РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1076
гр. Пловдив, 08 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на деветнадесети май през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1855 по описа
за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по искова молба от Г.Р.П., ЕГН ********** и малолетната С.О.П.,
ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Г.Р.П., и двете в
качеството им на наследници на О.С.П., с ЕГН ********** (починал на 20.11.2022 г.), чрез
пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Иска се ответникът да бъде осъден да им заплати
обезщетение в общ размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, за претърпени от О.С.П. неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на
малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 18.12.2016 г. до
13.07.2022 г. (датата на предявяване на исковата молба) в Затвора гр.
Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); без
постоянно течаща топла и студена вода в килиите; в килиите имало мухъл и влага;
през лятото било прекалено горещо, а през зимата прекалено студено; нямало
достъп на чист въздух и естествена светлина; лоша хигиенна - наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът страдал от хипертония, но не го лекували;
паднали му зъбите и бил с влошено зрение (4 диоптъра). Претендира се присъждане
на разноските по делото.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Прави възражение за
изтекла петгодишна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск.
ІІ. За фактите:
5. От постъпилите по делото справка за правното положение на
ищеца рег. № 574/2016 г. от 27.07.2022 г. на Началника на Затвора Пловдив (л. 62), се установява, че О.С.П. е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в Затвора – Пловдив през целия исков период от 18.12.2016 г. до 13.07.2022 г.
(датата на предявяване на исковата молба).
6. Според Становище от
26.07.2022 г., изготвено от ИСДВР П. У.(л. 44 - 48), данни за броя на лишените от свобода в спалните помещения се съхраняват
за период от З години, така че информация относно спалните помещенията, в които
е бил настанен О.П. и относно броя на лишените от свобода настанени в тях
(заедно с П.) е предоставена само за периода от 02.07.2019 г. до 13.07.2022
г., общо 1108 дни, а именно:
|
Пост |
Период |
Фактически настанени л. св. в стаята |
Капацитет за настаняване
в стаята |
|
|
Помещение |
от |
до |
|
|
|
Пост
№ 2, стая № 73 |
02.07.2019 |
08.07.2019 |
7 |
6 |
|
|
08.07.2019 |
19.07.2019 |
6 |
6 (42 дни) |
|
|
19.07.2019 |
26.07.2019 |
7 |
6 |
|
|
26.07.2019 |
19.11.2019 |
8 |
6 |
|
|
19.11.2019 |
22.11.2019 |
7 |
6 |
|
|
22.11.2019 |
25.12.2019 |
8 |
6 |
|
|
25.12.2019 |
07.01.2020 |
7 |
6 |
|
|
07.01.2020 |
09.01.2020 |
8 |
6 |
|
|
09.01.2020 |
24.01.2020 |
7 |
6 |
|
|
24.01.2020 |
15.02.2020 |
8 |
6 |
|
|
15.02.2020 |
19.02.2020 |
7 |
6 |
|
|
19.02.2020 |
26.02.2020 |
6 |
6 (7 дни) |
|
|
26.02.2020 |
04.03.2020 |
7 |
6 |
|
|
04.03.2020 |
05.03.2020 |
8 |
6 |
|
|
05.03.2020 |
03.06.2020 |
9 |
6 |
|
|
03.06.2020 |
19.06.2020 |
7 |
6 |
|
|
19.06.2020 |
14.08.2020 |
8 |
6 |
|
|
14.08.2020 |
25.09.2020 |
7 |
6 |
|
|
25.09.2020 |
28.09.2020 |
8 |
6 |
|
|
28.09.2020 |
03.11.2020 |
9 |
6 |
|
|
03.11.2020 |
19.11.2020 |
8 |
6 |
|
|
19.11.2020 |
23.11.2020 |
7 |
6 |
|
|
23.11.2020 |
25.11.2020 |
6 |
6 (2 дни) |
|
|
25.11.2020 |
18.12.2020 |
7 |
6 |
|
|
18.12.2020 |
08.01.2021 |
8 |
6 |
|
|
08.01.2021 |
22.01.2021 |
7 |
6 |
|
|
22.01.2021 |
02.02.2021 |
6 |
6 (8 дни) |
|
|
02.02.2021 |
18.02.2021 |
7 |
6 |
|
|
18.02.2021 |
24.03.2021 |
8 |
6 |
|
|
24.03.2021 |
26.03.2021 |
7 |
6 |
|
|
26.03.2021 |
11.04.2021 |
8 |
6 |
|
|
11.04.2021 |
29.04.2021 |
7 |
6 |
|
|
29.04.2021 |
10.05.2021 |
6 |
6
(11 дни) |
|
|
10.05.2021 |
18.05.2021 |
7 |
6 |
|
|
18.05.2021 |
21.05.2021 |
8 |
6 |
|
|
21.05.2021 |
02.06.2021 |
7 |
6 |
|
|
02.06.2021 |
20.07.2021 |
8 |
6 |
|
|
20.07.2021 |
03.08.2021 |
7 |
6 |
|
|
03.08.2021 |
27.08.2021 |
8 |
6 |
|
|
27.08.2021 |
15.09.2021 |
7 |
6 |
|
|
15.10.2021 |
05.11.2021 |
8 |
6 |
|
|
05.11.2021 |
23.11.2021 |
6 |
6 (18 дни)
|
|
|
23.11.2021 |
26.11.2021 |
7 |
6 |
|
|
26.11.2021 |
21.01.2022 |
8 |
6 |
|
|
21.01.2022 |
13.05.2022 |
7 |
6 |
|
|
13.05.2022 |
03.06.2022 |
8 |
6 |
|
|
03.06.2022 |
14.06.2022 |
7 |
6 |
|
|
14.06.2022 |
17.07.2022 |
8 |
6 |
|
Пост
№ 2, стая № 72 |
17.07.2022 |
19.07.2022 |
8 |
6 |
|
|
19.07.2022 |
26.07.2022 |
6 |
6 |
Относно спалните помещения и тяхното
оборудване е дадената следната информация:
|
Пост и помещение |
Площ кв.м. без сан. възел |
Площ сан. възел кв.м. |
Брой
прозорци в спалното помещение |
Размер на прозорци те |
Размери на прозорци те в сан. възел |
|
Пост № 2, стая № 73 |
27,20 |
4,81 |
2 |
0,55 x 1,17 1,00 x 1,17 |
0,30 x 1,17 |
|
Пост № 2, стая № 72 |
25,73 |
3,91 |
2 |
1,00 x 1,17 0,45 x 1,17 |
0,30 x 0,50 |
От така представена информация се
установява, че О.П. през периода от 02.07.2019 г. до 13.07.2022 г. вкл.,
обхващащ общо 1108 дни, само 88 дни е бил настанен в спално помещение, в
което са му били осигурени минимум 4 кв.м. жилищна площ. Казано с други
думи, през 1020 дни (1108 дни – 88 дни =
1020 дни) в рамките на периода
от 02.07.2019 г. до 13.07.2022 г. вкл. е бил настанен в условията на
пренаселеност.
Всяко спално помещение е обзаведено
стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода.
Техните размери са следните: леглата са 90 x 180 см. и шкафовете са с размери
45 x 50 см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел.
В спалното помещение лишените от
свобода имат неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода.
Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на
помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е
имало проблем стаята да бъде проветрена, всички прозорци са отваряеми.
Във всяка стая има толкова легла и
дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението и следователно
варират според броя лишени от свобода в стаята.
С постъпването си в затвора на всеки
лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от
страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колкото комплекта са му
необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално
бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни.
Прането става по усмотрение на самия
лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от
близките. Има възможност при желание да се използва и служебната сушилна
машина.
От постъпването си в затвора О.С.П. е
назначаван на работа:
|
Работодател,
длъжност и Бележки |
Дата на назначаване |
Документ за назначаване |
Дата на
прекратяване |
Документ
за прекратяване |
|
Обособено
производство,
6-дневна работна седмица,
8-часов работен ден, доброволен труд за срок от 1
месец, с цел обучение, след
което да премине на заплащане, в зависимост от
заработката. |
03.12.2016 г. |
Заповед №
1887/2.12.2016 г., Затвор - Пловдив |
07.03.2022 г. |
Заповед №
570/7.03.2022 г., Затвор - Пловдив |
Всички работещи лишени от свобода имат
осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на
работния ден. За неработещите лишени от свобода е осигурена възможност да
използват баня два пъти седмично по утвърден от Началника на затвора график.
Всички работещи имат право да
използват служебната пералня и сушилня по график, а останалите по изрична тяхна
молба.
Според становище от 27.07.2022 г. на ИФЗНС „ФЛКР“
инсп. Е. К.:
През периода на изтърпяване на наказанието на л. св. О.С.П. *** не са
правени основни ремонти на стайте в които е пребивавал лишения от свобода, но
са извършвани текущи ремонти като се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителните тела и други подобни.
Не се допуска да има счупени прозорци /същите се подменят своевременно/.
През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на л. св.
Дограмата е подменена с нова /ПВЦ/. Поставен е гранитогрес в общите умивални.
Банята е обща. Пода е с мозайка , а стените са с фаянсови плочи. Банята се
ползва от лишените от свобода по утвърден график. Всички работещи лишени от
свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след
приключване на работния ден. Л.св. О.П. е работил и е имал възможност да ползва
банята всеки работен ден.
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сключва централен
договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях.
Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на
помещенията в затвора.
7. Във връзка с твърденията,
че О. П.е имал здравословни проблемни, но не е лекуван, от страна на ответника
по делото е представено медицинското му досие, ведно със становища на д-р Д.,
според което П.е със сърдечно заболяване – хипертония, като при престоя си в
Затвора Пловдив е бил медикаментозно требван и е получавал редовно лекарства.
Разяснено му е, че може да получава и лекарствени препарати отвън. Последно е
прегледан от кардиолог за промяна на терапията на 03.08.2022 г.
В тази връзка по
делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), приета без
заявени резерви от страните. След анализ на представената по делото медицинска
документация , вещото лице е дало следното заключение:
О.С.П. е страдал
от: ХИПЕРТОНИЧНО СЪРЦЕ БЕЗ (ЗАСТОЙНА) СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. ИДИОПАТИЧНА
ПОДАГРА.
Във връзка с
заболяванията от които е страдал П., е било необходимо редовен прием на
медикаменти, каквито същият е приемал редовно, като са му били предоставяни от
лекаря на затвора. Лекарят на затвора е следял неговото състояние.
Артериалната
хипертония и подаграта, са заболявания от които страдат много хора по света.
Условията на затвора не са причина за тяхното възникване.
Видно от доклада
на лекаря при затвора, П. е получавал редовно медикаменти, които същият
най-вероятно е приемал. Били са извършвани консултации със съответните
специалисти и е давана изписаната терапия редовно.
Въз основа на
съобщението за смърт на О.С.П., вещото лице е дало заключение, че същият е
починал най-вероятно от инфаркт на миокарда. Инфарктът на миокарда настъпва
въпреки провежданото лечение с медикаменти за високо кръвно налягане. Същият не
може да се избегне каквото и лечение да е провеждано. Инфарктът на миокарда
много често настъпва при запушване на коронарен съд от атеросклеротична плака,
тромб или при спазъм на същият.
8. Представени и приети като писмени доказателства са още – график за
разпределение на времето на лишените от свобода от II пост (л. 49) и Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 50).
9. Във връзка с наличието
на инсекти в Затвора гр. Пловдив са представени протоколи за извършени дезинфекция,
дезинсекция и дератизация (ДДД), както следва (л. 12 и сл.):
- 4 бр. за 2017
г.: от 15.05.2017 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 500
кв. м.; от 19.07.2017 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 500
кв. м.; от 29.09.2017 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 400 кв. м.; от 21.11.2017 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 220 кв. м.;
- 6 бр. за 2018
г.: от 24.01.2018 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2200
кв. м.; от 17.03.2018 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 400
кв. м.; от 14.05.2018 г. за извършени ДДД
в Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.; от 04.07.2018 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.; 17.09.2018 г.
за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.; от 27.11.20180 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.;
- 5 бр. за 2019
г.: от 06.03.2019 г. за извършени ДДД в Затвора и Общежитие Пловдив –
обработени 1000 кв. м.; от 22.05.2019 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив –
обработени 4200 кв. м.; от 11.07.2019 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2000 кв. м.; от 03.09.2019 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.; от 18.11.2019 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 400 кв.
м.;
- 4 бр. за
2020 г.: от 29.01.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени
600 кв. м.; от 10.03.2020 г. за извършени ДДД в Затвора
Пловдив – обработени 800 кв. м.;
от 18.09.2020 г.
за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 900 кв. м.; от 04.08.2020 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 4000 кв. м.;
- 5 бр. за
2021 г.: от 08.02.2021 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени
4000 кв. м. всички площи; от 18.08.2021 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 14865 кв. м., всички части; от
11.08.2021 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян –
обработени 14865 кв. м., всички части; от 10.11.2021 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв.
м., всички части; от 09.12.2021 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО
Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв. м., всички части (л.
21, 22, 23, 24);
- 2 бр. за
2022 г.: от 09.02.2022 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО
Смолян – обработени 14865 кв. м., всички части; от 16.03.2022 г. за извършени
ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв. м., всички
части.
За 2016 г. няма данни в Затвора Пловдив да е извършвана ДДД обработка;
В цитираните протоколи са описани освен размера и вида на
третираната площ и препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу
какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършил описаните в протокола
дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо протокола.
10. Като свидетел по делото е разпитан Т.А.Ф. – същият заявява, че
познава О.С.П..*** някъде от средата на 2019 г. докато той починал.
Първоначално били в една стая № 73, може би 5-6 месеца, не си спомням точно.
След това го преместиха в стая № 72 и в тази стая той починал. В стая 72 били
4-5 човека. Преди той да се премести в друга стая, били общо 7 човека в тяхната
стая 73. Имало дървеници, хлебарки, влага в стаите. Имало влага по стените, по
прозорците даже черчевето на единия прозорец от влагата направо излязло. Под
балатума също имало влага. В стаята не се сушели дрехи. В общата баня си сушели
дрехите. Отваряли прозорците да се проветрява, но пак имали влага. През зимата
имало парно и било добре отоплението. Добре била и светлината в стаята. Имало
две лампи и от прозорците влизала светлина лятно време като изгреело слънцето.
Пръскали против хлебарки и дървеници през периода, когато бил там, но нищо не
ставало. Знае, че О. пиел хапчета за кръвно, но не знае той да се е чувствал
зле, да се е залежавал. Разбрал само, че е починал. Откакто се запознали с него
О. не му се е оплаквал от някакви здравословни проблеми. Той имал очила, но не
се е оплаквал на свидетеля за влошено зрение. Май искал да извади някакъв зъб,
ходил на зъболекар, но свидетелят не знае какво е станало. О. бил като бригадир
на хората, които работели. Докато св. Ф. бил в затвора О. бил бригадир и
записвал хората, които работят - колко човека са, от колко до колко работят и
на място ги наблюдавал какво работят. Т.е. отговарял за работещите. Имало един В.,
който лежал за убийство и един Р.Б.от Карлово, които били с него преди смъртта
му.
ІІІ. За правото:
11.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
12. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
13. Следва да бъде
съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това
разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът
действително, фактически е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под
стража" или пък наказание "лишаване от свобода" в някое от
специализираните за това места.
Както вече бе казано, от данните по делото (справка за правното положение на ищеца рег. № 574/2016 г. от 27.07.2022 г.
на Началника на Затвора Пловдив – лист 62) се установява, че О.С.П. е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в Затвора – Пловдив през целия исков период от 18.12.2016 г. до 13.07.2022 г. вкл. (датата на предявяване на исковата молба).
14. На първо място, с оглед направеното възражения от страна
на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност, следва да бъде
съобразено следното:
Съгласно § 1 от
ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичането на този
давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени
вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този
срок може да бъде осъществено единствено доброволно (аргумент от чл.118 от ЗЗД). И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е
сторено от страна на ответника.
В конкретния
случай, от събраните по делото доказателства се установява, че в рамките на
исковия период О.П. *** без прекъсване. В тази връзка следва да бъде съобразено
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004 г.,
ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия
или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност
за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им.
При това положение, следва да се приеме, че твърдените незаконосъобразни
действия и бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора
Пловдив, няма как да са преустановени към датата на подаване на исковата молба,
т.е. предвиденият в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок дори не е започнал
да тече към 13.07.2022 г.
Следователно,
искът за периода от 18.12.2016 г. до 13.07.2022 г. вкл. не е погасен по давност.
15. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
16. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налагат следния извод:
16.1.
Помещенията, които е обитавал П. при изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ през исковия период в Затвора гр. Пловдив са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла
и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е
осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив. В подкрепа на това
са и показанията на разпитания поделото свидетел, който изрично завява, че през
зимата имало парно и било добре отоплението, добре била и светлината в стаята.
Ползването на баня в Затвора - Пловдив се осъществява по
утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл.
151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на П. е осигурен и достъп до
топла вода. Отделно от това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки
работен ден. Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира
нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на П. са били осигурени
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
16.2.
Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, следва да се посочи, че
доколкото хигиената в спалните помещения се поддържа от лицата, настанени в
тях, няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни
условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
16.3.
От представената по делото медицинска документация, както и от приетата по
делото СМЕ без заявени резерви от страните, която съдът възприема като
обективно и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота
релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и
обстоятелства, се установява, че действително П. е страдал от ХИПЕРТОНИЧНО СЪРЦЕ БЕЗ (ЗАСТОЙНА) СЪРДЕЧНА
НЕДОСТАТЪЧНОСТ и от ИДИОПАТИЧНА ПОДАГРА, но от страна на администрацията на
Затвора Пловдив са му осигурявани както консултации със съответните специалисти, така и изписаната
терапия. Изрично е
посочено от вещото лице, че условията на затвора не са причина за възникване на
посочените заболявания. Все в тази насока, вещото лице е дало заключение, че П.
е починал най-вероятно от инфаркт на миокарда, като инфарктът на миокарда
настъпва въпреки провежданото лечение с медикаменти за високо кръвно налягане и
не може да се избегне каквото и лечение да е провеждано.
При това положение, следва да се приемат за недоказани
твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване.
16.4. Непротиворечива в
горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация
обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 6 и 7 от настоящото
решение).
Доказателства,
които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна
на ищеца.
При това
положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите,
обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на
установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в
които П. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, не могат да се
квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито
могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени
емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително
отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или
душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото
съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят
онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице
от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да
се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с
нечовешко или унизително отнасяне.
17. Независимо от
изложеното обаче, следва да се констатира, че от така представена информация (описана в т. 6 от настоящото решение) се установява, че О.П. през периода от 02.07.2019 г. до
13.07.2022 г. вкл., обхващащ общо 1108 дни, само 88 дни е бил настанен в спално
помещение, в което са му били осигурени минимум 4 кв.м. жилищна площ.
Казано с други думи, през 1020 дни (1108 дни – 88 дни = 1020 дни) в
рамките на периода от 02.07.2019 г. до 13.07.2022 г. вкл. П. е бил настанен в
условията на пренаселеност.
За периода от 18.12.2016 г. до 01.07.2019 г. вкл. или
общо 926 дни, на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС и по аргумент от чл.
161 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в
липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м., тъй като за този период
ответникът не е представил изисканата му информация относно помещенията, в
които е бил настанен и/или относно броя на настанените в едно спално помещение
лишени от свобода.
Следователно през 1946 дни (2034 дни – 88 дни=1946 дни или 1020 дни + 926 дни = 1946 дни) в рамките на целия исков период (2034 дни), П. ***, където е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода,
не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Този факт (на обитаване на пренаселени килии) е достатъчен, за
да се приеме, че в рамките на исковия период, в горепосочените периоди,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание П. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
18. Съдът счита за основателни и твърденията досежно
наличието на дървеници и хлебарки в Затвора гр. Пловдив през исковия период (от
18.12.2016 г. до 13.07.2022 г.). За този период са представени само 26
протокола за извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) в
Затвора Пловдив, подробно описани в т. 9 от настоящото решение, поради което
няма да бъдат преповтаряни, като девет от тях са за обработена площ
между 220 кв.м. и 1000 кв.м., десет от тях са за третирана площ между
2000 кв.м. и 4200 кв.м., и само седем от тях са за цялата територия на
Затвора Пловдив.
Според настоящия съдебен състав, представянето на 26
протокола за извършени услуги за 67 месеца (общо за целия исков
период), от които само седем обхващат цялата територия на Затвора Пловдив, не може
да обоснове извод, че от страна на администрацията на ответника са предприети
необходимите действия по дезинсекция и дератизация.
Това поведение на ответника следва да се квалифицира като
нарушение, поставящо П. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС през целия исков
период, обхващащ 2034 дни. Наличието на дървеници категорично се установява
от показанията на свидетеля Ф..
19. Приетото за установено в т. 17 и т. 18 от настоящото
решение налага да се приеме, че в рамките на целия исков период администрацията
е поставила изтърпяващия наказание П. в неблагоприятни условия по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка
с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че П. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на
нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване
от свобода П. минимално необходима жилищна площ, както и обезпаразитени спални
помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на
лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража.
20. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените от П. неимуществени вреди в периода от 18.12.2016 г. до 13.07.2022
г. или общо 2034 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на
чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР
на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на
увреждането, характерът и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането (минималната работна
заплата през 2016 г. – 420 лв., през 2017 г. – 460 лв., през 2018 г. – 510 лв.,
през 2019 г. - 560 лв., през 2020 г. – 610 лв., през 2021 г. – 650 лв. и през
2022 г. - 710 лв.), следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер на 10200 лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от П. неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 35000
лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 13.07.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на главницата.
ІV. За разноските:
21.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна
такса.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да заплати на Г.Р.П., ЕГН ********** и на малолетната С.О.П., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Г.Р.П., и двете в качеството им на наследници
на О.С.П., с ЕГН **********, сумата от 10 200 лв., ведно със законната лихва считано от 13.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 18.12.2016 г. до 13.07.2022 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от
35000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Г.Р.П., ЕГН **********
и на малолетната С.О.П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Г.Р.П., и двете в качеството им на наследници на О.С.П., с ЕГН **********, сумата от 10 лв., представляваща заплатената държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: