МОТИВИ към НЧХД № 74/21.
Производството е образувано по тъжба на непълнолетния Н.Д.М. , със съгласието
на законния представител майка му А.Г.З. против Й.В.М. *** и Р.А. МАШАНОВ за това, че в съучастие като съизвършители, в гр. *********
са причинили на тъжителя лека телесна повреда по чл. 130, ал.2 вр. чл. 20, ал.2от НК -.
В съдебно
заседание повереникът изразява становище
за доказаност на обвинението, като моли подсъдимите да бъдат признати за
виновни и им се наложат съответните наказания. Претендира разноски.
Защитникът
оспорва доказаността на обвинението, пледира оправдаване на подсъдимите.
Подсъдимият
М. дава обяснения, с които се саморазобличава в
посегателство над тъжителя, но отрича съучастието на съподсъдимия си.
Подсъдимият
М. не дава подборни обяснения, като
декларативно отрича участие в побой над тъжителя.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:
Свидетелката
Г.М. е сестра на тъжителя, с когото са родени от брака на св. М. и А.М. .
През
лятото на 2020 год. св.М. и подс. Й.М.
заживели на съпружески начала в неговия дом в гр.*********,ул. „Марин
Христев" № 37.
На
23.10.2020 год. вечерта, около 22.30 ч. св. М. и подс. М. били в посочения дом, където гостувал и подс.
М..
По някое време между подс.М. и М. възникнал
спор и тя плачейки се обадила на родителите си, като разговаряла с баща си св. М..
Тъй като М. била бременна, родителите й се загрижили за нея и двамата заедно
сина им – тъжителя тръгнали веднага към
дома на подс. М..
Когато
пристигнали, от вътре излезли св. М. и подсъдимите, от които М. носел метална тръба,
а Р.М. – дърво, които размахвали. След като разменили няколко агресивни реплики
с Минчеви, подсъдимите се прибрали, както и св. М..
Минути по –късно тя се показала на терасата и
помолила семейството си да си тръгва, за да осуети пораждащия се скандал.
В този момент подсъдимите отново излезли навън
, а на мястото пристигнали членове на семейството на подс.М. - майката св. В. , бащата и брата св. Л. М. и започнал сериозен спор между двете
семейства, който прераснал във физическа разпра.
Подс. Й.М.
се нахвърлил върху тъжителя и го ударил с юмрук в лицето, а М. с дърво му
нанесъл удар в гърба. Тъжителят паднал на земята и двамата започнали да го
ритат по цялото тяло.
Пристигнали
на място полицаите Г.П. и Г., след което участниците в инцидента били отведени
в РУ *********, където дали обяснения по случая.
Поради
установените и от полицаите увреждания по тъжителя, той бил отведен за преглед
в МБАЛ-Уни Хоспитал- *********, където му бил издаден лист за преглед на пациент №013607 /
23.10.20 г. / 23.19 часа
На
следващия ден поради продължаващите болки тъжителят отново посетил болницата и
му бил издаден амбулаторен лист №000012 /24.10.2020 год. / 12.53 часа, в отразяващ
констатирани оток и силни палпаторни болки в областта на лявата раменна и
лакътна става и предписана терапия за лечението.
На 26.10.2020 год. тъжителят
посетил съдебен лекар - д-р Петко Митев, който го освидетелствал и издал Съдебномедицинско
удостоверение №21/2020 год. Същото отразява следните констатирани увреждания: по дясната челната област в неокосмената и част - оток и
синкаво кръвонасядане на кожата, с размери 3 х 3 см; по задната долна част на
шията (врата)- тьмно-синкаво кръвонасядане, с размери 7 х 4 см; по гърба в долната дясна част -синкаво
кръвонасядане, с размери 8 х 6 см., по външната повърхност на лявата
мишница има два броя синкаво-морави кръвонасядания едно под друго, едното по
предна част с размери 6x4 см, и другото с размери 9x3 см. Гореописаните
травматични увреждания са преценени като получени в резултат на действието на
твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговаряло да са
получени така, както съобщил пострадалият в предварителните сведения. Преценката
е , че му е причинено болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК .
В срока по
чл. 81 от НПК тъжителят, със съгласието на своята майка и законна
представителка, подал настоящата тъжба,
с която предава на съд подсъдимите за нанесена му лека телесна повреда при
условията на съизвършителство.
Проведеното
мащабно съдебно следствие установи верността на инкриминираните твърдения. За
този извод събраните гласни доказателствени средства бяха подложени на подробен
анализ поради наличното противоречие в сформираните от тях две групи.
Подсъдимите
отричат подс. М. да е участвал в инцидента по начина, посочен в тъжбата, като
само М. самопризнава , че неговото само лично участие било именно такова,
каквото се сочи в обвинителния документ- удар с дърво върху тъжителя, за който
безспорно е установено, че попаднал и увредил гърба. Всъщност това обстоятелство – действието на
подс. М. по нанасяне на удара с дърво , респ. механизма на причинената от него телесна повреда на тъжителя е
несъмнено установено чрез еднопосочните досежно този факт твърдения на св. М. и
обяснения на М. , съответни и на отразените предварителни сведения в СМУ 21/21, и снетата анамнеза в двата медицински
листа на л. 8 и 10, издаден от прегледи на тъжителя непосредствено след
инцидента и в деня след него..
Обясненията
на М. обаче се кредитират само досежо : този факт и факта, касаещ времето на пристигане на мястото на инцидента
на св. В. и св. л. М., тъй като са съответни на другите посочени
доказателствени източници. В останала им част, респ. досежно отреченото от М.
участие в боя над тъжителя на М., те са опровергани.
Няма спор
по делото , че на инцидента са пристигнали майката и брата на подс. Й.М. – св. В.
и св. Л. М., но те твърдят, че това е станало непосредствено преди пристигането
на полицията, по който начин обективно изключват възможността да са участвали в
боя, както и твърдят. Участието им обаче е потвърдено не само от св. Минчеви ( Г.
и Д.), но и от подс. М. , който го признава непосредствено в разказа си за
възпроизвежданото събитие. Той признава
не само, че са дошли достатъчно време преди полицията, но дори и че „скочили да
бият родителите на Г.“, което се потвърждава от самата нея и баща й.
Освен това
този факт е установен и с показанията на свидетелите полицаи П. и Г., които не
са възприели към момента на тяхното пристигане да са пристигнали роднините на
подс. Й. М., които видели, че вече били
там .
Твърденията
на свидетелите В. и М. са с цел да се осуети както тяхното участие в инцидента,
така и това на подсъдимия М.. Те са
неистинни, доколкото установено с еднопосочните и убедителни показанията на Г. и
Д. Маринови и обясненията на М. е установено, че са пристигнали достатъчно
по-рано , за да вземат участие в конфликта.
Той е
започнал по заявения с тъжбата и потвърден с показанията на св. М. начин. Първо подс. Й. М. ударил директно с юмрук в
лицето тъжителя , който също го е посочил като свой нападател при снемане на
анамнезата при съдебния лекар и при този, прегледал го непосредствено след
инцидента ( макар и не по име - л.
8). При първия си преглед в 23.19 на
датата на инцидента , тъжителят съобщил, че удрян от двама познати и бил удрян и в главата , лява ръка и гърба. Пред съдебния лекар посочил, че
го е удрял и М. и М. и споделил болки
в главата, лицето, гърба, шия, тяло,
крайници ( по които са установени
описаните по-долу в СМУ увреждания). .
Стана ясно
от твърденията на М., че видял как М. с желязо, а М. с дърво бият сина му, а
след това да го ритат, което също
съответства на споделеното пред съдебния лекар за ползваните средства за
нанасяне на удари.
Като се
изхожда от описанието на телесните увреждания ( форма и размери) следва да се
приеме, че действително са ползвани такива средства и е имало ритници.
Описаното увреждане на шията е по задна долна част за наличие на кръвонасядане
с размери 7/4см, такова има и по дясна
долна част на гърба 8/6см и по външната повърхност на лявата мишница
– 9/3 см.именно поради това и съдебният лекар е дал заключение в издадени ято
него документ, че уврежданията отговарят да са получени по начина, посочен от
пострадалия. В допълнение следва да се посочи, че увреждането на главата е
констатирано в дясна челна област и с размери 3/3 см, което напълно отговаря да
е получено с юмрук, както съобщава св. М. и се твърди в тъжбата.
Това,
което даде също основание да се кредитират показанията на св. Минчеви досежно
развитието на инцидента е съобщеното от св. Г. , който е бил в състава на
полицейския епик, отзовал се на сигнала . Той е възприел увреждания по
тъжителя, който непосредствено на място пред него признал, че са поучени от
двамата подсъдими.
Коректността
в преценката на показанията на Минчеви, доколкото те се ползват като източник
на реално настъпилите факти ви инкриминираната ситуация, изисква да се посочи,
че Г. М. напълно добросъвестно признава, че не е видяла удари от двамата
подсъдими върху брат й, а признава само, че те били „над брат й“ . Липсата на детайлни възприятия
следва да се отдаде на споделеното от свидетелката, че самата тя била нападната
от св. В., а е била е бременна, което е засилвало инстинкта й за
самосъхранение.
Трябва също да се признае, че св. М. също
добросъвестно не сочи ударите с дърво и желязо къде са били, тъй като няма
такива възприятия – непосредствено преди тези удари той самият е бил нападнат
от подс. Й. М., а след това от брат му, майка му и М., в резултат на което
паднал на земята и си затворил очите . Когато ги отворил видял ,че боят
продължава върху сина му, който преди това и дори преди нападението над М. ( от
хронологията на разката за свидетеля става ясно) бил ударен с юмрук в лицето от Й. М..
Показанията на М., че бил обект на нападение на подсъдимите са потвърдени с
издаденото по отношение на него и приложено по делото СМУ – л.68.
Горното
обсъждане установи възприетата и изложена горе обстановка, която визира двамата
подсъдими като целенасочени нападатели на тъжителя, които са го повалили на
земята с ударите си, вкл. с посочените предмети, с които не престанали дори
след като го повалили на земята, когато продължили с ритници.
В СМУ на
л. 11 са отрази споделените от тъжителя пред освидетелствалия го лекар
предварителни сведения, според които той заявил, че „на 23.10.2020 година,
около 23,00 часа, в град *********, пред домът на Й.М.,бил нападнат и бит от
него и от Р.М., удряли го с ритници, юмруци, желязо и дърво“.
Инкриминираните увреждания,
които тъжителят поставя в нормативната рамка на дадената от него правна
квалификация на деянието, са различни от установените от съдебния лекар. Това, което
става ясно от съдържанието на СМУ на л. 68, издадено по отношение на Д. М. е,
че са описани в тъжбата причинените нему увреждания. Неправилното посочване на
уврежданията обаче не съставлява процесуален проблем за произнасяне по обвинението. Защото : според чл. 81 от НПК
тъжбата следва да съдържа подателя, лицето, срещу което се подава и
обстоятелствата на престъплението, тоест описание на времето , мястото и
действията, с които са причинени увреждания. Самите увреждания може да не се
сочат по своите съвсем конкретни характеристики ( размери, цвят ) , а само по
своя вид ( разкъсно-контузна рана, кравонасядане и т.в.). Трябва точно да е
описано и местоположението им – кои органи са засегнати и къде са разположени
уврежданията.
В случая са описани в тъжбата
увреждания на устната и по гръдния кош, каквито не са установени по отношение
на тъжителя ( виж издаденото за него СМУ 21/20). Тоест за тези инкриминирани
увреждания обвинението не е доказано .За това обаче подсъдимите не следва да бъдат оправдани, тъй като се
инкриминира едно престъпление ( с множество отделни увреждания на организма) ,
доколкото важи принципа на „поглъщане“ . Множеството увреждания съставляват едно
засягане на организма – едно престъпление, което се квалифицира по най-тежкия
резултат ( виж и т. 18, ППВС 3/79г).
Описано в обвинителния
документ обаче е увреждане в гърба , което е правилно посочени по своя вид и
местоположение – кръвонасядане в дясно. Неправилното
посочване на размерите не е от значение за легитимността н обвинението и не
засяга правото на защита и възможността да отсъждане . Затова дори да са
инкриминирани едни размери, а да се докажат други – увреждането, посочено и
доказано конкретно по своя вид (
кръвонасядане) и местоположение – засегнат орган – гърба вдясно, ще е доказано
.
Точно такова е установено от
СМУ 21/20 – но с размери 8/6 и то съставлява съгласно константната съдебна
практика телесно увреждане по чл. 130, ал.1 от НК, доколкото причинява
кръвотечение под кожата и е разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128
и чл. 129 от НК, тоест лека телесна повреда от чл. 130, ал.1 от НК. Обратното решене на съдебния лекар е
продиктувано от установените медико-биологичните критерии за оценка на
телесните увреждания, задължителни за патолога, но не и за Съда.
Това увреждане е причинено при
удара с дърво от М., но в случая съучастието произтича от константната съдебна
практика за този институт. Доказано е , че непосредствено преди удара в гърба е
нанесен удар с юмрук от М., а
непосредствено след удара в гърба от мМашонов и двамата подсъдими са нанасяли
удари с дърво и желязо и са го ритали на земята.
Горното обсъждане стои в
основата на решението на Съда да приеме обвинението за доказано, но не по предложената
правна квалификация на инкриминираните действия на подсъдимите, която не е
задължителна за Съда . При тяхната съучастническа дейност, в която всеки от тях
е бил съизвършител, на тъжителя е била причинена лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НТК вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като съдебната
практика константно е установила, че кръвонасяданията , тъй като съставляват
кръвотечение под кожата всякога следва да се преценяват като разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НПК.
В субективно отношение
подсъдимите са съзнавали противоправния характер на действията си. Предвиждали
са и са целели настъпването на обществено-опасните последици. В случая са
налични данни за непосредствена връзка с
подсъдимите преди инцидента, те са знаели, че ще тъжителя е отвън със
семейството си и са решили да го нападнат, което ясно са демонстрирали и с
предходното си излизане от дома на Й. М., размахвайки дърво и желязо в ръце. Действали са обмислено, планирано. Действали
са със съзнанието за общност. Налице е общност на умисъла, установена с последователните
и едновременни действия по нанасяне на ударите.
Предвид изложеното, бе
постановено присъда, с която Съдът призна подсъдимите за виновни в извършване
на престъпление по чл. 130, ал.1 вр. 20, ал.2 от НК и причиняване на
инкриминираните увреждания.
Безспорно е, че липсата на
предходни осъждания на подсъдимите и вида и размера на предвиденото наказание за
извършеното престъпление, от което не са причинени имуществени вреди, предпоставя приложение на института по чл.
78а, ал.1 от НК. Съдът освободи всеки от подсъдимите от наказателна отговорност
и му наложи административно наказание глоба в размер на по 1000 лева за всеки
от тях, съобразявайки конкретните обстоятелства и преценявайки, че е достатъчно
за постигане целите по чл. 12 от ЗАНН.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимите бяха осъдени да заплатят на тъжителя сторените от последния
съдебно-деловодни разноски в размер на по 506.00 лева за всеки от тях заплатено
възнаграждение за повереник.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: