Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 20 24.03.2021
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН М.
при секретаря
Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията Марин М. административно
дело № 216 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 118 от Кодекса за социалното
осигуряване (КСО.
Образувано е по жалба на В. М. П. с постоянен адрес ****, срещу решение
№ Ц 1012-16-61/1 от 04.11.2020 год. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено Разпореждане №
163-00-339-1 от 28.08.2020 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица, с което е спряно производството по
отпускане на обезщетение за безработица, образувано по заявление № 163-00-339 от 13.08.2020 год. Оспорващият
твърди, че оспореният акт противоречи на материалния закон и е издаден при
допуснато нарушение на процесуалните правила. Твърди, че е прекратил трудовото
си правоотношения с работодателя „Де консулт 13” ЕООД по вина на работодателя
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
Кодекса на труда, считано от 01.05.2019 год. Излага доводи, че
неизпълнение на задължения на осигурителя, не могат да са основание за спиране
на производството по отпускане на обезщетение за безработица. Според оспорващия основно задължение на осигурителя,
произтичащо от чл. 10 от КСО е да изплати обезщетение на осигурения съответно
на характера на осъществения социален риск. Оспорващият иска от съда да отмени
обжалваното решение и да му присъди направените по делото разноски
Ответникът
по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт В., намира жалбата
за неоснователна и иска от съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното
решение.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
Административното производство по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление вх. № 163-00-339
от 13.08.2020 год., подадено от оспорващия чрез директора на „Бюрото по труда”
– Кубрат до Ръководителя на ТП на НОИ – Разград
за отпускане на парично обезщетение за безработица. Като основание за
искането оспорващият е посочил в заявлението, че е прекратил правоотношението
си с „АДВ ГРУП” ЕООД – Варна с ЕИК ********* на основание чл. 328, ал. 1 т. 12
от КТ считано от 10.08.2020 год. Към заявлението е приложена Заповед № 5 от
10.08.2020 год. за прекратяване на трудово правоотношение , справка за IBAN ***.
На 28.08.2020 год. до началника на отдел „Краткосрочни плащания и контрол”
при ТП на НОИ – Разград е постъпил сигнал № 01-50 от същата дата, изготвен от
експерт по осигуряването в сектор „КП”. В сигнала е посочено, че осигурителят
„ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД с. Тополи с ЕИК *********, при което оспорващият е упражнявал трудова дейност за периода от
02.04.2018 год. до 01.05.2019 год., съгласно регистрите на НОИ, е поставен под
наблюдение на ТП на НОИ Варна, поради невнесени осигурителни вноски във
фондовете на ДОО и нарушаване на осигурителното законодателство. Във връзка със
съмненията за нарушаване на осигурителното законодателство се иска извършване
на проверка за уточняване на осигурителния стаж на оспорващия П. в това
дружество с оглед преценката за правото и размера на паричното обезщетение за
безработица.
Към преписката е приложена разпечатка от 25.08.2020 год. от регистър на НОИ, от която е видно, че „ДЕ КОНСУЛТ 13”
ЕООД с ЕИК ********* е под наблюдение за невнесени осигурителни вноски по КРД
174 от 31.07.2019 год. и статусът му е
„активен”. Също така е приложена извадка от регистъра на трудовите договори от
която е видно, че за оспорващия П. са
регистрирани трудов договор с „ДЕ
КОНСУЛТ 13” ЕООД с ЕИК *********, сключен на
02.04.2018 год. и прекратен на 01.05.2019 год. и трудов договор с „АДВ ГРУП”
ЕООД Варна с ЕИК ********, сключен на 01.05.2019 год. и прекратен на 10.08.2020 год.
Към преписката е приложено писмо на ръководителя на ТП на НОИ – Разград
изходящ номер от 01.09.2020 год., с което е изискал от ТП на НОИ – Варна да извърши проверка в
осигурителя „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД с ЕИК ********* дали оспорващият П.
е упражнявал трудова дейност в дружеството, коректно ли са подадени данни по
чл. 5, ал. 4 от КСО и следва ли да се зачете осигурителния стаж и доход при
преценка правото и размера на парично
обезщетение за безработица на лицето, предвид данните за нарушения на осигурителя на осигурителното
законодателство през базисния
период за оспорващия.
С Разпореждане
№ 163-00-339-1 от 28.08.2020 г. Ръководителят на „ОБ” спрял на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на ПОБ,
образувано по заявление на оспорващия с вх. № 163-00-339 от 13.08.2020 год.
като мотив на издаване на акта е посочено, че при обработката на документите по
заявлението са налице съмнения за извършени нарушения на осигурителното
законодателство. В тази връзка се извършвала проверка от контролните органи на ТП на НОИ Варна
в „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД с
Тополи с оглед предотвратяване на неправомерно изплащане на парично
обезщетение за безработица.
По преписката няма доказателства на коя дата разпореждането е връчено
редовно на П., но същото е обжалвано
пред Ръководителя на ТП на НОИ с жалба вх. № Ц-1012-16-61 от 15.09.2020
год. Жалбата е била нередовна и е оставена без движение. В дадения от
административния орган срок
нередовността е отстранена.
С Решение №
Ц 1012-16-61/1 от 04.11.2020 год. ръководителят на ТП
на НОИ е оставил жалбата без уважение и е потвърдил разпореждането. В решението административният орган е изложил подробни мотиви,
обосноваващи извода му, че
разпореждането е законосъобразно. Посочил е, че
при преценката на правото на ПОБ на оспорващия контролните органи са
установили, че в рамките на 24 месечния период от 01.08.2018 год. до 31.07.2020
год. от който се изчислява размерът на
обезщетението, за оспорващия П.
има данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от
осигурителя „ДЕ КОНСУЛТ” ООД с ЕИК *********. Посочил е, че осигурителят не внася вноски
във фондовете на ДОО и подлежи на проверка като рисков осигурител. Липсата на
осигурителни вноски, водело до съмнение за злоупотреба с фондовете на ДОО. В тази връзка с писмо изх. № Ц 1042-16-41/1 от 01.09.2020 год. е изпратен сигнал до
контролните органи на ТП на НОИ Варна с искане да извършат проверка по
компетентност. Целта на проверката е да се установи дали П. е упражнявал
трудова дейност, счита ли се за осигурен по смисъла на КСО и изпълнени ли са
условията на чл. 10, ал. 1 от КСО.
Административният орган е посочил, че след приключване на проверката от
ТП на НОИ Варна, административният орган ще възобнови производството и ще се
произнесе по същество по подаденото
заявление за отпускане на ПОБ. Жалбата срещу решението до АС – Разград е
постъпила в деловодството на ТП на НОИ – Разград на 13.11.2020 год.
В хода на съдебното производство към делото се приобщиха като
доказателства Констативен протокол №
КВ-5-03-00819946 от 05.10.2020 год., издаден от старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ Варна, за извършена проверка на основание чл. 108,
ал. 1 от КСО по сигнал № Ц
1042-16-41/1 от 01.09.2020 год. на ТП на
НОИ Разград, Задължително предписание №
ЗД-1-03-00819962 от 05.10.2020 год. на ст. инспектор по осигуряването при ТП на
НОИ и писмо от ТД на НАП Варна от м.
декември 2019 год. до ТП на НОИ Варна за извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства по отношение на „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД с ЕИК *********.
В констативния протокол на инспектора по осигуряването е посочено, че дружеството е сключило трудов договор и с
декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО е подало осигурителни данни за осигурителен стаж с висок осигурителен доход на две лица, сред които и оспорващия, за периода
от 02.04.2018 год. до 01.05.2020 год. Дружеството не внасяло авансово дължимите
осигурителните вноски върху тези високи
възнаграждения. От приложения към констативния протокол на ТП на НОИ Варна ,
протокол от ПУФО на ТД на НАП Варна контролният орган приел, че липсват
доказателства осигурените от „ДЕ КОНСУЛТ
13” ЕООД с ЕИК *********, в т.ч. и оспорващият П., да са полагали труд и да са
упражнявали трудова дейност, поради което
посочения период не може да им се признае за осигурителен стаж и доход и
че е налице злоупотреба със средства на
фондовете на ДОО. На това основание е дал и задължително предписание до
осигурителя „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД с ЕИК ******** да заличи
неправилно подадените данни с информация в декларация обр. 1 в Регистъра на
осигурените лица за оспорващия за
периода 02.04.2018 год. до 01.05.2019 год.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата,
като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1
от КСО, е процесуално допустима.
Оспореното решение е
издадено от компетентен по материя и място
орган, съгласно заповед № 10-16-40-633 от 25.10.2020 г. на Управителя на НОИ, в
изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. При неговото
постановяване административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противно на
твърденията на оспорващия, които не са конкретизирани с посочени доводи в тази насока.
По
отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 54, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
ѝ.
Размерът на дневното парично обезщетение за безработица е 60 на
сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход,
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца
на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо
от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО
По
силата на разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ,
бр. 102 от 2018 г.,
в сила от 01.01.2019 г.), длъжностното
лице по чл. 54ж, ал. 1
спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на
обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението
и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България
е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за
социална сигурност.
Визираното в нормата
материално основание за спиране на производството по отпускане и изплащане на
обезщетение за безработица е наличието на данни, които имат значение за
преценката дали са осъществени предпоставките на чл. 54а от КСО
за отпускане на заявеното обезщетение. Целта на спирането е обезпечителна – да
не се допусне незаконосъобразно разходване на средства от бюджета на
Националния осигурителен институт, възстановяването, на които би било
невъзможно или значително затруднено. По тази причина като достатъчно основание
за спирането, законът приема наличието на съмнение относно осъществяването на
някой от релевантните факти. Необходимо е съмнението да се основава на
конкретни данни, но не и да е доказано. Установяването на отсъствието на
предпоставка по чл. 54а от КСО
е основание за отказ за отпускане на обезщетение за безработица, а обоснованото
съмнение относно такава е основание за спиране на производството до
изясняването му.
В настоящия случай наличните
данни в информационната система на НОИ са обосновали съмнение у компетентния
административен орган относно верността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО
от осигурителите на жалбоподателя – „ДЕ КОНСУЛТ 13” ЕООД за период, който
попада в 24 месечния период по чл. 54б, ал. 1 от КСО, тъй като дружеството е рисков осигурител, поставен под
наблюдение от ТП на НОИ Варна за
нарушение на осигурителното законодателство. Тези данни са от значение за
преценката за наличие на предпоставките за отпускане на обезщетение за безработица
и за неговия размер. Затова настоящият състав намира, че е налице предвиденото
в чл. 54г, ал. 4 от КСО основание за спиране на
производството по отпускане и изплащане на обезщетение за безработица до
изясняването на посочените обстоятелства в хода на поисканите проверки на
осигурителите.
Предвид изложеното съдът
намира, че обжалваното пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград разпореждане е
издадено при наличие на предвидените в закона за това предпоставки и е в
съответствие с целта му.
Като е стигнал до същия
извод ръководителят на ТП на НОИ – Разград е постановил законосъобразно
решение, поради което оспорването срещу
него е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Позоваването на оспорващия
на новата разпоредба на чл. 54г, ал. 4, т. 2 от КСО в сила от 01.01.2021 г. е неоснователно. Тази разпоредба има значение
за възобновяването на спряно производство по отпускане на обезщетение, но не и
за законосъобразността на акта, с който спирането е постановено.
С оглед изхода на спора и по
аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК
направените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест. Ответникът
не е поискал разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В. М. П. с постоянен адрес ****,
срещу Решение № Ц 1012-16-61/1 от 04.11.2020 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърдено с него Разпореждане № 163-00-339-1 от 28.08.2020 г. на Ръководителя на „Осигуряването за безработица” при ТП на
НОИ - Разград
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 119, във
вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж” от КСО.
Съдия: /п/