотин тридесет и пет/ лева- включая ДТ, депозит за ОП и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Т.Р.А. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,Район Младост,ж.к-с „Младост-4“,Бизнес Парк София сграда 6, направените разноски в заповедното производство в размер на 385.00 лв /петстотин тридесет и пет/ лева- включая ДТи адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: