Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велико Търново, 11.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия,
осемнадесети състав, на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Димо Колев
Секретар
Виляна Цалова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 643 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът
излага твърдения, че по договор за мобилни услуги М4214469 от 02.09.2014г.,
сключен за срок от 2 години, е предоставял на ответника услуги за мобилен номер
*** при месечна абонамента такса от 14, 90 лв. с ДДС. Сочи, че абонатът не е
заплатил ползваните от него далекосъобщителни услуги /“musicall” мелодии и
месечни такси/ за отчетния период 28.02.2015г. – 27.03.2015г. на стойност 15,
50 лв. по фактура от 01.04.2015г. с падеж 16.04.2015г. и за отчетния период
28.03.2015г. - 27.04.2015г. също на стойност 15, 50 лв. по фактура от
05.05.2015г. с падеж на плащане 20.05.2015г. Ищецът твърди, че на основание чл.
54.12 от ОУ едностранно е прекратил процесния договор за мобилни услуги, поради
неплащане на горните задължения в срок повече от 124 дни, за което е начислил
неустойка за предсрочно прекратяване по т. 6.3.1. от Приложение № 1 към
договора в размер на 136, 62 лв., представляваща общия размер на дължимите 11
броя месечни такси до края на изтичане на срока. Сочи, че за тези си вземания
се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 152/2018г. срещу която
длъжникът е подал възражение по чл. 414 ал. 2 ГПК, което обосновава правния му
интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид на изложеното отправя искане
до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 167, 62 лв., представляваща общ размер на вземанията му за потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочна прекратяване
на договора. Претендира разноски за производството.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Възразява, че представените по делото фактури не са основание за
плащане, както и че ищецът не е отправил писмено предизвестие по смисъла на чл.
87 ал. 2 ЗЗД за прекратяване на договора. Релевира възражение за неравноправния
характер на неустоечната клауза. По тези съображения моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Не
е спорно по делото, а и от представените с исковата молба договор с № *********
от 02.09.2014г. и Приложение № 1 към него от същата дата се установява, че
ищецът се е задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги
за срок от две години по тарифен план „Мтел трансфер S” за телефонен номер ***
с месечна абонамента такса от 14, 90 лв. с ДДС. Съгласно т. 6.3.1. от
Приложение № 1 в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора, от това приложение или общите условия /ОУ/, операторът има право да
прекрати договора по отношение на всички предоставени услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Съгласно
Приложение № 3 към договор с № ********* от 02.09.2014г. на ответника е
предоставено ползването на допълнителни електронни съобщителни услуги,
включително услугата „Musicall”, чиято стойност е 0, 60 лв. с ДДС.
С
исковата молба са представени фактури с № ********** от 01.04.2015г. и №
********** от 05.05.2015г. за отчетен период 28.02.2015г. – 27.03.2015г.
съответно 28.03.2015г. – 27.04.2015г., всяка от тях на стойност от 15, 50 лв. с
ДДС, отразяващи задълженията на абоната за разговори, данни, съобщения и други
такси и услуги, от която стойност – сумата от 12, 42 лв. без ДДС е размера на
месечната абонаментна такса. Представена е и сметка с № **********/09.09.2015г.,
с която на ответника е начислена неустойка в размер на 136, 62 лв.
Въпреки
указанията на съда, съдържащи се в разпореждането му от 06.03.2018г., ищецът не
е представил по делото Общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел” ЕАД и
потребителите на съответната услуга и/или мрежа, които съгласно т. 5.2. от
процесния договор са неразделна част от него.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 152/2018г. по описа на ВТРС в полза на ищецът срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение № 94/10.01.2018г. за сумата от 31
лв. – главница по незаплатена далекосъобщителна услуга по процесния договор от
02.09.2014г., сумата от 136, 62 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
този договор и сумата от 8, 18 лв. – мораторна лихва за периода 21.05.2015г. –
18.12.2017г. За последното вземане настоящото производство е частично
прекратено с влязъл в сила съдебен акт, поради отказ от иска и в тази си част
издадената заповед за изпълнение е обезсилена. В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК ответникът
по делото е депозирал възражение по образец за недължимост на сумите по
заповедта за изпълнение.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и
има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предмет
на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
процесния договор за мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на
същите т.е. че е осигурил възможност и е предоставил на абоната договорените
мобилни услуги, размера на претендираното вземане, а по претенцията за
неустойка – уговарянето на неустоечна клауза между страните по договора,
настъпване на основанията визирани във фактическия състав на тази клауза, които
дават право на оператора да начислява неустойка в търсения размер.
От
събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 02.09.2014г. Факта на сключване на договора не се
оспорва от ответника, напротив признава се от него в хода на съдебното
производство. По силата на този договор ищецът се е задължил да предоставя на
ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на
мобилни услуги по см. на § 1 т.1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях с
Приложения № 1 и № 3 основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по
тарифен план „Мтел трансфер S” за телефонен номер ***. От своя страна абонатът
е поел задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента такса от 14,
90 лв. с ДДС, която включва стойността на 200 минути, изходящи гласови
повиквания към всички мобилни и фиксирани мрежи в страната, както и стойността
на услугата „Musicall”, която на месец възлиза на 0, 60 лв. с ДДС. Така както е
уговорена абонаментна такса е минималната цена, която абонатът следва да
заплаща всеки месец през действието на договора за мобилни услуги и се дължи за
това, че мобилният оператор е поддържал своите телекомуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги. Поради това заплащането на месечната
абонамента такса и нейният размер не зависят и не са обвързани от реалното
потребление на мобилни услуги за конкретния месец. Същото важи и за стойността
на услугата „Musicall”, чиято цена е фиксирана за всеки отчетен период и
дължима независимо от обема ползвани мобилни услуги.
В
случая за отчетните периоди 28.02.2015г. – 27.03.2015г. съответно 28.03.2015г.
– 27.04.2015г. се претендира заплащането на сумата от 15, 50 лв. с ДДС за всеки
от тях. От съдържанието на фактури с № ********** от 01.04.2015г. и №
********** от 05.05.2015г. безспорно се установява, че тази стойност е
формирана като сбор от дължимата за месеца абонаментна такса /12, 42 лв. без
ДДС респ. 14, 90 с ДДС/ и цената на услугата „Musicall” /0,50 лв. без ДДС и 0,
60 лв. с ДДС/, отразена в счетоводните документи като разликата между
стойността на другите такси и услугите и размера на отстъпките. Този размер на
месечната абонаметна такса и на допълнителна услуга съответства на уговорения
между страните по договора от 02.09.2014г. и приложенията към него. Доколкото
няма спор, че през визирания по – горе период /28.02.2015г. – 27.04.2015г./
процесния договор за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него,
ответникът независимо от обема на ползваните от него мобилни услуги, респ. дори
да не е ползвал такива, дължи заплащането на абонаментните такси за двата
отчетни периода съответно стойността на допълнителната услуга, чийто общ размер
възлиза на 31 лв. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във
фактурите дати, но абонатът, чиято е доказателствената тежест да установи факта
на плащането им, нито твърди, нито доказва да е сторил това. Не е оспорил
изрично и че през исковия период не му е бил осигурен достъп до електронната
мрежа на оператора и по този начин е възпрепятстван да ползва договорените мобилни
услуги. Възразил е единствено, че не е доказано през него период да са му
доставени реално уговорените услуги. По изложените по – горе съображения, това
възражение на абоната е неотносимо към дължимостта на вземанията за абонаменти
такси и допълнителни услуги и не може да доведе до отблъскване на претенцията
по чл. чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД. Следователно същата
подлежи на уважаване в пълен размер.
Претенцията
на ищеца по чл. 92 ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на процесния договор в размер на 136, 62 лв. обаче подлежи на
отхвърляне, тъй като по делото не се доказа осъществяването на предпоставките,
водещи до възникване на това вземане. Неустойката е форма на договорна
отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като
предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът
да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна
функция. Понастоящем между страните е уговорена неустоечна клауза, съгласно
която в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, от
това приложение или общите условия /ОУ/, операторът има право да прекрати
договора по отношение на всички предоставени услуги и/или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок за ползване /т. 6.3.1. от
Приложение № 1/. Уговорено по този начин вземането за неустойка възниква при кумулативното
наличие на неизпълнение на договорно задължение от страна на абоната и
прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото размера й се определя
като сбор от месечните абонаментни такси дължими за периода от датата на
прекратяване на договора до изтичане на предвидения срок. В сключения между
страните договор от 02.09.2014г. не са уговорени изрично предпоставките, при
които мобилния оператор има право да прекрати действието му. За да обоснове
правото си на неустойка, ищецът се позовава на клауза от ОУ /чл. 54.12/, даваща
му право едностранно да прекрати процесния договор за мобилни услуги. Тези ОУ
обаче не са приложени по делото от ищеца, въпреки дадените от съда указания за
представяне на описаните в исковата молба доказателства. Липсата на ОУ по
делото води до недоказаност на основанието на което се позовава ищецът, за да
обоснове прекратяване на договорните отношения между страните. Надлежното
прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е
достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл. 92 ал. 1 ЗЗД.
Нещо
повече, дори в приложимите към договора за мобилни услуги ОУ да е предвидена
клауза, че договора на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на оператора,
в случай на забава в плащането на дължимите суми продължила повече от 124 дни,
това прекратяване, противно на твърденията на ищеца, се подчинява на общите
правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно
задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на
възникнали задължения през предварително определен срок в договора е основание
за развалянето му според разписаното в чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото
процесния договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му
същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за
изпълнение. По делото не се твърди и не се установява ищецът да е отправил до
абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение
на задължението му за плащане на дължими по договора суми. Липсата на надлежно
прекратяване на договора препятства пораждането на вземането за неустойка в
полза на ищеца, поради прекратяване на договора за мобилни услуги преди
изтичане на уговорения срок.
Независимо
от изложеното до тук, уговорената в т. 6.3.1. от Приложение № 1 към договора
неустойка в полза на мобилния оператор, чийто размер се определя от сбора на
оставащите стандартни месечни абонаменти такси от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, според настоящият състав на ВТРС, е нищожна
поради противоречие с добрите нрави в съответствие с чл. 26 ал. 1 пред. 3 ЗЗД.
Съгласно ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК, на ВКС съдът
следи служебно за недействителността на договора поради нарушаване на добрите
нрави и без да е релевирано възражение от страната. Неустоечната клауза ще е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Насрещните престации по
процесния договор се характеризират с това, че мобилният оператор се е задължил
да предостави на абоната уговорените по вид мобилни услуги срещу задължението
на същия да ги заплаща, но само когато такива са предоставени респ. когато е
осигурен достъп до съответната мобилна мрежа. При предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги и уговорена неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на договора, доставчикът ще получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя достъп до мрежата си респ. без да предоставя
мобилни услуги. Неустоечната клауза при предсрочно прекратяване на договора е
уговорена без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният няма
никакво право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си
заплащане на неустойка. Следователно уговорената неустойка при предсрочно
прекратяване на договор излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, води до значително неравновесие между правата и
задълженията на мобилния оператор и абоната, създава условия за неоснователно
обогатяване на първия и за нарушаване принципа за справедливост. Нищожността на
неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави прави безпредметно
произнасянето на съда по наведеното от ответника възражение за нейния неравноправен
характер по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.
В
обобщение следва да се посочи, че от представените по делото доказателства се
установи съществуването на задължение на ответника по процесния договор за
мобилни услуги в размер на 31 лв., представляващо общата стойност на дължимите
за периода от 28.02.2015г. до 27.04.2015г. месечни абонаментни такси и стойност
на допълнителна услуга, поради което в тази част исковата
претенция следва да бъде уважена. По делото не се установи в полза на ищеца да
е възникнало вземане за неустойка в размер на 136, 62 лв., дължимо при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 02.09.2014г, поради
което в тази си част предявения иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски
за държавна такса в размер на 75
лв. и за адвокатско възнаграждение в размер 180 лв. По правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски съразмерно с уважената част на иска, с оглед на което, при общ размер
на разноските от 255 лв. за настоящото
производство, последният следва да понесе разноски в размер на 47,
15 лв. респ. за заповедното производство дължи заплащането на
разноски в размер на 37, 91 лв. От
своя страна ответникът също има право на разноски, съгласно правилото на чл. 78
ал. 3 ГПК, като съразмерно с отхвърлената част от иска, му се дължи сумата от
285, 27 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Д.Д. – К., ЕГН: **********
с постоянен адрес ***, че ДЪЛЖИ на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование "МОБИЛТЕЛ"
ЕАД/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район Илинден,
ул."Кукуш" №1, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79
ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 31 лв. /тридесет
и един лева/ - представляваща общ размер на дължимите
през периода 28.02.2015г. до 27.04.2015г. месечни абонаментни такси и стойност
на услугата „Musicall” по договор с № *********
от 02.09.2014г. и Приложение № 1 и № 3 към него, съгласно издадените фактури с
№ ********** от 01.04.2015г. и № ********** от 05.05.2015г., за което вземане
има издадена заповед за изпълнение № 94/10.01.2018г. по ч.гр.д. № 182/2018г. на
ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование "МОБИЛТЕЛ"
ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район Илинден,
ул."Кукуш" №1 против Ж.Д.Д. – К., ЕГН: **********
с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл. 422
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92
ал. 1 ЗЗД, за приемане на установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 136, 62 лв., представляваща неустойка по т. 6.3.1. от
Приложение № 1 дължима за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с
№ ********* от 02.09.2014г., КАТО неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ж.Д.Д. – К., ЕГН: ********** с
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД /предишно наименование "МОБИЛТЕЛ"
ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район Илинден,
ул."Кукуш" №1 СУМАТА от 47,
15 лв. /четиридесет и седем лева и 15 стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски,
съразмерно с уважената част на иска, както и СУМАТА от 37,
91 лв. /тридесет и седем лева и 91 стотинки/, представляваща направените в заповедното производство съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /предишно наименование "МОБИЛТЕЛ"
ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район Илинден,
ул."Кукуш" №1 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д.Д. – К.,
ЕГН: ********** с постоянен адрес *** СУМАТА
от 285, 27 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 27 стотинки/ - разноски за
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 152/2018. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: