Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на тридесет
и първи май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор
Георгиева
от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №39/2023
г. по описа на КАС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна
жалба на „Леском“ ЕООД, ***, ЕИК ***, подадена
чрез пълномощник, против Решение №26/28.12.2022 г., постановено по анд №31/2022 г. по описа на Районен съд - Ардино. Касаторът намира оспореното
решение за неправилно, като постановено в нарушение
на материалния закон.
Твърди, че не е извършил вмененото му в НП нарушение, както и че в деня на
проверката обектът не е работел. В тази връзка сочи, че лицето И. Б. не е работник на дружеството, поради което за дружеството не е
имало задължение да сключи застраховка за риска трудова злополука, тъй като
такова задължение съществува само по отношение на работещите в предприятието.
Твърди, че наложеното наказание не съответства на описаното нарушение. Освен
това счита, че в потвърденото от съда наказателно постановление липсва точно и
ясно описание на нарушението, както и на доказателствата, които го подкрепят. Счита,
също, че е наказан два пъти за едно и също деяние, тъй като с влязло в сила
наказателно постановление, на дружеството била наложена имуществена санкция за
нарушение на чл.52, ал.1 от Закона за здравословните и безопасни условия на
труд. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него
наказателно постановление.
В писмено становище, депозирано от пълномощник, поддържа подадената жалба по
изложените в нея съображения. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – директор на Д„ИТ”, гр.Кърджали,
намира жалбата за неоснователна. В представеното по делото
писмено становище, излага подробни доводи за законосъобразност на оспореното
съдебно решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че решението на районния
съд е законосъобразно,
като не са
налице сочените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
След преценка на допустимостта
и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания
и проверка на оспореното решение, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срок, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение районният съд потвърдил
Наказателно постановление № 09-2200128 от 30.05.2022 г., издадено
от директор на Д„ИТ”, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ, на „Леском”
ЕООД, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение по чл.415,
ал.1 от КТ.
За
да постанови решението си, районният съд, вземайки
предвид събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на
разпитаните по делото свидетели е приел, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение. Работодателят „Леском” ЕООД, като предприятие
попадащо в обхвата на т.6 от Заповед № РД- 01-289 от 25.10.2021 г. на министъра
на труда и социалната политика, за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022
г., не изпълнил в определения срок - до 28.03.2022
г., даденото му задължително предписание
- да застрахова за своя сметка, за риска "трудова злополука",
работника И. М. Б., работещ в предприятието като „***”. Неизпълнението на
предписанието било констатирано при последващата проверка,
извършена от контролните органи на 29.04.2022 г. По отношение на възражението,
че не е възникнало трудово правоотношение с горното лице, респ., че дружеството
няма задължението за задължително застраховане, районният съд е посочил, че трудовото
правоотношение е обявено за съществуващо, най-късно на 24.03.2022 г., с постановление по чл.405а, ал.1 от КТ, и до
28.03.2022 г., съгласно даденото предписание, работодателят е бил длъжен съгласно
чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.2,ал.1 от Наредба
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука", да застрахова за своя сметка за риска „трудова
злополука“ работника И. М. Б.. С оглед събраните по делото категорични данни за
неизпълнение на принудителна административна мярка по смисъла на 404,ал.1 от
КТ, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е
прието, че наказващият орган правилно е
наложил административното наказание. По повод довода на жалбоподателя,че
постановлението по чл.405а от КТ не е влязло в сила към датата на съставяне на
АУАН, е било установено, че жалбата срещу това постановление е подадена извън
законовия срок. Посочено е също, че съгласно чл.405а, ал.7 от КТ, че обжалването на постановлението по ал. 2, не
спира изпълнението на акта, поради което същия е породил незабавно правните си
последици.
Изложени са и съображения за неоснователност на възраженията, че в случая административнонаказателната
отговорност на дружеството била ангажирана два пъти за едно и също деяние. В
тази връзка е посочено, че с решение № 12/30.06.2022г., постановено по анд № 13/2022 г. по описа на РС- Ардино, с което е
потвърдено НП № 09 - 2200065/20.04.2022 г., издадено от директор на Д“ИТ“ - Кърджали,
и с което на дружеството е наложена имуществена санкция за извършено нарушение
по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.2, ал.1 от
Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“, е постановено при различна фактическа обстановка. Прието
е, че процесното НП е с предмет неизпълнение на принудителна
административна мярка, дадена със задължително предписание, а не поради
неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, към датата на злополуката. Прието е също, че посочените като нарушени
правни норми на 415,ал.1 от КТ във вр. с чл.52, ал.1
от ЗЗБУТ, във вр. е чл.2, ал.1 от Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“, съответстват на описаното деяние и установената фактическа
обстановка. При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът не констатирал
и съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон,
допуснати в хода на административнонаказателното
производство, които да ограничават правото на защита на нарушителя и да
опорочават атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Прието е, че актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени от компетентен орган и съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че е налице идентичност между
описанието на нарушението в АУАН и в НП, както и в правните разпоредби, които
са посочени за нарушени. По горните съображения съдът потвърдил обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
След
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му няма допуснати
нарушения на материалния закон, налагащи отмяната му.
С
посочената като нарушена разпоредба на чл.415, ал. 1 от КТ, е предвидена имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. за неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
В настоящия случай, административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за това, че не е
изпълнил задължително за изпълнение предписание, дадено с т.1 от Протокола № ПР2205780/18.03.2022
г.,
със срок на изпълнение до 28.03.2022 г., а именно: да застрахова за своя сметка, за риска "трудова злополука",
работника И. М. Б., работещ в предприятието като „***”. Няма
данни това предписание да е оспорено по реда
на чл.405
от КТ,
поради което същото е влязло в сила, като е породило за работодателя,
описаното в него задължение. В настоящото производство
няма възможност за упражняване инцидентен контрол за законосъобразността, в
т.ч. и за валидността на даденото задължително предписание. В тази връзка, неотносими към настоящия спор са доводите в жалбата,
свързани с липсата на задължение за сключване на застраховка за риска „трудова
злополука“. Още повече, че по делото е приложено Постановление от
21.03.2022 г. за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между
работника И. Б. и работодателя „Леском“ ЕООД, ***, с посочена дата на възникване на трудовото правоотношение – 18.02.2022 г.
Постановлението е надлежно съобщено на работника и работодателя на 21.03.2022
г., като няма данни да е било отменено.
При последваща проверка,
извършена на 29.04.2022 г., от служители на Д ”ИТ”, гр.Кърджали е установено, че
работодателят не е изпълнил задължителното предписание в указания срок, което неизпълнение
се явява нарушение на нормата на чл.415, ал.1 от КТ, както правилно е преценил и
районният съд.
Неоснователни
са възраженията на касатора, че наложеното наказание
не съответства на описаното нарушение, както и че е наказан два пъти за едно и
също деяние. Видно от описаното в АУАН и НП, дружеството е наказано за неизпълнение
на конкретно посочено предписание - да застрахова за
своя сметка, за риска "трудова злополука", работника И. М. Б.,
в указания му срок и това деяние правилно е квалифицирано като нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ, вр. с чл.
52, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука". Подробни съображения по отношение на тези възражения са
изложени в мотивите на оспореното решение, към които настоящата инстанция
препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
Ето
защо, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
на районния съд - законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения
на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26/28.12.2022 г., постановено по анд №31/2022 г. по описа на
Районен съд-Ардино.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.